Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр. Горна Оряховица, 31.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на трети юли две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б.като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2121 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.203, ал.2, предл.1 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „Нова Венд Комерс“ ЕООД твърди, че ответникът
изпълнявал при него длъжността „продавач разносна търговия“ по силата на трудов
договор № 3/21.12.2015 г. Твърди, че трудовите му задължения включвали
събиране, съхраняване, разходване и отчитане на финансови и материални
ценности, като при назначаването си на 21.12.2015 г. той е бил единствен
служител. В дружеството била установена
организация на работата, при която всички плащания от и към клиенти на
дружеството се осъществявали по банков път. По тази причина на ответника му бил
предоставен достъп до профила за интернет-банкиране за сметката на ищеца.
Единствените получавани плащания в брой били от клиента „Спарки“ АД, но
продажбите и получаването на продажната цена от него били осъществявани от
управителя. Разплащанията с останалите клиенти се осъществявали от ответника.
На ответника била предоставена дебитна карта за
банковата сметка на дружеството, активирана на 23.02.2017 г., която той
следвало да използва при необходимост от пари в брой за търговската дейност, за
гориво на служебния автомобил и заплащане на куриерски услуги. За периода от
12.03.2017 г. до 29.12.2017 г. ответникът изтеглил от банковата сметка на ищеца
сума в общ размер 27 280 лв., а за периода от 26.01.2018 г. до 07.02.2018 г. -
650 лв., или общо 27 930 лв., без да представи разходнооправдателни документи
за сумите. Ищецът твърди, че въпреки указанията за забрана на извършването на
продажби в брой, ответникът извършил такива през периода 01.01.2016 г. –
15.02.2018 г. на обща стойност 24 958,38 лв., от които през 2016 г. – на
стойност 17 730,65 лв., през 2017 г. – на стойност 7 127,53 лв. и през 2018 г. –
на стойност 100,20 лв., като в тях не са включени тези, по които е извършено
плащане чрез куриерска услуга с наложен платеж. Сумите от тези продажби не били
отчетени на ищеца. Сочи се, че за периодите 21.12.2015 г. – 04.05.2016 г. и
07.07.2016 г. – 27.09.2017 г. ответникът бил единствен служител на ищцовото
дружество.
Твърди се, че на 14.02.2018 г. ответникът изтрил
цялата информация от складовата програма, инсталирана на стационарния компютър
в склада на ищеца. На 15.02.2018 г. трудовото правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие между страните. На 16.02.2018 г. ответникът предал ключовете
за служебния автомобил и за склада на дружеството, а на 01.03.2018 г. – и
служебния си мобилен телефон. Ищецът твърди, че към момента ответникът не му е
възстановил сумата от 27 930 лв., която изтеглил от банковата му сметка без да
представи разходооправдателни документи и сумата от 24 958,38 лв. – получена
цена от продажби в брой, неотчетени в дружеството. Моли за постановяване на
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати 5 100 лв. – частично от
24 958,38 лв., представляващи неотчетени суми от извършени продажби в брой в
периода от 01.01.2016 г. до 15.02.2018 г. и 5 100 лв. – частично от 27 930 лв.,
представляващи изтеглени и неотчетени суми от банковата сметка на дружеството в
периода 01.01.2016 г. – 15.02.2018 г., ведно със законната лихва върху тях от
предявяване на иска – 20.03.2019 г., до окончателното им плащане, както и
сторените в производството разноски.
Ответникът Г.А.М. счита предявените искове за
неоснователни. Признава, че в периода 21.12.2015 г. – 15.02.2018 г. е бил в
трудово правоотношение с ищеца със соченото от последния съдържание. Признава,
че на 23.02.2017 г. му е предоставена дебитна карта, с която получил достъп до
банковата сметка на ищеца в „Прокредитбанк България“ ЕАД. Признава, че за
периода от 12.03.2017 г. до 07.02.2020
г. изтеглил посредством дебитната карта сумата от 27 930 лв. от
сметката на дружеството, но твърди, че тя е изцяло разходвана за текущи разходи
на ищеца – за консумативи, данъци, нотариални такси, куриерски услуги, заплати
на служителите, консумативи за служебните автомобили и сервизно обслужване. Допълва,
че на всяко 4-то или 5-то число на месеца е теглил суми за заплатата си – за 3
месеца 1200 лв., а за останалия период – 800 лв. Посочва, че за разходи от
такъв характер, са издадени 101 броя фактури. Възразява, че е извършвал
продажби в брой, като сочи, че във фактурите е вписан начин на плащане „в
брой“, но стоката била изпращана на клиентите чрез куриерска услуга с наложен
платеж. След доставката парите от наложения платеж, съставляващи платената
продажна цена, били превеждани по банковата сметка на дружеството от
куриерската фирма „Спиди“. Твърди, че по този начин продажби били извършвани и
от управителя и служителката Ю.К.. Оспорва да е изтрил информацията от
складовата програма, като твърди, че не е влизал в склада след предаване на
ключовете. Моли за постановяване на решение, с което исковете да бъдат
отхвърлени, като му бъдат присъдени и сторените в производството разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че на 21.12.2015 г. между страните бил
сключен трудов договор № 00000003/21.12.2015 г., по силата на който ответникът
бил назначен на длъжност „продавач разносна търговия“ при основно месечно
трудово възнаграждение от 700 лв., платимо до 25-то число на следващия месец. С
допълнително споразумение № 00000001/01.09.2017 г. трудовото възнаграждение на
ответника било увеличено на 1 200 лв. Съгласно връчената на 21.12.2015 г.
на ответника длъжностна характеристика, основните му трудови задължения били
посещение на търговски обекти на клиенти, предлагане на стоки и извършване на
продажби, в т.ч. и приемане на парични суми, връщане на ресто, издаване на
касови бележки и фактури. При изпълнение на тези задължения ответникът носил
отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални
ценности и бил длъжен да отчита работата си пред управителя на ищцовото
дружество.
От показанията на свид.К. – служител в ищцовото
дружество в периода 27.09.2017 г. 01.08.2018 г. (справка за актуално състояние
на трудовите договори, сключени с ищеца) се установява, че в изпълнение на
трудовите си функции, ответникът се е срещал с клиенти, приемал заявките им и
доставял стоката, ако клиентът се намирал близо до Русе. Ако стоката трябвало
да се достави в отдалечен район, дружеството ползвало куриерска фирма „Спиди“.
Свидетелката работила в склада на дружеството, като въвеждала пристигащата и
изписвала продадената стока. Понякога тя предавала стоки на куриер и веднъж
доставила стока до Силистра.
Съгласно показанията й, продажбите следвало да бъдат
извършвани по банков път, като клиентът заплащал цената по сметката на
дружеството в „Прокредитбанк България“ АД в уговорен срок след получаване на
стоката, включително и при ползване на куриерска услуга. За периода, през който
свидетелката работила при ищеца, не била ползвана услугата „наложен платеж“ при
изпращане на стоката чрез куриер.
Свидетелката сочи, че когато ответникът осъществявал
лично доставка на стоки, в издадените за това фактури било отбелязвано плащане на
цената в брой. Фактурите били изготвяни от свидетелката, но издавани от името
на ответника и подписвани от него. Към всяка такава фактура бил издаван касов
бон и продажбата се отчитала като платена в брой. Когато получел стоката,
клиентът плащал на ответника, подписвал фактурата и получавал касовия бон. Получените
от тези продажби пари оставали у ответника. Свидетелката разказва, че около 10
пъти се налагало да коригира фактури, първоначално издадени за плащане по
банков път, защото ответникът доставял стоките по тези фактури и получавал цената
в брой. За тези случаи тя уведомявала управителя. Допълва още, че тя също е
извършвала продажби в брой, когато клиент дойде в склада. Фактурата в тези
случаи издавала от нейния профил и била подписвана от нея.
Ищецът твърди, че в периода 09.02.2016 г. –
15.02.2018 г. ответникът извършил продажби в брой на стойност общо 24 958,38
лв., за което били издадени общо 183 фактури. Представените фактури отразяват
плащане в брой, но не дават основание да се приеме, че всички посочени продажби
са извършени от ответника. На първо място фактура № **********/31.05.2016 г. не
е подписана, а за неин издател е посочен управителя на дружеството, поради
което няма основание да се приеме, че продажбата по нея е осъществена от
ответника. Двадесет и три броя от представените фактури (Фактура №
**********/23.03.2016 г., Фактура № **********/11.05.2016 г., Фактура №
**********/28.06.2016 г., Фактура № **********/01.08.2016 г., Фактура №
**********/04.08.2016 г., Фактура № **********/10.08.2016 г., Фактура №
**********/10.08.2016 г., Фактура № **********/10.09.2016 г., Фактура №
**********/15.09.2016 г., Фактура № **********/18.10.2016 г., Фактура №
**********/29.12.2016 г., Фактура №
**********/21.03.2017 г., Фактура № **********/28.04.2017 г., Фактура № **********/15.05.2017 г., Фактура № **********/15.05.2017
г., Фактура № **********/06.06.2017 г., Фактура
№ **********/14.06.2017 г., Фактура № **********/22.06.2017 г., Фактура №
**********/22.06.2017 г., Фактура № **********/22.06.2017 г., Фактура № **********/04.08.2017 г., Фактура №
**********/15.09.2017 г. и Фактура № **********/18.09.2017 г.) не носят подпис
за съставител. Неподписаните фактури (общо 24 с посочената по-горе) са
непротивопоставими на ответника и без ангажиране на допълнителни доказателства
относно извършването на тези продажби от ответника, не могат да установят, че
те са осъществени по твърдения от ищеца начин. Такива допълнителни доказателства
не са показанията на свид.К, защото те сочат единствено начина на работа на
ответника когато се е касаело до доставка в близост до гр.Русе, но не и
сведения за конкретни такива продажби. Не може да се приеме, че такова
доказателство е установеното от вещото лице записване в кредит по счетоводна
сметка 498 „Други дебитори и кредитори“ с коментар „Неотчетени суми от Г.М.“
(задача № 2 от експертизата), защото в частта по тези продажби, то не се
основава на документ, който би могъл да се противопостави на ответника. Вярно,
че подписът не е задължителен реквизит на фактурата, но това е относимо
изключително към отношенията между страните по сделката. Предмет на спора в
случая са не те, а вътрешните отношения между дружеството-продавач и неговия
служител и в частност извършването на конкретните сделки от ответника от името
на ищеца. Действително ответникът не е възразил по отношение на авторството на никоя
от представените фактури, но за приложение на доказателственото правило на
чл.180 ГПК, частният документ следва да бъде подписан от страната, на която се
противопоставя.
По
отношение на останалите 159 фактури, носещи неоспорения подпис на ответника,
съдът съгласно чл.180 ГПК приема, че са съставени от ответника и плащането по
тях е извършено, така както е удостоверено – в брой. Заключението по задача № 2
от експертизата установява, че стойността на фактурите е отразена в
счетоводството на дружеството като платена в брой – по дебита на счетоводна
сметка 501 „Каса“ и по кредита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“. В
последствие по всяка от фактурите, с изключение на фактура № **********/18.01.2017 г. и фактура №
**********/21.03.2017 г. (платени по банковата сметка на дружеството) са
направени следните счетоводни записвания с общата стойност на фактурата: по дебита на счетоводна сметка 501
„Каса“ – със знак минус (сторно) срещу кредита на счетоводна сметка 498 „Други
дебитори и кредитори“ със знак минус (сторно) и с аналитичност на клиента по
фактурата с коментар „Неотчетени суми от Г.М.“. В края на всеки месец с общата
стойност на фактурите са направени следните записвания: по дебита на счетоводна
сметка 501 „Каса“, внесени от Л.В. средства с основание (коментар) „Покриване
на липси в касата“ и по кредита на счетоводна сметка 498 „Други дебитори и
кредитори“. При изслушване на експертизата вещото лице изяснява, че на датата
на издаване на всяка фактура, сумата по тях е заприходявана в касата, а след
това, на същата дата, е сторнирана и отразена като неотчетена в сметка 498
„Други дебитори и кредитори“. В края на всеки месец сумата от такива неотчетени
фактури е плащана за сметка на управителя и в края на месеца в касата няма липса.
Вещото лице посочва, че правилно е закрито салдото по всяка фактура, защото при
издадена касова бележка не може да бъде отразено вземане към клиент, но може да
се отрази вземане от служител за неотчетена сума. По отношение на касата
посочва, че има последователно отразени постъпление, сторно и последващо
постъпление от управителя, като в резултат на това остава само постъплението –
прихода от управителя. За последната операция не били изискани първични
счетоводни документи. Обобщава, че на синтетично ниво дружеството няма
вземания, но на аналитично ниво могат да се проследят описаните по-горе
операции и да се види неотчетена и в последствие покрита сума по всяка фактура.
Вещото
лице изяснява при изслушването, че сметка 498 „Други дебитори и кредитори“ е
универсална и може да бъде използвана и за неотчетени суми. Дружеството няма
задължение да отчита такива суми по сметка 422 „Задължения на подотчетни лица“,
ако индивидуалният му сметкоплан не предвижда опериране с тази сметка.
Съгласно
заключението по задача № 4 от експертизата, постъпленията по банковата сметка на ищеца с IBAN ***, разкрита при
„Прокредитбанк България” ЕАД, от 14.07.2016 г., 18.08.2016 г. и
17.05.2017 г. в общ размер 1 067,64 лв. от наложени платежи от куриерска
фирма „Спиди“, могат да бъдат отнесени за плащане на фактура № **********/12.07.2016 г., фактура №
**********/16.08.2016 г. и фактура № **********/15.05.2017 г. (неподписана за
съставител).
Безспорно между страните е, че на ответника била
предоставена дебитна карта № 4078 хххх хххх ****, подчинена на посочената
по-горе банкова сметка ***. Картата била активирана на 23.02.2017 г. и
деактивирана на 19.02.2018 г., като през посочения период картодържател е бил
ответникът. Тези обстоятелства се установяват и от удостоверение от 28.02.2019
г., издадено от „Прокредитбанк България” ЕАД. От съвпадащите по съдържание
твърдения на страните и показанията на свид.К.се установява, че дебитната карта
била издадена за да бъде ползвана от ответника при необходимост от парични
средства в брой за търговската дейност на дружеството – зареждане на гориво,
ремонт и обслужване на служебния автомобил, заплащане на куриерски услуги и
закупуване на консумативи.
Съгласно признанието на ответника, преценено по реда
на чл.175 ГПК като подкрепено от извлеченията за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018
г. от сметка с IBAN *** „Прокредитбанк България“ АД, за времето от 12.03.2017
г. до 07.02.2018 г. ответникът изтеглил чрез дебитната карта от банковата
сметка сумата общо от 27 930 лева. Видно от представените Фактура №
**********/16.05.2017 г.; Фактура № **********/31.05.2017 г. Фактура №
**********/24.11.2017 г. Фактура № **********/14.12.2017 г. Фактура №
**********/05.04.2017 г. Фактура № **********/22.06.2017 г. Фактура №
**********/14.09.2017 г. Фактура № **********/05.10.2017 г.; Фактура № **********/27.11.2017
г.; Фактура № **********/08.12.2017 г., Фактура № **********/06.11.2017 г.; Фактура № **********/10.11.2017 г.; Фактура № **********/14.11.2017 г.; Фактура № **********/20.11.2017 г. и Фактура №
**********/24.11.2017 г. и фискални бонове към тях, през периода, през който
била активна дебитната карта, от името на дружеството, ответникът закупил
офис-консумативи, резервни части и консумативи за автомобил и заплатил ремонтни
дейности на автомобил на обща стойност 2 014 лв. Получател по тези фактури
е ищцовото дружество чрез ответника, поради което съдът приема, независимо дали
носят неговия подпис, че плащането е извършено от него. Останалите фактури за
посочения период, удостоверяващи заплащане на куриерски услуги и закупуване на
материали и консумативи, са издадени на управителя на дружеството или на трети
лица и част от тях не са подписани. Съдът няма основание да приеме, че
плащането по неподписаните фактури, издадени на управителя, е извършено от
ответника при липса на други доказателства за този факт. Три от фактурите – № **********/27.07.2017 г. №
**********/13.03.2017 г. и № **********/01.12.2017 г., видно от разписките към
тях, са платени чрез терминално устройство ПОС с държаната от ответника дебитна
карта. Такива плащания не се претендират от ищеца като неотчетени, поради което
съдът не следва да ги взема предвид.
Свидетелските показания установяват, че през
периода, в който ответникът работел при ищеца, дружеството разполагало с един
склад и един служебен компютър. Дружеството нямало каса, в която да държи
налични пари. Свидетелката К.също разполагала със служебни пари – около 100 –
120 лв., предоставени й от управителя, за разплащане в брой с куриери за
получаваните стоки или закупуване на консумативи. Свидетелката сочи, че е имало
случаи, в които е предоставяла на ответника от служебните си пари за заплащане
на ремонт или смяна на масло на служебния автомобил.
От показанията на свид.К.се установява, че трудовото
й възнаграждение било изплащано само от ответника. Ако разполагала със служебни
пари, той й давал разликата. Заключението по задача № 7 от експертизата
установява, че за периода от месец септември 2017 г. до месец януари 2018 г.
свид.К.получила трудово възнаграждение общо от 2 315,85 лв. Съгласно
показанията й, 3-4 месеца преди да бъде назначена, тя идвала в склада и се
учила да работи с програмата. С управителя имали уговорка за това време да
получава минималната работна заплата (460 лв. съгласно Постановление №
141/13.07.2017 г. на Министерски съвет). Това възнаграждение също й било
плащано от ответника.
Последното е посочено от К.при преразпита й,
допуснат докато свидетелката се намирала в съдебната зала. Правилото на чл.171,
ал.1 ГПК постановява, че неразпитаният още свидетел не следва да присъства по
време на разпита на другите свидетели. Случаят не е такъв, доколкото не само в
това съдебно заседание, а и изобщо в производството, са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита само на този свидетел. Въпреки това, съдът дължи преценка
по реда на чл.172 ГПК, доколко обстоятелството, че свидетелката се намирала в
съдебната зала, е повлияло на достоверността на показанията й при преразпита.
При съобразяване на това, че между разпита и преразпита не са извършени
процесуални действия по събиране на други доказателства, а и ответникът не е
обосновал искането си за преразпит със съдържанието на предхоно събрани такива
(при което те да станат известни на свидетелката), съдът намира, че
обстоятелството, за което се възразява от ищцовата страна, не е оказало влияние
върху достоверността на показанията.
Видно от представените разчетно-платежни ведомости и
заключението по задача № 3 от експертизата, за периода от месец януари 2016 г.
до месец февруари 2018 г. ответникът получил трудово възнаграждение общо от
16 689,45 лв. За изплащането му не били издавани разходни касови ордери.
Вещото лице уточнява, че при подписана от работника или служителя ведомост,
както в случая, издаването на ордер не е необходимо.
Съгласно свидетелските показания през месец декември
2017 г. – началото на януари 2018 г. К.установила липси от склада, което довело
до влошаване на отношенията между управителя и ответника. След това, докато
била в болничен и при представяне на болничен лист на счетоводителката,
присъствала на телефонен разговор между нея и ответника, в който последният, от
името на управителя казал, че свидетелката трябва да бъде уволнена и посочил
разпоредбата от КТ. При поискано от управителя потвърждение, той отрекъл.
Страните не спорят, а и от представените молба от
ответника от 15.02.2018 г. и заповед № 4/15.02.2018 г. на ищеца се установява,
че трудовото правоотношение било прекратено на същата дата на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните. Съгласно приемо-предавателен
протокол от 16.02.2018 г., ответникът предал на ищеца ключове и документи за
поверения му служебен автомобил, а на 01.03.2018 г. му предал служебния мобилен
телефон и дебитната карта (приемо-предавателен протокол от 01.03.2018 г.).
Свидетелката К.разказва, че по искане на управителя
не се е явявала на работа до прекратяване на правоотношението с ответника. От
показанията й и фактура № *********/15.02.02018 г. се установява, че на
15.02.2018 г. дружеството ангажирало програмист за промяна на паролите на
компютъра в склада. Свидетелката включила компютъра, при което се установило,
че информацията е изтрита. От програмиста и от неин колега разбрала, че
ответникът е бил в склада по-рано. Посоченото не дава основание за несъмнен
извод, че ответникът е изтрил информацията от служебния компютър. Макар ищецът
да е заплатил услуга „възстановяване на данни“ на 15.02.2020 г. и свидетелката
да установява, че това са именно данните от компютъра в склада, не може
несъмнено да се приеме, че изтриването им е извършено от ответника.
Свидетелката не е виждала ответника в посочения ден, а заключава, че това е
така от обстоятелството, че е бил видян от неин колега и от програмиста
по-рано. Присъствието и на други лица в склада изключва да се направи
категоричен извод, че именно ответникът е изтрил складовите данни.
Свидетелката установява, че след прекратяване на
трудовото правоотношение между страните, по нареждане от ответника до куриер,
две пратки до дружеството били доставени на домашния му адрес, вместо в
дружеството. Първата от тези пратки била с предплатена от клиент стока.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.203, ал.2, предл.1 КТ, вр. чл.45 ЗЗД.
Правната им квалификация се извежда от твърденията на ищеца за фактите,
съставляващи основание за възникване на претендираното вземане – намаляване на
имуществото на дружеството в резултат от разходване на негови парични средства
не по предназначение и неотчитане (задържане) на получени негови парични
средства, заедно с действия на ответника по отстраняване на пречки и прикриване
на извършеното (твърденията за настояване за уволнение на свид.К, изтриване на
складовата информация и отклоняване на доставка на стоки). Тези твърдения не
дават основание исковете да бъдат квалифицирани като вреда, настъпила при
изпълнение на отчетническа дейност (както в определението за отделяне на
производството от 07.05.2019 г. на Районен съд – Русе), защото ищецът нито
твърди небрежна неотчетност, нито неустановен произход на вредата (липса). Съгласно
чл.203, ал.2 КТ, при носене на пълна имуществена отговорност на работника или
служителя, отговорността
му се определя от гражданския закон. Гражданският закон, към който препраща КТ
с оглед твърденията на ищеца, са правилата за отговорност при непозволено увреждане.
Така в случая, основателността на
исковете е предпоставена от установяване,
че по време, в което страните са били в
трудово правоотношение, в резултат от умишленото поведение на ответника (две
противоправни деяния – теглене от банковата сметка на дружеството на сумата от
27 930 лв. в периода от 01.01.2016 г. до 15.02.2018 г. и неотчитане на разходването
й, както и получаване на продажната цена по извършените продажби в брой в общ
размер от 24 958,38 лв. в периода от 01.01.2016 г. до 15.02.2018 г. и
неотчитането на тези суми пред ищеца), дружеството претърпяло имуществени вреди
в посочените размери, претендирани частично.
Страните не спорят, а и представените доказателства
установяват осъществяване на първата от посочените по-горе предпоставки за уважаване
на исковете – през периода 21.12.2015
г. – 15.02.2018 г., в т.ч. и през процесните два периода, страните са били в
трудово правоотношение. Спорни както от фактическа, така и от правна страна, са
въпросите дали ответникът е осъществил твърдяното поведение и обуславя ли то
ангажиране на отговорността му.
По отношение на твърдяното
разпореждане с парични средства от банковата сметка на дружеството, безспорен
между страните е фактът, че в периода от 12.03.2017 г. до 07.02.2018 г. ответникът
е изтеглил посредством дебитната карта сума в общ размер 27 930 лв. от
банковата сметка на дружеството. Спорът е концентриран върху разходването на
тези средства, като ответникът навежда възражения, че с тази сума са заплатени
текущи разходи по търговската дейност на дружеството и работни заплати.
Установеното от фактическа
страна дава основание за извод, че през исковия период ответникът е заплатил
разходи по поддръжка на служебния автомобил и закупуване на консумативи на
стойност общо 2 014 лв., както и работна заплата на свид.К.(2 315,85
лв.) и възнаграждение за работата й преди назначаването (1 840 лв.,
минимална работна заплата за 4 месеца). Възражението на ответника, че е теглил
и суми за всички свои работни заплати е преклудирано като направено след срока по
чл.131, ал.1 ГПК – в първото съдебно заседание. Заявеното в отговора на
исковата молба изплащане на заплати на служители не може да бъде отнесено и към
заплатата на самия ответник. Дори и да беше своевременно въведено, възражението
е и неоснователно. Съгласно трудовия договор възнаграждението се дължи до 25-то
число на следващия месец и е било в първоначален размер 700 лв., а след
01.09.2020 г., или 6 месеца преди прекратяване на правоотношението – 1 200
лв. Плащането му не може да бъде съотнесено към теглене на суми от по 800 лв. и
за три месеца – 1 200 лв. на 4-то и 5-то число всеки месец.
Аргументите на ответника, че
управителят на дружеството е знаел за тези банкови операции, но не е отнел картата
или ограничил лимитите по нея, почиват на приравняване от страна на ответника на
знанието за разпореждането и съгласието с него. Това предположение е изцяло житейско,
но не и правно (установена от закон презумпция), поради което е ирелевантно.
Липсата на изготвен нарочен документ за установяване на липса или неотчетност
не изключва отговорността, както претендира ответника. Наличието на такъв
документ не е предпоставка за ангажиране на отговорността за причинените вреди,
а има значение единствено в отношенията между страните, защото може да се
противопостави на работника или служителя касателно основанието и размера на
вземането на работодателя. Възражението на ответника за плащане на разходи с
лични средства преди издаване на дебитната карта и плащания чрез терминално
устройство ПОС са неотносими. Първото от тях не касае процесния период, а
второто – въведеното от ищеца основание на претенцията. Твърдението за даден
заем на дружеството остана неуточнено по основание и размер, а твърдението за
внасяне на суми на АТМ-устройство (също неуточнено по размер), е заявено едва в
първото съдебно заседание и е преклудирано. Двете твърдения са и неотносими,
защото от факта на даване на парични суми, ответникът не черпи права и не предявява
насрещни претенции или възражения, водещи до пълно или частично изключване на
неговата отговорност.
Макар да е установено, че
през исковия период ответникът е заплатил в брой общо 6 169,85 лв. за
текущи разходи, свързани с търговската дейност и работна заплата на свид.К,
събраните доказателства не дават основание да се приеме, че тези плащания са
извършени именно с изтеглените от банковата сметка парични средства. Това е
така, защото във времето, в което е ползвал дебитната карта, ответникът е
разполагал както с изтеглени с нея пари, така и с такива, получени от
продажбите в брой, а и дадени му от свид.К. Неустановяването от страна на
ответника на възложения му за доказване факт, че разходите са заплатени с
изтеглени от банковата сметка пари, предпоставя неоснователност на възражението
му.
С оглед изложеното до тук, в
периода от 12.03.2017 г. до 07.02.2018 г. ответникът е изтеглил сумата от 27
930 лв. без да е отчел пред ищеца и установил в производството за какво е
разходвал същата. С посоченото действие и последващото бездействие ответникът
нарушил задължението си за отчетност пред управителя, а и общото правило за
опазване на имуществото на работодателя, което определя извършеното като
противоправно. Като пряк резултат от действията му, за ищеца настъпила
имуществена вреда – загуба в размер на разпореденото. Вредата е причинена
умишлено от ответника, защото естеството на извършеното – получаване на парични
средствата на работодателя, предполага съзнание за резултата от него
(намаляване на имуществения му патримонум) и най-малко съгласяване с този
резултат. Така за ищеца е възникнало претендираното вземане за заплащане на
обезщетение за умишлено причинени от ответника, негов служител, имуществени
вреди за периода на извършените тегления от банковата сметка – от 12.03.2017 г.
до 07.02.2018 г. в размер 27 930 лв., от които се претендират 5 100 лв.
По отношение на иска за
вреди от неотчетени суми от извършени продажби в брой, между страните не се
спори, че ответникът е заемал длъжността „продавач разносна търговия“ при ищеца
и основните му трудови задължения включвали извършване на продажби от името и
за сметка на ищеца. Установи се, а и ответникът в първото съдебно заседание признава,
че са извършвани продажби в брой, въпреки указанията на работодателя. Съгласно
събраните доказателства, ответникът е осъществил продажби в брой по общо 159 подписани от него фактури в периода 01.01.2016 г. до 15.02.2018 г. Възражението,
че такива продажби са извършвани и от свид.К.и управителя, се явява частично
основателно – за останалите 24 броя фактури, продажбите по които не се установи
да са извършени от ответника. Твърдението на ответника, че всяка фактура носела
името му за „съставил“, защото така се издавала от счетоводната програма, не е
съответно на събраните доказателства (фактура № **********/31.05.2016 г. е
издадена от управителя, а свид.К.посочи, че по извършените от нея продажби
фактурите били издавани от нейния профил).
Извършването на продажби в
брой, макар и в нарушение на установения от работодателя начин на работа,
самостоятелно не обуславя ангажиране на имуществената отговорност на работника
или служителя. Основание за нея е неотчитането на получените от името на
работодателя негови парични средства. Отчитането включва задължение най-малко
за извършване на фактически действия по предаване на сумите, но с оглед организацията
на работата или уговореното между страните, може да включва и правни действия
(напр. издаване на документи или извършване на счетоводни операции). В случая ответникът
нито е уведомявал работодателя си за извършените от него продажби в брой, нито
му е предавал получената продажна цена. Това бездействие, когато ответникът е
бил задължен да действа, обуславя противоправност на поведението му.
Имуществени вреди от това
противоправно поведение за ищцовото дружество, обаче, не се установи да са
налице. Това е така, защото част от цената на продажбите, извършени от
ответника са платени по банков път (фактура № **********/18.01.2017 г. и фактура № **********/21.03.2017 г.), друга част са платени от куриерското
дружество по наложени платежи (фактура № **********/12.07.2016 г. и фактура
№ **********/16.08.2016 г.), а останалите са заплатени от управителя на
дружеството с основание „покриване на липси в касата“. Поради тези плащания в
счетоводството на дружеството не е отразено задължение, дължимо от ответника, от
клиента или кое да е трето лице. Ищецът интерпретира счетоводните записвания
като удостоверяване, че дружеството има вземане от ответника и задължение към
управителя. Този извод не може да бъде приет за основателен, защото плащането
от управителя е погасило вземането от ответника (ищецът няма вземане), а
дружеството няма основание да връща платеното на управителя (ищецът няма
задължение). Налице е изпълнение на дълга на ответника от трето лице –
управителя и доколкото задължението е парично и не е с оглед личността на
длъжника, плащането е освободило ответника (арг. от чл.73, ал.1 ЗЗД). Тъй като
кредиторът – ищец е удовлетворен, той не е активно материалноправно легитимиран
да търси отново изпълнение от ответника. Ако е налице вземане срещу ответника,
то негов титуляр може да бъде само лицето, изпълнило чуждия дълг.
Така с оглед всичко изложено, ответникът дължи на
ищеца обезщетение за имуществени вреди, причинени от теглене на суми от
банковата сметка на дружеството и неотчитане на разходването им. Този иск
следва да бъде уважен до претендирания размер от 5 100 лв., но за периода
на тегленето – от 12.03.2017 г. до
07.02.2018 г. Ищецът, съгласно уточнението от 20.05.2019 г., претендира вредата
да е причинена от 01.01.2016 г. до 15.02.2018 г. и в частта преди 12.03.2017 г.
и след 07.02.2018 г., искът следва да бъде отхвърлен. Вземането за неотчетени
средства от извършени продажби в брой следва да бъде съдебно отречено поради
липса на материалноправно основание ищецът да се легитимира като кредитор по
него.
По присъждане на сторените разноски:
Предвид изхода на спора и по
аргумент от чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право да му се присъдят направените разноски съразмерно на уважения иск. Той е направил такова искане и е представил
доказателства да е сторил разноски в производството общо 1 258 лв. (408 лв. за
държавна такса, 200 лв. за депозит за вещо лице, 600 лв. – адвокатско
възнаграждение и 50 лв. заплатена такса за издаване на извлечения), от която
съразмерно на уважения иск му се следва за заплащане от ответника половината –
629 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК,
ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърления иск. Той е направил
искане за присъждане и е представил доказателства да е сторил разноски от 250
лв. за депозит за вещо лице, от която сума пропорционално му се следват 125 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.А.М.,
ЕГН **********,***№ 2 да заплати на
„НОВА ВЕНД КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Тулча“, блок „Шабла“, вход „В“, етаж 4, апартамент № 10, представлявано от
управителя С.Ц.В. сумата от 5 100
лв. (пет хиляди и сто лева) – част от обезщетение в общ размер 27 930 лв. (двадесет
и седем хиляди деветстотин и тридесет лева) за умишлено причинена имуществена
вреда от теглене от банковата сметка на дружеството на парични суми и
неотчитане на разходването им в периода от 12.03.2017 г. до 07.02.2018 г., ведно със законната лихва от 20.03.2019
г. до окончателното изплащане на присъдената сума, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за периода от 01.01.2016 г. до 11.03.2017 г.
и периода от 08.02.2018 г. до 15.02.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „НОВА ВЕНД КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Тулча“, блок „Шабла“, вход „В“, етаж 4, апартамент № 10,
представлявано от управителя С.Ц.В. срещу
Г.А.М., ЕГН **********,***№ 2 за
заплащане на сумата от 5 100 лв. (пет хиляди и сто лева) – част от
обезщетение в общ размер 24 958,38 лв. (двадесет и четири хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) за умишлено причинена
имуществена вреда от неотчитане на получена продажна цена по извършени в
периода от 01.01.2016 г. до 15.02.2018 г. продажби в брой, ведно със законната лихва от 20.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Г.А.М., ЕГН **********,***№
2 да заплати на „НОВА ВЕНД КОМЕРС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Тулча“,
блок „Шабла“, вход „В“, етаж 4, апартамент № 10, представлявано от управителя С.Ц.В.
сумата от 629 лв. (шестстотин двадесет и девет
лева), представляваща
направени разноски в първоинстанционното производство за заплащане на държавна
такса, възнаграждение за вещо лице, такси за снабдяване с извлечения и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА
„НОВА ВЕНД
КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Тулча“, блок „Шабла“, вход „В“, етаж 4, апартамент № 10, представлявано от
управителя С.Ц.В. да заплати на Г.А.М.,
ЕГН **********,***№ 2 сумата от 125 лв. (сто двадесет и пет лева), представляваща направени разноски
в първоинстанционното производство за заплащане на възнаграждение за вещо лице,
съразмерно на отхвърления иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: