Р Е Ш Е Н И Е
№ 478 / 23.12.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на шести
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА и прокурора при Окръжна
прокуратура – Добрич, ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА, разгледа докладваното от председателя
КАНД № 586 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по касационна жалба на „Стия 4“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. Балик, бл.
29, вх. В, ет. 5, ап. 14, с управител С.Т.М., чрез адв. И.С.Б., САК, срещу
Решение № 57/ 05.08.2022 г. по НАХД №
20213240200193/ 2021 год. по описа на Районен съд – Каварна.
Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно
поради неправилно приложение на материалния закон, съчетано с процесуалното
нарушение, изразяващо се в непосочване на фактическото основание за прилагане
на чл. 128, ал. 2 от Закона за храните (ЗХ), приложим, когато нарушението по
чл. 128, ал. 1 от ЗХ е извършено от бизнес оператор. Настоява, че изводът на
съда, че непосочването от административнонаказващия орган, че дружеството има
качеството на бизнес оператор е без правно значение, е неправилен. Изтъква, че
нито в АУАН, нито в НП са изложени факти и обстоятелства, от които да се
направи извод защо се счита дружеството за „бизнес оператор“, като от това
прави довод, че е налице непълно описание на нарушението, поради което е
нарушено пък съществено правото на защита на наказаното лице.
На следващо място възразява, че в диспозитива на НП не е
посочена изобщо нарушената норма по чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, като счита това
за недопустимо, тъй като за наказаното лице трябва да е напълно ясно в какво е
обвинено и за какво понася санкция.
Добавя, че не било посочено мястото на извършване на
нарушението в НП, както и времето на извършване.
Неправилна била преценката на съда и относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН, като излага доводи за необходимостта деянието да бъде
счетено за маловажно.
В заключение иска отмяна на първоинстанционното решение и
отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът по касация, Областна дирекция по безопасност на
храните, в съдебно заседание, редовно призован, не се представлява. В молба вх.
№ 4077/ 21.11.22 г., чрез гл. юрисконсулт Донка Маринова, оспорва жалбата.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Представителят на контролиращата страна, Окръжна
прокуратура – Добрич, счита касационната жалба за неоснователна.
Административен съд – Добрич, касационен състав, като взе
предвид касационната жалба, изразените становище и приложимите правни норми,
намира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в
административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно
и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и се дължи нейното разглеждане по същество.
Разгледана същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е установено, че при извършена
проверка на 21.07.20 г., във връзка с подаден сигнал с Вх. № 2916/ 17.07.20 г.,
в местност Болата, общ. Каварна, обл. Добрич, е констатирано, че „Стия 4“ ЕООД,
ЕИК *********, извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1
от Закона за храните, а именно: извършва дистрибуция на храни, чрез съхранение
и търговия (съгласно легалната дефиниция за дистрибуция на храни в т. 6 от § 1
на ДР на ЗХ), като от моторно превозно
средство с регистрационен номер ТХ8326ХТ извършва дистрибуция на храни, чрез
съхранение и търговия (с издаден фискален бон за извършена продажба – търговия)
на храни, представляващи топли тонизиращи напитки, минерални води и
безалкохолни напитки. При поискване на удостоверение за одобрение на обекта за
извършената дейност и при проверка в публичния национален регистър на бизнес
операторите, обектите за производство, преработка, и/или дистрибуция на храни и
хранителни добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно
натоварване, поддържан на интернет страницата на Българската агенция за
безопасност на храните (БАБХ), е установено, че дружеството не е вписано в
регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ.
За проверката е съставен Доклад за извършена инспекция в
обект за производство и търговия с храни от 21.07.20 г.
Въз основа на констатациите от проверката е съставен АУАН №
03/ 23.07.2020 г., а въз основа на него е издадено наказателно постановление, в
което административнонаказващият орган възприел залегналата в акта фактическа
обстановка, която и преповторил в обстоятелствената му част, като подвел
нарушението под нормата на чл. 128, ал. 2, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 3 от
Закона за храните и наложил имуществена санкция на дружеството в размер на
4000.00 лв.
Районен съд – Каварна е приел, че АУАН и НП са съставени
при спазване на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, от компетентни лица, в
кръга на предоставената им материална и териториална компетентност. Нарушението
е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да упражни правото си
на защита в пълен обем. Счел е, че НП е връчено нередовно, поради което е
приел, че жалбата срещу него е допустима и я е разгледал по същество.
По отношение възражението, че липсват фактически основания
защо дружеството е прието за бизнес оператор, а оттам му е наложена и санкция
по чл. 128, ал. 2 от ЗХ, настоящият състав счита, че тези възражения са
неоснователни. В самото НП изрично са описани признаците на качеството „бизнес
оператор“. Съгласно нормата на чл. 9 от ЗХ бизнес операторите, които
произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна, наричани по-нататък „бизнес
оператори“, са длъжни да разполагат с информация за храните, животните и
материалите, използвани при производството, преработката и/или дистрибуцията на
храните под техен контрол. В тази връзка изрично е записано в НП, че в
проверения обект се извършва дистрибуция на храни, което е достатъчно да
обоснове качеството на наказаното лице по смисъла на чл. 128, ал. 2 от ЗХ. Същевременно
следва да се има предвид, че в съставения Доклад за инспекция се съдържат и
конкретните храни, които са се съхранявали в обекта, конкретното МПС, съответно
са били дистрибутирани в момента на проверката. В този смисъл не е нарушено
правото на защита на дружеството и за него е било възможно да разбере защо е
санкционирано. Вярно е, че РС неправилно е счел, че това качество е неотносимо
към спора, като се има предвид, че именно заради това качество е наложена
санкция при по – тежката квалификация на чл. 128, ал. 2 от ЗХ, но този
неправилен извод на съда не опорочава обжалваното решение до степен за неговата
отмяна, доколкото резултатът от същото е правилен.
Макар на проверка пред касационната инстанция да подлежи
първоинстанционното решение, то съдът следва във връзка с възраженията на
касатора да отбележи, че са неоснователни относно липсата на място и време на
нарушение в НП, чрез което се нарушавало правото на защита на наказаното лице.
Мястото е посочено в АУАН и НП, а времето – 11.30 часа на 21.07.20 г. се
съдържа в Доклада за извършената инспекция, който е част от административната
преписка, като в него за място на проверката е записано – Болата, плаж.
Неоснователно е възражението, че в диспозитива на НП не се
съдържала нормата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от ЗХ, поради което за дружеството не
било ясно нарушението, което му е вменено. В страница втора на НП, е записано в
последен абзац: „…че отговорността за извършеното нарушение (която е обективна
и безвиновна) носи юридическото лице … ,
който извършва …, без да е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗЦХ, с което
е нарушил чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, предвид което и на
основание чл. 128, ал. 2 от Закона за храните, във връзка с чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания…“. В диспозитива е изписан наказаното
лице и размерът на имуществената санкция, а в мотивите е дадена квалификацията
на нарушението и основанието за налагане на този вид санкция, поради което ясно
и категорично се установява кого, защо, с каква санкция наказва
административнонаказващият орган.
С оглед конкретната фактическа обстановка, установена от
първоинстанционния районен съд, настоящият съдебен състав намира, че
осъщественото деяние не покрива признаците на маловажен случай, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Касае се за дистрибуция на храни, като сам по себе си този факт
е достатъчен да се изключи възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН предвид
засягането на живота и здравето на неограничен кръг хора, които посещават плажа
на местността Болата, работейки чрез обект, който не е вписан и одобрен по
надлежния ред.
Изложеното дотук налага да се приеме, че решението на
районния съд като краен резултат е правилно, валидно и допустимо. При
постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски.
Ответникът по касация не претендира разноски, с оглед на
което съдът не се произнася по такива.
Воден от горното, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 57/ 05.08.2022 г. по НАХД №
20213240200193/ 2021 год. по описа на Районен съд – Каварна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: