Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 08.05.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На девети
април 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1198 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД София твърди в исковата си молба, че на
25.05.2016г. при спазване разпоредбите на ЗПК между „Изи Aceт Мениджмънт” АД и В.М.С. бил сключен договор за
паричен заем №2564068/25.05.2016г. С
подписването на договора заемателят удостоверил получаването на Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по договора.
На
30.01.2017г. между „Изи
Aceт Мениджмънт” АД и ищеца бил сключен рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., по силата на който
вземането било прехвърлено на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
София.
Ищецът
сочи, че съгласно договора за заем заемодателят се задължил да отпусне на
заемателя паричен заем в размер на 750лв., а последния усвоява изцяло сумата
веднага след сключване на договора. Страните се съгласили, че със сключването
на договор за заем ще се рефинансира текущия заем на ответника по договор
№2534817; направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесния договор имал сила на разписка. След
извършване на прихващането задължението на заемателя се погасявало изцяло, а
заемодателят му изплащал остатъка от дължимата сума. Ответницата В.М.С. се
задължила да ползва и върне заемната сума, като заплати 833,49лв., ведно с
договорната лихва, на 27 седмични погасителни вноски от по 30,87лв. По договора
ответницата извършила плащания в общ размер 427,50лв., като останала
неиздължена главница в размер на 550,42лв. Съгласно договора се дължала и
договорна лихва възлизаща на 42,81лв. за периода 02.06.2016г. /датата на
първата вноски/ до 01.12.2016г. /падежа на договора/.
Ищецът
сочи, че съгласно договора заемателят се задължил да предостави в 3-дневен срок
от усвояване на сумата, едно от обезпеченията,
посочени изчерпателно в договора и се съгласил при неизпълнение на това
задължение да заплати неустойка, като към настоящия момент неустойката
възлизала на 337,82лв.
Освен
това в договора било предвидено, че съгласно Тарифа на „Изи Aceт Мениджмънт” АД при забава в плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, ел.съобщения, тел.разговори и посещения на адрес в размер на по 9лв. за
всеки 30 дневен период до максимален размер 45лв..
Ответникът
не изпълнил задълженията си по договора, поради което дължал и лихва за забава
в размер на 57,45лв. от 01.12.2016г. до 24.10.2017г.
Моли
съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД София от В.М.С. в размер на 550,42 лева главница,
представляваща неизпълнено задължение
по Договор за паричен заем №2564068 от 25.05.2016 г., 42,81 лева договорна
лихва от 02.06.2016 г. до 01.12.2016г., 337,82 лева неустойка за неизпълнение
на задължение, 57,45 лева лихва за забава
01.12.2016 г. до 24.10.2017г. и законна лихва от 31.10.2017 г. до изплащане на
вземането. Претендира
направените в настоящото и заповедното производства разноски.
Ответницата В.М.С., чрез
назначения от съда особен представител
представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който заема
становище, че оспорва изцяло предявения иск. По отношение на вземането за
неустойка сочи, че счита клаузата за заплащане на неустойка за нищожна, като
неравноправна по смисъла на чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от приложеното ч.гр.дело №6126/2017г. по описа на СтРС, за процесните вземания
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение от 01.11.2017г.,
с която е разпоредил длъжникът В.М.С. да заплати на кредитора „Агенция
за контрол на просрочени задължения”
ООД София
следните суми: 550,42лв. главница, 42,81лв. договорна лихва от 02.06.2016г. до 01.12.2016г.,
337,82лв. неустойка, 57,45лв. лихва за забава от 01.12.20167г. до 24.10.2017г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2017г. до окончателното плащане и разноски
по делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
От
представения по делото договор за паричен заем №2564068 от 25.05.2016г. се
установява, че на 25.05.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД София
/заемодател/ и ответника В.М.С./заемополучател/ е сключен договор, по силата на който
заемодателят е предоставил на ответника
в заем сума в размер на 750,00 лв., която сума ответникът се задължил да
върне на 27 седмични погасителни вноски от по 30,87лв., с първа погасителна
вноска 02.06.2016г. и последна погасителна вноски 01.12.2016г. В чл.2.6
страните договорили годишен лихвен процент по заема – 40%; лихвен процент на
ден, приложим при отказ от договора 0,11%;
и ГПР – 48,52% /чл.2.8/. В договора с подписа
си ответникът е удостоверил получаването на сумата /чл.3/.
Предвид
горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на заемополучателя заемната сума, поради
което в тежест на ответника-заемополучател е да
докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният
му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора. Такива
доказателства по делото не са представени.
Ищецът
е частен правоприемник на заемодателя по силата на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. От същия е видно че „Изи Асет
Мениджмънт" АД е прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД София свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно
индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и процесното
вземане. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията им /пълномощно рег.№1943/2017г./. Ищецът
представя към исковата молба уведомително писмо за извършената цесия, което да
бъде връчено на ответника, ведно с книжата по делото.
В
практиката на ВКС, намерила израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д.
№2352/2013г., II т.о., ТК, решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г., II т.о., ТК и др. се приема, че уведомлението за цесията, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл.235 ал.3 от ГПК. Няма спор също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия
случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по гр.д. №5759/2014г., III г. о.,
решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д. №2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В
случая обаче уведомлението за цесията, приложено към исковата молба, е връчено
не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на
назначения му на основание чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по
чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на особения представител не може
да се приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт на
особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и
не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като
например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Видно от отбелязването в известията за доставяне, изпратените до ответника
уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради изложеното съдът
намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е активно
материално легитимиран да търси изпълнението им.
При
иска по чл.422 ал.1 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича и едва след това ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията
си срещу неговото съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът твърди в
заявлението и исковата си молба, че правопораждащият
процесните вземания факт е сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
ответника договор за паричен заем №2564068 от 25.05.2016г. и рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД София, по
силата на който вземането на „Изи
Асет Мениджмънт" АД София,
произтичащо от договор за паричен заем е прехвърлено в собственост на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД София, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така
установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищец иск по
чл.422 ал.1 ГПК е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ООД София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Васил Левски 114, етаж
Мецанин, представлявано от Росен
Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, против В.М.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представлявана
на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Н.Я., АК
Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на В.М.С. съществуването на вземането на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”
ООД София за следните суми: 550,42 лева главница,
представляваща неизпълнено задължение
по Договор за паричен заем №2564068 от 25.05.2016 г., 42,81 лева договорна
лихва от 02.06.2016 г. до 01.12.2016г., 337,82 лева неустойка за неизпълнение
на задължение, 57,45 лева лихва за
забава 01.12.2016 г. до 24.10.2017г. и законна лихва от 31.10.2017 г. до
изплащане на вземането, за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”
ООД София, с п.а. против В.М.С., с п.а. заповед №3924 от 01.11.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №6126/2017г. по описа на СтРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: