Решение по дело №21/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Жалбоподателят М. Г. П. от град Дебелец чрез адвокат П. от ВТАК, е обжалвал решение по жалба срещу публичен изпълнител №149 от 13.12.2024 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново в частта му, с която е отхвърлена негова жалба №29322/09.12.2024 година и е потвърдено разпореждане за разпределение с №[рег. номер]-125-0342206/10.10.2024 година на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново. Поддържа се, че решението в тази му част е незаконосъобразно, като неправилно прилагащо института на погасителната давност. Сочи, че по отношение на задълженията за ДДС, произтичащи от установено за довнасяне ДДС е изтекла абсолютната десетгодишна давност, по отношение на лихвите е приложима кратка тригодишна давност по смисъла на чл.111, буква „В“ от ЗЗД, а що се касае до вземанията за глоби, произтичащи от НП, то приложими са разпоредбите на ЗАНН досежно предвидената в този специален закон изпълнителска давност. Моли решението да се отмени в оспорената му част, като не претендира разноски.

Ответникът, директорът на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител отрича основателността на жалбата. Счита, ме правилно са приложени давностните срокове по чл.171 от ДОПК.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. Решението на ответника е връчено на 20.12.2024 година, видно от приложеното известие за доставяне, като жалбата е подадена чрез ответника до съда на 27.12.2024 година, при което срокът по чл.268, ал.1 от ДОПК е спазен.

По същество е частично основателна.

Съдът, след като прецени приложените към административната преписка доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:

От материалите по делото се установява, че дружеството жалбоподател е длъжник по изпълнително дело №*********/2016 година по описа на ТД на НАП – Велико Търново.

С разпореждане от 10.10.2024 година по това изпълнително дело /лист 14/, публичният изпълнител при ТД на НАП – В.Търново е разпределил плащане на сума в размер от 2 248, 87 лв. Сумите са разпределени по изпълнителни основания, както следва: наказателно постановление №135781/28.01.2015 година, ревизионен акт №04000415000379-091-001/30.09.2015 година, установяващ задължения за ДДФЛ за 2012 година в едно с лихви, задължения за ДДФЛ за 2009 -2014 година в едно с лихви, задължения за различни периоди за УПФ и здравно осигуряване в едно със съответните лихви, задължения за ДДС и за лихви върху ДДС, данъчна декларация за задължения за ДДФЛ за 2014 година в едно с лихви.

Жалбоподателят е оспорил това разпореждане пред ответника, който го е потвърдил в следните му части, а именно: в частта досежно публично вземане за глоба от 250 лева, произтичащо от НП от 28.01.2015 година, досежно публично вземане за ДДФЛ от 16 лева и лихва върху него от 16,18 лева, произтичащи от подадена данъчна декларация по ЗДДФЛ на 30.04.2015 година, в частта досежно публично вземане за лихва върху ДДС от 44,53 лева, произтичаща от посочения ревизионен акт, в частта досежно публично вземане за ДДС от 750, 91 лева и лихва от 806, 60 лева, произтичаща от установеното с посочения ревизионен акт и в частта досежно публично вземане за лихви върху вноски за УПФ, произтичащи от установеното с посочения вече ревизионен акт.

Видно е от мотивите на решението на ответника, че същият е приел, че не се спори нито характера, нито размера на вземанията, които са разпределени с акта на публичния изпълнител, като спорът се свежда единствено до факта на изтичането на предвидената в ДОПК давност за същите.Всъщност прието е, че в случая приложение намира и разпоредбата на §29, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година и за преодоляване на последиците, обн. В ДВ, бр.28 ат 24.03.2020 година. Посочено е в решението, че съгласно тази разпоредба, давността по чл.171, ал.2 от ДОПК до отмяната на извънредното положение не се прилага. Освен това, според т.2 от този параграф, освен случаите по чл.172, ал.1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Този параграф влиза в сила на 24.03.2020 година предвид параграф 52 от закона. Съответно, според разпоредбата на параграф 13 от ПЗР към Закона за здравето, /обн.ДВ, бр.44 от 2020 година/, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на въпросният закон в ДВ.

Предвид горното ответникът е направил извода, че давностните срокове по чл.171 от ДОПК се удължават с периода на спиране на давността, т.е. от влизането в сила на закона /24.03.2020 година/ до изтичането на 7 дни след отмяната на извънредното положение, т.е. седем дни след дата 14.05.2020 година, което прави общо 58 дни удължена абсолютен давностен срок.

Посочено е, че по отношение на глобата, наложена с вече цитираното наказателно постановление, изпълнителската давност, посочена в чл.82, ал.3 от ЗАНН е приложима единствено, ако не е образувано изпълнително производство, като след образуването му се прилага абсолютната [възраст] давност.

В крайна сметка е прието по отношение на посочените по-горе вземания, че не е изтекла абсолютната давност. Последното процесуално действие, извършено по въпросното изпълнително дело е постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.08.2023 година за, което няма данни да е обжалвано.

В случая по отношение на вземанията за глоби, произтичащи от издадено НП, извода на администрацията следва да се сподели.

Съгласно чл.64 от ЗАНН в релевантната му редакция, влизат в сила НП, които не са обжалвани в законния срок, който е срока, посочен в релевантната редакция на чл. 63, ал.1 от ЗАНН. След като за вземането, произтичащо от това постановление, е образувано изпълнително производство, то в случая приложение намира разпоредбата на чл.82, ал.4 от ЗАНН. При това положение за това вземане приложима е десетгодишната давност, визирана в разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, като срокът е започнал да тече от 01.01.2016 година и понастоящем не е изтекъл. Не е налице изтичане на давностния срок, предвиден в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, доколкото той е неприложим в случай, че е налице образувано производство по принудително изпълнение, както е понастоящем, а няма данни и доказателства за направено възражение за изтекла давност по чл.82 от ЗАНН преди за вземането да е образувано производството по принудителното му събиране.

По отношение на вземането за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за дейност, осъществявана като ЕТ, което е декларирано с данъчна декларация от 30.04.2015 година /пункт 4 от разпореждането на публичния изпълнител/: Предвид разпоредбата на чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ в релевантната му редакция, началото на срока на абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК е 1.01.2016 година, като към момента на издаването на решението на ответника същият не е изтекъл, както не е изтекъл и понастоящем. Неприложим е срока по чл.171, ал.1 от ДОПК, доколкото е налице действие, спиращо давността - постановление за налагане на обезпечителни мерки от 28.08.2018 година, което не е обжалвано. Следва в тази връзка да се отбележи, че е неправилно становището на жалбоподателя, изразено при обжалване на разпореждането, което е в смисъл, че от 28.08.2018 година е започнала да тече давността по предходното постановление за налагане на обезпечителни мерки, което е издадено на тази дата. При налагането на обезпечителни мерки давността спира, а не прекъсва – аргумент от чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК. Следователно разпореждането е законосъобразно досежно разпределението на сумата, посочена в т.4 от него, като това прави законосъобразно и решението на ответника в тази му част.

По отношение на вземанията за ДДС за данъчен период месец януари и лихви върху това вземане, както и за вземанията за лихви върху ДДС, установени с ревизионен акт, посочени в пунктове 5 и 6 от разпореждането на публичния изпълнител: Не е спорно, че вземането за ДДС е за данъчен период месец януари на 2014 година, като според разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДДС в релевантната му редакция „Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.“. При това положение, началото на давностният срок по чл.171, ал.2 от ДОПК е 1.01.2015 година, като същият изтича на 31.12.2024 година. Следва да се посочи в тази връзка, че неправилно ответникът счита, че института на §29, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение води до удължаване на срока по чл.171, ал.2 от ДОПК. Тази разпоредба гласи следното: „До отмяната на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага“. Както е посочено например в решение № 141 от 5.05.2021 г. на АдмС - Велико Търново по адм. д. № 82/2021 г., тази разпоредба не продължава срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, а смисълът и целта и са да не изтече давностния срок при действието на обявеното извънредно положение, съгласно чл. 3, т. 1 от с. з., което е привременна мярка за защита интересите на кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата на § 29, т. 1 /отмяна на извънредното положение/, действието и е обвързано с определен срок след който правните последици, породени от това действие отпадат. Няма и не може да има за последица продължаване на срока по чл. 172, ал. 2 от ДОПК със срока на действие на § 29, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, както неправилно счита ответната администрация.

При това положение следва да се приеме, че към момента на приключването на устните състезания по делото, давността по чл.171, ал.2 от ДОПК е изтекла за вземанията за ДДС за данъчен период януари 2014 година, както и за начислените за тези задължения лихви за забава, като този аргумент следва от разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК вр. с §2 от ДОПК. Идентични са изводите на съда и досежно вземанията, посочени в точка 6 от разпореждането на публичния изпълнител от 10.10.2024 година, като няма смисъл същите да се преповтарят.

Посоченото налага отмяна на решението в частите му, с които е потвърдено разпореждането на публичния изпълнител в частите му, с които е извършено разпределение на сумите, посочени в пунктове 5 и 6, съответно представляващи разпределени суми за лихви върху ДДС от 44, 53 лева и за ДДС от 750,91 лева и лихви върху това вземане от общо 806, 60 лв.

По отношение на вземанията за вноски за УПФ за 2013 година, следва да се констатира, че с оглед релевантната редакция на разпоредбата на чл. 7, ал.4 от КСО, началото на давността започва да тече от 1.01.2015 година за последното вземане, като тази по чл.171, ал.2 от ДОПК е изтича на 31.12.2024 година и към момента на приключване на устните състезания по делото тази абсолютна давност е изтекла. Това налага решението да се отмени и в частта му, с която е отхвърлена жалбата против разпореждането на публичния изпълнител в частта му по т.10, с която е разпределена сумата от 34, 50 лева за вземания за ДЗПО – УПФ и лихви върху тази сума в размер от 37, 06 лв.

РАЗНОСКИ: Предвид липсата на претендирани разноски от жалбоподателя, такива не му се присъждат. С оглед спечеления материален интерес от страна на ответника се следват разноски от 50 лв.

Водим от горното Административен съд – Велико Търново, шести състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение по жалба срещу действия на публичния изпълнител №149/13.12.2024 година на директора на ТД на НАП – Велико Търново, в частта му, с която е потвърдено разпореждане за разпределение с №[рег. номер]-125-0342206/10.10.2024 година на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.Търново в частта му, с която са разпределени постъпили суми за погасяване, както следва на: лихва върху ДДС в размер от 44, 53 лева въз основа на ревизионен акт №*********/15.09.20214 година; ДДС в размер от 750,91 лева и лихва върху тази сума от 806,60 лева въз основа на ревизионен акт №*********/15.09.20214 година; вноски за ДЗПО – УПФ в размер от 34,50 лева и лихва върху тази сума от 37,06 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. П. от град Дебелец, [ЕГН], в останалата и част.

ОСЪЖДА М. Г. П. от град Дебелец, [ЕГН], да заплати на Националната агенция за приходите разноски в размер от 50 лв.

Решението не подлежи на обжалване.