№ 2599
гр. Варна, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501381 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №31615/12.05.2022г. на „МД Инвест
Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Девня, кв. Повеляново, ул. „Хан Крум“ №5, чрез адв. С.Т., против
Определение № 4521/21.04.2022г. по гр.д. № 1435/2022г. по описа на ВРС, 7
състав.
В частната жалба се поддържа, че бъдещият ищец не е изпълнил
законовото изискване на чл.390, ал.3 ГПК да предяви обезпечената претенция
в срок, както и в същия срок да представи доказателства за образуване на
исковото производство. Настоява се, че първоинстанционният съд
неправилно е разтълкувал и приложил чл.390, ал.3 ГПК, като не е съобразил и
ТР 6/14.03.2014г. ОСГТК на ВКС. Обръща се внимание, че не съставът,
постановил обезпечението, а друг съдебен състав администрира подадената
от „Ронева“ ООД искова молба. Счита се и че съдът неправилно е приел, че
определението, с което е определен едномесечният срок, е връчено на
22.02.2022г., като в тази връзка се сочи, че с молба от 11.02.2022г. молителят
е внесъл определената гаранция, като на същата дата е издадена
обезпечителна заповед, която е получена на 14.02.2022г. В този смисъл се
счита, че „Ронева“ ООД следва да се счита уведомен за определението на
съда преди връчване на съобщението за това. Моли се за отмяна на
обжалваното определение и присъждане на разноски, като се представят и
писмени доказателства.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Ронева“ ООД е
депозирала отговор на частната жалба, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита се, че с частната си жалба ответната
страна прави опит за ревизия на влязлото в сила определение за допускане на
обезпечението. Счита се, че обезпечението може да бъде отменено само по
реда на чл.402 ГПК, или ако са налице условията на чл.398, ал.2 ГПК. Моли
1
се жалбата да бъде оставена без уважение и обжалваното определение
потвърдено, както и за присъждане на разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което частната жалба се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по молба за обезпечение
на бъдещ иск от „Ронева“ ООД срещу „МД Инвест Строй“ ООД. Молбата е
подадена в съда на 07.02.2022г. С оглед разпределението й на съдия –
докладчик на следващия ден, произнасянето по молбата е извършено на
08.02.2022г. В съответствие с указанията на т.1 на ТР 6/14.03.2014г. ОСГТК
на ВКС, съдът е предоставил на молителя едномесечен срок, считано от
датата на връчване на препис от определението, за предявяване на бъдещия
иск. Определението е връчено на молителя на 22.02.2022г., при което
едномесечният срок за предявяване на бъдещия иск е изтекъл на 22.03.2022г.
по правилото на чл.60, ал.3 ГПК.
Видно от обжалваното определение, на първоинстанционния съд е
станало служебно известно обстоятелството, че бъдещият иск е предявен на
17.03.2022г., т.е. в рамките на предоставения на молителя по обезпечението
едномесечен срок. От представените от частния жалбоподател писмени
доказателства по гр. д. 3412/2022г. на ВРС и извършената служебна справка
от настоящия съдебен състав относно датата на образуване на гр. д.
3412/2022г. на ВРС е видно, че същото е образувано именно на 17.03.2022г. и
има за предмет иска, чието обезпечение е допуснато по гр.д. № 1435/2022г. по
описа на ВРС.
Съставът на въззивния съд намира, че след като на съда е станало
служебно известно обстоятелството относно образуване на исковото
производство, то правилно са приложени указанията на т.2 на ТР
6/14.03.2014г. ОСГТК на ВКС и е отказана отмяна на допуснатото
обезпечение чрез приложение на чл.390, ал.3 ГПК. Съдът намира, че
посоченото в мотивите на цитирания тълкувателен акт, че изключението за
отмяна на обезпечението при непредставяне на доказателства за предявяване
на бъдещия иск, се прилага когато обезпеченият иск е разпределен на същия
съдебен състав, допуснал обезпечението, е тълкуване, насочено към
разяснението, че съдът не дължи служебни справки и проверки, каквито
законът не му вменява. Диспозитивът на тълкувателното решение обаче, не
поставя допълнителни условия, освен на съда да е станало служебно известно
предявяването в срок на бъдещия иск, какъвто е именно процесният случай.
И след като съдът е предоставил на молителя едномесечен срок от
съобщението за предявяване на бъдещия иск, с оглед разпоредбата на чл.62,
ал.3 ГПК, ирелевантно е, че на молителя и в по-ранен момент е станало
известно за допуснатото обезпечение и не може да се счете, че срокът му за
предявяване на бъдещия иск е изтекъл преди изтичане на предоставения от
съда срок.
2
Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна
жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
От въззиваемата страна, въпреки отправеното искане, не са представени
доказателства за сторени разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №4521/21.04.2022г. по гр.д. №
1435/2022г. по описа на РС - Варна, 7 състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3