Р Е Ш Е Н И Е
№.406
град
Пловдив, 13.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в открито
заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР
РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и
участието на прокурор Росен Каменов, като разгледа
докладваното от член-съдия Велизар Русинов КНАХД № 3527 по описа за 2019
година, за да произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Г.Р.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.С.П., против Решение № 1925/25.10.2019г.,
постановено по АНД № 5138/20189 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е
потвърдена наложената му глоба с наказателно постановление /НП/ № 19-6207-000466 от
24.07.2019 г., издадено от Началник РУ-Труд при ОД на МВР гр.Пловдив, с което на
Г.Д. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така постановеното
решение е оспорено с касационна жалба от наказаното лице. Иска се да се отмени
решението и с това да се отмени и издаденото наказателно постановление.
Ответникът
по касация – ОД на МВР гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното
с нея съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Пловдив, ХХIV състав,
счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния
14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото
във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218
от АПК,
настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Съдът приема за установено по делото,
въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по
делото доказателства, че на 10.04.2019 г. Т.Х.Г., *** гр.Пловдив, съставил АУАН
бланков № 917989 от 10.04.2019г. срещу Г.Д. за това, че на същата дата, около
11:50 часа в с.Скутаре на ул. “Иван Вазов”, е управлявал личния си колесен
трактор „ЮМЗ“ с рама № ***, който бил без регистрационен номер. Водачът не
носил СУМПС и контролен талон към него. Така съставеният АУАН бил подписан от Д.
без възражения по констатациите, отразени в него, като получил и препис от
същия.
Въз основа на съставения АУАН била
извършена предварителна проверка във връзка с престъпление по чл.345 от НК и
образувана прокурорска преписка № 3630/2019г. по описа на РП Пловдив, която
приключила с издаване на постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 19.06.2019г., поради малозначителност на случая. Копие от
постановлението било изпратено на РУ на МВР-Труд за преценка във връзка с
ангажиране на административнонаказателна отговорност на Д.. На 24.07.2019 г.
оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с
което при отразени идентично с акта обстоятелства по нарушението, дата и място
на извършване, на Д. било наложено административно наказанияе на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и
били отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
В хода на първоинстанционното съдебно
производство като свидетел е разпитан *** Т.Г., който е потвърдил фактическите
констатации в АУАН.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд, че нарушенията са установени по безспорен
начин. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд,
се споделят изяло от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното
преповтаряне. Действително е приложена
санкция само за едното от извършените нарушения, но това е по-благоприятно за
касационния жалбоподател.
Съдът намира за неоснователни наведените
с жалбата касационни оплаквания относно липса на отразено в акта и НП място на
липсващата табела с регистрационен номер, а именно - отпред или отзад на
въпросното МПС. Независимо, че това обстоятелство в случая е без съществено
значение, следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 140 ал.1 ЗДвП (Доп.
– ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нормата на чл.
140 ал.6 (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от
25.12.2009 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г.,
бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) определя начина на придвижване на колесните
трактори, тракторните ремаркета и друга самоходна техника, като по отношение
тяхната регистрация препраща към Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника.
Според чл.11 ал.1 от Закон за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника (Изм. - ДВ, бр. 22 от
2003 г., бр. 74 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 34 от 2006 г.,
бр. 100 от 2008 г., изм. и доп., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) собствениците
регистрират самоходната техника с мощност на двигателя над 10 kW, несамоходните
и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в
земеделието и горите и машините за земни работи, в 30-дневен срок от
придобиване на собствеността в съответната областна дирекция
"Земеделие" по постоянен адрес - за физическите лица, или по адреса
на съдебната, съответно търговската регистрация - за юридическите лица и
едноличните търговци. Според ал.2 на чл. 11 ал.1 на същия закон (Изм. - ДВ, бр.
22 от 2003 г., бр. 74 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 95 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 59 от 2018 г.) първоначалната
регистрация, промяната на регистрацията и отчисляването на техниката се
извършват от областната дирекция "Земеделие" въз основа на подадено
заявление по образец съгласно наредбата по ал. 9 от собственика до директора на
областната дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ и се вписват в регистъра по чл.
7, ал. 1.
Само за яснота следва да се посочи, че в
§1 т.12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника е дадена легална дефиниция на "Самоходна
техника", а именно: колесни трактори; верижни трактори; специализирани
самоходни машини; всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и горското
стопанство. По смисъла на чл. 3, т. 8 от Регламент (ЕС) № 167/2013 8) „трактор"
означава всяко оборудвано с двигател колесно или верижно земеделско или горско
превозно средство, притежаващо най-малко две оси и максимална конструктивна
скорост не по-малка от 6 км/ч, чиято основна функция е свързана с неговата
теглителна сила, и което е специално проектирано да тегли, бута, превозва и
задвижва определено сменяемо оборудване, проектирано да извършва земеделска или
горска работа, или да тегли ремаркета или прикачна техника, използвани в
селското или горското стопанство; то може да се приспособи да превозва товар
при работа в селското или горското стопанство и/или може да бъде оборудвано с
една или повече седалки за пътници.
Според разпоредбата на чл.5 ал.1 т.3 от НАРЕДБА № 2 от
3.02.2016 г. за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника при регистрация на
техниката от ОДЗ се издава табела с
регистрационен номер за техниката, а чл.24 ал.6 от Наредбата определя мястото
на монтиране на регистрационната табела, при изброени строго определени изисквания.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42-44 от ЗАНН. Въз основа на
акта е издадено и оспореното наказателно постановление против Д., което е
изцяло съобразено с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. В случая в актовете на
административнонаказателното производство нарушението е описано по ясен и
недвусмислен начин с всички негови съставомерни признаци с конкретно описание и
на обстоятелствата по извършването му, съобразно изискванията на чл.42, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН точно както е приел и първоинстанционният съд. Не е нарушена
и разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗАНН, актосъставителят и вписаният в АУАН като ***
Х.О.са посетили мястото на проверката и са присъствали при установяване на нарушението,
предвид на това съдът приема, че е спазена процедурата по съставяне на акта и
свързаните с нея императивни правила за осъществяване на административнонаказателното
производство. Оплакванията на касатора в обратния смисъл са неоснователни и не
се споделят от състава на съда.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира оспореното пред районния съд НП за законосъобразно и
правилно.
Съдебното
решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран
компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението на Районен съд -
Пловдив, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно
тълкуване и прилагане на закона. Съобразно изискванията на първоинстанционното
производство съдът е проверил законосъобразността на оспореното пред него
наказателно постановление. Районният съд е събрал и коментирал относимите към
казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна
страна и за правилното решаване на спора, и аргументирано е обсъдил всички
факти от значение за спорното право като е извел правилни изводи, съображения,
в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от
настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният
съдебен акт се основава на преценка на събраните доказателства, издаден е в
съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е
постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на
същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените
от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Оспореното съдебно решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка.
Като
е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия
материален закон е преценил жалбата до него за неоснователна и е потвърдил НП.
От
изложеното става ясно, че Районен съд - Пловдив е постановил правилен съдебен
акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна,
следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV
касационен състав,
Р Е Ш И:
Оставя
в сила Решение № 1925/25.10.2019 г., постановено по АНД № 5138/2019 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ІІІ
наказателен състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.