Р Е Ш Е
Н И
Е № 261906
гр. Пловдив, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 02.07.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14817 по описа за 2020 г.
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по
искова молба от Ж.Ф.Г. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
която е предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата по чл.4 от
Договор за паричен заем № ***,
касаещ уговорена неустойка, както и осъдителен иск за присъждане на сумата в
размер на 242.70 лева, недължимо платена сума по клауза неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договор
за паричен заем № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.11.2020 г. до
окончателното плащане.
Твърди се, че между страните е сключен
договор за паричен заем №
***,
по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател. В договора била уговорена
клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, по която клауза ответникът заплатил сума в размер на 242.70 лева.
Твърди се, че тази сума е платена по недействителна клауза , противоречаща а
добрите нрави, също така клаузата целяла заобикаляне на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК.
С оглед изложеното предявява исковете. Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по
същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които е
заплатена сума за неустойка са валидни – в това число целия договор за заем и
клаузите в него, уреждащи вземане за неустойка. Моли се за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
чл.26, ал.1, пр. 2 и пр.3 ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявения иск ищецът следва да установи, че клаузата за неустойка противоречи на
добрите нрави и цели заобикаляне на закона, че е платил на ответника сума в
размер на 242.70 лева – по клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № ***.
В
тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и
валидна
клауза
за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
основание за задържане на платените суми.
С определение
от
24.02.2021 г. като безспорно
между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем № *** с посоченото от ищеца съдържание, в който е
уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба.
С
представена от ответника справка за извършени от ищцата плащания по договора за
заем от *** /л.70/, последният признава, че ищцата е заплатила по процесната
клауза за неустойка сума в размер на 174.62 лева.
С Протоколно
определение от 11.05.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че по
клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 174.62 лева.
По искане на ищеца, с
Протоколно определение от 02.07.2021 г. /л.79/, по реда на чл.214, ал.1 ГПК
съдът е допуснал изменение на размера на осъдителната претенция на ищеца като е
намалил същата от 242.70 лева на 174.62 лева.
Безспорно между
страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява
финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка и по чл.55 ЗЗД
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в
договора условия /чл.4, ал.1 от договора/, като при неизпълнение са предвидели
неустойка във фиксиран размер от 242.70 лв. Така предвидената клауза за
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна.
Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен,
то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по чл. 4, ал.2 от договора, а платените по тази клауза суми подлежат
на връщане.
С оглед изложеното съдът
намира, че исковете са доказани по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка и бъде
присъдена сумата в размер на 174.62 лева
Като законна последица от уважаване на тази
претенция, върху нея следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 09.11.2020 г. до окончателното плащане, каквото
искане изрично е направено в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от
двете страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същата
доказа разноски в размер на 100 лева, платена държавна такса, които ще й се
присъдят изцяло.
По делото е
представен договор за правна помощ и съдействие /л.78 /, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. С.М.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Г. в размер на 300
лева /с оглед интереса/, с оглед уважената част от претенцията, ще се
присъди в пълен размер. Съдът намира, че на а. С.М. следва да се присъди едно
адвокатско възнаграждение, доколкото двата предявени иска са взаимно свързани,
като иска по чл.26 ЗЗД е включен като фактически състав в иска по чл.55 ЗЗД.
Ищецът е могъл да проведе успешна защита като предяви единствено иск по чл.55 ЗЗД, в който също се разглеждат доводите за недействителност на договора и
клаузи от него.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 в договор за
кредит ***, сключен между Ж.Ф.Г., ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********,
като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.Ф.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 174.62 лева,
недължимо платена по клауза
за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение
по чл.4, ал.2 от договор за кредит № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 09.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 100 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от С. К. – и. д. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С.П.М., с личен № ***, вписан в АК – П., на основание чл.38 ЗА,
сумата в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