Определение по дело №2169/2020 на Софийски градски съд

                                             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                               Гр. София, 28.02.2020г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                   СИМОНА УГЛЯРОВА

 

разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева в.гр.д. № 2169 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби – от ищеца и от ответниците, като всяка от страните обжалва неблагоприятната за нея част от постановеното първоинстанционно решение.

Съдът констатира, че във въззивната жалба подадена от ответниците Н. Ж.Д. и П.А.Д. е инкорпорирано искане по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските /при оплакване за неправилност на изводите на СРС, че в полза на ищеца се дължат разноски за заплатени депозити за назначените експертизи, за юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство, както и за неправилно определяне на дължимите в полза на ответниците разноски съобразно изхода на спора/. Компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил обжалваното решение. Разрешаването на спора за разноските зависи от разрешаването на основния спор по делото, поради което следва да се разгледа заедно или след постановяването на решението по депозираната въззивна жалба. Ето защо делото следва да се върне на СРС за произнасяне по искането, като след влизане в сила на постановения акт, респективно след надлежно администриране на евентуални жалби срещу него, делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираната въззивна жалба.

На следващо място, съдът констатира, че въззивната жалба, подадена от ищеца, не отговаря на изискването по чл. 261, т. 2 от ГПК, тъй като не е представено пълномощно, удостоверяващо надлежно учредена представителна власт в полза на лицето, изготвило и подписало въззивната жалба – юрк. Н.К..

Подадената от ответниците въззивна жалба е също нередовна – не отговаря на изискванията по чл. 261, т. 4 от ГПК. Държавната такса за въззивното производство е внесена по сметка на СРС, а същата е дължима по сметка на СГС.

По изложените съображения се налага извод, че и на двамата жалбоподатели следва да се укаже на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК процесуалното задължение да отстранят констатираните нередовности.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивна жалба, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия /извършване на преценка за редовност и на двете въззивни жалби/, като на жалбоподателите следва да се укаже да отстранят в едноседмичен срок от получаване на съобщението посочените по-горе в настоящото определение нередовности, както и неблагоприятните последици от неотстраняването им в срок.

След извършване на посочените действия делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на подадените въззивни жалби.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2169/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 43 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                 

                              2.