Разпореждане по дело №27892/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 107893
Дата: 31 август 2023 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20231110127892
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 107893
гр. София, 31.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110127892 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 от ГПК.
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника Н. Б. Т.. В заявлението е
посочено, че вземанията произтичат от Договор за кредит № 976452 от
29.11.2017 г.г., сключен между ФИРМА и длъжника, и Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.11.2017 г., сключен между ФИРМА и
длъжника. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид
това по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143
– 148 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със
закона и добрите нрави, за наличието на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител.
Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на
155,60 лева, както и за сумата в размер на 179,62 лева – лихва, като акцесорно
вземане, сумата в размер на 80,40 лева – за договорна възнаградителна лихва
по договора за кредит и сумата в размер на 281,24 лева за законна лихва за
забава по договора за кредит. В заявлението се поддържа, че за да обезпечи
задължението си, длъжникът е сключил договор за поръчителство с ФИРМА,
1
като дружеството поръчител се задължило да отговаря солидарно с
длъжника-кредитополучател пред ФИРМА. За поемане на тези задължения,
между страните е уговорено възнаграждение за периода на действие на
договора за кредит. Съгласно раздел III, т. 12 от Общите условия на ФИРМА
кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита под формата
на банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на
поръчителство. В договора за поръчителство, сключен между ФИРМА и
ФИРМА и приложен към заявлението, е посочено, че ФИРМА е включено в
оповестения от ФИРМА списък на лицата, от които последното приема
поръчителство за задължения, отпуснати по договори за потребителски
кредит. След служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че двете дружества са свързани лица, предвид обстоятелството,
че ФИРМА е едноличен собственик на капитала на ФИРМА. Сключването на
договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително
одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, налага извода,
че на длъжника не са предоставени право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно - че сключването на въпросния
договор не отговаря на изискването за добросъвестност. Това обуславя
наличието на значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца.
Целта на договора за поръчителство е да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи
при неплатежоспособност и липса на обезпечение. Това само по себе си влиза
в противоречие с изискването, предвиденото в чл. 16 от ЗПК, доставчикът на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Предвид това съдът счита, че заявлението следва да се
отхвърли за сумата за възнаграждение за поръчителство и лихвата за това.
Видно от договора за кредит, приложен към заявлението, в него е уговорен
ГПР в размер на 50 %. Съдът счита, че клаузата е неравноправна, тъй като е
във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането и с оглед
конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля
2
установения законов праг, а тази неравноправност рефлектира и върху
договорката за лихвата по кредита. Налице е съмнение за сключване на
договор за потребителски кредит в противоречие на закона, което води до
предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК недействителност. В такава
хипотеза заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената
главница, но не и на съпътстващите вземания за лихви. Ето защо заявлението
следва да се отхвърли за сумата в размер на 80,40 лева – за договорна
възнаградителна лихва, и за сумата в размер на 281,24 лева за законна лихва
за забава.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 10,44 лева до сумата от 25,00 лева,
както и за сумата над 20,89 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от ФИРМА срещу Н. Б. Т. в частта за: възнаграждението по
Договор за предоставяне на поръчителство от 29.11.2017 г. в размер на 155,60
лева, сумата в размер на 179,62 лева – лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство от 29.11.2017 г., сумата в размер на 80,40 лева
– за договорна възнаградителна лихва по Договор за кредит №
976452/29.11.2017 г., сумата в размер на 281,24 лева за законна лихва за
забава по Договор за кредит № 976452/29.11.2017 г., както и в частта за
разноските над сумата от 10,44 лева до сумата от 25,00 лева, както и за
сумата над 20,89 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
3
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4