Р
Е Ш Е
Н И Е № 497
14.12.2022 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на седми ноември
през две хиляди и двадесет втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена А.
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №782 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на глава
Деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по жалба от Д.А. ***, чрез
пълномощник против ревизионен акт /РА/ №Р-16001620003539-091-001/22.10.2020г.,
с което в тежест на жалбоподателя били установени допълнително задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗЗДФЛ за 2014-2018 година,
задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица, за ДЗПО-УПФ и за здравно
осигуряване за същия период, изцяло потвърден с Решение № 625/15.12.2020г. на
Директора на дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП в общ размер на 24 535 лв.
главница и 8 892,38 лв. лихви.
Жалбоподателят
сочи, че потвърденият акт бил втори по ред, като за същият период и за същите
задължения първоначално бил издаден друг РА, който бил отменен с решение на
Директора на Дир. „ОДОП“ Пловдив, като на база на последното била възобновена
висящността на ревизионното производство, а преписката била върната за
отстраняване на допуснатите нередовности. В следствие на това бил постановен и
повторен РА, който е предмет на настоящото обжалване.
Оспорващият сочи, че ревизията била
проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК и в частност на осн. ал.1, т.2 и
т.7, като причината била наличие на данни за несъответствия между наличните
парични средства на лицето и извършените от него през ревизирания период
разходи. Тези твърдения обаче останали недоказани Твърде, че погрешно
администрацията стъпвала на нулево салдо, приемайки, че към началото на 2014г.
ревизираното лице не разполагало с каквито и да било средства за съществуване,
като така се стигнало и до недостиг на средства в края на този период, а от там
и се опорочило началното салдо, съотв. наличността и за всички останали
ревизирани периоди. Това опорочило цялото ревизионно производство. В
обжалваният РА се съдържали противоречия, касаещи притежаваната от задълженото
лице сума към 01.01.2014г., като се коментират конкретни данни. Оспорва се
приетото от ревизиращия екип салдо от 0,00лв. при първоначално възприето такова
/с предходния РА/ от 5000,00лв.
Жалбоподателят безспорно бил доказал парични
средства, които му били предоставени под формата на временна финансова помощ от
родителите му, получени на два пъти през 2011г. и в общ размер на 23 500лв.,
като да тях били представени надлежни доказателства. През 2012г. получил още
две дарения за общата сума от 16050 лв. и за тях приложил доказателства.
Органът обаче напълно формално и бланкетно приел, че не признавал тези дарения,
съотв. получаването на тези средства, с довода, че дарителят не разполагал със средства,
за да даде. Това обаче не било вярно. На органа била представена справка –
извлечение от имотен регистър, чрез което било удостоверено, че родителите му
през 2011г. се разпоредили с голяма част от имуществото си. Житейски логично и оправдано било с
получените от тези сделки парични средства те да ги дарят безвъзмездно на
жалбоподателя, щом дарили недвижим имот на другото си дете. Родителите били
пенсионери, но получавали пенсии в достатъчен размер, а и цял живот спестявали средства,
поради което сума в размер на над 39 000лв. не можела да се определи като
непосилна за тях.
На второ място, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител, оспорва отказа на приходната администрация да
признае получен заем от г-н Г., което като трето лице, нямало никаква
заинтересованост от изхода на производството. Представен бил договор от
08.01.2018г. за сумата от 9600лв. и разписка за предаването й. Този договор бил
реален и достатъчно било да имало предаване на заетата сума, за да се докажело
неговото сключване. Въпросните договор и разписка били изискани от третото лице
и то потвърдило сключването на сделката, а органът не можел да откаже
декларацията, подадена от него по арг. на чл.43 от АПК, поради което същата
необосновано не била кредитирана. Доводите на органа, че заемодателят не
разполагал с достатъчни средства останали напълно недоказани. Цитира се съдебна
практика. Твърди се и, че било спекулативно и невярно твърдението, че договорът
не можел да се признае, защото двете страни били познати, като се навеждат и
съответни доводи.
На следващо място се мотивира, че
органът допуснал и съществени процесуални нарушения при определяне на данъчната
основа, тъй като в нарушение на принципите за обективност и законосъобразност
не били съобразени реалните декларирани доходи на лицето и подпомагането му от
семейството му и сключените договори за заем. Прилага декларация по чл.43 от АПК, че разполагал с налични средства към началния момент на ревизирания период
от 31 862,61 лв., които били признати и в подадената от него декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ, като в тази връзка не се приема от жалбоподателя и наличието на
претендираната от органа хипотеза на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Счита за
недоказана и другата визирана хипотеза по т.7 от същия текст, тъй като, за да я
обоснове органът стъпил единствено на погрешно приетото за нулево начално салдо
и защото неоправдано изключил от доказателствения му материал даренията от
родителите му и получените заеми.
Твърди и, че имало допуснати
съществени нарушения, тъй като на 14.02.2020г. бил съставен ревизионен доклад
/РД/ № Р-16002419006821-092-001, на база на който бил съставен и връчен на
10.03.2020г. РА № Р-16002419006821-091-001. Срещу него били подадени
възражения, като с решение №236/28.05.2020г. Директорът отменил по-горе
посочения РА почти изцяло, с изключение на установени задължения по ЗДДС и
върнал за ново произнасяне. На 29.09.2020г. бил съставен нов РД, на база на
който бил съставен и нов РА №Р-16001620003539-091-001 от 22.10.2020г., с който
обаче правното положение на ревизираното лице било влошено и в негова тежест
били начислени още по-големи данъчни задължения. Макар администрацията да
допуснала сама нередовности в първото ревизионно производство, тя се
възползвала от собственото си недобросъвестно поведение, за да начисли
по-големи данъчни задължения. Това противоречало на принципа за еднократност.
Освен това не били спазени и сроковете по чл.114 от ДОПК. Ревизията продължавала
повече от година, това, че производството било върнато и назначена нова
ревизия, не означавало, че сроковете се новирали и започвали да текат отначало,
а и в решение № 236/28.05.2020г. Директорът не посочил на основание на коя
хипотеза на чл.155, ал.4 от ДОПК се връщало производството, което било
недопустимо и нарушавало правото на защита на проверяваното лице. Ако се
приемело, че връщането било за събиране на нови доказателства, то това не било
спазено от приходния орган, тъй като той не събрал такива, а единствено приел
за установени повече задължения, но без промяна на фактическата обстановка. Как
тогава на базата на абсолютно едни и същи факти се достигало до коренно
различни правни изводи. Веднъж органът приел, че към началото на 2014г. лицето
разполагало с 5000лв. начално салдо, а в последствие и при същите факти приел
0,00лв. Ако пък се приемело, че връщането било поради допуснати съществени
процесуални нарушения, то не следвало при тяхното отстраняване да се променя
материалното положение.
На следващо място се мотивира, че в
нарушение на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК ревизията била извършена от
некомпетентен орган, неправилно била определена данъчната основа, върху която
се начислявал данъкът. Според съдебната практика, когато ФЛ осъществявало
търговска дейност като ЕТ, независимо дали било вписано или не в ТР, то дължало
данък за тази дейност по ставка, предвидена в ЗДДФЛ, но данъчната основа се
определяла по реда на ЗКПО, а разпоредбите му не били взети предвид от
приходния орган. Цитира се практика.
По тези доводи, се иска отмяна на жаления РА,
потвърден с решението на Директора на Д“ОДОП“ Пловдив.
Жалбоподателят, редовно призован в
с.з., се представлява от пълномощник, като поддържа изцяло подадената жалба.
Ответникът, редовно призован в с.з.,
не изпраща представител. По делото е депозирана молба-становище от гл. юрк. П.,
в качеството й на процесуален представител на ответника, в която същата сочи,
че оспорва жалбата. Прилага и писмена защита. Претендира разноски на осн.
чл.161, ал.1 от ДОПК.
Съдът, въз основа на приетия по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
По отношение на Д.А.А. било
образувано ревизионно производство въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ №Р-16002419006821-020-001/24.10.2019г., изменяна с последващи
ЗИЗВР, издадена от В.П.А.началник сектор, с която бил определен екип да извърши
ревизията в състав : Г.И.В./ръководител на ревизия/ и Златимира Делчева
Дамянова. ЗВР и последващите й изменения касаели ревизия на ФЛ Д.А.А., видовете
задължения данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2013г. -
31.12.2018г., ДОО за самоосигуряващи се, задравно осигуряване за
самоосигуряващи се, УПФ за самоосигуряващи се за същите периоди и годишен, и
аваносва данък по ЗДДФЛ за ЕТ за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г. От
Определения със ЗВР екип бил съставен РД №
Р-16002419006821-091-001/14.02.2020г. /л. 173-220/. От органите по приходите и
въз основа на изготвения РД бил издаден РА №
Р-16002419006821-091-001/10.03.2020г. /л.280-289/, с който били установени
допълнителни публични задължения общо по видове в размер на 19 648,33 лв.
главница и 7098,74 лв. лихви. Същият бил оспорен изцяло по административен ред
пред Директор дир. „ОДОП“ Пловдив, който на осн. чл.155, ал.2 от ДОПК и с
Решение № 236/28.05.2020г. /л.1810-1818/, постановил потвърждаване на РА №
Р-16002419006821-091-001/10.03.2020г. за направените констатации и допълнително
установените задължения по ЗДДС и дължими лихви за деклариран и невнесен данък
по чл.48 от ЗДДФЛ и отменил същият РА в останалата му частта за установените
задължения.
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16001620003539-020-001/15.06.2020г. /л.145/ В. П. А., в качеството й на Началник
на сектор възложила извършване на ревизия по отношение на ФЛ Д.А.А. от екип в
състав : К. Георгиева Н., ръководител на ревизията и Петко В. С., гл. инсп.
приходи. Видно от заповедта, ревизията следвало да обхване следните видове
задължения – данък върху ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г.,
ДОО за самоосигуряващи се, задравно осигуряване за самоосигуряващи се, УПФ за
самоосигуряващи се за същите периоди. Съгласно представеното по преписката
удостоверение за електронно връчване /л.147/, такова било извършено на 15.06.2020г.
До Д.А. било отправено ИПДПОЗД
/л.139-141/, с което и във връзка с извършвана му ревизия относно наличие на
съответствие между придобитото имущество и доходите, започнато въз основа на
горепосочената ЗВР, били изискани конкретни документи, вкл. и било изискано да
посочи наличните разполагаеми парични средства към конкретно визирани моменти
/т.22 от искането/. Искането било връчено по електронен път на 22.06.2020г.
/л.142/. По повода на същото до ТД НАП Пловдив, ИРМ Хасково били подадени
писмени искания вх. № ВхР-3054/07.07.2020г., в което А. посочил, че всички
документи по искането били вече представени на НАП /л.143/. С Протокол №
Р-16001620003539-ППД-001/30.06.2020г. /л.137/ към производството и на осн.
чл.155 от ДОПК били присъединени доказателства, събрани при извършване на
предходна ревизия, завършила с РА № Р-16002419006821-091-001/10.03.2020г.
До Д.А. било изпратено уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК за установяване на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК,
поради което основата за облагане за ревизирания период щяла да се определи
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и осигурителният доход за ЗОВ,
УПФ и ДОО щял да бъде определен по реда на чл.122-124 от ДОПК. /л.132/. На осн.
чл.17, ал.1, т.2 от ДОРК до Д. Атаносов било изпратено и уведомление № Р-
16001620003539-139-001 от 10.07.2020г. /л. 134-135/.
От определения ревизиращ екип
/съгласно ЗВР/ К. Н. и Петко С. на 29.09.2020г. бил съставен РД №
Р-16001620003539-092-001 /л. 54-89/. Същият бил връчен на Д.А. по електронен
път на 29.09.2020г. /л.91/. Документът бил издаден чрез ИС “Контрол“ и подписан
с електронни подписи от лицата, посочени за негови издатели. До Началник сектор
В. А., възложил ревизията, било подадено уведомление за съставен ревизионен
доклад №Р-1600162003539-115-001/29.09.2020г. /л.53/. От В. А., Началник сектор и възложил ревизията,
и К. Н., ръководител на ревизията бил издаден РА № Р-16001620003539-091-001 на
22.10.2020г. /л.43-52/, с който в тежест на Д.А. били установени допълнително
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
2014-2018г., задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице, здравни осигуровки и
за УПФ за същите периоди и прилежащи лихви. Документът бил издаден чрез ИС “Контрол“
и подписан с електронни подписи от лицата, посочени за негови издатели. РА бил
връчен на Д.А. по електронен път на 22.10.2020г. /л.51/. А. подал по пощата на
03.11.2020г. /л.42/ жалба /л. 40-41/ против РА №
Р16001620003539-091-001/22.10.2020г., до офис Хасково при ТД НАП Пловдив регистрирана
под № ВхК-4632-1/09.11.2020г., изпратена и входирана в дир. ОДОП Пловдив под №
20-33-73 на 12.11.2020г. С жалбата същият оспорил изцяло установените с РА
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
2014-2018г., за задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице, здравни
осигуровки и за УПФ за същите периоди. С Решение №625/15.12.2020г. Директорът на
дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП потвърдил изцяло обжалваният РА. От приложено
удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.30/ е видно, че
Решение №625/15.12.2020г. било връчено на Д.А. на 15.12.2022г. Жалбата му е
входирана пред Административен съд Стара Загора на 29.12.2020г.
По делото се прилагат още :
доказателства за компетентността на органите на приходната администрация /л.
22-26/; доказателства за валидността на издадени електронни подписи на
длъжностни лица от приходната администрация /л. 27-29/; декларация по чл.124,
ал.3 от ДОПК за 2014 - 2018 /л.96-130/; дарителски свидетелства и разписки за
получени суми /л. 265-272/; обяснения от
Д.А. /л. 339-342/; отчети на парични потоци за периода 2013-2018г. /л. 342-345/;
декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013-2018г. /л.353-385/; договор за заем
/л.390/; ИПДПОЗЛ № ПФ- 1600241900446-040-002/22.07.2019г. /л.411-413/; писмени
обяснения по искането от 22.07.2019г. и приложени документи /л.422-426/;
ИПДПОЗЛ от 21.08.2019г. и приложени писмени обяснения и документи /л.568-576/; протокол
за насрещна проверка № П-160024181004-141-001/08.07.2019г. на „ДА-АН Мебел“
ЕООД /л.991-1000/; договори за паричен заем в полза на „ДА-АН Мебел“ ЕООД /л.
1047-1086/; протокол за извършена насрещна проверка №
П-16002419103917-141-001/09.07.2019г. на „НИТЕКС-3“ ООД /л.1092-1098/;
протоколи за допълнителни парични вноски
в полза на „НИТЕКС-3“ ООД /л.1113-1115 и л.1124-1130/; договори за парични
заеми в полза на „Нитекс-3“ООД /л. 1141-1163/; ИПДПОЗЛ №
П-18002419117034-040-001/09.07.2019г. до Н. Г. и писмени обяснения от същия
/л.1260-1265/; други искания за представяне на документи от трети лица /банкови
институции, застрахователни дружество, трети лица т.4-5 от делото/; декларация
по чл.12, ал.3 от ДОПК за 2013г. /л.1761-1763/, за 2014г. -2018 /л.1767-1781/;
По искане на оспорващата страна,
съдът допусна изготвяне на ССЕ, която бе изготвена от ВЛ С.Т.. В отговора на
въпрос първи, ВЛ посочва, че имайки предвид данните от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,
реализираният чист доход на жалбоподателя възлизал на сумата 3131,19лв. В
отговора си по въпрос втори, ВЛ посочва, че дарението не представлявал доход за
получателя му и нямал данъчен ефект за двете страни по договора да го
декларират с ГДД по чл.50 от закона. След изменение на ЗДДФЛ и създаване на
новия чл.50а, в сила от 01.01.2018г. местните ФЛ можели да декларират в ГДД,
вкл. и за 2017г. получено имущество по дарение. Дарението не попадала под
обхвата на понятието „заем“, но от наличните данни от първата и процесната
ревизия същото не можело да даде отговор на въпроса какво е началното салдо към
01.01.2014г., тъй като липсвала информация за разходите за живот на
ревизираното лице за календарните 2011 и 2012г., а за 2013г. следвало да се анализирало
понятието „приход-разход“ на ФЛ, за да било налице цялостна обективна
картината. В същият смисъл е и отговорът на ВЛ на въпрос трети. В допълнение по
него, експертът сочи, че заемът от 9600лв. получен от Г. не бил деклариран в
ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г., но с оглед законодателното разрешение в чл.50,
ал.1, т.5, заемите имали отражение в ГДД ако имало непогасена част от същия
през данъчната година и размерът надхвърлял 10 000 лв., а в този случай
цялата стойност на паричните средства била под този праг.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения ревизионен акт, намира от правна страна следното:
По допустимостта на оспорването: същото е
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съдът намира, че ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали /л.22-л.23 от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на
ревизия – В. П. А., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с изнесено работно място в офис в гр. Хасково/,
е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора
на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР
/Приложение №1 към заповедта/. Жалбоподателят сочи, че в нарушение на чр.112,
ал.2, т.1 от ДОПК ревизията била извършена от некомпетентен орган. Този довод
се явява неоснователен при така приетото и неоспорено писмено доказателство
/Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив/, което
удостоверява по несъмнен начин, че ревизията е била възложена от орган на приходите, определен със заповед на директора
на компетентната ТД на НАП. В случая специфичното е, че настоящото производство
е повторно, след отмяна от горестоящия данъчен орган на предходно издаден РА.
Първоначалното ревизионно производство също е било възложено чрез ЗВР от В. П.,
началник на сектор в отдел Ревизии. Съгласно чл.155, ал.4 от ДОПК, при отмяна
/частично както е в случая/ преписката се връща на органа, издал ЗВР. Ето защо
не е налице основание да се приеме извод, че второто ревизионно производство,
развило се след връщане на преписката, е опорочено в смисъл, че е проведено от
некомпетентно орган. Ето защо, ЗВР е
издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието
й отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК. Същата е подписана с валиден към
датата на издаването й квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – В. А. /л.29/.
Възложената
повторна ревизия е извършена от определените със ЗВР органи по приходите – К.Г.Н.-
главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Петко В. С. – главен
инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им
за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за
съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001620003539-092-001/ 29.09.2020г.
/чл.117 ал.1 от ДОПК/. Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се
издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от
ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия -
чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Данните по делото еднопосочно сочат, че оспореният РА,
е издаден от В.П.А.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията със
Заповед за възлагане на ревизия и от К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по
приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на
ревизията. Т.е., издателите на РА са разполагали с материална компетентност и
такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са
част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Заповедта за
възлагане на ревизия, съставеният Ревизионен доклад и издаденият въз основа на
него РА, са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като
самите електронни документи се представят по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените
доказателства се установява, че подписалите документите лица към съотв. момент
са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното, Съдът приема, че
ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с
квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат
за нищожни. Оспорваният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото
съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него. Не се
установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно
производство. Ревизията е приключена в срока по чл.114, ал.1 от ДОПК. ЗВР е
връчена на 15.06.2020г., а РД е съставен от ревизиращите органи на 29.09.2020г.,
което е в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117,
ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и
срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Съдът, не
установява да има допуснати други процесуални нарушения, които да са с характер
на съществени и да водят до нарушаване правото на защита на ревизираното лице.
Данните по делото сочат, че жалбоподателят е запознаван с всички действия и
актове на приходната администрация и на него е предоставена възможност да
реализира защитата си, като представя доказателства. От преписката не се
установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на
доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да има
допуснати нарушения на принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи. Ревизиращите органи са събирали по надлежен ред предвидени в ДОПК
доказателства, като относимостта и значението им за установените публични
държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА.
На същата плоскост следва да се
разглеждат и доводите за допуснати
съществени процесуални нарушения от данъчния орган при определяне на данъчната
основа и началното салдо, и за утежняване на положението му след връщане на
преписката за ново произнасяне. Следва да се посочи, че с решение №
236/28.05.2020г. /л. 1810 и сл./, горестоящият данъчен орган е приел допуснати
грешки при определяне на годишния осигурителен доход, върху който са дължими
вноските за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗОВ, тъй като ревизиращите не са включили в
данъчната основа установени приходи/доходи от стопанската дейност на лицето. В
следствие на това е прието, че същото има влияние върху правилното определяне
на данъчната основа по ЗДДФЛ. Директорът на Дир. “ОДОП“ е дал изрични указания,
че при определяне на данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ е следвало органът да
отчете обстоятелството, че ЗОВ, установени върху облагаемия доход на ЕТ, са взети при определяне
на данъчната основа по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. В случая при постановена частична
отмяна на предходния РА, няма как да се наруши принципът, установен в чл.155,
ал.8 от ДОПК, а по аргумент на тази норма, Съдът приема, че няма пречка при
новото провеждане на ревизионното производство и при новите установявания в
него, да бъдат определени други размери на данъчната основа, съотв. на
дължимите публични задължения. Забраната, въведена в чл.155, ал.8 от ДОПК,
касае произнасянето на горестоящият орган и случаите, когато при извършената от
Директорът на съотв. дир. „ОДОП“ проверка установи неправилно определяне на
дължимите задължения в повече от установеното с поверявания РА, същият да не
може да го измени в тежест на задълженото лице. Настоящият случай не е такъв.
Ето защо, не се споделят доводите за допуснати съществени процесуални нарушения
при провеждане на конкретното ревизионно производство.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с приложимия материален закон, Съдът приема следното:
Конкретното ревизионно производство,
приключено с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.
122 – 124а от ДОПК, които текстове дават възможност определеният в съответния
материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да бъде приложен към
установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна
основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК
/на която хипотези в случая единствено правно се основава крайният правен акт
от ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по
приходите може да прилага установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК се регламентира, че в производството по
обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК се подкрепя от събраните
доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима,
като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, т.е. негова е тежестта
да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта,
направени от страна на ревизиращите орган.
В случая
спорът е на две плоскости – налице ли са основанията на чл. 122, т.2 и т. 7 /доколкото жалбоподателят
претендира и основанието по т.2/ от ДОПК
за извършване на ревизията по особения ред регламентиран в чл.122-
124 от ДОПК
и правилно ли е определена данъчната основа по чл. 17 от ДОПК,
върху която е изчислен данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ. Както се посочи
по-горе, за да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 -
124 от ДОПК, органите по приходите приемат проявлението само на нормативно
регламентираната предпоставка по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК. Съответно
жалбоподателят оспорва като необоснован извода на органите по приходите, че
определянето на данъчната основа за ревизираните периоди следва да става реда
на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Същият твърди, че в хода на проведеното ревизионно
производство, подал по своя инициатива декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за
съответните ревизирани години и така изправил пропуските си от предходните
години, като сам декларирал неизгодни за него данни, предоставил цялата
необходима информация, не укрил нито един релевантен факт. Допълнително счита,
че не била налице хипотезата на т.7 от текста, като това се следвало от
погрешно възприетия извод, че началното салдо било 0,00 лева към 01.01.2014г. и
защото незаконосъобразно били изключени от доказателствения материал
декларирани доходи през 2013г., даренията от родителите му и получения заем по
договор.
Още при първото проведено ревизионно
производство и въз основа на събраните писмени доказателства, данъчните органи
еднопосочно установяват факта на извършвани по търговски начин на продажби на
стоки от резивираното лице като физическо такова и без да е регистрирано като
търговец по ТЗ. Ревизиращият екип се позовава на събраните в хода на ревизията
писмени доказателства /вкл. и подадените декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2014-2018г./ и още в първото производство е прието, че е налице хипотезата само
на т.7 от чл.122, ал.2 от ДОПК.
Съдът приема, че
събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват
и доказват наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като
основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а
от ДОПК, като е видно от процесния РА, че с него не се мотивира правно
предпоставката по т. 2 от чл. 122, ал.2 от ДОПК. В този смисъл изцяло
неоснователни са наведените оплаквания в жалбата, че не се доказват
предпоставките за нейното визиране. Т.е., органът въз основа на установените
факти приема единствено и само, че декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Пак въз основа на събраните по
делото доказателства, Съдът приема, че не се опровергава презумираната с
нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по
приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на
данъчната основа обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК
данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в
чл.122, ал.2, т.1 - т.16, като органът по приходите следва да разгледа,
анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които му
позволяват да определи основата за облагане по възможно най-достоверен и
обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на
основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон.
На първо място Съдът приема за правилен и
надлежно обоснован изводът на РО, че началното салдо е в така определеният размер
на 0,00 лева към 01.01.2014г. По делото не се представят от оспорващата страна
доказателства, които да подкрепят тезата му, че към тази дата
той е разполагал с парични средства, които да обосноват друг
извод, различен от възприетия от ревизиращите органи, вкл. и в насока за
налични 5 000 лв. като начално салдо. От данните от РД и доказателствата,
се установява, че от извършваната стопанска дейност от А. /закупуване на стоки
и препродаването им/, без същият да е регистриран по ТЗ, през 2013г. същият е
реализирал финансов резултат /печалба в размер на 3424,34лв./, но към
31.12.2013г.ревизиращите установяват наличност на стоки по фактура №
27986/17.09.2013г. само на стойност 591,89 лв., чиято продажба е била
осъществена през следващата 2014г.
Данните от движението по банковите сметки, притежавани от А., също не
удостоверява наличие на суми, които да обосноват извод за неправилно определяне
на началното салдо от ревизиращите към 01.01.2014г. Не са били установени за
периода преди 01.01.2014г. получени средства /под формата на заем/ на парични
средства от дружествата, чийто собственик на капитала и/или управител е Д.А..
Не би имало отражение при определяне размерът на началното салдо и
претендираният за получен заем в размер на 9 600лв. от Н. Г., тъй като видно от
представеното писмено доказателство се претендира, че сумата е получена от А.
през 2018г. /л.1263-1264/. Още при
първата ревизия органите са установили, че към 31.12.2013г. лицето не е
притежавало налични парични средства, а и не е декларирало такива и при новото
ревизионно производство.
Не се споделят за основателни възраженията
на жалбоподателя, че при определяне на наличните парични средства към 01.01.2014г.
данъчните органи е следвало да отчетат получени дарения от родителите на А. в
размер на над 39 000 лева и съотв. подкрепящи тезата му, че същият поради
това е имал налични парични средства към въпросната дата. Получените дарения са
декларирани за нуждите на ревизионното производство, вкл. и са представени разписки
за получаването на сумите /л. 265-272/, но данните от доказателствата сочат, че дарените
суми са получавани в един предходен момент на 01.01.2014г. Така през 2011г. /ноември – декември/ се
претендират получени дарения в размер на 23 500 лв., а през 2012г.
/октомври – декември/ се претендират получени дарения в размер на малко над
16 000 лева. Правилно обаче ревизиращият орган не e възприел
извод, че тези сума са били налични /дори и частично/, защото обективни данни
същите да са били на разположение /дори и частично/ у А. към 01.01.2014г.
липсват по преписката и делото. Твърдението на жалбоподателя, че тези средства
са резултат на много годишни спестявания на родителя на А. на получените
средства от трудовата му дейност останаха не подкрепени с конкретни
доказателства в тази насока. Въпросните средства не са декларирани от дарителя,
нито са били налични в банкови сметки, нито по отношение на същият е установена
възможност да реализира такива спестявания към момента на даряването им, вкл. и
като резултат от извършена продажба на собствени недвижими имоти в началото на
2011г., в каквато насока са твърденията на жалбоподателя. Макар и да се прилага
към жалбата извлечение по имотна партида на придобиванията и продажбите на
недвижими имот от родителите на жалбоподателят, по преписката липсват
доказателства за размера на получените суми от продажбата на недвижимите имоти
в началото на 2011г., за да може обективно да бъде направено сравнение дали
същите отговорят или се доближават до размера на дарените в края на 2011 и 2012
г. суми от бащата на Д.А.. В ревизионното производство не е приложен нот. акт
за продажбата на недвижимостите, за които А.
претендира, че е източник на значителни парични средства за неговите
родители. Такъв не е приложен и пред съда, поради което последният е в
невъзможност обективно да приеме извод, че към 2011 и 2012г. бащата на жалбоподателя
е разполагал с налични парични средства в значителни размери, които да му дадат
възможност да дари на сина си такива от над 39 000 лева. Както и се
посочи, няма нито едно доказателство, което обективно да сочи, че дори и да са
били предоставени такива суми през 2011 и 2012г., то те са били налични у Д.А.
в същите размери или поне частично.
С оглед горното, Съдът приема извод, че правилно ревизиращите са определели, че към
01.01.2014г. наличните парични средства на А. са в размер на 0,00 лева, както и
правилно сумите от даренията от баща му не са намерили отражение в паричните
потоци.
Не се опровергава, нито се възразява и, че
установените от ревизиращите приходи за ревизираните периоди от Д.А. са в
резултат на извършвани от него като ФЛ, но по стопански начин сделки, въпреки,
че същият не е бил регистриран като ЕТ. Нещо повече, безспорен е фактът на
подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за годините 2013-2018, в които А. е декларирал
значителни доходи от такава стопанска дейност без да е имал регистрация по ТЗ. Така
през 2014г. чрез подадените декларации се установява, че са декларирани приходи
в размер на 22 227,98лв. и отчетен финансов резултат /печалба/ от
7 257,89лв., за 2015г. приходите са в размер на 46 022,21 лв. и
отчетен финансов резултат /печалба/ от 10 620,51 лв., за 2016г. приходите
са в размер на 47 541,77лв. и финансов резултат /печалба/ от 6 784,59 лв., за 2017г. са декларирани
приходи в размер на 43 629,84 лв. и финансов резултат /печалба/ от
5 689,85 лв., а за 2018г. приходите са в размер на 45 124,55лв. и
финансов резултат /печалба/ от 6 301,72лв. Спор по тези установявания не
се повдига от жалбоподателя, а и те се подкрепят еднопосочно от данните от
доказателствата на л. 353 и сл. от делото. Също не опровергани остават установените
факти, че през ревизирания период са били декларирани продажби към физическото
лице Д.А. от доставчика „Пирамис България“ ЕООД на стоки /кухненско
оборудване/, т.е. А. е извършвал разходи за тези покупки.
Споделя се и изводът на данъчния орган, че
не следва да се кредитират данните и за получен през
2018г. заем от А. в размер на 9600 лв., като даден от Н. Г..
Представените доказателства и писмени
обяснения не удостоверяват реална възможност заемодателят да разполага с
възможността да ги даде. Същият към релевантният момент /предоставянето на
заема/ е вече пенсионер и то още от 2008г. и с основни източници на доход
пенсия от 530 лева /при средна такава от 450,00 лв./. Декларираните доходи от
други източници са в размери на малко
над 3200лв. през 2017г. и 2178 лв. през 2018г. Не се установява да са получени
значителни доходи и от страна на съпругата на г-н Г., Маргарита Г.а, за която е
установено единствено, че получава трудови доходи и същата е с основно месечно
възнаграждение от 1100 лв. Това не обосновава извод, че лицето е било възможно
да предостави чрез съпруга си на Д.А. заем от близо 10 000 лв., който е
следвало да се връща за период от две години. Дори и чрез поисканото от
жалбоподателя доказателствено средство – съдебно – счетоводна ексепртиза, не се
удостовериха обстоятелства, които да променят фактическите установявания на органа при преведената по особения процесуален ред
ревизия.
Ето защо и след извършената съпоставка на
притежаваните от жалбоподателя парични средства към 01.01.2014г.
и направените разходи за конкретните данъчни години спрямо притежаваните
парични средства към същия момент и получените доходи през същите, органите по
приходите приемат за установено, че финансовото му състояние не съответства на
извършените разходи, съотв. е налице недостиг на парични средства за плащане на
последните. Съдът приема, че
са били изследвани всички относими обстоятелства за определяне на данъчните
основи на лицето, регламентирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК,
а именно: платени данъци и осигурителни вноски, движение и остатъци по банкови
сметки, получени доходи съгласно декларирани данни от
жалбоподателя и трети задължени лица, сключени договори /в т. ч. за
допълнително представяне на парични вноски в дружества, в които е съдружник,
едноличен собственик на капитала, управител, член на орган на управление;
покупка на недвижим имот, покупко-продажби на превозни средства/, обичайния
размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, получените доставки
по смисъла на ЗДДС и др.
Ето защо настоящата инстанция
намира, че правилно при определяне на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ
за процесните периоди са приложени разпоредбите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Очевидно е, а не се обори, че за всеки от
спорните периоди и чрез събраните в ревизионното производство доказателства, е
установен недостиг на парични средства в значителни размери, което обуславя
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК-декларираните
и получените доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Именно на база обективно
установените факти и обстоятелства ревизиращият екип е изготвил таблици за
съпоставка и съответствие между направените от
задълженото лице разходи и получени доходи за ревизираните години, като в
приходната част отражение са намерили всички получени в брой и по банкови
сметки доходи от лицето и източници на финансиране / за
2014г. –стр. 22-23 от РД; за 2015г. –стр.23-24
от РД; за 2016г. – стр. 25-26 от РД; за 2017г – стр. 43 от РД; за 2015г – стр45 от РД и за 2016г – 47 от РД /. В цитираните по-горе съпоставки
са включени налични парични средства в брой в началото на периода към
01.01.2014 г., наличности по банковите извлечения на банковите сметки към
началото и края на всеки един от
ревизираните периоди, доходите от стопанската дейност. В разходната част на
съпоставките на получените доходи и извършените от
лицето разходи са включени разходите за издръжка живот за всяка една година;
комунални разходи по фактури от доставчици;
разходи за придобиване и подобрение на недвижими имоти; разходи за заплатени
данъци, такси и други публични задължения; разходи за застраховки; други разходи
/това са тези, направени за покупката на стоките от „Пирамис България“ ЕООД
през съответните ревизирани години/. Всички тези данни са надлежно удостоверени
в проведеното ревизионно производство и не се опровергаха в съдебното такова.
Видно е от хронологичното проследяване на движението на паричните средства на А.,
че има установено превишение на направените разходи над размера на получените
приходи/доходи, т. е. установени са данни за укрити приходи или доходи за
периодите от 2014 г. до 2018 г. Съгласно изготвените справки, недостигът
на парични средства за покриване на извършените разходи към 31.12.2014 г. е в
размер на 17 022,21лв., към 31.12.2015 г. е в размер на 5999,71лв.; към
31.12.2016г. е в размер на 7 242,00 лв.; към 31.12.2017г. – е в размер на
23 973,36лв и към 31.12.2018г. – 15 316,35 лв.
