Р Е Ш Е Н И Е
№ 420
град Горна Оряховица, 12.12.2018 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2204 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са установителни искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален представител – юрисконсулт Д.Н., твърди в исковата си молба, че Т.М.Т. и Д.З.Т. са клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в град София, община Люлин, ж.к. „Люлин” бл.732, вх. „Г”, през периода от м.11.2012г. до м.01.2014г. вкл., по смисъла на чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия през периода м.11.2012г. – м.01.2014г. в обект на потребление с абонатен номер 183341 и не са погасили задължението си. Посочва, че на основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а, а в настоящия случай сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ,,Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155,ал.1,т.2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период от „Техем сървисис” ЕООД са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2 от 28 май 2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Заявява, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи, че на 23.12.2015г. дружеството - ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, образувано е ч. гр. дело № 80569/2015г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение срещу Т.М.Т. и Д.З.Т., при условията на разделна отговорност, за сумата от 474.73 лв., от които : 1/ против Т.Т. за сумата 237.37 лв., от които 178.88 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2012г. - м.01.2014г., 50.60 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012г. до 18.12.2015г., както и 6.12 лв. - сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012г.-м.01.2014г., и 1.76 лв. - законна лихва за забава за периода 31.12.2012г. до 18.12.2015г.; 2/ против Д.Т. за сумата 237.37 лв., от които 178.88 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2012г.-м.01.2014г., 50.60 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012г. до 18.12.2015г., както и 6.12 лв. - сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012г. – м.01.2014г. и 1.76 лв. - законна лихва за забава за периода 31.12.2012г. до 18.12.2015г., както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че в срока по чл.414 от ГПК ответниците са депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца е указано от съда, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Т.М.Т. и Д.З.Т., че дължат разделно на ,,Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер на 474.73 лв., за консумирана и незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в град София, община Люлин, ж.к. „Люлин” бл.732, вх. „Г”, през периода от м.11.2012г. до м.01.2014г. вкл., при следните квоти :
1/ Т.М.Т. - сумата 237.37 лв., от които 178.88 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2012г. - м.01.2014г., 50.60 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012г. до 18.12.2015г., 6.12 лв. - сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012г.-м.01.2014г., и 1.76 лв. - законна лихва за забава за периода 31.12.2012г. до 18.12.2015г., ведно със законната лихва от 23.12.2015г. до окончателното изплащане на сумите;
2/ Д.З.Т. – сумата 237.37 лв., от които 178.88 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2012г. - м.01.2014г., 50.60 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012г. до 18.12.2015г., 6.12 лв. - сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012г.-м.01.2014г., и 1.76 лв. - законна лихва за забава за периода 31.12.2012г. до 18.12.2015г., ведно със законната лихва от 23.12.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
Моли съда да му присъди направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответниците Т.М.Т. с ЕГН ********** и Д.З.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, депозират писмен отговор на исковата молба, чрез пълномощника си – адвокат А.С.Ч. от ВТАК. Считат предявените искове за неоснователни. Заявяват, че по делото не са представени счетоводна справка за начислените суми, изравнителни сметки и извлечение от сметките на абоната. Считат, че представената от ищеца справка не съставлява такава, тъй като не съдържа издател, няма подпис и печат, нито други данни за издателя и за длъжника. Сочат, че в случая не е ясно на какво основание, за какви периоди и години, в какъв размер е главницата, правилно ли са определени сумите и сумите за корекции и изравнителните сметки. Твърдят, че не живеят на процесния адрес в гр. София, не са собственици на посочения в исковата молба апартамент и не го ползват. Заявяват, че процесният апартамент е собственост на Р.А.Б., поради което считат иска срещу тях за неоснователен и недопустим за периода след 20.12.2013г. Твърдят, че не са собственици, нито ползватели на апартамента след 20.12.2013г. Оспорват изцяло ищцовата претенция по основание и по размер. Оспорват договор № 482/04.12.2001г. за извършване на дялово разпределение. Оспорват и приложените към този договор документи /без име/, съдържащи информация за произволен брой апартаменти. Считат, че тези документи не удостоверяват кои упълномощени лица и на основание какви пълномощия и представителна власт да подписали този договор, дали са взети законосъобразни решения от ОС и за кой имот става въпрос. Оспорват съдържание на протокол от 08.11.2001г. на ОС на етажните собственици, като посочват, че никой от тях не фигурира в представените към него списъци и не е подписвал този протокол – лично или чрез упълномощено от него лице. Заявяват, че липсват заявки за отопление от ОС на процесната етажна собственост за исковия период, а заявките от предходните години са правно ирелевантни, тъй като не е определен начин за избор за определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно наредбата за топлоснабдяване. Намират за неоснователно начислени суми за ТЕ, отдадена в сградната инсталация. Считат, че топлоотдаването по тръбите в сградата не е изчислявано правилно, тъй като на първите етажи тръбите са най-големи. Считат, че искът по чл.86 от ЗЗД върху всяко главно вземане е неоснователен, тъй като същият следва главния иск, който е неоснователен. Считат, че всички задължения, описани в приложения документ без име, без издател и без подпис, са погасени по давност, тъй като са с дата 04.04.2014г. Твърдят, че съобщението към фактура № ********** от 31.07.2014г. също е погасено по давност, тъй като обхваща задължения за период 01.05.2013г. – 31.07.2013г. и 01.08.2013г. – 28.02.2014г.
В съдебно заседание, ответниците, чрез процесуалния си представител - адв. А.Ч. от ВТАК, поддържат отговора на исковата молба. Излагат съображения. Молят съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноските, направени в съдебното производство.
Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Слатина”, ул. „Проф. Г. Павлов” № 3, представлявано от управителя М.С., не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр. София, редовно призовано, не се представлява. Не заема становище по предявения иск.
Съдът, след като съобрази становището на ищеца, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Въз основа на заявление вх. № 3092917/28.12.2015г., предявено по реда на чл.410 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 80569/2012г. по описа на СРС. Със заповед от 15.01.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, СРС е разпоредил Т.М.Т. с ЕГН ********** и Д.З.Т. с ЕГН **********, да заплатят разделно на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата от 370.01 лв. /по 185 лв. за всеки длъжник/ за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2012г. до м.01.2014г., ведно със законната лихва за периода от 23.12.2015г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 104.72 лв. /по 52.36 лв. за всеки длъжник/ за периода от 31.12.2012г. до 18.12.2015г., и 325 лв. разноски по делото, а именно : 25 лв. /по 12.50 лв. за всеки длъжник/ държавна такса и 300 лв. /по 150 лв. за всеки длъжник/ възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414,ал.2 от ГПК, са постъпили възражения от длъжниците срещу издадената заповед за изпълнение.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 97, том III, рег. № 1675, дело 455/2007г. на нотариус Ц.Д., с район на действие СРС, вписана под № 350 в НК, на 12.06.2007г. „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София е отпуснало на „МДМ ФАКТ” ООД , представлявано от М.Т.М., по договор за револвиращ банков кредит от 16.05.2007г., кредит в размер на 450 000 лв., при условията, визирани в договора, като за обезпечаване на сумата от 120 000 лв., като част от вземанията на Банката по посочения договор за кредит, ипотекарните длъжници Т.М.Т. и Д.З.Т. са учредили в полза на кредитодателя ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, а именно : апартамент № 79, в сградата на блок 732, вход „Г”, четвърти етаж, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, с площ от 46.46 кв.м., заедно с избено помещение № 7 с площ от 3.39 кв.м., заедно с припадащите им се 0.702 % идеални части от правото на строеж върху мястото.
С Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ Г. *** действие СГС, рег. № 781, по изп.дело № 20127810401217, влязло в законна сила на 28.01.2014г., посоченият ЧСИ е възложил върху Р. А.Б. от гр. София следния недвижим имот, а именно : Самостоятелен обект с идентификатор 68134.4360.292.6.10, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4360.292, представляващ апартамент № 79, в сградата на блок 732, вход ,Г”, на четвърти етаж, находящ се в град София, ж.к. ,,Люлин”, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения с площ от 46,46 кв.метра, заедно с припадащите им се 0.702 % идеални части от правото на строеж върху мястото, за сумата от 37 150,06 лв.
С протокол от 08.11.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици от ж.к. „Люлин”, бл.732, вх. „В” и вх. „Г”, е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, както и е определен относителният дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации в размер на 10 на сто от общото количество топлинна енергия за отопление.
С договор № 482/04.12.2001г., сключен при ОУ, описани в договора, Етажната собственост с адрес : гр. София, ж.к. „Люлин”, бл.732, вх. „В” и вх. „Г”, като възложител, е възложила на „Техем сървисис” ЕООД гр. София – изпълнител, а той е приел да извърши : а) Доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; б) Извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода (съгласно системата ХАЙЦТЕК, за разпределение на разходите за топлинна енергия, на фирмата ТЕХЕМ), вкл. издаването на обща и индивидуални сметки, при условията, визирани в договора и ОУ.
С договор № У№ 94/01.11.2007г. при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.139в,ал.2 от ЗЕ, „Топлофикация София” ЕАД гр. София – възложител е възложила на „Техем сървисис”ЕООД гр. София – изпълнител, а той е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна – собственост или в сграда с повече от един потребител в град София, при спазване изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДЕКВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007г., като договорът е сключен за срок от три години.
Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, в сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение, която е Приложение 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. Видно от заключението, в имота на Т.М.Т. и Д.З.Т. е начислена топлоенергия за : топлина от отоплителни тела с уреди, топлина за подгряване на топла вода (с изключение на сезон 2013/05-2014/04), и топлина, отдадена от сградната инсталация - ТСИ, която се изчислява по формула за сградата и се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 123 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Според заключението на СТЕ, цената на топлинната енергия 1МВт.ч на Топлофикация София ЕАД за всеки от периодите е утвърдена от ДКЕВР; начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение ,,Техем сървисис” ЕООД изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължима сума : връщане или доплащане, съгласно действащите нормативни документи. От заключението на СТЕ се установява, че изравнителните сметки, са начислени от „Техем сървисис” ЕАД на името на Ангел И. (сезони 2012/05-2013/04, 2013/05-2014/02), със собственици на имота Т.М.Т. и Д.З.Т.), са както следва : за сезон 2012/05-2013/04 - сума за получаване 127.19 лв.; сезон 2013/05-2014/04 - сума за получаване 130,57 лв. От заключението на СТЕ се установява, че количествата топлоенергия по компоненти и стойност за имота в гр. София, ж.к. ,,Люлин”, бл. 732, вх. ,,Г’, ап.79, за съответните периоди са, както следва : 1/ сезон 2012/11 - 2013/04, от сградната инсталация - 1235.4 кВт.ч.; за отопление от отоплителни тела с уреди (баня) - 965,12 кВт.ч.; за отопление на топла вода 373,92 кВт.ч; общо топлоенергия 2574.44 кВт.ч, на общ стойност 264,08 лв.; 2/ сезон 2013/05-2014/01, от сградната инсталация - 509,06 кВт.ч.; за отопление от отоплителни тела с уреди (Баня) - 75,44 кВт.ч.; за отопление на топла вода - 0 кВт.ч; общо топлоенергия 584.5 кВт.ч; общо сума 56.04 лв. Видно от СТЕ, общата стойност на потребената ТЕ за периода от 01.11.2012г. до 31.01.2014г. е 320.12 лв.
Видно от писменото заключение приетата по делото по СИЕ, дължимите суми за абонатен № 183341 за процесния период от м. ноември 2012г. до м. януари 2014г. по издадените фактури, описани в заключението, е в общ размер от 370.01 лв., в т.ч. за ТЕ - 357.77 лв., за дялово разпределение - 12.24 лв.; начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение ,,Техем сървисис” ЕООД начислява реално потребление на ТЕ; изравнителните сметки, начислени от ,,Техем сървисис”, са както следва : - за сезон 2012/05- 2013/04 : сума за получаване - 127.18 лв.; - за сезон 2013/05- 2014/04 : сума за получаване - 130.57 лв. Видно от приетата СИЕ, за процесния период, по подадената информация от ,,Топлофикация София” ЕАД е приспадната сумата от 130.57 лв. по издадена фактура от № *********/31.07.2014г. за топлинна енергия за период от 01.05.2013г. до 31.07.2013г. От заключението на СИЕ се установява, че по информация от ,,Топлофикация София” ЕАД, плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период от 01.11.2012г. до 31.01.2014г., за процесния обект на потребление, за абонатен № 183341, не са извършвани, при което дължимите суми за ТЕ, дялово разпределение, за абонатен № 183341, за процесния период от м. ноември 2012г. до м. януари 2014г., са в общ размер от 370.00 лв., в т.ч. отопление сградна инсталация -153.14 лв., отопление на имот - 35.49 лв., подгряване на вода - 169.14 лв., дялово разпределение – 12.24 лв. Видно от СИЕ, законната лихвата за забава върху главницата, считана от срока на безлихвеното плащане, посочено във всяка една фактура, до 18.12.2015г., е в размер от 125.24 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Възражението на длъжниците срещу издадената заповед от 15.01.2016г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 80569/2015г. по описа на СРС е подадено в срока, установен в чл.414,ал.2 от ГПК и обуславя правния интерес на ищеца – заявител в заповедното производство, от предявяване на настоящия иск. Целта на исковото производство е ищецът да установи наличието на оспореното вземане по основание и по размер, за което срещу длъжниците е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл, предявеният иск е допустим.
В настоящото съдебно производство, с депозирания в срок писмен отговор на исковата молба, ответниците предявяват възражения за погасяване на претендираните от ищеца парични вземания поради изтекла 3-годишна погасителна давност, съгласно чл.111,б.”в” от ЗЗД, които съдът намира за неоснователни.
В чл.111,б.“в” от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна давност, с изтичането на която се погасяват вземания за наем, за лихви и други периодични плащания. Според чл.114,ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 - ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Съдът счита, че погасителната давност в процесния случай е тригодишна съгласно чл.111,б.“в” от ЗЗД, тъй като вземанията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия са периодични плащания, и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо в пълния му размер, съобразно разпоредбата на чл.114,ал.1 от ЗЗД, в случая от определения падеж на паричните задължения в издадените от ищеца фактури. Видно от данните по делото, заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против ответниците в настоящото производство е депозирано от „Топлофикация София” ЕАД гр. София в съда на 23.12.2015г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен срок за вземането в общ размер от 370.01 лв., начислено за период на потребление от м.11.2012г. до м.01.2014г., като падежът на първата фактура, издадена на 30.11.2012г., е настъпил на 04.01.2013г., видно от заключението на приетата по делото СИЕ, при което кредиторът не е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на тези задължения към датата на предявяване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съответно – претендираните вземания не са погасени поради изтекла тригодишна давност. Възраженията следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, е неоснователен и недоказан.
Съгласно правилото, установено в чл.79,ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Разпоредбата на чл.327,ал.1 от ТЗ, предвижда, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно правилото, установено в чл.318,ал.1 от ТЗ, търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка. С договора за търговска продажба продавачът – търговец е длъжен да предаде на купувача продадената вещ, а купувачът от своя страна е длъжен да плати цената и да получи вещта.
Потребител на
топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на § 1,т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката /отм., бр.54 от
В процесния случай, от приетите по делото писмени доказателства - заверен препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 97, том III, рег. № 1675, дело 455/2007г. на нотариус Ц.Д., с район на действие СРС, вписана под № 350 в НК, на 12.06.2007г., и Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ Г. *** действие СГС, рег. № 781, по изп.дело № 20127810401217, влязло в законна сила на 28.01.2014г., се установява, че ответниците Т.М.Т. и Д.З.Т. са били съсобственици, при равни права – по ½ ид. част за всеки от тях, считано до 28.01.2014г., на процесния недвижим имот – апартамент № 79, намиращ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, на адрес : гр. София, ж.к. „Люлин”, блок 732, вход „Г”, етаж 4. Този факт не се оспорва и от ответната страна.
