№ 20
гр. Габрово, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Н.а
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20224200600202 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба от частния тъжител В.
А. А. от гр. Севлиево против Присъда № 39 от 16.08.2022 година, постановена
по НЧХД № 393/2021 г. на Районен съд – Севлиево.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ
подсъдимия О. А. С. от гр. Севлиево, роден на *** година в гр. Б., български
гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с ЕГН ********** за
НЕВИНЕН в това, на 10.10.2020 година в 4,30 часа в дискотека „**" в гр.
Севлиево, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на В. А. А. от
гр. Севлиево да му е причинил следните увреждания: масивен оток и
кръвонасядане в областта на меките тъкани на дясната орбита; мозъчно
сътресение, протекло без загуба на съзнание и травма на първи пръст на
дясната ръка, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/,
поради което го е ОПРАВДАЛ по така предявеното му обвинение по чл. 130,
ал. 1 от НК.
1
Със същата присъда съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от тъжителя В.
А. А. от гр. Севлиево, с ЕГН **********, против подсъдимия О. А. С. от гр.
Севлиево, с ЕГН ********** граждански иск, с който се претендира
обезщетение за причинените му в резултат на престъплението, извършено от
С., неимуществени вреди в размер на 48000 лв. /четиридесет и осем хиляди
лева/, като неоснователен и недоказан.
Съдът е осъдил тъжителя В. А. А. да заплати на подсъдимия О. А. С.
направените от него разноски по делото за адвокатска защита в размер на
3000 лв.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт,
което обуславя процесуалната й допустимост.
В жалбата се твърди, че обжалваната присъда e неправилна и
незаконосъобразна. Съдът не събрал всички относими доказателства за
изясняване на обективната истина. При проведените разпити подс. О. С.
признал за извършеното престъпление. Поискал от тъжителя да оттегли
тъжбата.
Претендира се окръжният съд да отмени обжалваната присъда изцяло,
като неправилна и незаконосъобразна, и да постанови нова осъдителна
присъда.
С жалбата са направени доказателствени искания за изслушване на
свидетели и събиране на писмени доказателства, които съдът остави без
уважение, като несъотносими към правния спор.
В съдебно заседание, проведено на 14.12.2022 г., частният тъжител В. А.
А. и неговият процесуален представител адв. Н. М. от АК Габрово поддържат
въззивната жалба и направените искания.
Подсъдимият О. А. С. не се явява и не взема лично становище пред
настоящата инстанция, независимо от предоставената възможност. Неговият
защитник адв. Д. З. от АК Бургас оспорва жалбата и моли присъдата на РС
Севлиево да бъде потвърдена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
наведените от страните доводи и след служебна проверка на обжалваната
присъда, констатира наличието на основания за нейната отмяна на основание
чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от
НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Севлиевски
районен съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
2
правила при изготвяне на мотивите към присъдата. В уводната част
районният съд е описал тъжбата. След това е преразказал показанията на
свидетелите И.В. и С.П.. Преразказал е допуснатата съдебно – медицинска
експертиза. Като правни изводи теоретично е посочено какво следва да е
налице, за да е осъществен състава на чл. 130, ал. 1 от НК. Обсъждането на
събраните по делото доказателства се състои в едно единствено изречение, а
имено: „Единственият свидетел, който заяви, че е видял О. С. да се
приближава към В. А. и да го удря, е свид. С.П., но неговите показания не
могат да обосноват по несъмнен и безспорен начин извършването на
твърдяното престъпление спрямо тъжителя от страна на подс. С., тъй като
същите бяха твърде лаконични и на практика не установиха по несъмнено по
никакъв начин, дали с юмрук, както се твърди в жалбата, или по друг начин
подсъдимият е ударил тъжителя и най-важното къде го е ударил – в областта
на лицето или по тялото“. След това съдът е обосновал защо в НЧХ дела не
могат да се ползват доказателствата от ДП. Последвал е извод, че не се
доказва извършване на престъпление.
Както е видно, при изготвянето мотивите отсъства представяне на
каквато и да било фактическа обстановка. Произнасянето с оправдателна
присъда не освобождава съда от задължението му да изложи какви факти
приема за доказани и въз основа на какви доказателства. Тъй СРС сам е
указал на тъжителя да приведе тъжбата в съответствие с изискванията на чл.
81, ал. 1 от НК, поне е следвало да посочи, приема ли, че на 09 срещу
10.10.2020 г. тъжителят и подсъдимият са се намирали по едно и също време
в дискотека „**“ в гр. Севлиево, кой къде застанал, имало ли е предварителен
разговор или конфликт между тях, имало ли е въобще удар от страна на С. по
отношение на А., независимо дали е попаднал в тялото или лицето, каква е
била реакцията на охранителите в дискотеката, кой, кога и по какъв повод е
изведен навън от заведението. В тъжбата присъства заявена фактология и
СРС е следвало да изложи какво от твърденията на А. за протеклите събития
приема и какво не. В мотивите на обжалваната присъда фактическа
обстановка въобще отсъства.
Фактическата обстановка следва да се изведе въз основа на анализ и
съпоставка на събраните по делото доказателства. По делото са разпитани
свид. С.П., сочен като пряк очевидец, и свид. И.В. – охранител в дискотеката,
изслушана е СМЕ, събрани са писмени доказателства. Следва да разясним, че
3
преразказването на свидетелски показания и експертизи не може да се
възприеме като правно обсъждане. Изявленията на свидетелите и
съдържанието на експертизите са достъпни по делото и не е необходимо
съдът да ги възпроизвежда в мотивите. Това, което е необходимо е да се
изложи какви правни изводи се извеждат от тях, има ли противоречия в
доказателствата и как се оценяват те, съвкупно и по отделно. Единственият по
същността си „правен“ извод на съда е, че показанията на свид. С.П. са
„твърде лаконични“ и по тази причина не установяват нищо. Оценката на
свидетелските показания не следва да се основава на техния обем, а на това
дали са логични, последователни и дали кореспондират с останалите
доказателства по делото. В тази връзка, свид. С.П. е казал пред съда, че е
видял О. С. да се приближава към В. А., след което го ударил. В. залитнал.
Свид. П. не видял къде точно попаднал удара. Тогава охраната се намесила.
След няколко дни В. казал на С.П., че ще води дело срещу С., а П. се съгласил
да стане свидетел. При липсата на фактическа обстановка, окръжният съд не
може да установи дали СРС е приел тези събития за състояли се или отрича
да са били факт. При всички случаи съдът обаче е бил длъжен да разясни,
приема ли показанията на свид. С.П. за верни, какви изводи прави от тях и
как се отнасят те към показанията на свид. И.В. и изготвената СМЕ,
безспорно установяваща наранявания по главата на А.. Не е ясно подкрепя ли
се СМЕ от представената по делото медицинска документация и как се цени
извода на експерта относно възможния механизъм за получаване на телесните
увреждания. Вярно е, че съдът не може да ползва свидетелски показания,
които са дадени в друго наказателно производство. СРС обаче е разполагал с
приложеното по делото ДП № 462/2020 г. по описа на РУ Севлиево. Ако е
искал да изясни фактите по делото, СРС е следвало да забележи, че по това
ДП има свидетели, които са възприели охранителя Б. да извежда и О. С. извън
заведението заради „сбиване“, а друга част от свидетелите са присъствали на
време на разговор между В. А. и О. С. по повод подадената жалба от А..
Вярно е, че съдът не може да ползва тези показания, но е можел да направи
необходимото да призове и разпита тези свидетели за изясняване твърденията
от тъжбата, след като е считал, че доказателствата са недостатъчни и фактите
са неизяснени. Принципът на служебното начало по чл. 107, ал. 2 от НПК не е
отменен при делата, които се образуват по тъжба на пострадалия. В този
смисъл е Решение № 228 от 23.04.2013 г. на ВКС по н.д. № 578/2013 г., ІІІ н.о.
4
Вместо да обсъди съвкупно и поотделно всички събрани в производството
доказателства и да инициира събирането на нови, ако счита, че фактите не са
изяснени, СРС се е задоволил с констатацията, че показанията на свид. С.П.
са „твърде лаконични“ и с това е изчерпал правното обсъждане по
произнесената оправдателна присъда. Горното е в нарушение на разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 от НПК. Липсата на мотиви, изразена като липса на правни
съображения за присъдата, пречи на страните да разберат въз основа на какви
доказателства районният съд е достигнал до извода, обективиран в
атакуваната присъда, а също и на настоящата инстанция да изследва процеса
на формиране на тази воля. Практиката на Европейския съд по правата на
човека също е константна и последователна, че липсата на мотиви нарушава
правото на обжалване и ограничава справедливостта в процеса. В този смисъл
е Решение № 23 от 20.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 3038/2011 г., ІІІ н.о.
В случая, единствено възможният изход е обжалвания съдебен акт да
бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на
съдебното заседание от друг състав на същия съд, който да го разгледа
съобразно изискванията на закона и да постанови мотивиран съдебен акт, от
който да става ясно каква е волята му и как са формирани правните изводи.
С оглед на това, че делото следва да се върне за ново разглеждане,
поради констатираните съществени процесуални нарушения, съдът не взема
отношение по съществото на делото и по наведените в жалбата фактически
твърдения.
Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2
във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. първо от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 39 от 16.08.2022 година, постановена по НЧХД
№ 393 по описа за 2021 година на Районен съд – Севлиево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Севлиево от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6