№ 117
гр. Ловеч, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200606 по описа за 2021 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №3784784 на ОД на МВР Ловеч на КР. М. Н., ЕГН
********** от гр. София е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за това, че на 27.06.2020 г. в 17:43 часа в обл. Ловеч, път I-4, кв.34+000,
посока гр. С. землището на с. Микре, извън населено място, при въведено ограничение на
скоростта с ПЗ В-26/60 км.ч., заснето с АТС тип мобилна система TRF1-М и отчетен
толеранс от минус 3 км.ч., с МПС **** ЦДИ вид л.а. с регистрационен номер ****, е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство № TRF1-М 608. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена
скорост от 93 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км.ч.
Срещу Електронния фиш е подадена жалба от КР. М. Н., който излага, че не му е
връчван процесния ЕФ, но в системата на АИС – АНД имало отразена дата на връчване.
Излага, че го обжалва в законоустановения срок.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Т., който излага, че са отчетени съществени спорни моменти при твърдяното нарушение
от страна на наказващия орган, които следва да доведат до отмяна на атакувания акт.
Излага, че изложеното в ЕФ не съответства на действителното положение. Сочи, че е налице
неяснота произтичаща между противоречията от една страна в акта и от друга страна в ЕФ в
нарушение на разпоредбите. Сочи, че са налице съществени нарушения по реда и начина на
връчването на ЕФ, като в тази връзка счита, че не са приложени в цялост регламентираните
средства и начини за връчване на акта, като нямало данни и за поставяне на служебно
известие и покана. Сочи, че причината за неосъществена доставката на пощенската пратка
1
съдържаща процесния акт е само моментната липса на получателя на адреса, която не
следвало да се тълкува, като основание да се счита, че същия не може да бъде намерен на
конкретния адрес. Излага, че АНО е бил длъжен да повтори избрания способ за връчване
чрез пощенски оператор или по негова преценка да използва други способи за връчване,
които са регламентирани в нормативната уредба на страната. Считам, че от страна на
административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения на ЗАНН и на
АПК, както и че е в тежест на наказващия орган да докаже и установи всички факти и
обстоятелства от състава на нарушението, тъй като липсата на доказателства и факти,
автоматично това водела до недоказаност на административно наказващото обвинение.
Излага, че от представените материали по делото било видно, че последната дата на
калибровка на уреда е изтекла около 4 месеца преди съставянето на ЕФ, като по делото
нямало данни техническото средство да е калибрирано след 24.02.2020 год. С оглед на
гореизложеното моли да бъде отменен атакувания ЕФ за налагане на глоба като
незаконосъобразен и да бъдат присъдени на доверителят му направените разноски съгласно
представения от него договор за правна защита и съдействие.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.) Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то
се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинала на ЕФ /приложен по
2
преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото не са
налице приложени писмени доказателства от страна на АНО от които да е видно, че
процесния ЕФ е изпращан на жалбоподателят с писмо с обратна разписка. В случая, видно
от ангажираните от АНО писмени доказателства е приложена докладна записка, която не
съдържа рег. номер, изготвена от МлПИ О. Б., от която е видно, че на неотразена в
докладната записка дата е била извършена проверка на адреса на лицето КР. М. Н. с посочен
адрес гр. С. ул. „***** 014, вх. А, ет.3, ап.6, но същия не бил установен. Отразено е че са
поставяни покани да се яви в приемната на ул. ****“ №27, ет.1, ст.103, но до момента на
изготвяне на докладната записка /25.01.2021 г./ лицето не се е явило, поради което предлага
процесния ЕФ да се смита за връчен на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. При така
установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени
предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се
приложи посочената норма. В цитираната по - горе докладна записка не е посочено, на коя
дата/респ. дати е посетен адреса на жалбоподателят и същият не е бил открит на него, което
е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН именно от тази дата /която
трябва да бъде отбелязана върху ЕФ/ следва ЕФ да се счита за връчен на нарушителят.
Именно от тази дата започва да тече 14-дневния срок за обжалването му пред РС Ловеч. И
едва след изтичане на този срок и ако ЕФ не е обжалван от нарушителя, ЕФ влиза в сила. На
следващо място, в случая липсва изписан текст върху ЕФ, кога е влязъл в законна сила,
което противоречи на закона. ЕФ би влязъл в сила само ако е бил редовно връчен и
необжалван в срок, от което следва извода, че процесния ЕФ не е бил редовно връчен.
Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в ЕФ следва да има отбелязване освен, че лицето не е
намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния
ЕФ липсва такова отбелязване. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е
неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата
на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Не е налице първата предпоставка – тъй като с лицето
жалбоподател няма данни някой да се е свързвал и да го е уведомявал за процесния ЕФ. По
отношение на втората съдът констатира, че тя не е налице – административния орган не е
извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО
следва да се възползва от всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и
едва при наличие на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с
неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира по изложените съображения, че ЕФ не е връчен редовно /по разписан в
закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателят и до момента,
поради което жалбата му не би могла да се яви просрочена.
На следващо място, действително, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП създава
облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение,
установено и заснето с техническо средство. Но, както беше упоменато по-горе, по делото
липсват доказателства за връчването на процесния ЕФ на жалбоподателят “с препоръчано
3
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им.” (съгл. чл. 189, ал. 5 ЗДвП), липсват доказателства да му е изпратен снимков материал от
“нарушението за скорост”, липсват доказателства да му е изпращана и декларация по чл.
189, ал.5 от ЗДвП, в която да декларира кой е управлявал МПС. Този доказателствен
недостиг налага извод, че АНО не е изпълнил задължението си да разясни на лицето правата
му по повод издадения срещу него ЕФ, както и да му предостави реална възможност да
упражни правото си на защита чрез попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. В
този смисъл, при издаването на ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице, и самостоятелно обуславящо отмяната
му изцяло.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Само за пълнота съдът, намира, че следва да се разгледа и спора по същество,
въпреки констатираните от съда нарушения водещи до незаконосъобразност на издадения
ЕФ.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с АТС тип мобилна система „TFR1 М” не са допуснати
нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното
административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило
със скорост от 93 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 33 км/ч.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението в обл. Ловеч на ПП І-4, км 34+000,
посока гр. С. землището на с. Микре, извън населено място. Нарушението било установено
и заснето с АТС тип мобилна система „TFR1 М”. На техническото средство е била
извършена метрологична проверка на 14.08.2019 г. със срок на валидност 1 година.
Приложен е и снимков материал по делото, надлежно заверен, за установяване и
онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото средство
приближавайки се към него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 96 км.
час, при разрешени 60 км. час, като било засечено превишение на разрешената скорост на
движение от 33 км. час, след приспадане на км. грешка, с който работи уредът (в полза на
жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч
установил извършеното нарушение. Поради това бил издаден електронния фиш, с който на
жалбоподателят е наложено цитираното по – горе наказание. По делото е приложена и
снимка на мястото, където се е намирало техническото средство. В обстоятелствената част
на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е
извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е
нарушил – изрично АНО е записал, че за процесния участък от пътя е било въведено
ограничение на скоростта с ПЗ В – 26/60 км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана
Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за
4
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на
акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата
грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената
скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място
и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган
нарушение. По делото, по искане на жалбоподателят беше разпитан и св. Т.И. от
показанията на когото се установи, че след като лицето работещо с АТС приключи работата
си с камерата за даден ден съставя протокол за използване на АТС или система. Установява
се, че в случая бил съставен процесния протокол за използване на АТС или система с рег.
№906р-4134/29.06.2020 г., който м, бил предаден, като той е лицето, което е свалило
информацията от компютъра на камерата, „който компютър се намира в сл. автомобил,
където е използвано техническото средство“ и го е „качил в програмата за обработка, която
е на друг компютър“, в следствие на което при обработка на заснетия материал било
установено нарушението.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая
не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.
В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по
Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е
разрешено използване на мобилни устройства за заснемване на нарушения.
5
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - TFR1 – М 608, одобрено на 24.02.2010 год., със срок на валидност до
24.02.2020 година. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията „Когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.“. Съгласно & 7 от Преходните
и заключителни разпоредби на същия закон „Средства за измерване в употреба, които
подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават,
ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи
съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях“. В тази връзка
по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835 издадено от БИМ, от което действително е видно, че срока на
валидност на процесното техническо средство е 24.02.2020 г., но същевременно с това е
приложен и Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол №4-22-19 от
14.08.2019 г., от който се установява, че последваща проверка на техническото средство е
направена на 14.08.2019 г., което по безспорен начин доказва техническата годност на
използваното в случая техническо средство, поради което и направените в тази връзка
възражения се явяват неоснователни.
Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването
на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена
от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото са приложени, приети и
вложени: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с рег. №906р-
4134/29.06.2020 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.
В случая нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г.
година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е
представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения
електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 27.06.2020 г. чл.7 от Наредба
6
№8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно
постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис,
а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед
ускорената процедура няма състезателен характер. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от
ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение, тъй като по делото са налице безспорни доказателства / схема на републиканки
път I - „Коритна – о.п. Севлиево” от км33+700 до км 34+082/ от които е видно, че
нарушението е извършено в участък от пътя, за който е въведено ограничение на скоростта с
ПЗ В-26/60 км.ч.
Наложената глоба е съобразена с предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП размер, тъй
като превишението на скоростта е 33 км.ч.
Видно от ЕФ същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
С оглед констатираното от съдът, обаче нарушение при връчване на процесния ЕФ,
съдът намира, че последния следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноските по делото.
По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, видно от
който в полза на адвоката е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 500.00
лева, като ответника е направил възражение по чл.63, ал.4 от ЗДвП за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение. По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси
се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски за адвокатско
възнаграждение не са съобразени с изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1
7
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст при интерес
до 1000 лв. - 300 лв.
Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и ОД на МВР Ловеч да
бъде осъдено да плати 300.00 лева на жалбоподателят за сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение, като в останалата част за сумата над 300 лева до 500 лева се
остави без уважение искането като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство - Серия К №3784784 на ОД на МВР Ловеч, с който на
КР. М. Н., ЕГН ********** от гр. София е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ответника ОД на МВР гр. Ловеч да заплати на жалбоподателят КР. М. Н.,
ЕГН ********** от гр. София сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в
останалата част за сумата над 300.00 лева до 500.00 лева, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8