Съдът намира обаче, че ответникът не ангажира никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват по безспорен начин, че между „Топлофикация София” ЕАД гр. София и ответниците по делото е налице валидна облигационно правна-връзка, по силата на която Т.М.Т. и Д.З.Т. да се явяват „потребители на топлинна енергия за битови нужди”, нито „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, т.е. не се доказва по предвидения в закона ред през процесния период от време същите да са използвали топлинна енергия за домакинството си, нито да са купували от дружеството-ищец топлинна енергия за собствени битови нужди. Действително, в разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ, е визирано, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,ал.1,т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,ал.3 от ЗЕ. По силата на § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите обаче, при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. По смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед правилото на § 1 от ДР на ЗЗП, разпоредбата на чл.153,ал.6 от ЗЕ се дерогира от нормата на чл.62 от Закона за защита на потребителите, съгласно която доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено /ал.1/, когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил /ал.2/, а липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна /ал.3/. В този смисъл, възражението на ответната страна срещу иска, че за процесния период Т.Т. и Д.Т. не са живели в процесния апартамент, не са ползвали топлинна енергия и такава им не е била реално доставена и отчетена от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, се явява основателно и обосновано, тъй като ищецът не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на тези положителни факти, твърдени от него. Поради това и с оглед изложеното по-горе, съдът приема, че ответниците не притежават качеството на „потребители на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, нито „битови клиенти” по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, същите нямат качеството и на „потребител” по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, т.е. по делото не се доказва ответниците да са направили изрично предварително искане до ищеца същият да им доставя на процесния адрес топлинна енергия, не се доказва по този начин да е възникнало и да е съществувало през периода от м.11.2012г. до м.01.2014г. облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ, по силата на което Т.Т. и Д.Т. да са използвали реално топлинна енергия за домакинството си, респ. за тях да е възникнало задължение да заплатят цената на доставена и потребена от тях топлинна енергия на адрес : гр. София, ж.к. ”Люлин ”, бл.732, вх.Г, ап.79.
При тези
обстоятелства, съдът намира, че в настоящото съдебно производство ищецът не
ангажира никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват по
безспорен и несъмнен начин, че между страните по делото е сключен и е налице валиден
договор за продажба, по силата на която ищецът „Топлификация - София” ЕАД гр. София,
в качеството му на продавач – доставчик на топлинна енергия, да е продал, т.е.
да е доставил реално на ответниците Т.Т. и Д.Т., в качеството им на купувачи – „потребители
на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на § 1,т.42 от ЗЕ /отм./, /„битови
клиенти” по смисъла на § 1,т.2а от ДР на ЗЕ/ и „потребители” по смисъла на § 13
от ДР на ЗЗП. Ищецът не ангажира и никакви доказателства за удостоверяване на
фактите дали ответниците, от своя страна, са отправили до него изрично
предварително искане, съгласно правилото на чл.62 от ЗЗП, и по този начин да се
задължили спрямо ищцовото дружество да получат доставяната от него вещ –
топлинна енергия, и да заплащат цената на реално продадената им вещ. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и
потребителя на топлинна енергия,
сочи желание да бъде получено определено количество топлинна енергия срещу задължението да бъде заплатена
определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с топлинна
енергия, който принцип в случая е нарушен с оглед едностранното начисляване на
процесните суми от ищеца за незаплатена топлинна енергия през периода от м.11.2012г.
до м.01.2014г., без да е налице отправено от Т.Т. и Д.Т. до „Топлофикация
София” ЕАД гр. София изрично предварително искане за осъществяване доставка на
топлинна енергия на адрес : гр. София, ж.к. „Люлин”, бл.732, вх.”Г”, ап.79,
без да е налице поето от двамата ответници задължение да закупуват от
дружеството – ищец топлинна енергия, т.е. без да е налице валидна облигационно-правна връзка между страните по
делото през процесния период от време.
Съдът счита, че в случая ответникът не представя и никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество топлинна енергия е доставено реално на Т.Т. и Д.Т., поради което последните да дължат неговото заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергията е движима вещ и продажбата й се подчинява на общите правила на договора за продажба, в частност – на договора за търговска продажба, доколкото ищецът „Топлофикация София” ЕАД гр. София е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В този смисъл, купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока /Решение № 1081 от 07.02.2008г. по т.дело № 657/2007г. на ВКС и др./. Приложените по делото писмени доказателства - договор № 482/04.12.2001г., протокол от 08.11.2001г., списък на етажни собственици, съобщение към фактура № ********** от 31.07.2014г., справки, договор № 94/01.11.07г., Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, и други, цитирани по-горе, не удостоверяват твърдените от ищеца факти, че между страните по делото е възникнала твърдяната в исковата молба облигационно-правна връзка; не доказват, че „Топлофикация София” ЕАД гр. София действително е доставило на Т.Т. и Д.Т., в качеството им на купувачи по търговска сделка – търговска продажба, на процесното количество топлинна енергия, на обща стойност 370.01 лв., че последните са получили тази стока, след отправено от тях изрично предварително искане за нейното доставяне на процесния адрес, и че са се задължили да платят на ищцовото дружество посочената в издадената от него фактура цена. Видно от приложените писмени доказателства - нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 97, том 3, рег. № 1675, дело № 455/2007г., през процесния период от време, върху недвижимия имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл.732, вх. „Г”, ап.79, е учредена договорна ипотека в полза на кредитодателя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, по договора му за револвиращ банков кредит от 16.05.2007г., сключен с длъжника „МДМ ФАКТ” ООД , представлявано от Михаил Т.М., за кредит в размер на 450 000 лв., за обезпечаване на сумата от 120 000 лв. - като част от вземанията на Банката по посочения договор за кредит, а впоследствие имотът е бил възбранен и продаден на публична продан, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2013г. по изп. дело № 20127810401217 по описа на ЧСИ Г. *** действие СГС. В този смисъл е ангажираното от ищцовата страна писмено доказателство - списък на етажни собственици, видно от което Т.М.Т. и Д.З.Т. не са вписани като членове и обитатели на Етажната собственост на адрес в гр. София, ж.к. „Люлин” бл.732, вх. „Г”, ап.79. Такива факти не се удостоверяват и от приложените по делото договор № 482/04.12.2001г. между „Техем Сървисиз” ЕООД и ЕС, протокол от 08.11.2001г. от проведено ОС на ЕС, договор № 94/01.11.07г. за дялово разпределение, сключен между „Топлофикация София” АД и „Техем Срвисис” ЕООД, нито от съобщение към фактура № **********/31.07.2014г. и справки, изходящи от ищцовото дружество, в които липсват каквито и да е данни относно обекта на потребление на топлинна енергия, за абоната и за кореспондиращ на конкретния потребител на топлинна енергия абонатен номер. В тази връзка, от заключението на приетата по делото СТЕ се установява по категоричен начин, че от „Топлофикация София” АД не е предоставена никаква конкретна информация за фактурирана топлинна енергия за процесния абонат на топлинна енергия по месеци, като същевременно изравнителните сметки, начислени от „Техем Сървисис” ЕООД, са на името на лицето Ангел И. (сезони 2012/05-2013/04 2013/05-2014/02). При тези факти, съдът намира, че писмените доказателства, на които ищецът се позовава за удостоверяване, че ответниците са потребители на топлинна енергия през процесния период от време на горепосочения адрес и за осъществяването на търговска сделка между страните по делото, нямат обвързваща доказателствена сила относно констатациите, удостоверени в тях и следва да се преценяват по вътрешно убеждение, наред с другите доказателства, поради което описаните в тези документи факти подлежат на доказване на общо основание с предвидените в ГПК доказателствени средства. В тази връзка, съдът намира, че доколкото заключенията на приетите по делото СТЕ и СИЕ почиват изцяло на изходящи от ищеца и от третото лице – помагач ”Техем сървисис” ЕООД документи, в които не са посочени конкретният обект на потребление и неговият абонат, в една от справките е визиран абонатен № 183341, без да е посочен потребителят и обекта на потребление за този абонатен номер, а изравнителните сметки са извършени за потребител Ангел И., то макар и заключенията да установяват претендираните суми по размер, същите не могат да служат за доказване на фактите, че носители на задължението за заплащането цената на описаните в тях количества топлинна енергия са ответниците в процеса.
Предвид изложеното по-горе и след като прецени, че по делото не са ангажирани никакви други доказателства за удостоверяване на твърденията в исковата молба, съдът приема за основателни възраженията на ответната страна, че в случая не са възникнали валидни договорни отношения между ответниците Т.Т. и Д.Т. и ищеца „Топлофикация София” ЕАД гр. София, респ. че за ищеца не е възникнало договорно задължение да достави процесното количество топлинна енергия на обща стойност 380.01 лв. на двамата ответника, а за последните не е възникнало задължението да платят цената и да получат тази вещ. Поради това, неоснователни, недоказани и непочиващи на годните доказателства в настоящото производство са твърденията на ищцовото дружество, че ответниците не са изпълнили задължението си по сключена с ищеца търговска сделка, след доставяне на процесното количество топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД гр. София, да получат същото и да заплатят на продавача неговата цена. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ответника възражение за недължимост на процесните суми, а именно тези, описани в заповед от 15.01.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 80569/2015г. по описа на СРС е основателно и почива на приетите по делото годни писмени доказателства.
По изложените съображения, съдът приема, че искът по чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответниците Т.Т. и Д.Т. дължат на ищеца сумата от 370.01 лв., представляваща неплатена стойност на доставена стока – топлинна енергия, през периода от м.11.2012г. до м.01.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2015г. до окончателното й плащане, се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид обстоятелството, че ответникът не дължи изпълнение на посоченото по-горе парично задължение, в случая не може да се приеме, че същият е изпаднал в забава, т.е. вземането на ищеца за мораторна лихва е недоказано по основание. Поради това, следва да отхвърли предявения иск в частта му, в която се претендира да се приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца и сумата от 104.72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода 31.12.2012г. до 18.12.2015г.
При този изход на делото, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава в частта й за присъждане на сумата 25 лв. - платена държавна такса в заповедното производство, сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и за заплащане на направените от ищеца в настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса – 175 лв., за възнаграждения на вещи лица – 550 лв. и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, се явява основателна претенцията на ответниците за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. за двамата ответници и за платено възнаграждение за вещо лице в размер на 50 лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възраженията, предявени от ответниците Т.М.Т. с ЕГН ********** и Д.З.Т. с ЕГН **********, чрез пълномощника им – адв. Ал. Ч. от ВТАК, за погасяване на претендираните от ищеца „Топлофикация София” ЕАД гр. София парични вземания поради изтекла 3-годишна погасителна давност, съгласно чл.111,б.”в” ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален представител – юрисконсулт Д.Н., за установяване по отношение на Т.М.Т. с ЕГН ********** и Д.З.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, че му дължат СУМА в общ размер на 370.01 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия, за топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в град София, община Люлин, ж.к. „Люлин” бл.732, вх. „Г”, през периода от м.11.2012г. до м.01.2014г. вкл., ведно със законната лихва върху това вземане от 23.12.2015г. до изплащане на вземането, както и сума в общ размер на 104.72 лв. /сто и четири лева и седемдесет и две стотинки/ - лихва за периода от 31.12.2012г. до 19.12.2015г., разделно, при следното разпределение на сумите : 1/ Т.М.Т. - сумата 237.37 лв., от които 178.88 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2012г. - м.01.2014г., 50.60 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012г. до 18.12.2015г., 6.12 лв. - сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012г.-м.01.2014г., и 1.76 лв. - законна лихва за забава за периода 31.12.2012г. до 18.12.2015г., ведно със законната лихва от 23.12.2015г. до окончателното изплащане на сумите; 2/ Д.З.Т. – сумата 237.37 лв., от които 178.88 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2012г. - м.01.2014г., 50.60 лв. - законна лихва за забава от 31.12.2012г. до 18.12.2015г., 6.12 лв. - сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2012г.-м.01.2014г., и 1.76 лв. - законна лихва за забава за периода 31.12.2012г. до 18.12.2015г., ведно със законната лихва от 23.12.2015г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.01.2016г. по ч. гр. дело № 80569/2015г. по описа на СРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., чрез процесуален представител – юрисконсулт Д.Н., за заплащане от ответниците Т.М.Т. с ЕГН ********** и Д.З.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, на сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.01.2016г. по ч. гр. дело № 80569/2015г. по описа на СРС, както и за заплащане на направените от ищеца в настоящото съдебно производство разноски за доплатена държавна такса в размер от 175 лв., за платени възнаграждения на вещи лица, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Т. с ЕГН ********** и Д.З.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, СУМА в размер на 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, както и СУМА в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски за платено възнаграждение на вещо лице.
Настоящото съдебно решение е постановено при участието на трето лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Слатина”, ул. „Проф. Г. Павлов” № 3, представлявано от управителя М. С., привлечено по искане на ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните и на третото лице-помагач да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................