№ 1862
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110168509 по описа за 2022 година
Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците
С. Т. А. и Е. Т. П. обективно и субективно съединени осъдителни искове,
уточнени с молба от 15.02.2022 г., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати
по 1/2 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение за имот, находящ се в гр. София, ****, а именно:
1/ С. Т. А. - 1311,75 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ****, за
периода от м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба /16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането; 220,76 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г.; 9,36 лв. – цена на услуга
дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; 1,93 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 05.03.2020 г. до 17.11.2022г.;
2/ Е. Т. П. - 1311,75 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ****, за
периода от м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба /16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането; 220,76 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г.; 9,36 лв. – цена на услуга
дялово разпределение за периода м.01.2020 г. – м.04.2021г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането; 1,93 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение от 05.03.2020 г. до 17.11.2022г.;
1
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като ответниците - в качеството им на потребители
на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от всеки от тях право на
собственост върху имота, не са осъществили насрещната парична престация –
да заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по
делото фактури.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците С. Т. А. и Е. Т. П.,
чрез назначение от съда особен представител, са депозирали отговор на
исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер.
Оспорва се допустимостта на производството по отношение на ответника Е.
П.. Навеждат доводи, че не притежават качеството потребител на топлинна
енергия за процесния период. Позовават се на изтекла погасителна давност.
Молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По направеното от особения представител възражение за
недопустимост на производството по отношение на ответника Е. Т. П.:
Видно от писмо от Столична община, служба ГРАО, в регистрите на
НБД „Население“ няма данни за смърт на посочения ответник.
Предвид изложеното, съдът намира, че е сезиран с допустим иск
/който, макар първоначално нередовен, се саниран с последващата молба на
ищеца от 15.02.2024 г./, срещу страна, разполагаща с правосубектност, поради
което искането за прекратяване на производството се явява неоснователно.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната
енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната
сума.
В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да
докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
2
или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или
облигационно право на ползване.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства –
нотариален акт от 1957 г. / л. 149/, удостоверение за родствени връзки /л.
165/,удостоверение за идентичност на адрес от ГИС /л. 161/, данъчна
декларация /л. 112/ , удостоверение за наследници /л. 11/, молба-декларация /л.
9/, че процесният топлоснабден имот е закупен първоначално от бащата на
ответниците Т.Х., като след смъртта му през 1996 г., апартаментът е станал
съсобствен между съпругата му О.Х. и двете му дъщери /ответници по спора/.
През 2011 г. О.Х. е подала заявление за откриване на партида при ищеца на
нейно име . След смъртта на О.Х. имотът е придобит по наследство от двете й
дъщери С. Т. А. и Е. Т. П..
С оглед на това, установява се по делото, че процесният топлоснабден
имот се притежава в съсобственост при равни квоти от ответниците по спора.
Установява се обаче от представеното Заявление-Декларация /л. 14-
15/, че на 30.12.2012 г. С. Т. А. е подала документи в ищцовото дружество за
откриване на партида за потребяваната в имота топлинна енергия на нейно
име. Изрично е посочено, че домакинството й се състои от 1 човек /т.е. само
от заявителя/.
Съгласно задължителните за настоящия съд съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен
за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на
топлинна енергия за битови нужди, дължи цената й
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на
т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество – какъвто е и процесният случай.
3
Предвид изложеното, доколкото по делото се доказва, че е постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и С. А., /която за идеалната
част от имота, принадлежаща на сестра й Е. Т. се явява субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ/, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, то именно С. А. дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените й битови нужди.
С оглед на това, другият ответник по спора – Е. Т., независимо, че
притежава качеството на собственик на имота, няма задължение за
заплащане на потребената в имота топлинна енергия /доколкото от
сключения договор между „Топлофиакция София“ ЕАД и С. Астраджиева не
се установява друго/. Пред изложеното, предявените срещу Е. Т. П. искове се
явяват изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По отношение на ответника С. Т. А. – същата, като страна по
сключения индивидуален договор за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, дължи заплащането й и се явява материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е
възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се
по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и
точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се,
че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна
енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди. Установява се от
експертизата, че дяловото разпределение се извършва от самото
топлофикационно дружество в съответствие с нормативната уредбна.
Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.
4
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
реално потребеното количество топлинна енергия за процесния период, при
начислявани суми единствено за сградна инсталация и БГВ, възлиза на сумата
от 3109.09 лева - т.е. повече от претендирания от ищеца размер на обща
главница /2623.49 лева/.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният по отношение от
ответника С. Астаржиева иск за ½ от цената на потребена в имота топлинна
енергия – 1311.75 лева, се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът
за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, доколкото по
делото, от ангажираните писмени доказателства и изготвената експертиза, се
установява, че услугата е извършвана от ищеца в процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като
е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, във връзка, с която
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016 г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
С оглед на това, доколкото исковата молба е подадена на 16.12.2022 г.,
погасени по давност се явяват всички вземания на ищеца за периода м.05.2019
г. – м. 10.2019 г.
Видно от изготвените СТЕ и СЧЕ обаче, през тези месеци в имота не е
начислявана никаква топлинна енергия и стойността на потреблението е 0.00
лева. С оглед на това, не са налице суми, по отношение на които вземанията
на ищеца да се явяват погасени по давност.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
5
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе,
са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
Предвид изложеното, при кредитиране на приетото и неоспорено от
страните заключение на ССчЕ, съдът намира, че размерът на мораторната
лихва върху общата претендирана от ищеца главница възлиза на сумата от
433.88 лева, т.е. дължимата от ответника Е. Маркова сума, равняваща се на 1/2
от това задължение, съгласно соченото от ищеца, възлиза на 216.94 лева. До
този размер следва да бъде уважен предявеният иск, а за разликата над него до
пълно претендирания размер от 220.76 лв., претенцията подлежи на
отхвърляне.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ
на „Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
6
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и претенцията в тази й част се явява
изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ГПК, право на разноски
имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно,
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал извършването на разноски по иска си срещу
ответника С. А. за заплатена държавна такса в размер на 205.69 лв, 600 лева -
депозит за СТЕ и ССчЕ, 15 лева - държавна такса за съдебно удостоверение,
339 лв. – възнаграждение за особен представител, както и е претендирал
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева. /Разноските за възнаграждение
за особен представител на другия ответник, не следва да бъдат възлагани в
тежест на С. А./
Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена общо сумата от 1254.65 лева.
От страна от ответника не са претендирани разноски, поради което
такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми:
- 1311,75 лв. - главница, представляваща половината от стойността на
незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ****, за
периода от м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба /16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на
вземането;
- 216.94 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г.;
- 9,36 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода м.01.2020
г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба /16.12.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането.
7
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, против С. Т. А., ЕГН **********, искове по
чл. 86 ЗЗД:
- за сумата над уважения размер от 216.94 лева до пълно заявения
такъв от 220,76 лева /т.е. за сумата от 3.82 лева/ - мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г. /; както
и за
- сумата от 1,93 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 05.03.2020 г. до 17.11.2022г.;
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. Т. П., ЕГН ********** - 1311,75 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. София, ****, за периода от м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /16.12.2022
г./ до окончателното изплащане на вземането; 220,76 лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 17.11.2022 г.;
9,36 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода м.01.2020 г. –
м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането; 1,93 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение от 05.03.2020 г. до 17.11.2022г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Т. А., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
1254.65 лева - разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8