Решение по дело №76/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 90
Дата: 16 юни 2021 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20217130700076
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 16.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в  публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА                               

           ЧЛЕНОВЕ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                ДИМИТРИНА ПАВЛОВА                              

 

 

при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 76 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 260036 от 19.03.2021 г., постановено по НАХД № 855 / 2020 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е потвърдил наказателно постановление  № 2020-0051966 от 24.08.2020 г. на Директора на РД-Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, с което е наложена на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, ЕИК *********, представлявано от А.И.Д., на основание чл. 210в, във вр. с чл. 231 от Закон за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.

 Недоволно от така постановеното решение е останало „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, ЕИК *********, представлявано от А.И.Д., което чрез юрисконсулт Янислав Иванов, е подало касационна жалба срещу решението на РС, като се сочат касационни основания по неприложимия чл. 209, т. 3 от АПК, вместо по чл. 348 от НПК, приложим на основание чл. 63 от ЗАНН, като се реливират единствено нарушения на материалния закон и несправедливост на наложената имуществена санкция. Отрича се извършването на административно нарушение, като се сочи, че липсват доказателства за административно нарушение. Сочи се, че видно от административната преписка, налице е валиден договор, сключен с потребител, като с подписа си абонатът е изразил изричното си съгласие с условията по договора. Отрича се нелоялна търговска практика. Относно размера на наложената имуществена санкция от 10 000 лв., се отрича повторност, като се сочи, че „до настоящия момент БТК няма извършени сходни нарушения“. В заключение се иска отмяна на решението на РС и вместо него постановяване на друго решение по същество на спора, с което да се отмени процесното НП, алтернативно се иска намаляване размера на имуществената санкция.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище.

Ответникът по касационната жалба РД-Русе към КЗП не се представлява в съдебно заседание, като е представено писмено становище вх. № 1673/20.05.2021 г. на процесуален представител на ответника юрк. В.Б., в което се моли съда да остави в сила решението на РС и се излагат аргументи за неговата законосъобразност. Ответникът претендира и разноски за юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 120 лв.

Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно, като споделя напълно мотивите на РС както относно законосъобразност на НП, така и относно правилното индивидуализиране на размера на наложената имуществена санкция, предвид извършването на процесното административно нарушение в условията на повторност.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление № 2020-0051966 от 24.08.2020 г. на Директора РД-Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, е наложена на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, ЕИК *********, представлявано от А.И.Д., на основание чл. 210в, във вр. с чл. 231 от Закон за защита на потребителите - имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.

Районният съд е изложил подробни мотиви, както за липсата на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, така и за съставомерност на административното нарушение и за правилно приложение на материалния закон. Релевираните в касационната жалба доводи за отмяна на НП, са били развити и пред районният съд, като районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно районния съд при тяхната съвкупна преценка е стигнал до правния извод за правилно ангажирана административнонаказателна отговорност на наказаното дружество. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд, се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното приповтаряне.

В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Правилно РС е съобразил приложената на л. 50 от делото на РС влязла в сила Заповед № 327 от 14.05.2014 г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП е забранено на БТК ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: Извършване на действия от страна на търговеца, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в случая особено уязвима група потребители – възрастни хора, в нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.

Приетата от РС фактическа обстановка се установява от всички писмени и гласни доказателства по делото, които са непротиворечиви, и е следната:

Извършена е проверка на 04.12.2019 г. в магазин на касатора „4803“ в гр. Ловеч, ул. Търговска № 44, която е главна улица в центъра на гр. Ловеч.

Проверката е извършена по повод постъпила жалба вх.№ Р-03-1351/26.11.2019 г. и допълнение към жалбата, заведена с вх.№ Р-03-1351/03.12.2019 г. В жалбата си потребителят е заявил, че на 20.11.2019 г. е посетил магазин „Виваком“ в гр.Ловеч с единствено желание да закупи и намерение да си закупи предплатена карта за 10,00 лв. Служител на търговеца е започнал да работи на компютъра, след което му е посочил къде да се подпише. Подписал е документите, като се доверил безрезервно на служителя, тъй като е възрастен човек. На потребителя не му е предоставена възможност да прочете условията и това което подписва, като е бил убеден, че подписаните документи са за предплатена карта на стойност 10,00 лв., която е заявил още при влизане в магазина. След като е излязъл от магазина е прочел договора и е установил, че е подписал договор с абонаментен план „Smart M за две години с месечен абонамент 15,98 лв. с ДДС. Потребителят веднага се е върнал в магазина, но същата служителка се „изсмяла“ и „избягала“. Потребителят Д. не е желаел абонаментен план. Предвид възрастта му 75 години, няма финансова възможност да заплаща всеки месец 15, 98 лв. за срок от две години и желае договорът му да бъде прекратен без да заплаща неустойки.

При проверката на 04.12.2019 г. е установено, че в търговския обект има 4 работни места. Пред самите работни места има поставени столове за сядане. Договорите се изготвят на компютри и се подписват дигитално от потребителите, чрез устройство, поставено пред работното място. Устройството е с много малък размер и малък екран, като от този екран може да се следи изготвянето на договора, екранът е с размери около11х7 см. Установено е че потребителят г-н Д. е посетил търговския обект на 20.11.2019 г., за да си закупи предплатена карта за 10,00 лв., но впоследствие е подписал договор за 2 години с абонаментен план 15,98 лв. На 03.12.2019 г. потребителят е подал писмена жалба до търговеца в магазин 4803 под вх.№ 19_20178.

При проверката по документи, от която е съставен ППД № К-0114576/23.01.2020 г., са представени от „БТК“ ЕАД относими по случая документи.

На 20.11.2019 г. в стопанисвания от „БТК“ ЕАД магазин „4803“ в гр.Ловеч, обл.Ловеч, на ул. „Търговска“ № 44, търговецът е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно извършване на действия от негова страна, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора, в нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Търговска практика се изразява в предоставяне на писмена договорна информация по сложен начин или по начин изискващ повече време за възприемане, като не се вземат предвид типичните за възрастта слабости, не се вземат предвид реалности като свито потребление и бедност на тази група потребители, като са подложени на всички налични стимули наравно с всички потребители без да се вземе предвид тяхната неравностойност и уязвимост.

Безспорно е установено по делото, че на „БТК“ ЕАД с влязла в сила Заповед № 327/14.05.2014 г. на Председателя на КЗП /на л. 50 от делото на РС/, е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал. 1 от ЗЗП – да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, в случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора.

На 20.11.2019 г. в стопанисвания от касатора „БТК“ ЕАД магазин „4803“ в гр.Ловеч, обл.Ловеч, ул. „Търговска“ № 44, търговецът не е изпълнил Заповед № 327/14.05.2014 г. на Председателя на КЗП, издадена на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.

Безспорно е установено, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на 15.11.2019 г. на наказателно постановление № 2018 – 0044905 от 11.09.2018 г., потвърдено с решение № 42 от 25.04.2019 г. по НАХД № 405/2018 г. на РС – Тетевен, оставено в сила с решение № 245/15.11.2019 г., постановено по КАНД № 181/2019 г.  на Административен съд – Ловеч, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение, което решение е служебно известно на настоящия съд.

Ето защо неосноватени са възраженията на касатора, че от негова страна „няма извършени сходни нарушения“.

 На първо място такива нарушения са извършени, което е станало предпоставка за издаването на Заповед № 327/14.05.2014 г. на Председателя на КЗП /на л. 50 от делото на РС/.

 На второ място видно от наказателно постановление № 2018 – 0044905 от 11.09.2018 г. на Директора на РД-Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП /на л. 52-53 от делото на РС/, потвърдено с решение № 42 от 25.04.2019 г. по НАХД № 405/2018 г. на РС – Тетевен, оставено в сила с решение № 245/15.11.2019 г., постановено по КАНД № 181/2019 г.  на Административен съд – Ловеч, настоящото нарушение, извършено на 20.11.2019 г., попада в едногодишния срок, считано от 15.11.2019 г. от влизане в сила на соченото предходно наказателно постановление, поради което са налице условията за повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП и правилно настоящото наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 210в, във вр. с чл. 231 от ЗЗП.

Съгласно чл. 231 от ЗЗП - При повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер.

Предвидената в нормата на чл. 210в от ЗЗП санкция за процесното административно нарушение е имуществена санкция в размер от 3000 до 50 000 лв., като предвид това и чл. 231 от ЗЗП касационната инстанция намира, че в процесното наказателно постановление правилно е индивидуализиран размерът на имуществената санкция в двоен размер, малко над минимума на предвидената в закона имуществена санкция, която дори за първо нарушение е с диапазон до 50 000 лв.

Ето защо касационната инстанция намира, че правилно РС е изложил мотиви за липса на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, както и че наложената с настоящото обжалвано наказателно постановление имуществена санкция е близка до минималната такава, като дори за първо нарушение максималният размер на имуществената санкция е 50 000 лв., а процесното административно нарушение е повторно, поради което липсват предпоставки за намаляване на размера на имуществената санкция под наложения с настоящото НП размер от 10 000 лв., в който смисъл касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание действащата в момента редакция на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, чийто размер с оглед правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че ответникът е представил само писмено становище, без да се е явил процесуален представител по делото, касационната инстанция определя на 100 лв.

С оглед правомощията на касационната инстанция  по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че  решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260036 от 19.03.2021 г., постановено по НАХД № 855 / 2020 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.

ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 И, ЕИК *********, представлявано от А.И.Д., да заплати на РД-Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/ за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, сумата от 100 лв. /сто лева/ разноски за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: