Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

        

         №       /18.09.2020г.                                                                    гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              пети състав

 

На осемнадесети септември                                                     2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                

            ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ

ТАТЯНА ДАСКАЛОВА                                          

 

Секретар:Анатолия Атанасова

като разгледа докладваното от съдията Милен Стойчев  в.гр.д.№186 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника ”Енерго-Про Про-дажби” АД-гр.Варна, ЕИК *********, действуващо чрез процесуалния си представител адв.Н.М. *** против решение №123/11.03.2020г., постановено по гр.д.№1789/2019г. на Районен съд-Търговище, с което по отношение на дружеството е установено, че ищецът П.М.П. *** не дължи на ответника сумата 2 069.63лв., представляваща неизплатено задължение по фактура №**********/14.06.2019г. за консумирана ел.енергия  в обект с кл.№140 0092867 и аб.№********** в гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, бл.10, ет.6, ап.18, за периода 13.06.2017г. до 12.06.2018г., като на ищеца са присъ-дени направените по делото разноски в размер на 487.79 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл.124, ал.1 от ГПК..

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна, действуваща чрез процесуалния си представител адв. М.П. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба  е допустима, но неоснователна.

Предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недъл-жимост на сумата 2 069.63лв., представляваща неизплатено задължение по фактура №**********/14.06.2019г. за консумирана ел.енергия  в обект с кл.№140 0092867 и аб.№********** в гр.Търговище, ул.“Кюс-тенджа“, бл.10, ет.6, ап.18, за периода 13.06.2017г. до 12.06.2018г., е обоснован с обстоятелствата, че начисленото количество не съответства на действително потребеното, корекционната процедура е опорочена, а констатираната намеса в тарифната схема на електромера е по причина, за която ищецът не отговаря.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражение, че корекцията на потреблението е  в съответствие с нормативните изисквания и показанията в скрития реги-стър на устройството отговарят на реално доставеното количество ел. енергия.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:  Ищецът е потребител на енергийни услуги относно имот в гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, бл.10, ет.6, ап.18, с кл.№140 0092867 и аб.№**********, като с констативен протокол №1400855/12.06.2018г. на ”Електроразпределение Север”АД-гр.Варна е установено неточно измерване на електомера, а в резултат на метроло-гична експертиза с протокол №1034/04.06.2019г. на БИМ-външна намеса в тарифната схема на устройството и показания по тарифа 1.8.3 в размер на 011231.441 квч, което количество не е визуализирано на дисплея, довело до корекция за периода 13.06.2017г. до 12.06.2018г. и издаване на фактура №**********/14.06.2019г. за сумата 2 069.63 лв.

Съгласно назначената по делото техническа експертиза, касае се за софтуерна намеса, за която не е установено гражданите да имат въз-можност, не може и да се определи периодът, в който е натрупано количеството електроенергия в регистър 1.8.3, нито да се установи от кой момент е започнало това преминаване в регистъра. А тъй като този регистър не се визуализира на дисплея на СТИ, не може да се установи и от инкасатора, поради което не са налице обстоятелства по чл.50 от ПИКЕЕ, още повече посочената подзаконова нормативна уредба е отменена по съдебен ред с решение №2315/21.02.2018г. по адм.д.№3879/ 2017г. на ВАС. За доплащане на разликата въззивникът се позовава на чл.183 от ЗЗД, но при констатираното софтуерно вмешателство възмож-ността допълнителното количество да е реално потребено не е устано-вена по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване, поради което предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен. В тази насока, първоин-станционният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на сон.чл.272 от ГПК въззив-ният съд извършва препращане към същите.

Предвид горното,  обжалваното отхвърлително решение на район ния съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят направените във въззивното производство разноски за адвокатско възна-граждение в размер на 400 лв., който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и не са налице предпоставки по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляването му, поради прекомерност.

     Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА    решение  №123/11.03.2020г., постановено по гр.д.№1789/2019г. на Районен съд-Търговище, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ”Е.П.” АД-гр.Варна, ЕИК 1035336 91 да заплати на П.М.П. ***,  ЕГН:*****  направените по делото във въззивната инстанция разноски в раз-мер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО   не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

        

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.           2.