№ 72
гр. гр. Добрич, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900073 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ИВ. Б. П., ЕГН
********** от гр.Добрич, ж.к.“Д.“ бл.29 вх.Б ап.1 срещу З. Д. „ Б. И.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., бул.“Д. Б.“
№87 искове за заплащане на следните суми, представляващи обезщетения за
вреди, вследствие претърпяно на 09.05.2018г. в гр.Добрич ПТП, виновно
причинени от водача на лек автомобил марка „Ф. Г." с peг. №**** – А. С. В.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника, както следва: 120000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 12.07.2018г. до окончателното
изплащане; 11246,42 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане и на всички сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
На 09.05.2018 г. в гр. Добрич се е състоял пътен инцидент, в който е
1
пострадала ищцата ИВ. Б. П.. На 09.05.2018 г. около 17:20 часа в гр. Добрич
л.а. „Ф. Г." с рег. № ****, движещ се по бул. „Д.", идващ по пътя от бул. „Д.
Е.", с посока на движение наляво към бул. „****", с водач А. С. В., ЕГН
**********, нарушава правилата за движение по пътищата, не успява да
усвои левия завой, поради което напуска пътното платно, качва се на
островната площ на площад „Т. и предизвиква ПТП със стоящата на
предназначената за пешеходци площ И.П..
Видно от Констативен протокол за ПТП № **, рег. № ***, издаден от
Сектор „ПП" при ОДМВР гр. Добрич, виновен за настъпването на инцидента
е водачът на л.а. „Ф. Г." с рег. № ****, чиято застраховка „Гражданска
отговорност" за причинени от водача вреди се покрива от ЗД „Б. И." АД по
силата на застрахователна полица № **. По случая е образувано ДП №
504/2018 г. по описа на 1-во РУ на МВР - гр. Добрич, пр.пр. 993/2018 г. по
описа на РП - Добрич.
Непосредствено след пътния инцидент ищцата е откарана в „МБАЛ -
Добрич" АД, настанена е в Клиниката по Ортопедия и травматология, където
й е поставена окончателна диагноза: Множествени счупвания на таза - лява
седалищна и двете пубисни кости. Закрити. Мозъчно сътресение. ХБ. На
ищцата е извършена операция: Закрито наместване на фрактура без вътрешна
фиксация - тазови кости.
Видно от Епикриза към ИЗ № 6516, издадена от Ортопедично отделение
при „МБАЛ - Добрич" АД пострадалата е изпитвала палпаторна болезненост
в областта на главата и таза, била е с рана на дясната буза и затруднено
дишане. По време на активното болнично лечение пострадалата е получила и
накъсване на говора, довело до неотложна консултация с невролог и
психиатър.
След изписването на И.П. от болницата и след интензивния болничен
режим на лечение, продължил от 09.05.2018 г. до 17.05.2018 г. й е определено
медикаментозно лечение, както и постелен режим за 30 дни, за да се
възстановят счупените тазови кости. Ищцата е транспортирана до дома си със
специализиран транспорт, поради невъзможността да взима различна поза от
легнало положение.
Дълги месеци след процесния инцидент, ищцата е изцяло неподвижна и на
легло, неспособна да извършва дори най-елементарни опорно-двигателни
движения. Пострадалата изпитва постоянни болки в счупените кости, както и
2
главоболие, замайване, световъртеж, усеща крайниците си изтръпнали и
слаби, получава постоянни схващания на мускулите, поради трайното
легнало положение, в което се намира. Поради гореописаните последици,
ищцата разчита изцяло на помощта на своите близки, които да й съдействат
за обикновените ежедневни нужди. Както по време на активното лечение в
болничното заведение, така и към настоящия момент при лечението под
домашен амбулаторен режим, за ищцата са се грижили нейните най-близки
роднини, които й правят тоалет, дават й необходимите лекарства, помагат й
да се храни. В случая, вследствие на претърпяното мозъчно сътресение
ищцата има непълен и непоследователен спомен за травмата - не може да
възпроизведе как точно се е случил инцидента, оплаква се още от постоянно
главоболие и световъртеж, от гадене и повръщане, сънливост, отпадналост,
повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност и шум в ушите.
За продължителността на постелния режим на лечение може да се направи
извод и от издадените на ищцата болнични листове, както следва: Болничен
лист № Е20180940733, Болничен лист № Е20181202720, Болничен лист №
Е20181389133, Болничен лист № Е20181202721, Болничен лист №
Е20181871519, Болничен лист № Е20181871777, Болничен лист №
Е20182522468, Болничен лист № Е20182522715, Болничен лист №
Е20183112293, Болничен лист № Е20183112350, Болничен лист №
Е20190010255, Болничен лист № Е20197042596.
Комплексността на получените увреждания водят своите негативни
последици за физическото и психическо здраве на пострадалата, като същата
се оплаква от болки в цялото тяло, включително раменете и коленете. Поради
естеството на травмите и засилващите се болки в областта на дясна раменна
става, както и в областта на двете коленни стави, И.П. започва провеждането
на активна, съпътствана от множество болки рехабилитация. Това
обстоятелство е видно от Епикриза към ИЗ № 8465, издадена от Клиника по
физикална и рехабилитационна медицина към „МБАЛ -Добрич" АД, където
пострадалата бива приета и активно лекувана за период от 20.06.2018 г. до
29.06.2018 г. Поради липсата на категорично подобрение, ищцата продължава
активното си рехабилитационно лечение в „Специализирана болница за
рехабилитация - национален комплекс" ЕАД Филиал Сандански, където бива
хоспитализирана за период от 16.08.2018 г. до 23.08.2018 г. Тези
обстоятелства са видни от Епикриза към ИЗ № 3797. Специалистите в
3
болничното заведение съобщават за коренчева увреда на Л4-Л5 двустранно -
тежка степен.
След изписването й от болничното заведение И.П. продължава лечението
си вкъщи, където за нея продължават да осъществяват грижи близките й.
Липсата на подобрение в здравословното й състояние и усилващите се болки
в коленете и рамото, принуждават пострадалата да постъпи отново в болница.
Видно от Епикриза към ИЗ 14360/2018 г., издадена от Клиника по ортопедия
и травматология към МБАЛ „Света Анна -Варна" АД, ищцата е
хоспитализирана и лекувана за период от 13.09.2018 г. до 17.09.2018 г.
Поставена й е диагноза Синдром на ротаторния маншон на дясно рамо. Видно
от посочения документ на пострадалата е извършена оперативна
интервенция, а именно артроскопия на рамо.
Продължаващите оплаквания в областта на коленете на пострадалата са
причина за поредното й постъпване в болница с цел извършване на нова
оперативна интервенция. Видно от Епикриза към ИЗ № 19242/2018 г.,
издадена от Клиника по ортопедия и травматология към МБАЛ „Света Анна -
Варна" АД, ищцата е хоспитализирана и лекувана за период от 06.12.2018 г.
до 10.12.2018 г. Поставена й е диагноза: Други вътрешноставни увреждания
на колянната става вдясно. Видно от посочения документ на пострадалата е
извършена оперативна интервенция, а именно артроскопия на дясно коляно.
Оперативната интервенция налага продължаване и на активната
рехабилитация за пострадалата. Същата постъпва на 28.02.2019 г. в „СБР-
САПАРЕВА БАНЯ" АД, където бива лекувана и подложена на различни
процедури до 07.03.2019 г. Медицинските специалисти там установяват
изразен лумбален вертебрален синдром, болезнени и ограничени движения в
поясен отдел, хипестезия за болка и допир по L5 S1 дерматоми двустранно.
Тези обстоятелства са видни от Епикриза към ИЗ № 1087/973, издадена от
„СБР-САПАРЕВА БАНЯ" АД.
След изписването й от болничното заведение и въпреки провежданите
рехабилитационни процедури, болките и страданията за ищцата
продължават. Засилват се болките и в областта на лявата колянна става, като
ограниченият обем от движения на същата остава. Тези обстоятелства
принуждават ищцата да постъпи за пореден път в Клиника по ортопедия и
травматология МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Видно от Епикриза към ИЗ
№ 5177/2018 г. на И.П. е извършена оперативна интервенция, а имено
4
артроскопия на ляво коляно. Пострадалата е прекарала период на интензивно
болнично лечение от 26.03.2019 г. до 01.04.2019 г.
След изписването й от болничното заведение ищцата продължава своето
медикаментозно и рехабилитационно лечение. Същата постъпва отново в
„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - НАЦИОНАЛЕН
КОМПЛЕКС" ЕАД Филиал Сандански където прекарва период на лечение,
считано от 23.08.2019 г. до 30.08.2019 г. При прегледи медицинските лица
установяват щадяща походка, ползване на помощни средства за придвижване
тип „Канадка", оток на коленните стави, палпаторна болезненост в областта
на ставите и по медиалните им повърхности, крепитации при движение,
мускулен дисбаланс, отслабени бедрени мускулии. Тези обстоятелства са
видни от Епикриза към ИЗ № 3766/2019 г., издадена от болничното
заведение.
Ищцата продължава рехабилитационното си лечение за дълъг период от
време, тъй като естеството на получените увреждания го налагат. Същата
постъпва още няколко пъти в болнично заведение за провеждане на активна
рехабилитация, както следва: СБР-САПАРЕВА БАНЯ" АД; престой от
22.12.2019 г. до 29.12.2019 г., видно от Лечебна карта с талон № 7031; СБР-
САПАРЕВА БАНЯ" АД; престой от 29.01.2020 г. до 04.02.2020 г., видно от
Лечебна карта с талон № 3; СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА
РЕХАБИЛИТАЦИЯ НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС" ЕАД Филиал Сандански,
период на лечение-30.06.2020 г. до 07.07.2020 г.; Епикриза към ИЗ №
1011/2020 г.; Констатации: походка с помощно средство тип „Канадка",
палпаторна болка в областта на таза вляво, болезнени и ограничени движения
в лява тазобедрена става; „СБР-САПАРЕВА БАНЯ" АД; Констатации:
Вертребрален синдром на ниво LS прешлени, коренчев синдром, походка с
помощно средство тип „Канадка"; Престой 24.12.2020 г. до 31.12.2020 г.,
видно от Лечебна карта № 4503/3498.
Успоредно с провеждането на рехабилитационно и оперативно лечения,
поради сложността на процесните травматични увреждания, И.П. посещава и
множество специалисти в различни области с цел диганостициране и
препоръки за провеждане на лечение. Видно от Амбулаторен лист № 003647
от 29.05.2018 г. пострадалата е развила остър цистит, вследствие дългата
катетаризация на пикочния мехур, наложителна поради продължителния
период, изкаран от И.П. на легло. Видно от Амбулаторен лист № 4085 от
5
14.06.2018 г. ищцата развива Остър бронхит, вследствие на
продължителното легнало положение по гръб. Видно от Амбулаторен лист
№000946 от 19.06.2018 г., пострадалата е в легнало положение и с оплаквания
от болево ограничени движения в двете коленни тазобедрени стави и дясна
раменна става. Предписано й е медикаментозно лечение. Видно от
Амбулаторен лист № 1028 от 03.07.2018 г. при ищцата е установено
продължаващи болево ограничени движения в двете коленни тазобедрени
стави и дясна раменна става. Видно от Амбулаторен лист № 170 от 30.07.2018
г. И.П. е с ограничени и болезнени движения и се придвижва с помощни
средства. Видно от Амбулаторен лист № 1991 от 06.08.2018 г. ищцата се
оплаква от палпаторна болка върху поясни прешлени, спазъм на
паравертебралните мускули, болезнени и ограничени движения в поясна
област. Видно от Амбулаторен лист № 003889 от 07.08.2018 г. при
пострадалата са констатирани увреждания на междупрешленните дискове в
шиен отдел с радикулопатия, изразен вертебрален синдром в шиен и лумбо-
сакрален отдел, двустранна перонеална пареза, хипестезия по С5-С6-С7 и L4-
L5-S1 дерматоми двустранно. Видно от Амбулаторен лист № 2037 от
10.08.2018 г., пострадалата е с поставена диагноза Увреждане на лумбо-
сакралните коренчета, палпаторна болка върху поясни прешлени, спазъм на
паравертебралните мускули, болезнени и ограничени движения в поясна
област. Видно от Амбулаторен лист № 313 от 29.08.2018 ., ищцата
продължава придвижването си с помощни средства, поради ограничения
обем и болезненост при движения. Видно от Амбулаторен лист № 444 от
28.09.2018 г., ищцата все още изпитва силни болки в областта на коленете
при придвижване, което осъществява с помощни средства. Видно от
Амбулаторен лист № 570 от 18.10.2018 г. при И.П. е констатирано Увреждане
на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия, смутена дорзална флексия на левия крак, умерено
изразен вертебрален синдриом, сколиоза с конвекситет на ляво, болки при
натиск паравертебрално на ниво Л4,5 - S1 двустранно, снижение до коленни
р-си двустранно. Видно от Амбулаторен лист № 592 от 25.10.2018 г. при
ищцата е установена Мидианна дискова херния с проминиране на около 5,5
мм към модуларния канал и дискретно изразена лява дислокация.
Изписана е медикаментозна терапия. Видно от Амбулаторен лист № 632 от
26.10.2018 г. при пострадалата са установени ограничени и болезнени
6
движения в дясна раменна става при отвеждане и ротация, придвижване с
патерици, изразена деформация на двете коленни стави, палпаторна болка по
медиалната ставна цепка. Видно от Амбулаторен лист № 648 от 31.10.2018 г.
за ищцата продължават ограничените и болезнени движения в дясна раменна
става, придвижване с патерици и деформации в коленните стави. Видно от
Амбулаторен лист № 3010 от 16.11.2018 г. при И.П. е установен Синдром на
ротаторния маншон на рамото, а също и палпаторна болка, болезнени и
ограничени движения, хипотрофия на мускули. Видно от Платен преглед №
000234 от 21.11.2018 г. при пострадалата се наблюдават лек вътреставен
излив на двете коленни стави, палпаторна болезненост, латерални
колатерални връзки двустранно халтави, крепитации при движение. Съгласно
Амбулаторен лист № 008249 от 28.11.2018 г., при ищцата е обективирана
нуждата от извършване на артроскопско изследване на колянна става, поради
увреждане на коляното. Видно от Амбулаторен лист № 736 от 28.11.2018 г.,
при ищцата продължават ограничените и болезнени движения в дясната
раменна става, придвижването с помощни средства - патерици, изразена
деформация на двете коленни стави, палпаторна болка по медиалната ставна
цепка. Видно от Амбулаторен лист № 941 от 04.12.2018 г. И.П. е
диагностицирана с Постравматично стресово разстройство, вследствие
стреса, причинен от процесния инцидент и получените травми. Видно от
Амбулаторен лист № 573 от 05.12.2018 г. ищцата е диагностицирана с
Миопия, поради което е предписано медокаментозно лечение. Видно от
Амбулаторен лист № 006312 от 27.12.2018 г. при пострадалата са установени
изразен вертебрален синдром в шиен отдел, перонеална пареза вдясно,
сетивност хипестезия по С5-С6-С7 и L4-L5-S1 дерматоми двустранно, ЕМГ
данни за коренчева увреди на ниво L4-L5 вдясно и периферно-стволова
увреда на н.перонеус декс. Изписано е медикаментозно лечение. Съгласно
Амбулаторен лист № 436 от 09.01.2019 г. ищцата отново е посетила
психиатър. Видно от Амбулаторен лист № 61 от 09.01.2020 г., при ищцата
отново се наблюдават палпаторна болка, оток, контрактура на дясна колянна
става, хипотрофия на мускули. Видно от Амбулаторен лист № 000017 от
16.01.2018 г. при ищцата са установени лек вътреставен излив на двете
коленни стави, палпаторна болезненост медиално латерално ставна
цепка, латерални колатерални връзки двустранно халтави, крепитации при
движение, болезнено ограничена аббдукация и антеверзия от 150 градуса на
7
дясно рамо. Видно от Амбулаторен лист № 000301 от 17.01.2019 г. при
ищцата са констатирани болкова ограничена подвижност в дясна раменна
става, гръдна кифоза, изразен вертебрален синдром в шиен и лумбо-сакрален
отдел, перонеална пареза вдясно, сетивност-хипестезия по С5-С6-С7 и L4-L5-
S1 дерматоми двустранно, лека стетична атаксия, нарушена краткосрочна
памет, дизартрия. Видно от Амбулаторен лист № 273 от 31.01.2019 г. при
пострадалата са установени палпаторна болка по хода на гръбначни
прешлени, двете тазобедрени кости и лява колянна става. Съгласно
Амбулаторен лист № 000079 от 06.02.2019 г., след проведено оперативно
лечение на дясно коляно, ищцата продължава да има лек вътреставен излив в
двете колена, палпаторна болезненост медиално латерално ставна цепка,
латерални колатерални връзки вдясно двустранно халтави, крепитации при
движение, болезнено ограничена аббдукция и антеверзия от 150 градуса на
дясно рамо. Видно от Амбулаторен лист № 364 от 11.02.2019 г. при
пострадалата отново се наблюдават палпатрона болка върху поясни
прешлени, спазъм на паравертебралните мускули, болезнени и ограничени
движения в поясна област. Съгласно Амбулаторен лист № 455 от 22.02.2019 г.
отново са констатирани палпатрна болка върху поясни прешлени, спазъм на
паравертебралните мускули, болезнени и ограничени движения в поясна
област. Видно от Амбулаторен лист № 000029 от 08.03.2019 г. при
пострадалата се наблюдават лумбовертебрален синдром, нестабилност при
Ромберг със затворени очи, емоционална инконтиненция, тревожност.
Видно от Амбулаторен лист № 213 от 19.03.2019 г. постконтузионния
синдром при ищцата все още е наличен. Съгласно Амбулаторен лист №
000411 от 26.03.2019 г. при ищцата са констатирани воалирани коленни
рецесуси клинични проби суспектни за медиален мениску, палпаторна болка
в ЛКМ. Видно от Амбулаторен лист № 370 от 03.05.2019 г. при И.П. се
наблюдават походка с патерици, лява колянна става с верусна дефромация,
палпаторна болка по медиалната ставна цепка, болезнени и ограничени
движения. Видно от Амбулаторен лист № 447 от 18.06.2019 г. и Амбулаторен
лист № 475 от 11.07.2019 г. пострадалата отново е посетила психиатър поради
продължаващото наличие на постконтузионен синдром. Видно от
Амбулаторен лист № 000813 от 22.07.2019 г. при ищцата се наблюдават
нарушена походка с помощта на патерици, оточни колянни стави и наличие
на екстензионен дефицит в тях, ограничени и болезнени движения в тях,
8
палпаторна и предизвикана болка в лумбосакралния преход. Същите
оплаквания са налични и обективирани и в Амбулаторен лист № 000843 от
29.07.2019 г., Амбулаторен лист № 1714 от 05.08.2019 г., Амбулаторен лист
№ 1747 от 09.08.2019 г. Видно от Амбулаторен лист № 004586 от 21.08.2020
г. при пострадалата са констатирани продължаващото наличие на
постконтузионен синдром. Видно от Амбулаторен лист № 000813 от
22.07.2019 г. при ищцата се наблюдават нарушена походка с помощта на
патерици, оточни колянни стави и наличие на екстензионен дефицит в тях,
ограничени и болезнени движения в тях, палпаторна и предизвикана болка в
лумбосакралния преход. Същите оплаквания са налични и обективирани и в
Амбулаторен лист № 000843 от 29.07.2019 г., Амбулаторен лист № 1714 от
05.08.2019 г., Амбулаторен лист № 1747 от 09.08.2019 г. Видно от
Амбулаторен лист № 004586 от 21.08.2020 г. при пострадалата са
констатирани тежък вертебрален синдром в лумбо-сакрален отдел, болково
ограничена подвижност в коленни и тазобедрени стави, сетивност-хипестезия
L4-L5-S1 двустранно, лека статична и локомоторна атаксия. Съгласно
Амбулаторен лист № 003104 от 19.11.2020 г. при И.П. са констатирани
Смесено тревожно-депресивно разстройство, затруднено придвижване,
нарушено психосоциално функциониране. Заключенията по някои от
горепитираните амбулаторни листове са въз основа на проведени ЕМГ
изследвания съответно от 28.12.2018 г. и 15.12.2020г., проведени в АИП за
СИМП „Д-р Боряна Илчева" ЕООД.
Предвид тежестта на травматичните увреждания, причинени вследствие на
процесния инцидент за ищцата И.П. е определена 76% трайна намалена
работоспособност, съгласно Експертно решение № 2688 от 04.09.2019 г.
Всичко гореописано, освен с изключителна тежест за физическото и
здравословно състояние на ищцата се отразява и чисто финансово за същата.
Множеството предписани медикаментозни терапии, физикални процедури,
изследвания и манипулации, помощни средства, необходими за правилното
провеждане на оздравителния поцес, генерират имуществени вреди за
пострадалата в общ размер на 9 880.97 лв. Това обстоятелство е видно от
приложените към искова молба множество фактури.
Инцидентът дава отражение и на психика на пострадалата. Към днешна
дата тя страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност,
нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация и затруднения
9
при говорене. Получените стресови посттравматични състояния водят до
нарушения в нормалния социален живот на ищцата и създават трайни
препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Постоянната
нужда от помощ и съдействие на близките и роднините на ищцата, дългият
период на легло, създават у нея чувство за безпомощност и малоценност,
което се отразява негативно върху психиката и самооценката й. Същата
страда и от факта, че не може да работи - професията на пострадалата е
детска учителка, като тя се оплаква, че липсата на контакт с децата в
нормалната й работна среда прави още по-мъчителен възстановителния й
процес вкъщи. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по време на
възстановителния си период ищцата става баба, като се ражда нейният
първороден внук. Това е причина за същата да чувства изключително силен
дискофорт и псхическо напрежение, поради невъзможността й да помага на
своята дъщеря за отглеждането на внука й, а нуждата самата ищца да
получава съдействие от дъщеря си, вместо тя да се е концентрирала изцяло
върху детето си е обстоятелство, което силно потиска И.П.. Пострадалата се
оплаква, че изпитва постоянен страх, когато се налага да пресича пътното
платно или когато чака на пешеходен светофар за разрешителен сигнал.
Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Б. И." АД по
застрахователна полица № ** с период на покритие от 13.11.2017 г. до
12.11.2018г.
На 13.12.2018 г. претенцията на ищцата за обезщетение за неимуществени
вреди е надлежно заведена пред ЗД „Б. И." АД на основание чл. 380, ал. 1 от
КЗ вр. чл. 498 от КЗ видно от молба с вх. № ОК-460067/12.07.2018 г., а след
това надлежно допълвана с документи с молба с вх. № ОК-
120978/28.02.2020г., молба с вх. № ОК701348/18.11.2020 г., молба с вх. №
ОК-141013/10.03.2021г. Въпреки че предвиденият в закона 3-месечен срок за
произнасяне по претенцията е изтекъл, до завеждане на исковата молба
ответното дружество не е направило предложение за уреждане на
правоотношенията по извънсъдебен ред.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба с вх.рег.№1348/28.06.2021г. Оспорват се предявените
искове за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както по
10
основание, така и по размер, както и акцесорните искове за обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва. В условията на евентуалност,
ако се приеме, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е
основателен, се прави искане при постановяване на решението съдът да
съобрази действително доказаните и реално претърпени болки и страдания от
ищцата, както и да съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По отношение на имуществените вреди за
компенсация на разходи по лечението се прави искане да бъдат съобразени
единствено допустимите и относими към последиците от ПТП сторени
разходи, надлежно доказани и по размер.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на лекия автомобил "Ф. Г.", с рег.****, към дата на настъпване на
процесното ПТП - 09.05.2018г. Не се оспорва и настъпването на ПТП и
участниците в него, установени от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица от 12.05.2018г. Не се възразява, че И.П. е подала
уведомление за щета до ЗД „Б. И." АД, допълнено последователно с три
отделни писма, както и че обезщетение в искания размер не й е заплатено.
Твърди се, че от представените по делото доказателства до този момент не
се установява да е налице виновно и противоправно поведение на водача А.
С. В.. Липсва акт по чл. 300 от ГПК, който да обвързва съда със задължителна
сила. Липсват и данни за приключило административно- наказателно
производство с влязъл в сила акт, с което да е установена вината и
противоправното поведение на този водач. Освен това не се твърди и не се
установява водачът В. да е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Поради това не е налице основание за ангажиране отговорността на ЗД "Б. И."
АД.
Оспорват се твърденията за реално понесените от ищеца травматични
увреждания, които са причинени единствено в резултат от ПТП. Не се
оспорва, че в резултат от ПТП П. е претърпяла: Травма на таза, изразяваща се
в счупване на двете срамни/пубисни кости и лявата седалищна кост.
Лечението е било неоперативно; Мозъчно сътресение, без изпадане в пълно
безсъзнателно състояние (кома). Данните са от Епикриза по И3№6516 от
МБАЛ Добрич, за периода 09.05.18г. - 17.05.18г., с диагноза: Множествени
счупвания на таза - лява седалищна и двете пубисни кости. Закрито.
Придружаващи заболявания: Мозъчно сътресение; Травма в областта на
11
дясното рамо, изразяващо се в травматична частична руптура/разкъсване/ в
областта на залавното място на м.супраспинатус. Лечението е било
оперативно-артроскопско. Данните са от предоставени
Високоспециализирано образно изследване - магнитнорезонансна томография
от 13.07.18г. и Епикриза №14360 от Клиника по ортопедия и травматология
при МБАЛ "Света Анна" гр.Варна, за периода 13.09.18г. - 17.09.18г., с
диагноза: Артроскопски процедури в областта на скелетно- мускулната
система - артроскопия на 14.09.2018г.; Посттравматично стресово
разстройство. Всички останали посочени като травматични увреждания в
резултат от ПТП всъщност представляват възрастови дегенеративни
изменения, които не са пряка и непосредствена последица от ПТП, не са
причинени от него и нямат травматичен характер. Поради това за тях не се
дължи компенсация, както за претърпени болки и страдания, така и за
проведено лечение и рехабилитация.
По отношение на акцесорните претенции се заявява, че поради
недължимост на главниците, то и обезщетение за забавеното им плащане не
се дължи. В евентуалност се оспорва началната дата на начисляване на
законната лихва по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди като
се твърди, че при връчена покана за плащане на застрахователя, допълнена
три последователни пъти с отделни писма, началната дата на начисляване по
закон и трайна съдебна практика не е датата на връчване на поканата за
плащане на застрахователя.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№
1643/19.07.2021г., с която се поддържат изцяло изложените в исковата молба
аргументи.
Излага се, че от приложените към исковата молба доказателства и с
направените доказателствени искания ще бъде установено, че Александър В.
със своето виновно и противоправно поведение е причинил вреди на ищцата.
Нещо повече - съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при
извършен деликт се предполага във всички случаи. Презумпцията за вина
(при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД), може да се обори само с пълно
главно доказване на обстоятелствата, които я изключват. Доколкото прякото
право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ (чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./), възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като
12
пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на
вредата.
Възраженията на ответника за неоснователност и прекомерност на исковата
претенция за неимуществени вреди са неоснователни.
При определяне на обезщетението следва да се вземат предвид тежките
травматични увреждания, търпени от пострадалата в областта на таза, рамото,
коленете, главата и кръста, болките от които са довели до коренна промяна в
емоционалното състояние и стереотипа на живот на пострадалата, както и че
към настоящия момент И.П. продължава лечебно-оздравителния процес след
претърпените тежки травми вследствие на ПТП.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при
телесните увреждания, са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания и осакатявания и др.
Физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но
все пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква
същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице. По силата на закона, то би следвало да представлява
справедлив еквивалент на нанесените щети. По смисъла на чл. 492 КЗ
законодателят определя лимит на отговорност от 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, който лимит очертава и
рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на
неимуществените вреди.
Приемането на РБългария в Европейския съюз и поемането на договорните
ангажименти спрямо същия е съпроводено и с настъпващи промени относно
размера на застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с
оглед пълното компенсиране на вредите по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Тази тенденция е необратима и тя оказва
влияние при определяне напоследък на по-голям размер на обезщетенията,
присъждани от съдилищата. В последните години законодателят съобразява
законодателството ни с това на Европейския съюз и определя нарастващи
13
минимални застрахователни покрития по отношение на застрахователите.
Това безспорно доказва рамките на справедливия размер на обезщетенията в
конкретната икономическа обстановка.
В конкретния случай, ищцата е получила редица телесни увреждания,
описани в исковата молба и съпровождащите я медицински документи,
водещи освен до физически болки, още и до негативни последици за нейното
психическо състояние, както и смущения в нормалния й ритъм на живот,
включително и на правото й да полага труд във възстановителния период
след инцидента, продължаващ и до настоящия момент.
Следва да се отчете и факта, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.
52 ЗЗД, а макар РБългария да е най-бедната страна в ЕС и голяма част от
българите да живеят на прага на социалния минимум, това не означава, че и
застрахователното обезщетение на един пострадал от пътен инцидент следва
да бъде принизено и да влезе в рамките на паричния еквивалент за
екзистенциален минимум. Напротив, целта на застрахователното обезщетение
е именно справедливо да обезщети претърпените болки и страдания, а не да
унизява пострадалото лице. Целта на обезщетението не е да демотивира
лицето да работи, както твърди ответникът, а да компенсира преживените
заради ПТП неимуществени вреди независимо от това с какъв социален
статус е пострадалия.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на
допълнителната искова молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил марка
„Ф. Г." с peг. №**** е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество по силата на застрахователна полица №
BG/02/117002947111, валидна от 13.11.2017г. до 12.11.2018г.
С одобрено по НОХД №620/2021г. на ДРС и влязло в сила на 07.06.2021г.
споразумение по чл.384 НПК, А. С. В. е признат за виновен в това, че на
09.05.2018 г., в град Добрич, по бул. „Д.“ на Т-образно кръстовище с бул.
„****“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ф.“, модел „Г.“, с рег. № **** и предприемане завой наляво от бул. „Д.“ и
14
към бул. „****“ е нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 20, ал. 1
от Закона за движение по пътищата – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; Чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ - Чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за пътно превозно средство от
категория „В“ в населено място“, като в случая скоростта на движение и била
около 60,95 км/ч; Чл. 120, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – „Когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен:
При подаване на сигнал, който забранява преминаването – да спре пред
пешеходната пътека“, като не спрял преди кръстовището и навлязъл в него
при червен забранителен сигнал на светофарната уредба за посоката му на
движение, загубил контрол върху управлението на автомобила, който се
качил върху разделителния остров в дясно от платното за движение по бул.
„****“, при което ударил с предна дясна част на автомобила стоящата върху
разделителния остров пешеходка ИВ. Б. П., ЕГН ****, от град Добрич и с
това по непредпазливост й причинил средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в: трайно затрудняване на движението на
долните крайници /за период от около 5-6 месеца/, което е резултат от
множество счупвания на таза – лява седалищна и двете пубисни кости, трайно
затрудняване на движението на десет горен крайник /за период от около 1-2
месеца/, което е резултат от травматично увреждане на меки тъкани в
областта на дясна раменна става, причинено от частична руптура на мускулус
инфраспинатус и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в посттравматично стресово разстройство, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то
от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода
15
“ за срок от 6 месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен
срок от 3 години.
Установява се, на че 12.07.2018 г. претенцията на ищцата за обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 09.05.2018г. е надлежно заведена
пред ЗД „Б. И." АД с вх. № ОК-460067/12.07.2018 г. и допълвана с молба с
вх. № ОК-120978/28.02.2020 г., молба с вх. № ОК701348/18.11.2020 г., молба
с вх. № ОК-141013/10.03.2021 г.
С оглед установяване вида, характера и продължителността на настъпилите
за ищеца травматични увреждания е назначена съдебно-медицинската
експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано и неоспорено от
страните, съдът кредитира. След преглед на представените по делото
медицински документи вещите лица докладват, че при пролежаването в
МБАЛ Добрич след настъпилото ПТП е установено счупване на двете срамни
кости и лявата седалищна кост на таза. При извършените образни
изследвания на дясна раменна става в МБАЛ Добрич не са установени
травматични промени на костни структури. При извършената артроскопия на
дясна раменна става и ЯМР на същата са установени промени в залавното
място на мускулус инфраспинатус, в резултат на частична руптура, които са с
травматичен характер. Проведеното лечение на фрактурите на костни
структури от тазовия пъстен, поради липса на значителни дислокации на
фрагментите е обездвижване и консервативно лечение. По повод установения
синдром на роторния маншон е извършена оперативна интервенция –
артроскопия на дясна раменна става. Счупванията в областта на таза са
довели до трайно затруднение на движението на двата долни крайника за
период от 5-6 месеца. Травматичните увреждания в областта на дясна
раменна става са довели до трайно затруднение движението на дясната ръка
за период от 1-2 месеца. Травматичните увреждания на таза са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и са установени
непосредствено след травмата. Вещите лице приемат, че травматичното
увреждане на меки тъкани в областта на дясна раменна става, които са
установени няколко месеца след травмата и са описани „с давност" най-
вероятно също са в резултат на настъпилото ПТП.
Сочи се, че оздравителният период на травматичните увреждания с
манифестни болеви оплаквания и ограничения на движенията е продължил до
6 месеца след приключване на оперативната интервенция на дясното рамо по
16
повод синдрома на ротаторния маншон. Оздравителният период,
включително и рехабилитационния такъв на травмите на таза са от порядъка
на 4-6 месеца. Болките при подобни травми са значителни, поради което се
назначават обезболяващи средства по време на лечението. Би следвало след
приключване на оздравителния период и рехабилитацията да няма изразен
болеви синдром.
Видимите белези по тялото на ищцата във връзка с процесния пътен
нцидент са тези от извършената артроскопия на дясна раменна става, които са
с диаметър около 1 см.
Продължителният период на залежаване по повод травмата на таза
включващ и рехабилитационния период, които е от порядъка на 4 до 6 месеца,
предполага развитие на инактивитетна остеопороза на ставите на долните
крайници и ускоряване на дегенеративния процес, съществувал в ставите в
предходен период.
Констатирани са следните дегенеративни изменения на дясна колянна става
на ищцата: хондропатия III степен, ретропателарно IV степен, като IV
степен е най-тежката увреда на хрущялната повърхност. Промените на
ставните повърхности на двете коленни стави са дегенеративни възрастови
изменения при ищцата и не са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП. В съдебно заседание вещото лице излага, че
дегенеративните промени в двете коленни стави на ищцата са били повлияни
– ускорени вследствие продължителното й залежаване и значително
завишаване на телесното й тегло след ПТП.
При проведения на ищцата на 18.05.2022г. преглед се установява: движения
в дясна раменна става с дефицит в отвеждането /авдукция/ 20 градуса;
външна аротация /завъртане навън/ - дефицит от 20 градуса; палпаторна
болезненост в двете ингвинални области; ограничени движения в областта на
двете тазобедрени стави за сметка на флексия /сгъване/, флексия до 90
градуса; ограничени движения в двете коленни стави – лява колянна става до
100 градуса и дясна колянна става до 90 градуса; палпаторна болезненост по
хода на ставните междини. Експертът сочи, че това са тежки изменения на
хрущяла и единствения изход за подобряване на обема на движение е
евентуално протезиране.
Медикаментозното лечение на травматичните увреждания на тазовия
пръстен и ротаторния маншон до голяма степен се припокриват с лечението
17
на дегенеративните изменения в двете коленни стави. По тази причина не
могат да бъдат отделени приложените фактури за закупуване на лекарствени
средства по вид, а само по време. Точната стойност на разходите по лечението
на дегенеративните промени в двете коленни стави не може да бъде
определена.
По делото е представено ЕР на ТЕЛК №2688 от 04.09.2019г., с което на
ищцата е определена 76% неработоспособност с водеща диагноза
множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза.
Ищцата представя по делото писмени доказателства /л.154- 319/ за
закупени медицински изделия, медикаменти и заплатени потребителски такси
за прегледи и медицински услуги, като сочи обща стойност на същите в
размер на 11246 лв.
Освен физическите болки в резултат на телесните увреждания, ищцата
получава и психическа травма. Според приетата по делото СПЕ данните от
проведеното психологично изследване показват промени в емоционалното,
личностово и социално функциониране на И.Б. вследствие на преживения
инцидент. Самият инцидент е силно стресогенно събитие, свързано с реална
заплаха за здравето и живота, която надхвърля възможностите за справяне и
има характеристиките на актуална и към момента психотравма. След
инцидента ищцата е развила Посттравматично стресово разстройство, с
актуални и към момента на изследването симптоми, включително и
когнитивни, които са довели до значими промени във функционирането.
Основната разлика между психотравмата и ПТСР е в продължителността и
интензивността на симптомите и промените във функционирането. Към
момента на изследването се отчитат и акцентуации в личностовият профил,
които могат да бъдат следствие на преживения инцидент, както и
симптоматични разстройства с голям интензитет - висока тревожност, фобиен
страх, депресивни симптоми, несигурност при социален контакт и натрапливи
обсесивно- компулсивни характеристики. Основен компонент са промените
настъпили във физическото и психично състояние, които препятстват
ежедневното и социално и професионално функциониране при ищцата -
затруднения в самообслужването, социална самоизолация, силно затруднение
при изпълнението на работните задължения, вследствие на когнитивните
нарушения (паметови нарушения, снижена мотивация) и физическото
състояние, лесна уморяемост, променена афективност.
18
В проведеното интервю няма данни за повишена тревожност преди
инцидента. Към момента на изследването се отчита висока тревожност и
интензивни негативни емоционални преживявания при въвеждане на темата
за инцидента.
Според вещото лице към настоящия момент е трудно да се даде
категорична прогноза за възстановяването и развитието на
диагностицираните разстройства. Препоръчителни са консулт с невролог,
психиатър и психотерапия за преодоляване на психотравменото събитие,
приемане и адаптиране към промененото физическо и психическо състояние
и изграждане на стратегии за справяне в актуалната ситуация.
В съдебно заседание вещото лице излага, че нанесените психични травми
имат един много дългосрочен характер. Евентуално медикаменозно лечение
би повлияло в известна степен състоянието към момента, т.е. тревожността,
депресивността и пр., но то не е лечение на травмата. То е повлияване на
моментното състояние – намаляване на интензивността му. С медикаменти
пълно излекуване на травмата не може да се постигне, тя е въпрос на
психическо преработване.
Ищцата е ангажирала по делото гласни доказателства с показанията на
свидетеля М. П. (дъщеря на ищцата). Свидетелката сочи, че към момента на
ПТП е била бременна в осмия месец и след ПТП майка й много деликатно й
съобщила, че е в болницата. При вида на майка си се шокирала – тя била на
легло, подута, насинена. Ищцата била в болницата около 10 дни. Видимо
изпитвала болка, приемала болкоуспокояващи венозно. Била със счупен таз, в
съзнание. През повечето време спяла. Главата й била подута, били й насинени
ръцете, краката, но счупването на таза било основното върху което се
фокусирали, тъй като било най-опасното състояние. Свидетелката посещавала
майка си в болницата всеки ден, а баба й била придружител, тъй като ищцата
не можела да се грижи за себе си, не можела дори да си вдигне ръката.
Ищцата била с катетър в началото, на пелени, давали й вода. Първоначално
ищцата не осъзнавала точно какво се е случило. Тя била хорист в хор „Д.нски
звуци“ и около месец след инцидента й предстояло пътуване в чужбина. Тя
към този момент не осъзнавала колко е сериозно положението й, защото си
мислела, че ще отиде на това пътуване. Св.Петрова излага, че майка й е най-
силният човек когото познава, тя се е грижила сама за нея, до този момент не
я е виждала в такова безпомощно състояние. Ищцата изпитвала срам от това,
19
че трябва някой друг да я обгрижва, да я води до тоалетна, да я къпе. Дори
зъбите я боляли, при което не можело да ги измият с четка, не можела дори
да пие вода. Получила криза, при която не можела да диша и била поставена
на кислород. Тези кризи продължават и понастоящем в някои ситуации, като
не е установена медицинската причина за тях. След изписването от
болницата, с линейка, на носилка, ищцата се прибрала в дома си, в който
живеела със своята майка. Около два месеца състоянието на ищцата
изисквало обгрижване по цял ден, за всички нужди, което правели
свидетелката и нейната баба. Наложило се за посещение на контролен
преглед в болницата ищцата да бъде пренесена на специална носилка, която
била осигурена със съдействието на техен роднина от Пожарната служба.
След този контролен преглед ищцата започнала рехабилитация за
раздвижване, която продължила дълго време. Първоначално раздвижването
било в болницата за около една седмица. По това време свидетелката родила
и след това започнала да посещава майка си с бебето. Ищцата започнала леко
да стъпва, да се изправя с чужда помощ, за няколко секунди. Не можела да
седи седнала много дълго време месеци наред. Раздвижването било също
много трудно, защото по време на залежаването ищцата започнала да качва
килограми, въпреки, че не се хранела, може би от стреса. Раздвижването
винаги било с помощ, с две патерици, с двама души отстрани, за да не падне.
Когато започнала да прави някакви стъпки я изкъпали в банята. Впоследствие
се опитвали с инвалидната количка да правят кратки разходки, защото
ищцата не била излизала дори на терасата повече от четиридесет дни след
инцидента. С количката също било много трудно, защото ищцата не можела
да седи дълго време седнала, заради болките в таза и в кръста. Впоследствие,
през есента, през няколко месеца, ищцата започнала да прави в гр.Варна
артроскопии на коленете, на рамото. Те се налагали заради усложненията,
които настъпили след катастрофата. След всяка артроскопия ищцата била
отново на легло, отново следвало раздвижване. И понастоящем ищцата не
може да вдига изцяло нагоре дясната си ръка. След първото посещение в
болницата в гр.Варна и след раздвижването след това, имало кратък период,
в който ищцата можела да се движи сама на кратки разстояния, с две
патерици. В къщи се движела с проходилка, никога не я оставяли сама да
върви, защото не можела да издържа дълго време да върви и да седи.
Самостоятелно по разходки тръгнала на следващата година, към пролетта.
20
Инцидента се отразил много драматично на ищцата, която била много
активен и здрав човек, ходела по туризъм, пеела в хор, на плуване. Ищцата е
детска учителка. Бягала с децата заедно, дори и по-бързо от тях. След
инцидента настъпила тотална промяна. Било й трудно да върви и
понастоящем й е трудно да върви, използва помощно средство. Започнала да
се дистанцира от социални събития, даже и с близки хора не искала да се
среща. Свидетелката усетила, че и от нея се опитва да се дистанцира, може би
защото е чувствала, че й е в тежест. Започнала повече да се обръща към друг
роднина за помощ за придвижване или др. Според свидетелката майка й не е
възстановена и тя се съмнява дали ще се възстанови напълно. Преди да стане
инцидента свидетелката разчитала, че ищцата ще й помага с детето, но това
нямало как да стане. Детето порастнало, но ищцата не можела да го държи и
като бебе, трудно й било да го вдига, да го прегръща. Тежко й е, че не може
да се радва пълноценно на внука си. Може да го разходи или да си поиграе с
него, но с доста усилия. Свидетелката и понастоящем помага за домакинската
работа на майка си, която се затруднява да я върши. Не може да се навежда,
да кляка, ръцете я болят. Преживяният стрес я кара да не иска да прави нищо.
Ищцата започнала работа година и половина след инцидента. Тя е детски
учител в предучилищна група. Върнала се заради финансовия фактор, тъй
като разходите се увеличили. Тя работи с малки деца в предучилищна група.
Много по-трудно й е от преди, защото в активните часове по физическо, тя
вече не може да се включва в техните игри, както преди. Уморява се по-
бързо. Влошеното й състояние се е отразило и на работата. Ищцата
споделяла, че й е по-трудно, че чувства несигурност и иска да се откаже от
тази професия, която обича, но в това състояние няма какво друго да работи.
Трудността за ищцата идва от това, че е била активен човек. Освен работата,
другите активности ищцата не е възстановила. Основните й занимания
понастоящем са лечението в санаториуми за възстановяване и посещенията в
болници за преглед. Участвала в два концерта, но и за публиката било видно,
че й е трудно да издържа. Сядала, тъй като не можела да стои права и не й
стигал въздух.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
21
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор
за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл.477, ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е
причинено ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест
на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца по чл.380 от
КЗ. Ищцата е депозирала претенцията си пред ответника, чрез пълномощник
на 12.07.2018г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и
изплатено обезщетение на пострадалата или пък да е бил даден от
застрахователя мотивиран отговор на предявената претенция, което
обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищцецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състава на чл.432, ал.1 от КЗ
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за
обезвреда на настъпилите за тях в резултат на деликта неимуществени вреди.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД №620
по описа на Районен съд Добрич за 2021 г. съдебен акт се установява
22
несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС. С пълно и пряко доказване
ищецът доказва и наличието на останалите елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане – настъпилите за него болки и страдания от
причинената травма, техния характер, степен и продължителност във
времето, както и пряката им причинна връзка с деянието.
Налице е и хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. Доказва се наличието на
валиден договор за застраховка "ГО" към датата на реализиране на ПТП
между собственика на причинилия увреждането автомобил и ответника като
застраховател по риска.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.477,
ал.1 от КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.477, ал.2 от КЗ застраховани лица са собственикът на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както
и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с
Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи
обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредите. Следва задължително да
бъдат изтъкнати и надлежно оценени всички обстоятелства, обосноваващи
размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение.
В конкретния случай ищцата ИВ. Б. П. е жена в работоспособна възраст;
към момента на осъществяване на ПТП и настъпване на вредите – физически
здрава, на 47 години. В резултат на процесното ПТП е получила следните
травматични увреждания: счупвания в областта на таза - лява седалищна и
двете пубисни кости и увреждане в областта на дясна раменна става.
Нанесените травми са обусловили трайно затруднение на движението на
23
двата долни крайника и на дясната ръка за период от 5-6 месеца. Получените
увреди са наложили болничен престой за периода 09-17.05.2018г., както и в
периода 13-17.09.2018г. Проведеното лечение на фрактурите на костни
структури от тазовия пъстен е било чрез обездвижване и консервативно
лечение. По повод установения синдром на роторния маншон е извършена
оперативна интервенция – артроскопия на дясна раменна става. Установено е
по делото, че болничния и следболничния период са били придружени със
силни болки и дисконфорт. По делото не се установява дегенеративните
промени в двете коленни стави на ищцата да са причинени при ПТП, но
безспорно са повлияни – ускорени вследствие продължителното й
залежаване и значително завишаване на телесното й тегло след ПТП.
Актуалното здравословно състояние на ищцата е установено при извършения
й на 18.05.2022г. преглед: ограничени движения в двете колянни стави, дясна
раменна става и двете тазобедрени стави, като подобряване на обема на
движение може да се постигне с евентуално протезиране. При това следва
извод за наличие на данни за продължителен оздравителен процес, както и за
настъпили трайни увреди на здравето на ищцата.
Претърпяното ПТП внася в живота на ищцата внезапна и значителна
промяна в ежедневните й навици и начин на живот. За период от около шест
месеца същата е била лишена от възможността да се самообслужва и
обгрижва домакинството си. В периода на възстановяване се е движела
трудно, единствено с чужда помощ и помощни средства – количка, патерици,
проходилка. И понастоящем ищцата се придвижва трудно самостоятелно и е
в невъзможност да обгрижва домакинството си. Налага се в домакинството
да бъде подпомагана от своите възрастна майка и дъщеря, вместо същата да
бъде в помощ на последните. Това я травмирало особено с оглед
обстоятелството, че преди ПТП ищцата била социално и физически активна.
По време на ПТП дъщерята на ищцата е била бременна и е родила дете.
Ищцата не можела и не може пълноценно да обгрижва и да общува с внучето
си, от раждането му и понастоящем. Вследствие тежките травматични
увреждания ищцата не може да си играе с детето, не е могла дори да го
подържи след раждането му. Ищцата е детска учителка и макар да се е
завърнала към изпълнение на професионалните си задължения, след ползван
продължителен отпуск по болест /10.05.2018г. – 14.01.2019г.; 26.03.19г. –
31.05.2019г./, среща значителни трудности при това с оглед влошеното й
24
физическото състояние (трудна подвижност, завишено телесно тегло, лесна
уморяемост), паметови нарушения и пр. Изпитва притеснения да не загуби
работата си. С оглед влошеното си физическо състояние и понастоящем
ищцата не е възстановила предишните си социални активности – пътувания,
пеене в хор.
Установява се също, че след инцидента ищцата е развила Посттравматично
стресово разстройство с актуални и към момента на изследването симптоми с
голям интензитет - висока тревожност, фобиен страх, депресивни симптоми,
несигурност при социален контакт и натрапливи обсесивно- компулсивни
характеристики. Вещото лице сочи, че основен компонент са промените
настъпили във физическото и психично състояние, които препятстват
ежедневното и социално и професионално функциониране при ищцата -
затруднения в самообслужването, социална самоизолация, силно затруднение
при изпълнението на работните задължения, вследствие на когнитивните
нарушения (паметови нарушения, снижена мотивация) и физическото
състояние, лесна уморяемост, променена афективност. Според вещото лице
към настоящия момент е трудно да се даде категорична прогноза за
възстановяването и развитието на диагностицираните разстройства.
Препоръчан е консулт с невролог, психиатър и психотерапия за преодоляване
на психотравменото събитие.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват висока
по степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с
нея болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 100 000 лева. В този размер искът за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен. За горницата
до претендирания размер от 120000 лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Настъпването на пътнотранспортно произшествие, с причинени
травматични увреждания, е съпътствано с извършване на разходи по лечение
и възстановяване. Експертите макар да не дават положителен отговор на
въпроса дали направените разходи са в причинна връзка с получените
вследствие на ПТП травматични увреждания, сочат че приложеното
медикаментозно лечение на травматичните увреждания на тазовия пръстен и
роторния маншон до голяма степен се припокриват с лечението на
дегенеративните изменения в двете коленни стави. Това съчетано с
25
положителния им отговор, че дегенеративните промени в двете коленни
стави на ищцата са били повлияни – ускорени вследствие продължителното
й залежаване и значително завишаване на телесното й тегло след ПТП, дава
основание на съда да приеме, че сторените от ищцата разходи са в пряка
причинна връзка с получените вследствие на ПТП травматични увреждания.
Така съдът намира за основателен и доказан иска за обезщетяване на
имуществените вреди до размера от 10694,79 лева. За горницата до
претендирания размер от 11246,42 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Сред
представените от ищцата писмени доказателства са налице фактури за
закупуване на козметика /шапмоан, крем за лице, дезодорант, слънцезащитен
крем/, перилни препарати, кух.посуда, за които е явно, че не са в пряка връзка
с лечението и възстановяването на ищцата след ПТП и са изключени от съда
при определяне размера на подлежащи на обезщетяване имуществени вреди.
Представени са и доказателства за закупуване на капки за очи, за което също
липсват доказателства да има връзка с лечението на получените вследствие на
ПТП увреди. Подлежи на уважаване и претенцията за присъждане за
законната лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди
считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението.
Върху уважената претенция за неимуществени вреди ищецът претендира
заплащане на законната лихва от 12.07.2018г. до окончателното плащане,
като се твърди, че това е датата, на която е заявена претенция пред
застрахователя за изплащане на обезщетение. При произнасянето си съдът
съобрази разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 от КЗ, предвиждащи, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и се заплащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В случая по делото са налице данни, че ищeцът е предявил претенция
пред застрахователя–ответник, надлежно получена на 12.07.2018 г. Не са
налице данни ответникът да е бил уведомяван от застрахованото лице за
26
настъпилото произшествие. Поради което, съдът намира, че върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди се дължи законна лихва,
считано от 12.07.2018г. до изплащането на обезщетението.
По разноските:
Ищцата не е сторила разноски по делото.
Представени са доказателства по делото, че процесуалният представител на
ищцата – адв.К.Д. е указал безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА. В този случай възнаграждението се определя по чл.36, ал.2 от ЗА и
следва да се присъди в тежест на ответника по делото. По минимума на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съобразно на уважената част от исковете се дължи на адв.К.Д.
възнаграждение в размер на 3743,90 лв. Неоснователна е претенцията на
пълномощника на ищцата за присъждане на възнаграждение по чл.6,т.13 от
Наредба №1/09.07.2004г. за заверка на документи в размер на 1295 лв., тъй
като липсва уговарянето на такова възнаграждение в договора за правна
защита и съдействие, а и това възнаграждение би било дължимо, когато
заверката на документи по чл.32 ЗА е извършена като самостоятелна услуга,
вън от процесуалното представителство по делото. В случая
възнаграждението за процесуално представителство поглъща дължимостта на
възнаграждението по чл.6,т.13 от Наредба №1/09.07.2004г.
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил
разноски в размер на 500 лв. – депозит по СМЕ и 5040 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. От тях съобразно отхвърлената част от исковите
претенции в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на 867,49 лв. (78,29 лв. - депозит по СМЕ и 789,20 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение), на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Съдът намира за
неоснователно направеното от ищцата, чрез проц.представител възражение за
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Действително делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност.
Съответно по същото е подаден от пълномощника отговор на исковата молба,
пълномощникът се е явил в проведени две открити съдебни заседания,
осъществявайки защита на доверения му интерес, поради което заплатеното
адвокатско възнаграждение, макар и да надвишава минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определен по правилата на чл.7, ал.2, т.5 от
27
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е
прекомерно. Отделно от това съдът намира, че липсва и правно основание и
житейска логика да се приеме, че във всички случаи, без да се прави разлика в
квалификацията, знанията, уменията, професионалния опит и стаж на
отделните адвокати, следва дължимото и платено от страната адвокатско
възнаграждение винаги да е в минималния или близък до него размер,
посочен от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса и разноски в
производството на основание чл. 83, ал. 2 и чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, поради
което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Добрички окръжен съд сумата от 4427,79 лв., представляваща дължимата
държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от
исковете, както и авансираната от бюджета на съдебната власт сума в размер
на 595,03 лева за СМЕ и СПЕ.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Д. „ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Л., бул.“Д. Б.“ №87 да заплати, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, на ИВ. Б. П., ЕГН **********
от гр.Добрич, ж.к.“Д.“ бл.29 вх.Б ап.1 следните суми, представляващи
обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 09.05.2018г. в гр.Добрич
ПТП, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Ф. Г." с peг.
№**** – А. С. В., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, както следва:
100000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху
сумата от 12.07.2018г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 100000 лв. до претендирания
размер от 120000 лв.
28
10694,79 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата осчитано от датата на
подаване на исковата молба – 14.05.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 10694,79 лв. до претендирания размер
от 11246,42 лв.
ОСЪЖДА З. Д. „ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Л., бул.“Д. Б.“ №87 да заплати на адв. К.М. Д.
сумата от 3743,90 лв. представляваща дължимо възнаграждение за
осъществено безплатно процесулно представителство на ищцата ИВ. Б. П., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Б. П., ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к.“Д.“ бл.29 вх.Б
ап.1 да заплати на З. Д. „ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Л., бул.“Д. Б.“ №87 сторените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 867,49 лв., пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА З. Д. „ Б. И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., район Л., бул.“Д. Б.“ №87 да заплати по сметка на Окръжен съд
Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 4427,79 лв.,
представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху
размера на уважената част от исковете, както и авансираната от бюджета на
съдебната власт сума в размер на 595,03 лева за СМЕ и СПЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
29