РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Кюстендил, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20221520101944 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба с вх. №9441/27.10.2022 г., депозирана от
„Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Възраждане“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4-6, чрез
адв. В., против В. А. Т., ЕГН:**********, и М. К. Т., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: гр. К., ул. „С.“ №**.
В исковата молба се сочи, че на **.**.**** г. бил сключен Договор за
потребителски кредит между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, като
кредитор и ответниците като кредитополучатели за сумата от 12 080 лв., с
краен срок на издължаване – 120 месеца, считано от датата на усвояването му,
т.е. с краен падеж – 31.08.2020 г. през първите девет месеца от договорния
период ответниците дължали вноски в различен размер, а след това по 194, 65
лв. месечно, а последната – 192, 06 лв. След усвояване на кредита
ответниците не изпълнили задълженията и останало непогА.о задължение в
размер на 20 533, 51 лв., от които 12 080 лв. – главница и 8 453, 51 лв. –
договорна лихва. Кредитът станал изцяло изискуем с падежиране и на
последната вноска по кредита на 31.08.2020 г. Чрез цесия, сключена на
18.01.2016 г. „Юробанк И Еф Джи България“ АД прехвърлила вземането си
към ответниците на настоящия ищец. Приложено е уведомление по чл. 99 от
ЗЗД, като чрез връчване на исковата молба се съобщава цесията на
ответниците. За това ищецът бил упълномощен от предишния кредитор. С
настоящия иск се претендира сума в размер на 4500 лв. – частично от 12 080
лв. главница и 500 лв. – частично от договорна лихва в размер на 8 453, 51 лв.
за периода 01.03.2018 г. до 31.08.2020 г., както и законна лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в
1
съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в настоящото
производство.
Ето защо се поддържа искане да бъдат осъдени ответниците В. А. Т.,
ЕГН: **********, и М. К. Т., ЕГН: **********, да заплатят на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, сума в размер на 4 500 лв. – частично от 12 080 лв. главница
и 500 лв. – частично от договорна лихва в размер на 8 453, 51 лв. за периода
01.03.2018 г. до 31.08.2020 г., както и законна лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските в настоящото
производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен
отговор.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа
исковата молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, а
ответната страна оспорва претенциите на ищцовото дружество чрез
упълномощен процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложения по Делото договор за потребителски кредит
№********, сключен на **.**.**** г. е, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения, по силата на които „Юробанк И Еф Джи
България“ АД предоставила на ответниците сумата от 12 080 лв. със срок за
издължаване 120 месеца. Уговорен бил ГЛП 12, 750 %, ГПР в размер на 13,
21 %. Крайният срок за погасяване на кредита бил 31.08.2020 г. За първите
девет месеца от срока за издължаване размерът на вноската бил 50, 33 лв., а
след това до края на периода – 194, 65 лв. Падежът бил 31-число от месеца, за
който се дължала вноската. Приложено по делото е заверено копие от
погасителен план – л. 12-14. Заемната сума била усвоена от ответниците,
видно от банково бордеро – л. 15. Първоначалния кредитор е цедирал
вземането си срещу ответниците посредством Договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 18.01.2016 г. между „Юробанк И Еф Джи България“
АД, цедент, и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, цесионер – л. 16-17. Налице е
приложение – л.18-20, видно от което в списъка на прехвърлените вземания
фигурира и задължението на ответниците по процесния договор. Съставени
са уведомителни писма до длъжниците относно сменения им кредитор, но
липсват данни същите да са достигнали до последните.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
2
експертиза, което съдът цени като обективно изготвено, според което
кредитът е усвоен, съгласно приложено по делото банково бордеро. Размерът
на непогасенитеите задължения е 9422,91 лв. договорна лихва и 12 080 лв.-
остатък от главница, посочено е, че дължимата законна лихва към 27.10.2022
г. /датата на образуване на настоящото гражданско дело/ е 14 676, 27 лв.
Процесуалният представител на ответниците, извън срока за отговор по
чл. 131 от ГПК, в съдебно заседание от 07.02.2023 г. представя Решение
№688/03.10.2022 г., постановено по гр. д. №1491/2021 г. по описа на КРС, с
което по установителен иск е отхвърлена претенция от същия ищец и
ответници, както в настоящото производство, по същия договор за кредит и
сума.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият иск е допустим и следва да се разгледа, въпреки наличието
на влязлото в сила Решение №688/03.10.2022 г., постановено по гр. д.
№1491/2021 г. по описа на КРС между същите страни, доколкото не е налице
идентитет между петитумите в двете производства. Влязлото в сила решение
по установителен иск не съставлява пречка за водене на осъдителен иск
между същите страни, дори и претенцията да е базирана на същия договор, от
които произтича облигационната претенция. Следва да се посочи, че силата
на пресъдено нещо в своите обективни предели не обхваща мотивите на акта
– т. 18 от ТР №1 от 2000 г., постановено по ТД №1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в гражданския процес, всяка от страните е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната
си легитимация по иска, надлежното уведомяване на длъжника за
извършената цесия, изправността на цедента – наличието на валидно сключен
договор за паричен заем, по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума, като установи, че е настъпил падежът за връщане на заемната
3
сума.
Не е спорно и че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и
ответниците е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който са
им били предоставени, съответно усвоени сумите, предмет на договора.
Липсва спор и по това, че ответниците са останали задължени по този
договор. Спори се по действителността на процесния източник на
облигационни отношения.
Доколкото претенцията касае главницата по договора за кредит и то
частично, както и искане за осъждане по отношение на част от договорна
лихва по договора за кредит/ и двете погА.и по давност/ безпредметно е да се
изследва дали договорът е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следва също така да се държи сметка, че Закона за
потребителския кредит е специален по отношение на Закона за задълженията
и договорите и при колизия в нормите в двата закона с предимство са тези от
първия. Така в мотивите на Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, а също и в Решение № 3384 от 23.11.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 14928/2021 г.
По отношение на извършената цесия: кредиторът е прехвърлил
процесното вземане с договор за цесия от 18.01.2016 г. на ищцовото
дружество като за извършеното прехвърляне било изпратени уведомления по
см. на чл. 99 от ЗЗД, за което няма данни да са получени от адресатите. В този
аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо
него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването
на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не
е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема,
че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба,
който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал. 3 от ГПК. Липсва
законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия
кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което
действие се възприема за валидно и поражда правно действие. В настоящия
случай по делото са представени две уведомления – едното с изх.
№665/20.10.2022 г. и другото с изх. №664/20.10.2022 г. – по едно за всеки от
двамата ответници/ и страни по облигационната връзка/, изходящи от
пълномощник на цедента, съгласно пълномощно от 19.02.2021 г. досежно
уведомяването на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Така
изготвените уведомления, съдът намира, че са изрядни, за разлика от
уведомленията, приложени по гр. д. №1491/2021 г. по описа на КРС,
4
доколкото в настоящия случай е налице представителна власт по отношение
на адв. В. да изготвя уведомленията, съобразно датите на изготвянето им –
20.10.2022 г. и не попадат в периода от 19.02.2021 г. до 01.12.2021 г., през
който адв. В. не е могъл валидно да уведомяване длъжници по цедираните
вземания. При тези съображения настоящия съдебен състав намира, че
цесията е валидно съобщена на ответниците, чрез връчване на препис от
исковата молба, към която са приложени цитираните по–горе уведомления, на
процесуалния представител на ответниците – на 28.11.2022 г. – виж л. 37 и 38
от делото.
Именно по отношение на променените обстоятелства, касаещи
надлежното уведомяване на ответниците за извършената цесия, съдът посочи
по-горе, че не е налице сила на пресъдено нещо досежно Решение
№688/03.10.2022 г., постановено по гр. д. №1491/2021 г. по описа на КРС. Не
така стои въпросът, обаче, по отношение на факта, че съдът с посочения акт
/влязъл в сила/ е приел, че е налице настъпила погасителна давност по
отношение на вземането, което е идентично по размер и като функция на
същия договор за кредит. Това основание за отхвърляне на установителния
иск, макар да не е изрично изписано в диспозитива на Решение
№688/03.10.2022 г. имплицитно се съдържа в него и съответно е обхванато от
силата на пресъдено нещо и не може да подлежи на пререшаване в
настоящото производство, т. е. доколкото с цитирания акт е прието, че е
погА.о правото на иск относно задължението, поради настъпила погасителна
давност, то в настоящото производство не може да се прогласи обратното.
Поради това е и без правно значение, че в настоящото производство не е
въведено отново възражение от страна от ответниците за настъпила
погасителна давност. Достатъчно е, че такова възражение е релевирано в
предходното исково производство и съдът се е произнесъл положително в
тази насока и базирайки акта си на това съображение имплицитно го в
включил в петитумната си част, а от там насетне по отношение на него с
влизането в сила на акта е било обхванато от СПН.
Само за пълнота ще се посочи, че процесното вземане за главница/
частично/ произтича от договор за потребителски кредит, разновидност на
общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за
заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110
и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика,
като съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г.,
ІІІ г. о., ГК. А съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от момента, в
който вземането е изискуемо – така напр. с Решение № 161 от 08.02.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК, се приема, че при разсрочено
плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпването на съответния падеж. В Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК, се сочи, че: "Съгласно чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението, поето от ответницата....., е да внася анюитетните вноски за
5
погасяване на задълженията по договорите за кредит и следователно
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на банката. ". Тук съгласно чл. 15,
ал. 5 от договора при неплащане на която и да е месечна вноска кредитът
става предсрочно изискуем в целия му размер. Последното установено
плащане е за месец май 2011 г. Така следва да се приеме, че кредитът следва
да се счита за предсрочно изискуем към 30.06.2011 г. Следователно и
доколкото срокът е уговорен в полза на кредитора, в настоящия случай
общият петгодишен давностен срок е започнал да тече от този именно
момент.
Ето защо, настоящият съдебен състав при изложените аргументи, ще
отхвърли изцяло ищцовите претенции.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78 от ГПК, съдът следва да
осъди ищцовото дружество да плати на процесуалния представител на
ответниците адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА /виж
л. 47 от делото/. Същото, съобразно размера на иска и на основание чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е в размер на 800 лв. За тази сума ще бъде
осъдено ищцовото дружество да плати на адв. И..
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове от „ЕОС Матрикс“
ЕООД, вписано в ТР при АЗ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ №
4-6, за осъждане на В. А. Т., ЕГН:**********, и М. К. Т., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: гр. К., ул. „С.“ №**, да заплатят сумата от 4 500, 00 лв.
(четири хиляди и петстотин лева), представляваща част от неизплатена
6
главница в общ размер на 12 080 лв. и 500 лв. – част от договорна лихва в
общ размер на 8 453, 51 лв. за периода 01.03.2018 г. до 31.08.2020 г. по
Договор за потребителски кредит №********, сключен на **.**.**** г.,
между ответниците и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, вземането по който
е цедирано с Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 18.01.2016 г. на
ищеца по иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, КАТО ВЗЕМАНИЯТА СА ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, вписано в ТР при АЗ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Възраждане“,
ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, да плати на адв. А. И. от КАК, сума
в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ - адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от ЗА.
Препис от настоящия съдебен акт ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба чрез Районен съд
– Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7