№ 544
гр. Варна, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110105377 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Й. Р., ЕГН
********** срещу „Фератум България" ЕООД, ЕИК ***, обективно
евентуално съединени искове за приемане за установено в отношенията между
страните, че Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние №1262814/24.05.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. I от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
във връзка с чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че между страните на
24.05.2023 г. е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние №1262814. В чл. 5 от същия било уговорено, че в случай, че
кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение
по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение, следва в 10-дневен
срок от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или в срок до
48 часа да сключи Договор за гаранция/поръчителство с Multitude Bank p.l.c., с
цел да бъде обезпечен договора за кредит. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от
същия договор следвало да бъде сключен и договор за гаранция с Multitude
Bank p.l.c., с цел да бъде обезпечен договора за кредит. Нормите на ЗПК били
императивни по повод формата и съдържанието на сключените между
потребител и кредитор договори. Нарушаването им водело до
недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесния договор
бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е условия за
прилагането му. Не било изрично посочено дали лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на кредита, или е променлив. Не било посочено нито в
1
договора, нито в погасителния план, какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Приложения към договора погасителен план не отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Била посочена само общата дължима
сума без да ставало ясно какво се включва в нея и как е изчислена. В договора
не се сочел и годишния процент на разходите по кредита, което било в
противоречие с т. 10 на чл. 11, ал. 1 ЗПК. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не са нарушени чл. 11
ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 19 ал. 4 ЗПК. Сочи, че кредитополучателят е взел
информирано решение за сключване на договора, за което му е предоставен
стандартен европейски формуляр. Лихвеният %, ГПР впоследствие са били
възпроизведени в договора, като изрично било посочено връщането на
кредита съгласно погасителен план. Последният съдържал размер, брой и
периодичност на вноските, падежи, респ. размер на главница и лихва. Излага
още, че възнаграждението, което ищецът се задължил да плати на трето лице,
въобще не се дължало на ответника, поради което няма как да бъде включено
в погасителния план. Намира, че не е налице разминаване между посочения в
договора ГПР и този, действително дължим от страна на ищеца. Посоченият в
договора ГПР бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Искането е за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски.
Предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 240 от ЗЗД за
осъждане на ищеца да му заплати сумата от 250 лева, представляваща
незаплатена главница по нищожността Договор №1262814 за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 24.05.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата до окончателното изплащане на
задължението. Налице било неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя след настъпване на крайния срок на договора, поради
което отправя искане за осъждането му да му заплати дължимата главница в
размер на 250 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещния иск до окончателното изпълнение на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който насрещният иск се оспорва като неоснователен, тъй като
договорът за кредит е нищожен. Моли за отхвърляне на насрещния иск.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на разглеждане в производството са обективно евентуално
съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. I от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл.
143 и чл. 146 ЗЗП, както и предявен от ответника насрещен осъдителен иск по
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
2
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца.
Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички
искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя
сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е
възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и
наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-
тежкия – противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай –
противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, първо следва да бъдат разгледани исковете за
прогласяване нищожност на договора за кредит поради противоречието му с
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а впоследствие искането за
обявяването му за недействителен поради накърняване на добрите нрави по
чл. 26, ал. 1, предл. III от ЗЗД. В съдебната практика, обективирана например в
Решение № 180 от 8.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 705/2018 г., I т. о., ТК, се
приема също, че нищожността, поради неравноправност на договорни клаузи,
се основава на противоречието с добрите нрави от общите основания, поради
което претенциите за противоречие с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
подлежат на разглеждане в посочената последователност, а именно след
исковете за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. I от
ЗЗД, вр.чл. 10а, ал. 1 от ЗПК: Предвид съдържанието си процесният договор
по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение
намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК -- и
уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.
148 от ЗЗП/.
Съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Между страните по същество не е налице спор, а и от представените
писмени доказателства се установява, че на 24.05.2023г. между тях е сключен
Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние
№1262814. В чл. 5 от същия е уговорено, че в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то в
зависимост от посочения вид обезпечение, следва в: 10 дневен срок от
подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или в срок до 48 часа
да сключи Договор за гаранция/поръчителство с Multitude Bank p.l.c., с цел да
бъде обезпечен договора за кредит. Съгласно чл. 1.6. от договора за
поръчителство кредитополучателят дължи гаранция в размер на 107.20 лева.
Клаузата, с която е договорено сключване на договор за гаранция, в случая
се явява недействителна. При сключването на акцесорния договор, като част
от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има
предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът на
длъжника по договора за кредит (справка в ТР). Следователно, юридическото
лице -- поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, като от
договора за поръчителство е видно, че поръчителят е включен в оповестения
от Фератум България списък на лицата, от които приема поръчителство за
задължения по отпуснати потребителски кредити, респективно се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между
3
потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално
договаряне.
Също така, при условие че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16
ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална
фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и
предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП в тази част
договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят
не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Уговарянето на такова
възнаграждение, дължимо ежемесечно за срока на действие на основния
договор, води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията
на кредитополучателя. Следователно, следва да се приеме, че това вземане се
основава на неравноправна за потребителя клауза.
В допълнение следва да се посочи, че претендираното вземане за
възнаграждение по договора за поръчителство е в противоречие с чл.19 ЗПК.
Макар и да е уговорено по отделен договор като възнаграждение в полза на
поръчител, е видно, че сключеният с дружеството заявител, чийто едноличен
собственик на капитала е кредиторът по договора за кредит, договор за
поръчителство е изцяло обвързан с погасителния план по договора за кредит,
като е предвидено за всеки месец по погасителния план по договора за кредит,
потребителят да заплаща и възнаграждение на поръчителя. Т.е. реално
възнаграждението за поръчител се кумулира към погасителните вноски. Това
има за последица скрито оскъпяване на кредита. Включено по този начин в
погасителните вноски, възнаграждението за поръчител – свързано лице с
кредитора по договора за кредит, се явява допълнителна печалба за
заемодателя и се отразява на размера на годишния процент на разходите в
посока на увеличаването му. По този начин се заобикаля установения в чл. 19,
ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва (какъвто е размерът му
по процесния договор за кредит, но без съобразяване на възнаграждението за
поръчител). Налага се изводът, че клаузата за предоставяне на поръчителство
и договорът за предоставяне на поръчителство противоречат на добрите
нрави, като илюстрират уговорки във вреда на потребителя, които не
отговарят на изискването за добросъвестност и имат за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК. Тези изводи не се променят и не зависят от конкретната
правна природа на сключения договор между длъжника и заявителя.
С оглед гореизложеното и на всяко едно от посочените самостоятелни
основания клаузата на чл. 4 от договора за кредит, възлагаща задължение за
кредитополучателя да учреди поръчителство е нищожна, което по силата на
чл. 22 от ЗПК води до недействителност на сделката, следователно
предявеният от ищеца главен иск подлежи на уважаване в цялост.
По отношение на насрещните искове:
Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
4
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ищецът по главния иск не ангажира доказателства, а дори и не твърди да е
извършил погасяване на дължимата главница, поради което насрещният иск
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6, от ГПК в
ответникът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 50 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в
полза на адв. М. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по първоначалния иск в размер
на 480 лева.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК подлежат на
присъждане съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева, от които 150
лева юрисконсултско вънзграждение и 50 лева за заплатена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор №1262814 за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 24.05.2023 г.,
сключен между Е. Й. Р. ЕГН ********** и „Фератум България” ЕООД, на
основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Й. Р., ЕГН **********, да заплати на „Фератум България”
ЕООД, ЕИК ***, сумата от 250 лева, представляваща незаплатена главница по
нищожността Договор №1262814 за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние от 24.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса
в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК *** да заплати в полза на
адв. М. В. М., ПАК, ***, на основание адвокатско вънзграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита в размер на 480 лева, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Е. Й. Р., ЕГН **********, да заплати на „Фератум България”
ЕООД, ЕИК ***, сумата от 200 лева, представляваща извършените в
производството по насрещния иск разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6