Съобразно чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК органите по приходите са определили и годишната данъчната основа, като са приели, че това е установеният недостиг, съотв. както следва: за 2014 г. -данъчна основа в размер 17 022,21 лв.; за 2015 г. - данъчна основа в размер на 5 999.71 лв.; за 2016 г. - данъчна основа в размер на 7 272,00; за 2017г. е определена данъчна основа от 23 973,36лв. и за 2018г. –данъчна основа в размер на 15 316,35лв. данъчният орган е намалил същата с размера на дължимите се за съотв. години ЗОВ и е определил данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в ставка от 10 %, както следва: за 2014г. – ГДО, след приспадане на ЗОВ – 13 033,81лв. и дължим данък от 1303,38лв.; за 2015г. – ГДО след приспадане на ЗОВ – 4647,67лв. и дължим данък от 464,77лв.; за 2016 г. – ГДО след приспадане на ЗОВ – 5141,31лв. и дължим данък от 514,13лв.; за 2017г. – ГДО след приспадане на ЗОВ – 16709,43лв. и дължим данък от 1670,94лв. и за 2018г. – ГДО след приспадане на ЗОВ – 10 522,34лв. и дължим данък от 1 052,23лв., а на осн. чл.175 от ДОПК за не внесените в срок суми са определени и лихви за просрочие. Тези установявания не се оспорват в крайна сметка от жалбоподателя, а и те се подкрепят еднопосочно от данните по преписката и делото. Въпреки, че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят имаше процесуалната възможност да докаже наличието на достатъчно средства, необходими за покриване на разходите му през провеляваните периоди, вкл. и чрез експертиза, то това не бе постигнато от него. Съдът, като инстанция по същество и въз основа на наличните по административната преписка доказателства, неоспорени от страната, намира, че паричните потоци на годишна база са правилно формирани и съотв. данъчният орган правилно е определял данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години.
Ето защо в тази си част процесният
ревизионен акт, потвърден с решението на Директор на дир. „ОДОП“ Пловдив е
постановено при правилно приложение на закона и жалбата е неоснователна.
Макар с жалбата да не се излагат
конкретни съображения за незаконосъобразността на процесния РА и в частта на
допълнително определените задължения за ЗОВ, в това число осигурителни вноски
/ДОО/, здравно осигурителни и такива за ДЗПО-УПФ, Съдът, като съобрази петитума
на жалба приема, че същата е насочена и в тези части на РА.
Ревизиращите са приели, че жалбоподателят
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2018г. е
извършвало трудова дейност, от която получило доходи, както и е извършило
разходи и са били установени за съотв. години недекларирани доходи в посочените
на стр. 3/16 от РА размери. Приели са за приложима нормата на чл.124а от ДОПК.
Установено е, че с предходната ревизия на А. на задълженията за годишен авансов
данък за доходи от дейност като ЕТ за 2014-2018г. и приключила с РА №
Р-16002419006821-091-001/10.03.2020г. данъчната основа за облагане по реда на
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е била определена също по реда на чл.122 от ДОПК и въз
основа на данните от декларациите по чл.50 от ЗДДФЛ. Бил е определен облагаем
доход на А. за 2014-2018г. в съотв. размери /вж. стр.9/14 от решение №
625/15.12.2020г./, които установявания са били потвърдени с Решение №
236/28.05.2020г. на Директор на дир. ОДОП Пловдив /в частта на допълнително
установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ, съотв. и
облагаем доход от дейността на ЕТ за същия период/. В тези части РА е потвърден
с Решение №236/28.05.2020г. на Директора на дир. „ОДОП“ и същото не е било
предмет на настоящото съдебно производство или друго такова.
От мотивите на Решение №625, както и от
самия процесен РА, съдът приема, че след връщане на преписката от Директор дир.
ОДОП с решение №236, в проведеното ново ревизионно производство е установено
несъответствие между направените от А. разходи и декларираните и/или получените
доходи/приходи в установените по-горе размери и за процесния период. В тези два
акта на приходната администрация еднопосочно е прието, че ревизираното лице е
извършвало трудова дейност, от която е генерирало доходи/приходи, необходими му
за извършените от него разходи и които доходи на осн. чл.124а от ДОПК следва да
се облагат със ЗОВ, като за самоосигуряващо се лице върху дохода с неустановен
произход, който е бил определен по реда на чл.122-124 от ДОПК. Видно е също
така, че при процесната ревизия е определен нов размер на осигурителен доход на
А., като сбор от дохода от икономическата дейност и дохода с недоказан произход и върху така установения размер са определени и ЗОВ.
Процесният РА е издаден преди приемане на ТР № 2/02.02.2022г.,
постановено по т.д. №8/2020г. на ОСГГ на първа и втора колегия на ВАС. Поставените
за тълкуване въпроси са: 1. Налице ли е законова презумпция, че доходът с неустановен
произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на
определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК, представляваща
установен при ревизията недостиг на парични средства на ревизираното лице,
които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния
данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили
въпросните разходи, респ. укритите доходи, вследствие на постъпили в
патримониума на физическото лице – ревизиран субект парични средства от
различни източници в страната и/или чужбина, но недекларирани от него? и 2. В тези
случаи, чия е тежестта за доказване на посочения факт в съдебното производство
по оспорване на ревизионен акт, с който при посочените фактически
установявания, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за
периоди след 15.02.2011 г. ?
В мотивите на ТР № 2/02.02.2022г.,
постановено по т. д. №8/2020г. на ОСС на първа и втора колегия на ВАС, е
направено едно изрично уточнение в следния смисъл, „че
тълкувателните въпроси касаят провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК
при доказани от ревизиращите органи укрити доходи и/или превишение на разходите
над доходи само на физически лица за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Не съществува противоречива
съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в
частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични
търговци, регистрирани по чл. 56 и сл.от ТЗ, както и за физически лица,
осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при
провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна
основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като
недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и
трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни
вноски съгласно чл. 124а ДОПК. С оглед уточнението, направено по-горе, предметът на настоящето тълкувателно дело
касае само физически лица, които са самоосигуряващи се и са задължени да
внасят авансово осигурителни вноски, както и изравнителни вноски за
определянето на окончателните им размери по чл. 6, ал. 8 и 9 КСО за фонд
„Пенсии“, за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО-УПФ) по чл.
157, ал. 6 КСО, а също и за здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал.1 ,т. 2 от
Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за извършваната от тях трудова дейност “. Със самото решение
е прието, че: 1. Не е налице законова
презумпция, че доходът с неустановен
произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на
определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при
ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т.
7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице,
които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния
данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи),
осигурили въпросните разходи. 2. Върху
органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното
производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при
фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са
определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011
г.
Т.е., неправилно ревизиращите приемат, че установените при процесната
ревизия по реда на чл.122 от ДОПК и на основание чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК
доходи, реализирани от А. като физическо лице са такива от трудова дейност при
липса на доказване на този факт и при липса на законова призумпция в
специалните материални закони в този смисъл. На същият вече са били определени
допълнителни ЗОВ върху установена данъчна основа за облагане на реализиран от А.
доход, придобит от извършвана по стопански начин дейности и приравнен поради
това на ЕТ, което следва да се приеме за законосъобразно /предвид мотивите в
ТР/, но обоснован с диспозитива на това ТР, Съдът приема, че незаконосъобразно
на А. в качеството му на самоосигуряващо се физическо лице са му определени с
процесният РА допълнително и ЗОВ върху установените несъответствия между
направените разходи и декларираните и/или получени приходи / доходи за
2014-2018г. на осн. чл.124а от ДОПК, вр. с чл.122-124 от ДОПК. Това налага
отмяна на жаления РА в частта му на тези установявания.
С оглед изхода на спора и своевременно направените и от двете страни
искания за разноски, такива им се следват съразмерно на
уважената/отхвърлената част от оспорването. Оспорващата страна доказва следните
разноски – заплатено възнаграждение за адв. Р. в размер на 2000 лв. /л.12/ и за
адв. Г.Г. в размер на 1000лв. /л.1903/, заплатена ДТ от 10 лв. /л. 1806/ и
внесен депозит за ВЛ в размер на 400 лв. /л.1845/. Страната има право на
разноски, вкл. и за възстановяване на заплатеното от нея възнаграждение за един
адвокат, като в случая Съдът приема, че оспорващият има право да иска
възстановяване на разноските заплатени за адв. Р. съразмерно на уважената част
от жалбата, като не се приема за основателно възражението за прекомерността на
така уговореното възнаграждение от 2000лв., доколкото минимално дължимото се по
Наредба №1/2004г. на осн. чл.8, ал.1 /ред. от ДВ бр. 68/2020г./, вр. с чл.7,
ал.2, т.4 от същата е в размер на 1532,82лв. Ето защо страната доказва разноски
в общ размер на 2410лв., като съразмерно на уважената част от оспорването й на
същата се следват такива в размер на 1926,80 лв. /79,95% от материалният
интерес по делото в размер на 33 427,38лв./.
Ответникът на осн. чл.161, ал.1 от ДОПК
също прави искане за разноски, което Съдът на осн. чл.8, ал.1 /ред. от ДВ бр.
68/2020г./, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. определя в размер на
1532,82лв. и съразмерно на отхвърлената част от жалбата /20,05 % от материалния
интерес/ се следват разноски в размер на 307,33лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А. ***,
ЕГН ********** ревизионен акт /РА/ №Р-16001620003539-091-001/22.10.2020г.,
издаден от началник сектор и възложил ревизията В. А. и главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията К. Н., потвърден с Решение №
625/15.12.2020г. на Директора на дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, в която в тежест на жалбоподателя са
установени допълнително задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица, за
ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване, както
следва: вноски за ДОО - за 2014 г. -
главница в размер на 1978,83лв. и лихви 1148,44лв.; за 2015- главница в размер на 572,65лв. и
лихви 673,69лв; за 2016г. – главница в размер на 1185,33лв. и лихви 516,93лв.;
за 2017г. – главница в размер на 4147,39лв. и лихви 1051,28лв; за 2018г. –
главница в размер на 2802,89лв. и лихви 424,24лв., вноски за ЗО - за 2014 г. - главница в размер на 1236,77лв. и лихви
730,14лв.; за 2015- главница в размер на 479,98лв. и лихви 421,06 лв.; за
2016г. – главница в размер на 581,76лв. и лихви 254,69лв.; за 2017г. – главница
в размер на 1917,87лв. и лихви 486,14лв; за 2018г. – главница в размер на 1225,30лв.
и лихви 186,34лв., вноски за ДЗПО - УПФ
- за 2014 г. - главница в размер на 772,99лв. и лихви 456,23лв.; за 2015-
главница в размер на 299,71лв. и лихви 263,16 лв.; за 2016г. – главница в
размер на 363,60лв. и лихви 159,18лв.; за 2017г. – главница в размер на
1198.67лв. и лихви 303,84лв; за 2018г. – главница в размер на 765,81лв. и лихви
116,46лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А. ***, ЕГН ********** ревизионен акт /РА/ №Р-16001620003539-091-001/22.10.2020г., издаден от началник сектор и възложил ревизията В. А. и главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията К. Н., потвърден с Решение № 625/15.12.2020г. на Директора на дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП в ЧАСТТА, в която в тежест на жалбоподателя е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в общ размер на 6 702,01лв. главница и прилежащи лихви като неоснователна
ОСЪЖДА Д.А. ***, ЕГН ********** да заплати на Дирекция "ОДОП",гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 307,33лв, представляваща юрисконсулско възнаграждение, съразмерна на отхвърлената част от оспорването.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Д.А. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 1926,80лв., представляваща заплатените от него деловодни разноски, съразмерна на уважената част от оспорването.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р.БЪлгария в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИМЕВ СЪДИЯ: