Р
Е Ш Е
Н И Е №
.........
гр.К., ..............2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на
тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря.............................Х. К........................................................като
разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №2228 по описа за 2019 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК с искане с правно основание чл.88 от ЗКИР във вр.
с чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът твърди, че на
10.01.2013г. сключили с ответницата Й.Ч. договор за аренда, с който последната
му предоставила за временно ползване, за срок от 15 стопански години, т.е. до
2028г., следната земеделска земя, находяща се в с.Ш., община К.: Нива с площ от
2.850 дка., представляваща имот №***, пета категория, в местността „Ч. ч.“,
която по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ш. представлява -
Поземлен имот с идентификатор ***с площ 2850 кв.м., с адрес на поземления имот
с.Ш., местност „Ч. ч.“, трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - изоставена орна земя, с номер по предходен план ***,
при съседи: ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ ***. Договорът за аренда е с
нотариално заверени на ***. подписи на страните и вписан в Служба по
вписванията - К. с вх.рег.№ ***/***., акт *** т.1. Съгласно чл.2 от Договора за
аренда, арендното плащане било във вид на зърно в размер на минимум 50 кг. и
следвало да се извършва ежегодно през месец октомври на текущата календарна година.
За получено арендно плащане за стопанската 2015/2016г. ответницата подписала
разписка-декларация от 17.08.2016г. На
30.05.2016г.
арендодателката Ч., му отправила чрез нотариус М. П. №***
уведомление рег.№***, с което го предизвестявала, че прекратява договора за
аренда, като не изразила никакви
основания за
предсрочното прекратяване на договора за аренда, а единственото записване било:
„прекратявам всички сключени
между мен и
Вас договори за аренда..с тримесечно предизвестие, считано от получаване на настоящето
уведомление“. Прекратяването на договора
за аренда с
едностранното предизвестие от страна на арендодателката било вписано в Служба по
вписванията вх.рег.№***. В полученото от него на 30.05.2016г. уведомление
изрично заявил,
че не е
съгласен с прекратяването на договора за аренда. Възможността за прекратяване
на аренден договор с едностранно предизвестие била уредена в чл.27, ал.1, т.4 от Закона за
арендата в земеделието /ЗАЗ/, съгласно който
договорът за
аренда се прекратявал с едностранно предизвестие в предвидените в този закон
случаи. В
редица определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК / определение
№424/05.07.2012г. по ч.т.д.№316/2012г. на
ВКС, I т.о., определение №789/17.09.2012г. по ч.т.д.№370/2012г. на ВКС, II т.о., определение
№14/07.01.2013г. по ч.т.д.№713/2012г. на ВКС II т.о./ било прието, че
разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАЗ е императивна и че противоречията при
прилагането на нейната четвърта алинея, произтичат от неконкретността на обхвата на израза “в предвидените в този
закон случаи“, защото на практика в закона
имало само
един случай на прекратяване на договора след едностранно предизвестие - този по
диспозитивната норма на чл.29, ал.1 от ЗАЗ. Съгласно тази разпоредба с едностранно предизвестие, могат
да бъдат прекратявани само безсрочните договори. Въпреки непрецизната
законодателна техника, ВКС е приел,
че чл.29, ал.1 от
ЗАЗ следва да се съотнесе към чл.27, ал.1, т.4 от ЗАЗ като единствена хипотеза, като не било допустимо
по тълкувателен път обсегът на закона
да се разширява и че способът по
чл.27, ал.1, т.4 от ЗАЗ не бил приложим по отношение на срочните договори. От горното
следвало, че единствено и само договорите
за аренда без
определен срок могат да бъдат прекратявани от една от страните по него, с едностранно писмено
предизвестие. Сключеният на 10.01.2013г. с ответницата договор за аренда, вписан в Служба по вписванията –
гр.К. на ***. бил срочен договор, поради което не можел да бъде прекратяван с едностранно
писмено предизвестие от една от страните
по него, тъй като това противоречало
на закона и вписаното прекратяване на основание
едностранно
писмено предизвестие от страна на арендодателя, било допуснато в нарушение на закона.
Процесният аренден договор не бил развален по предвидения в закона ред и
продължавал валидно да ги обвързва. В имотния регистър в Служба по вписванията
– гр.К. било вписано едно несъществуващо обстоятелство - прекратяването на договора
за аренда. Съгласно чл.88 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, всяко вписване в имотния регистър можело
да бъде оспорено по реда на чл.537, ал.2 и чл.3 от ГПК. Счита, че е налице
правният интерес от предявяване на установителният иск, поради което моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.124,
ал.1 от ГПК в отношенията между него и ответницата Й.И.Ч. с ЕГН-********** ***,
че съществува арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от
10.01.2013 г., с нотариално заверени подписи на *** г. и вписан в Служба по
вписванията - гр.К., с вх. рег.№*** от *** г., том 1, акт №***, за поземлен
имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №***. на Изпълнителен директор на АГКК за с.Ш., община К.,
местност „Ч. ч.“, с площ 2850 кв.м., трайно предназначение на територията
-земеделска, начин на трайно ползване - изоставена орна земя; да отмени на
основание чл.88 от ЗКИР, във връзка с чл.537, ал.2 изр. последно от ГПК
вписването с вх.№*** на едностранно прекратяване на договор за аренда, въз
основа на уведомление от Й.И.Ч., извършено от Служба по вписванията- гр.К. по
Договор за аренда на земеделска земя от *** с нотариално заверени подписи на ***
г. и вписан в Служба по вписванията - гр.К. с вх. рег.№*** от ***. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесният договор не бил
подписан от нея, макар в началото на договора да е посочена като страна –
арендодател. Договорът не следвало да се смята за сключен и чрез ищеца, като
неин пълномощник, тъй като никъде в договора не било отбелязано, че тя се
представлявала от пълномощник и на база на кое и какво пълномощно ищецът имал
представителна власт. За да се приемело, че е представлявана от ищеца при
сключването на процесния договор за аренда, не било достатъчно той да впише, че
е пълномощник до положения подпис на мястото на арендодателя. Ищецът не
твърдял, че е действал като неин пълномощник, а напротив, от исковата молба,
оставало впечатлението, че той твърди, че тя лично пописала договора. В
нотариалното удостоверяване на договора, също не било посочено как ищецът е
подписал договора-заверен бил подписа на ищеца, действащ за себе си. Не било
отразено качеството му на нечий пълномощник. Дори да се приемело, че между
страните съществува обвързаност с договора за аренда, безспорно било, че този
договор бил съставен и подписан единствено от ищеца и именно той бил този,
който уговорил клаузата за възможно прекратяване от страните на арендното
правоотношение с предизвестие - чл.19 /в/ от договора. С оглед на горното, дори
тази уговорка да е в противоречие с
нормата на чл.29 от ЗАЗ, ищецът не можел да се ползва от това противоречие, тъй
като бил недобросъвестен. Сочи, че ищецът умишлено създал впечатление, че
договора не е заробващ за арендодателя, уговаряйки тази клауза, и в последствие
се възползвал, че тя противоречи на ЗАЗ и на практика той се опитвал да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение, което било в противоречие с
този основен принцип на правото. Счита, че по аналогия с договора за наем
нямало пречка, договорът за аренда да бъде прекратен и с предизвестие, щом
страните са уговорили такава възможност в него. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
От заверено копие на договор за
аренда от 10.01.2013 г., с нот.зав. рег.№ ***на Нотариус Р. Б., рег.№*** на НК,
вписан в АВ, СП-гр.К., вх.№***/***., акт
***, е видно, че е сключен между Й.И.Ч. като арендодател и Ю.О.Ю.
–земеделски производител като арендатор за временно ползване за срок от
петнадесет стопански години 2013/2028г., на земеделска земя в землището на с.Ш.,
общ.К.- нива с площ от 2.850
дка., имот №***, пета категория, в местността „Ч. ч.“, срещу арендно плащане,
във вид на зърно, в размер на минимум 50/петдесет/ кг. за всеки декар като
арендното плащане се дължи всяка стопанска година, ежегодно, през месец
октомври /от 01.10 до 31.10./ на текущата календарна година- чл.1, чл.2 от
договора. В чл.19 на договора е отразено, че договорът за аренда се прекратява:
А/ с изтичане на срока , за който е сключен; Б/ по взаимно съгласие на страните
в писмена форма с нотариална заверка на подписите; В/ с едностранно писмено
предизвестие, отправено в срок три месеца преди началото на следващата
стопанска година; Г/ при принудително отчуждаване на арендувана земя за
държавни и общински нужди и Д/ при неизпълнение- по общия ред на разваляне на
договорите, ако неизпълнението се състои в забава на арендното плащане
най-малко на две последователни вноски. Процесният договор е подписан: за
арендодател- пълномощник Ю.О.Ю. и за арендатор- Ю.О.Ю..
Съгласно разписка-декларация
/л.11/, неоспорена Й.Ч. декларира, че е получила от арендатора Ю.О.Ю. по силата
на сключения между тях аренден договор,
аренда в размер на сто четиридесет и два килограма и 500 грама зърно, за 2.850
дка., за стопанската 2015/2016 г. С нотариално
уведомление рег.№*** на Нотариус М.П., рег.№*** на НК с район РС-К., връчено на
Ю.О.Ю., ответникът Ч. отправила до ищеца
тримесечно предизвестие за прекратяване на договора за аренда от 10.01.2013 г.,
считано от получаване на уведомлението. В уведомлението е отразено, че е
получено от ищеца на 30.05.2016 г., с възражение „не съм съгласен“.
От представеното удостоверение
изх.№734/10.05.2018 г. на СП-гр. К. е
видно, че ответникът Й.Ч. е сключила договор за аренда, за същия земеделски
имот, с арендатор- К. А., за срок от пет години.
По делото е приложена пр.пр. №2990/2016г. на РП-К. под опис, в която на л.97
от нея е оригинала на пълномощно от Б.Г.П.с постоянен адрес ***, З.П.З. с
постоянен адрес ***, Б.В.М.с постоянен адрес ***, Л.К.Д.с постоянен адрес *** и
Й.И.Ч. ***, с което упълномощават Ю. *** да ги представлява пред Държавна
Агенция по ГКК гр.С.и вместо тях да заяви издаването на удостоверения за
характеристики на недвижими имоти и актуални скици на техни
наследствени/собствени недвижими имоти, представляващи земеделски земи в
землището на с.Ш., общ.К. /индивиуализирани по площ, № и местонахождение/ като за тази цел да подава съответните
писмени заявления и се подписва навсякъде от тяхно име и за тяхна сметка/т.1/,
да получава от тяхно име изготвените документи, свързани с изброените в
пълномощното недвижими имоти като за тази цел да подава съответните писмени
заявления и се подписва навсякъде от тяхно име и за тяхна сметка /т.2/, а
съгласно т.3 на пълномощното с ръкописен текст е записано „да ни представлява
пред Нотариата и вместо нас да сключва договори за наем и аренда с
гореописаните недвижими имоти като за тази цел се подписва от наше име и за
наша сметка.“, Кмет с.Ш. подпис /Н.Т./“.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписите в т.ч. на подписа на Й.И.Ч.,
под рег.№ ***на Кмета Н.Т. ***.
По делото е разпитан св. Н.С.Т.,
който пояснява, че от 2003г. до 2015г. заемал длъжността Кмет на кметство с.Ш.
и в служебните му задължения влизали и ограничен кръг от нотариални дейности по
ЗННД и ЗМСМА. Съгласно показанията на св.Н.Т.Ю.Ю. развивал земеделска дейност,
обработвайки чужди земи, които арендовал или наемал. В конкретния случай, преди
датата на заверката на процесното пълномощно Ю. го уведомил, че се налагало да
сключи нови договори с конкретния арендодател, донесъл данните- номера на
земеделските земи, местности и имената на съответните арендодатели, които били
необходими за изготвяне на пълномощното. Спомня си, че тогава съставил пълномощното,
без ръкописното допълнение. След ден или два, Ю. му се обадил и му казал, че
след разговор с арендодателите, които по ред причини не желаели да се разхождат
до нотариус до града, му заявил да запише допълнението. До този момент
пълномощното не било подписано от
арендодателите и информирал Ю., че пълномощното е изготвено като текст.
Тъй като нямал възможност и не пазел електронни варианти на документите и
трябвало да набира отново текста, затова добавката написал на ръка под №3, след
машинописния текст. Уведомил Ю., че пълномощното е готово и може да уведомява
арендодателите в удобно за тях време, да посетят кметството за да подпишат
пълномощното. В продължение на няколко дни упълномощителите минали през
кметството и положили подписите си в деловодството. Документът им бил предлаган
за изчитане и след това те полагали подписите си. Нотариална заверка направил
на съответния упълномощител след като пълномощното било подписано от всички и
го вписал в регистъра. С подписа си до ръкописно изписаната добавка целял да
удостовери, че тя е направена от него. Такава била и заявената воля на
упълномощителите и на Ю., затова считал, че с полагането на подписите и
изписване собственоръчно от всеки един от упълномощителите, е акт достатъчно
красноречив, че упълномощителите са запознати и приемали всички точки от
пълномощното. Утвърдената практика в кметството била, след като пълномощното е
подписано от всички упълномощители, датата на нотариалната заверка да съвпада с
датата на последното подписване. Всички арендодатели били дългогодишни такива
на Ю., който обработвал земите им от много години, затова не се събудило у него
съмнение за подновяване на договорите от тях с Ю..
От така описаната фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на арендно правоотношение с
претенция на основание чл.88 от ЗКИР вр. с чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
вписаното едностранно прекратяване на договора за аренда. Предявеният иск е
допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като с
вписване прекратяването на процесния аренден договор, осъществено извънсъдебно
от ответника –арендодател с уведомление за прекратяване с предизвестие са
засегнати правата му.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАЗ /редакция от 29.04.2008 г./приложима към
настоящия случай, „договорът за аренда се сключва в писмена форма
с нотариална заверка на подписите на страните. Той се вписва в нотариалните
книги и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие..“. Установи
се, че процесният договор за аренда от *** е с нотариална заверка на подписите
на *** г., рег.№ ***на Нотариус Р.Б., рег.№*** на НК с район РС-К., вписан е в
Служба по вписвания -гр.К., вх.№***/***., акт ***, том І и е подписан от името
на Й.Ч. като арендодател от пълномощник Ю.О.Ю. и от Ю.О.Ю. като арендатор, с
пълномощно с нотариална заверка на подписа на Й.И.Ч. на
17.01.2013 г. с рег.№***, заверено от Н.Т.-***.
Упълномощаването е едностранна правна сделка, с която едно лице овластява друго да извършва от негово име правни и/или фактически действия, чиито последици настъпват направо за представлявания, като за него приложение намират общите правила за договорите по силата на препращащата норма на чл.44 от ЗЗД. Пълномощното в частта, в която е обективирано изявлението на автора-упълномощител, представлява частен документ. Нотариалната заверка на подписа на частен документ представлява нотариално действие, за извършването на което законът е предвидил специални правила, гарантиращи неговата валидност, като нарушаването им води до опорочаване на действието. Компетентен да извърши официално удостоверяване на подписите върху частни документи е нотариусът- чл.569, т.2 от ГПК и помощник-нотариусът- чл.40 от ЗННД, а съгласно чл.83, ал.1 от ЗННД когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център-кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.37 от ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по своята същност е заверка от длъжностно лице /нотариус; органи на местната администрация съгласно чл.83, ал.1 ЗННД/ в предвидената от закона форма, поради което в частта на пълномощното, отнасяща се до извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице, представлява официален документ. Когато нотариалното удостоверяване на подписа е извършено от длъжностно лице, различно от Нотариус, също приложими са разпоредбите на чл.578, ал.4 и ал.5 от ГПК, които изискват упълномощителят да се яви лично пред длъжностното лице -нотариуса респ. кмета, който проверява самоличността му въз основа на представения документ за самоличност. В случая от събраните по делото писмени доказателства в т.ч. процесното пълномощно, чиято истинност не е оспорена и от гласните доказателства, които не са опровергани от ответника, съдът приема, че процесната упълномощителна сделка е извършена съобразно изискването / към 17.01.2013 г./ на чл.37 от ЗЗД и на чл.3, ал.1 от ЗАЗ т.е. в предвидената от закона писмена форма, с нотариална заверка на подписа на лицето посочено като упълномощител- Й.Ч., а удостоверяването е извършено от длъжностно лице -Кмета на с.Ш., общ.К., което разполага с материална и функционална компенетност / арг. чл.83, ал.1 от ЗННД/, поради което полагайки лично подписа си пред длъжностното лице, ответницата е заявила волята си да упълномощи ищеца да сключи от нейно име договор за аренда на собствената й нива от 2.850 дка. в местността „Ч. б.“ в землището на с.Ш.. Ирелевантно е кой е изпълнил ръкописния текст под печатния в пълномощното, доколкото няма формално изискване упълномощителят сам да е изпълнил текста. Същественото е, че упълномощителят Ч. е обективирала волята си за упълномощаване чрез полагане на подписа си, след като ръкописният текст вече е бил изпълнен от кмета, изготвил пълномощното- обстоятелство установено и необорено от ответницата. Освен това дори и да се приеме, че към *** г. -момента на нотариалната заверка на подписите в договора за аренда, извършена от Нотариус Р.Б., рег.№*** на НК е липсвала представителна власт на пълномощника, то с получаването от Ч. на арендната вноска и декларирането, че е получена по силата на сключения между нея и ищеца аренден договор съставлява и потвърждение на извършените от упълномощения действия по арг. на чл.42, ал.2 от ЗЗД. Предвид гореизложеното съдът приема, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по силата валидно сключен договор за аренда на земеделска земя от 10.01.2013 г., с нотариална заверка на подписите на *** г., рег.№ ***на Нотариус Р.Б., рег.№*** на НК, вписан в Служба по вписвания -гр.К., вх.№***/***., акт ***, том , с предмет: временно ползване, за срок от петнадесет стопански години на земеделска земя- нива, масив ***, категория , с площ 2.850 дка., местност „Ч. ч.“ в землището на с.Ш., общ.К.. Вписването на договора за аренда има оповестително - защитно действие, което прави правото на арендатора да ползва земята противопоставимо при последващо учредяване на ограничено вещно право върху арендувания имот - арг. чл.17, ал.5 и ал.6 от ЗАЗ. В чл.27, ал.1 от ЗАЗ са предвидени няколко основания за прекратяване на договора за аренда като: в т.1, т.3 и т.6 са посочени следните хипотези на прекратяването на арендното правоотношение: с изтичане на срока, за който е сключен договора; по взаимно съгласие, изразено писмено с нотариална заверка на подписите; при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от ЗДС и на ЗОС ; а в т.2, т.4 и т.5 хипотезите са: при неизпълнение- по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго; с едностранно предизвестие в предвидените в този закон случаи; при смърт /поставяне под запрещение и прекратяване на юридическо лице. Нормата на чл.27, ал.1 от ЗАЗ е императивна. В съдебната практика е прието, че противоречията при прилагането на чл.27, ал.1, т.4 от ЗАЗ, произтичат от неконкретността на обхвата на израза „предвидените в този закон случаи“, като такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона липсват, освен в хипотезата на чл.29 от ЗАЗ, която норма е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл.27, ал.1, т.4 от ЗАЗ като единствена хипотеза. / Определение №399/23.06.2014 г. по ч.т.д.№4624/ 2013 г. на ВКС, II т.о., Определение №424/05.07.2012 г. по ч.т.д.№316/2012 г. на ВКС, I т.о., Определение №789/17.09.2012 г. по ч.т.д.№370/2012 г. на ВКС, II т.о./. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.29 от ЗАЗ предвижда две хипотези, при които се допуска едностранно прекратяване на договори за аренда с писмено предизвестие: 1.от страните- ако договорът е сключен без определен срок, и 2. по обективни причини от арендатора, респ.неговите наследници или правоприемници – при трайна нетрудоспособност на арендатора. В мотивите на Тълкувателно решение №2/20.07.2017 г. по т.д.№2/2015 г. на ВКС, ОСГТК също е прието, че проявление на основанието по т.4 е едностранното прекратяване на аренден договор, сключен без определен срок – чл.29 от ЗАЗ. В настоящия случай, сключеният между страните договор за аренда е със срок от петнадесет години, поради което не подлежи на едностранно прекратяване с писмено предизвестие /в т.см. Определение №506/01.07.2014 г. по ч.т.д.№1887/2014 г. на ВКС, І т.о./. Предвид изложеното клаузата на чл.19 б.“В“ от договор, предвиждаща възможността за прекратяване на договора с „едностранно писмено предизвестие в срок от три месеца преди началото на следващата стопанска година“, на която се е позовава арендодателя противоречи на императивните правила на ЗАЗ. Нотариалното уведомление от 30.05.2016 г. не съдържа недвусмислено заявена воля от арендодателя за разваляне или за прекратяване на договора на друго от предвидените в ЗАЗ основания, както и причините за това поради което то не е произвело правно действие, а и развалянето на аренден договор, сключен за срок, по-дълъг от 10 години, става по съдебен ред- арг. чл.28, ал.2 от ЗАЗ. Ответникът- арендодател не е навела доводи и в тази връзка не са събрани доказателства за незаплащане или за забавено изплащане на арендни вноски, както и за осъществено прекратяване на друго от предвидените в ЗАЗ законови основания, от което следва, че процесният договор не е прекратен по предвидения в ЗАЗ ред и продължава валидно да обвързва страните, при което предявения установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Поради уважаване на главния иск по чл.124, ал.1 от ГПК на уважаване подлежи и обусловената претенция по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна вписването на констатираното несъществуващо обстоятелство-прекратяване на процесния договор за аренда. Претенцията е допустима. Нормите на чл.88 от ЗКИР и чл.90, ал.1 ЗКИР съдържат възможност, когато с вписването са засегнати права на трети лица, последните по исков ред да установят несъществуването на вписано обстоятелство. В случая е доказано, че в имотния регистър е вписано прекратяването на процесния договора за аренда. Вписването има оповестителна и защитна функция поради което за ищеца е налице интерес от отмяната му, защото вписаното прекратяване на договора се явява пречка той да упражнява правата си по договора, респ. вписването е предпоставка трети лица да претендират за себе си права, които ищецът цели да реализира. Искането следва да бъде уважено.
На основание чл.78, ал.1 и чл.80
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на *** лв.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ю.О.Ю., с ЕГН-********** *** като арендатор и Й.И.Ч., с ЕГН-********** *** като арендодател, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че съществува арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от 10.01.2013 г., с нотариално заверени подписи на *** г., рег.№ ***на Нотариус Р.Б., рег.№*** на НК с район РС-К., вписан в Служба по вписванията - гр.К., с вх.рег.№*** от *** г., том , акт №***, за поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №***. на АГКК за с.Ш., общ.К., местност „Ч. ч.“, с площ 2850 кв.м., трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване – нива; със срок на договора- петнадесет години.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК извършеното вписване с вх.№*** на Служба по вписванията- гр.К., на уведомление на Й.И.Ч. за едностранно прекратяване на договор за аренда на земеделска земя от *** с нотариално заверени подписи на *** г., рег.№ ***на Нотариус Р.Б., рег.№*** на НК с район РС-К., поради несъществуване на вписаното обстоятелство.
ОСЪЖДА Й.И.Ч., с ЕГН-********** *** да заплати на Ю.О.Ю., с ЕГН-**********
***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на
*** лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: