РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900208 по описа за 2021 година
Д.Н.Р. с ЕГН **********, малолетна /след 16.04.2022 год. – непълнолетна/,
представлявана от майка си и нейн законен представител Д.К.К. с ЕГН **********, и двете
от гр. П., ул. „Дунав“ 17, чрез пълномощник адв. Я.Д. от САК, е предявила срещу „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за
заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени на ищцата неимуществени
вреди – физически болки и страдания, изживян стрес и душевни страдания вследствие
нанесени й телесни увреждания – счупване на дисталната част на тибията, счупване на лява
ключица и множество разкъсно-контузни рани по бедрата, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 16.08.2020 год. на общински път № SF02574, 9.500 км, в посока с. Г.,
Софийска област, по вина на Н.Р.С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фокус“, с ДК № Е 4255 КМ, със застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
24.06.2020 год. до 23.06.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.09.2021 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 16.08.2020 год. ищцата пътувала в лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № Е 4255 КМ, по общински път № SF02574, в посока с.
Г., Софийска област. На 9.500 км водачът Н. Р. С. поради движение с несъобразена с
1
пътните и атмосферни условия скорост самокатастрофирал извън платното за движение.
Местопроизшествието било посетено от компетентните органи на МВР, като на водача бил
съставен АУАН № 672340/16.08.2020 год. и било издадено наказателно постановление 20-
1184-000378/24.08.2020 год., влязло в законна сила на 14.10.2020 год..
Твърди се, че непосредствено след ПТП ищцата била откарана с екип на ЦСМП в
болница в гр. С. – трудно контактна, объркана. С оглед констатираните при прегледа
наранявания се наложило да бъде транспортирана в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД – София,
където след проведени изследвания и консултации й била поставена диагноза счупване на
дисталната част на тибията, счупване на лява ключица и множество разкъсно-контузни рани
по бедрата. Приета била в болничното заведение под активно наблюдение и провеждане на
лечение. Под местна анестезия била извършена мануална репозиция на фрактурите на лява
тибия и на лява ключица, поставени били меки имобилизации, направена била първична
хирургична обработка на разкъсните рани на двете бедра.
Твърди се, че получените при ПТП травматични увреди са причинили болки и
страдания на Д. Р., които са били със значителен интензитет през първия месец след
инцидента, като общият възстановителен период е продължил около 4-5 месеца. Предвид
характера на увредите ищцата следвало да спазва щадящ режим на покой без да натоварва
горен и долен леви крайници. Била е изправена пред затруднение при посрещане на
обикновени битови потребности, за задоволяване на които е получавала помощ от своите
близки. Изпитвала е силни болки, усилващи се и при най-леко движение и трудно
повлияващи се от обезболяващи. Твърди се, че ищцата е водила активен начин на живот,
изпълнен с игри и забавление, а последиците от ПТП са довели до промяна в нормалното
протичане на ежедневието на едно дете. Възвръщането към обичайните делнични занимания
коствало време, търпение, болки и провеждане на рехабилитация в съответния оздравителен
период. Твърди се, че ПТП се е отразило силно негативно и на емоционалното й състояние –
станала е тревожна, напрегната и неспокойна, започнала е да изпитва страх от силни звуци и
автомобили. Твърди се, че психологическите последици от инцидента – изживян стрес и
душевни страдания, ще съпътстват пострадалото лице до края на живота му.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № Е 4255 КМ,
управляван при ПТП от деликвента Н.Р.С., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица, валидна от
24.06.2020 год. до 23.06.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 16.08.2020 год.
Твърди се, че ищцата Д.Н.Р. чрез законния й представител Д.К.К. депозирала писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 7386/09.06.2021 год. по описа на ЗК
„Л.и.“ АД, по която до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне
по претенцията застрахователят не се е произнесъл, което обуславя интереса от предявяване
на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
2
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че ищцата е пострадала като пътник,
возещ се в лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № Е 4255 КМ, в резултат на
ПТП, реализирано на 16.08.2020 год., доколкото за настъпилото събитие не е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който да удостоверява, че ищцата е
пострадала на посочената дата от пътен инцидент.
Оспорва се и сочената в и.м. причинно-следствената връзка между ПТП и твърдените
травматични увреждания, доколкото от приложеното към исковата молба писмо рег. №
118400-1732/14.05.2021 год. на РУ – Костенец е видно, че местопроизшествието е посетено
от служители на пътна полиция, като е установено самокатастрофирало МПС без да има
пострадали лица. С оглед на горното се оспорва описаната в исковата молба фактическата
обстановка и механизма на ПТП, както и посочените причини за настъпването му.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която, ако бъде установено, че е пътувала в лекия автомобил „Форд“ с ДК №
Е 4255 КМ, се твърди, че е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представеното с исковата молба писмо рег. № 118400-1732/14.05.2021 год.
на РУ – К., със същото се удостоверява, че на 16.08.2020 год. служители на ПП при РУ – К.
са посетили ПТП в района на с. Г., Софийска област и установили самокатастрофирало МПС
без пострадали лица. На водача на автомобила марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № Е
4255 КМ Н. Р. С. бил съставен АУАН № 672340/16.08.2020 год. на РУ – К. и било издадено
наказателно постановление № 20-1184-000378/24.08.2020 год. на РУ – Костенец, влязло в
сила на 14.10.2020 год., с което му била наложена глоба в размер на 200 лева на осн. чл.179,
ал.2, предл.1-во от ЗДвП. Актът и наказателното постановление са представени в заверени
преписи с исковата молба.
От показанията на свидетеля Н.Р.С. се установява, че на 16.08.2020 год. управлявал
автомобил „Форд Фокус“ от гр. С. в посока с. Г., като на предна дясна седалка пътувала
майката на ищцата Д.К., с който свидетелят живеел на семейни начала, а на задната седалка
– малолетната Д.Р.. Показанията на свидетеля са противоречиви относно обстоятелството
дали детето е било с поставен предпазен колан или дали е било поставено в детско
обезопасително столче – първоначално заявява, че не си спомня, а впоследствие в отговор
на поставени от пълномощника на ответника въпроси детайлно пояснява, че Д. е била с
поставен колан, който след катастрофата сам лично откопчал, като й оказал първа помощ.
Свидетелят сочи, че самокатастрофирал преди селото – валял дъжд, било мокро и
хлъзгаво и въпреки че управлявал автомобила със скорост около 30-40 км/ч, на изкачване
3
със завой с обратен вираж колата поднесла и се обърнала по таван. Веднага след като
излязъл от автомобила, свидетелят извадил детето, което било с множество порезни рани от
стъклата, а кракът му бил целият в кръв. В близост до произшествието бил служител от
Държавното лесничейство, който веднага се обадил в полицията и извикал кола на Бърза
помощ. Д. била откарана в болница „Пирогов“ в София, където установили, че е със счупен
крак и със счупена ключица. Когато дошли полицаите, на място съставили протокол, но
впоследствие срещу свидетеля не било образувано наказателно производство.
От показанията на свидетелката А.М.К., вуйна на ищцата, се установява, че
племенницата й пострадала при катастрофата, описана от свидетеля С., престояла за
болнично лечение в „Пирогов“, откъдето К. и съпругът й я прибрали с автомобил до дома
им в гр. П. Когато я видяла за пръв път след катастрофата, Д. била със счупен крак,
имобилизиран с шина и бинт, ключицата й също била счупена и носила корсет. Детето било
много стресирано, преди била активна, ходела на училище, излизала с приятели, занимавала
се с извънкласни дейности, а след инцидента била дълго време била обездвижена и не
посещавала класни занимания през септември и октомври. Над два месеца носила корсета и
шината заради счупванията, а възстановяването й продължило над половин година. Дълго
време от крака й вадили стъкла от счупения прозорец на автомобила. Не можела да се
обслужва сама и се нуждаела от постоянната помощ на майка си, която се наложило да
ползва продължителен отпуск по болест за да я гледа. Свидетелката сочи, че детето в
момента е много променено – затворило се в себе си, почти не излиза от къщи, не общува с
други деца, страхува се да се вози в кола.
От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с материалите по
делото /без личен преглед на ищцата/, се установява, че в резултат на съприкосновението на
тялото на детето с части на купето по време на катастрофата са й били причинени следните
травматични увреждания – травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване
на лявата ключица и епифизиолиза на лявата тибия /голямопищялна кост/ в долната й трета,
както и мекотъканни увреждания, изразяващи се в наличието на множество малки разкъсно-
контузни рани в областта на двете бедра. Причинените счупвания са причинили на
пострадалата болки и страдания със значителен интензитет в началото, които са намалели
впоследствие до пълното им изчезване в рамките на възстановителния период от около 4
месеца. Констатираните фрактури подлежат на пълно възстановяване, като предвид
възрастта на пострадалата не следва да се очакват усложнения, свързани с клинични прояви
в по-късен етап.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с
материалите по делото, показанията на свидетеля Н.Р.С. и обсъдените горе писмо на РУ –
К., АУАН и НП, се установява следното :
От материалите по делото е видно, че на процесното ПТП не е извършван оглед на
местопроизшествие от компетентните органи, при което липсват каквито и да е параметри
на същото, липсва описание на деформациите по автомобила, следи и веществени
доказателства, въз основа на които да може да се определи скоростта на движение на лекия
4
автомобил „Форд Фокус”, както в зоната непосредствено преди ПТП, така и към момента на
отклонение на автомобила от първоначалната му посока на движение, опасната зона за
спиране, максималната критична скорост за преодоляване на кривата и т.н. Въз основа на
показанията на водача на автомобила и съставеното наказателно постановление в.л.
определят следният най-вероятен механизъм на възникване и развитие на ПТП :
На 16.08.2020 год. около 08.00 часа по общински път № SF002604, в посока от гр. С.
към с. Г. се е движил лек автомобил „Форд Фокус” с ДК Е 4255 КМ, управляван от Н.Р.С.
На задната седалка в автомобила е пътувала ищцата Д.Н.Р., на 12 години. Платното за
движение в този участък е било двупосочно, видимостта нормална, с мокро асфалтово
покритие, валял е дъжд.
Придвижвайки се по гореописания начин, лекият автомобил е навлязъл в
хоризонтална крива, при което задната му част е започнала странично приплъзване и
водачът е изгубил контрол над управлението му, като е навлязъл в крайпътното
пространство с отрицателна денивелация спрямо нивото на платното за движение,
вследствие на което е започнал ротационно движение с ос на въртене надлъжната ос и така
се е установил по таван в зоната на дере. Анализът на определения механизъм на възникване
на ПТП дава основание от техническа гледна точка да се направи извода, че причините,
довели до ПТП, следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия автомобил,
който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение не се е съобразил с
атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
В.л. сочат, че при напускане платното за движение автомобилът е започнал
ротационно движение, при което тялото на пътуващата на задната седалка в автомобила
започва движения в посока на центробежните сили, възникващи при ротацията и е
възможен контакт на части от тялото с интериора на автомобила – лява врата, облегалката и
седалката на предна лява седалка, както и с движещи се предмети и багаж в пътническия
отсек. Именно при тези движения е възможно получаване на описаните в медицинската
документация травми по тялото на ищцата. В.л. поясняват, че по-скоро ищцата е била с
поставен обезопасителен колан, при което се е получила травмата на лявата ключица, а
липсата на травми по главата й показва, че предпазният колан /или обезопасителната
система за пътуване на деца/ е задържал тялото и е предпазил главата от удари в тавана.
Мекотъканните наранявания са били получени вследствие счупването на стъклата на
вратите.
Според експертизата, дори и ако пострадалата е използвала система за обезопасяване
на деца /столче/ – в случай, че височината й е била под 135 см, е следвало да ползва такава,
то при така описаният механизъм на ПТП е било възможно да получи същите наранявания.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от
ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното с и.м. застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № Е 4255 КМ, със застрахователна полица,
5
сключена с ответника, валидна от 24.06.2020 год. до 23.06.2021 год., т.е. към датата на ПТП,
16.08.2020 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на Д.Н.Р. чрез законния й представител Д.К. – вх. № 7386/09.06.2021 год. по описа на ЗК
„Л.и.“ АД, при ответника е била образувана преписка по щета, по която няма данни до
изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ същият да се произнесъл, като определи и изплати
застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Д.Н.Р., подадена чрез законния й представител Д. К. – вх. №
7386/09.06.2021 год. по описа на ЗК „Л.и.“ АД, по която при ответника е била образувана
преписка по щета, по която няма данни до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ същият да
се произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
6
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК №
Е 4255 КМ – Н.Р.С., който в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение не се е
съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя –
влажно асфалтово покритие, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, като е самокатастрофирал.
Във връзка с доводите на ответника в отговора на и.м., че представените с и.м.
писмени доказателства не установяват обстоятелството, че ищцата е пострадала като
пасажер при ПТП – доколкото не е бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, а от приложеното писмо рег. № 118400-1732/14.05.2021 год. на РУ – К. е видно, че
местопроизшествието е посетено от служители на пътна полиция, като е установено
самокатастрофирало МПС без да има пострадали лица, следва да се отбележи, че твърдяното
обстоятелство се установява от показанията на свидетеля С., водач на самокатастрофиралия
автомобил, кредитирани от съда в тази им част. Обяснението, че органите на реда не са
установили пострадали при ПТП лица е, че същите не са заварили такива на
местопроизшествието – ищцата вече е била транспортирана в болница в гр. София, а
горното вероятно е било укрито от водача при показанията му – в противен случай срещу
него би било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“,
предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищцата –
травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в счупване на лявата ключица и
епифизиолиза на лявата тибия /голямопищялна кост/ в долната й трета, както и мекотъканни
увреждания, изразяващи се в наличието на множество малки разкъсно-контузни рани в
областта на двете бедра, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента,
причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но
и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на
факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани
в чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП.
7
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания и изживян стрес и душевни
страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № Е 4255 КМ,
управляван при ПТП от деликвента Н. Р. С., е била сключена със „З.К.Л.И.” АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица, валидна от
24.06.2020 год. до 23.06.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 16.08.2020 год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан изцяло по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на интензивни към момента на
травмата физически болки, изживян стрес и душевни страдания, търпени от ищцата като
пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания, както
и продължителни неблагоприятни последици за здравословното й състояние, налагащи
ограничения в нормалния й начин на живот.
От заключението на обсъдената горе комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза бяха установени както интензитета и продължителността във
времето на физическите болки и страдания, понесени от ищцата, така и последиците за
здравето й от нанесените й при ПТП травматични увреждания. Установено бе, че двете
фрактури – в областта на ключицата и на подбедрицата, са били причинени от удари с
голяма сила в части на купето на преобърналия се автомобил, съответно са били
съпроводени с голяма болезненост. Към момента на причиняване на травмите детето е било
на 12 години – достатъчно крехка възраст, за да изживее емоционалния шок от катастрофата
и нараняванията в далеч по-голяма степен, отколкото възрастен човек. За горното
свидетелства и вуйна й, която сочи, че детето е било много стресирано, когато го видяла
след изписването му от болничното заведение, впоследствие се затворило в себе си,
престанало да излиза от къщи и да се вижда с връстници, страхувало се да се вози в кола.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Д.Н.Р. физически увреждания и психическа травма налагат определяне на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата, в размер
на 40 000 лева – претендирания с исковата молба, която сума ответникът следва да се осъди
да й заплати на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищцата поради нейни, респ. на законния й представител, действия или
8
бездействия, довели до съпричиняване на вредоносния резултат. На първо място следва да
се отбележи, че показанията на свидетеля Н. С., водач на автомобила, в тази им част не са
кредитирани от съда поради посоченото по-горе вътрешно противоречие в същите – същият
от една страна сочи, че не си спомня дали детето е било с поставен предпазен колан или в
детско столче на задната седалка, а в същото време дава конкретни показания за същото – че
лично бил махнал колана за да извади ищцата от купето. Независимо от горното, от
заключението на КСМАТЕ бе установено, че механизмът на ПТП и липсата на наранявания
в областта на главата на ищцата сочат, че същата вероятно е била с предпазен колан или в
система за обезопасяване на деца – в противен случай при преобръщане на колана по таван
би получила такива наранявания. На следващо място, заключението е категорично, че
конкретните наранявания – фрактури в областта на тибията и на ключицата, биха се
получили и при поставен колан или при система за обезопасяване на деца.
Върху сумата от 40 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
10.09.2021 год. – претендираната с и.м. начална дата. Следва обаче да се отбележи, че с
случая лихва се дължи от по-ранна дата – от момента на изтичане на срока по чл.108, ал.1 от
КЗ – 15 работни дни от датата на завеждане на писмената застрахователна претенция на
ищеца по чл.380, ал.1 от КЗ /01.07.2021 год./, доколкото не бе установено, че с претенцията
не са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са
били изискани от застрахователя; независимо от горното, съдът дължи произнасяне
съобразно заявения петитум.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 97/19.10.2021 год. ищцата е била освободена от заплащане
на държавна такса за предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, то с оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1 600
лева.
В хода на производството по делото ищцата е направил съдебни разноски в размер на
600 лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по СМЕ и КСМАТЕ, които на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да й заплати в цялост.
Тъй като, видно от представения в о.с.з. на 13.09.2022 год. договор за правна помощ
от 17.02.2022 год. /л.86 от делото/, сключен между ищцата и адвокат Я.Д.Д. от САК, същият
е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 2 000 лева /при минимален размер от 1 730 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от
40 000 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника, осъществил
9
безплатното процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда
заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените заседания /две/ и
извършените процесуални действия в о.с.з. /разпити на двама свидетели и изслушани
заключения по две експертизи/.
С оглед изхода на спора на ответника не следва да се присъждат разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати на
Д.Н.Р. с ЕГН **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си и
нейн законен представител Д.К.К. с ЕГН **********, и двете от гр. П., ул. „Дунав“ 17,
сумата от 40 000 лева /четиридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – физически болки и страдания, изживян стрес и душевни страдания
вследствие нанесени й телесни увреждания – счупване на дисталната част на тибията,
счупване на лява ключица и множество разкъсно-контузни рани по бедрата, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2020 год. на общински път № SF02574, 9.500 км, в
посока с. Гуцал, Софийска област, по вина на Н.Р.С. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с ДК № Е 4255 КМ, със застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 24.06.2020 год. до 23.06.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.09.2021 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 1 600 лева /хиляда и шестстотин лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати на Д.Н.Р. с ЕГН
**********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майка си и нейн законен
представител Д.К.К. с ЕГН **********, и двете от гр. П., ул. „Дунав“ 17, сумата от 600 лева
/шестстотин лв./, съставляваща направени в цялост по делото разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати на адвокат
Я.Д.Д. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., ул. „Алабин“ № 36, ет.2,
сумата от 2 000 лева /две хиляди лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11