Решение по дело №17515/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1656
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20211110217515
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1656
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. С.А
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С.А Административно наказателно
дело № 20211110217515 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „.........” ООД, гр.София, представлявано от
управителя К. СТ. СТ., срещу наказателно постановление № 29-
0000891/21.10.2021г., издадено от Главния директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда”, с което за нарушение на чл.63, ал.2 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 КТ. Жалбоподателят твърди, че същото е издадено при
съществени нарушения на материалния и процесуален закон – нарушени били
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 и чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, липсвали
достатъчно обстоятелства за нарушението, направеното описание в АУАН не
съответствал на описанието, направено в обжалваното наказателно
постановление, лицето ........... помагало на неин роднина, независимо от това
обстоятелствата по нарушението не съответствали на правната квалификация.
Моли съда да отмени наказателно постановление № 29-0000891/21.10.2021г.,
издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”,
1
като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да намали размера на
наложеното наказание.
Жалбоподателят „.........” ООД се явява в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител и поддържа въззивната жалба на посочените в
нея основания.
Въззиваемият Главна дирекция „Инспектиране на труда” се явява в
съдебно заседание,” оспорва твърденията, направени с жалбата, твърди, че не
са извършени нарушения при съставяне на наказателното постановление и
моли съда да остави жалбата без уважение. Представя писмени бележки.
Претендира да бъдат присъдени разноски по делото – юристконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство
дали жалбата срещу обжалваното наказателно постановление е депозирана в
срок. Нередовността на връчването би имала значение при релевирани доводи
за неспазване на 7 дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение №
5159/20.07.2015г. по д.№ 3367/2015г. по описа на Административен съд
София-град, XIII касационен състав/. В случая жалбоподателят „.........” ООД е
упражнил законоустановеното си право да сезира съда, като депозира
жалбата, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна
На 29.07.2021г., около 15,15 часа, инспектори от Главна дирекция
„Инспектиране на труда” извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект: заведение за бързо обслужване „Нещо вкусно”,
находящо се в гр.София, ул.”Цар Самуил” № 113, стопанисвано от „.........”
ООД. Проверяващите констатирали множество нарушения на КТ и
издадените подзаконови актове, свързани със спазване на трудовото
законодателство от дружеството, едно от които: На 29.07.2021г. на работа в
обекта е допуснато лицето ........... да работи като „продавач” преди да й бъде
екземпляр от уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл.62,
ал.3 КТ. Нарушението било субсумирано под нормата на чл.63, ал.2 КТ.
Констатациите от проверката били описани в Протокол за извършена
2
проверка Изх.№ ПР2125671. Констатирайки нарушение на трудовото
законодателство свидетелят ВЛ. ИВ. СТ. – главен инспектор в Главна
дирекция „Инспектиране на труда” съставил акт за установяване на
административно нарушение № 29-0000891/17.08.2021г., надлежно връчен на
нарушителя на същата дата. Проверяваното дружество не възразило при
връчването на АУАН и не се възползвало от правото си да възрази в срока по
чл.44, ал.1 ЗАНН срещу констатациите в АУАН.
Административнонаказващият орган приел, че с бездействието си
дружеството реализирало административно нарушение по чл.63, ал.2 КТ,
поради което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ издал наказателно
постановление № 29-0000891/21.10.2021г., с което е наложил на „.........” ООД
имуществена санкция в размер на 2000лв.
От правна страна и доказателствата
Съдът приема, че е спазена процедурата по съставянето на акт за
установяване на административно нарушение № 29-0000891/17.08.2021г. и
наказателно постановление № 29-0000891/21.10.2021г., същите са издадени в
законовия срок, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42,
респ. чл.57 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощия, констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за
установяване на административно нарушение, подробно описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ работодателят няма право да
допуска до работа работници и служители, на които не е връчен екземпляр от
сключения трудов договор, надлежно подписан, и копие от уведомление по
чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Между лицето ........... и „.........” ООД на 29.07.2021г. е сключен Трудов
договор № 019/29.07.2021г.
Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
КТ на НАП № 22388213332583/29.07.2021г., трудовият договор е регистриран
в НАП на същата дата, в 15,57 часа – след извършване на проверката.
Безспорно, към момента на извършване на проверката на лицето
........... не е било връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ.
3
При тези данни съдът приема, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ – допуснал е в качеството си на работодател
лице, на което не е предоставил копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ.
По отношение на възражението за неправилно квалифициране на
нарушението като такова – по чл.63, ал.2 КТ, съдът намира, че е
неоснователно. В прерогативите на контролиращата институция Главна
дирекция „Инспектиране на труда” е да определи състава на нарушението на
трудовото законодателство, за което е събрала неопровержими доказателства
при извършването на проверки. Важното е параметрите, посочени от
контролния орган да изпълват съставомерния състав на посочената правна
норма. В случая това безспорно е налице, поради което законосъобразно
Главна дирекция „Инспектиране на труда” е субсумирала констатираното
нарушение на трудовото законодателство под текста на чл.63, ал.2 КТ.
Съдът приема, че с оглед обстоятелството, че от нарушението на
трудовото законодателство не са произтекли вредни последици, нарушението
е първо и е отстранено непосредствено на датата на установяване,
определеният размер не е адекватен на нарушението и е завишен. В тази
връзка съдът приема, че контролиращият по спазване на трудовото
законодателство орган е определил неправилно размера на имуществената
санкция, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по отношение на размера до минималния – до размер 1 500 лв.
Поради горните причини съдът намира, жалбата срещу наказателно
постановление № 29-0000891/21.10.2021г. е основателна в частта за
намаляване размера на наложеното наказание.
С оглед претенцията на Главна дирекция „Инспектиране на труда” за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че такива са дължими. Жалбоподателят следва да заплати
разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.

Предвид горните мотиви съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 29-0000891/21.10.2021г.,
издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”,
с което на „.........” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район
...., представлявано от управителя К. СТ. СТ., е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лв., до размер 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5
вр. чл.414, ал.3 КТ.
ОСЪЖДА „.........” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район ...., представлявано от управителя К. СТ. СТ., да заплати на
Главна дирекция „Инспектиране на труда” разноски по делото в размер на
100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5