Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260115 10.06.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
втори юни през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Г. Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Т.Димитрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Г. Стоянова
гражданско дело № 174 по описа за 2020г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че обстоятелства, от
които произтичат претендираните от ищеца права сацццццц : На
24.05.2017г. между Б.Б.Н. н „Телепор България“ ЕАД е сключен Догонор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359НН6219322 за срок 24
месеца по план „Тотал 24,99 е неограничени национални минути и изх. роуминг в
зона ЕС” и стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Н. не изпълнява
задълженията си по договора в общ размер 84.44 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.07.2017г. -
24.10.2017г.
На същата
дата - 24.05.2017г. и по повод горепосочения договор, мобилният оператор, като
лизингодател. сключва с Б.Б.Н. - лизингополучател, Догонор зя лизинг, е който
лизиигодателяг предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEl
Y3 II Block с обща лизингова цена в размер на
107,37 лв., платима чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на
3,69 лв. и първоначална вноска в размер на 22,50 лв. По договора за лизинг Н.
дължи заплащане па сума в общ размер на 77,49 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 25.07.2017r. -24.12.2017г., а именно:3,69 лв. -
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 25.07.2017г. - 24.08.201 7г..
начислена пън фактура №**********/25.08.20171.;3,69 лв. - лизингова вноска п
пълен размер за отчетен период 25.08.201 7т. - 24.09.2017г.. начислена във
фактура № **********/25.09.20171.; 3.69 лв. - лизнпгова вноска в из.лен размер
за отчетен период 25.09.2017г. - 24.10.2017г.. начислена bi.b фактура № **********/25.10.2017г.;66,42 лв.
- сбор от 18 лизннгопи вноски, начислени накуп, поради неплашане на предходните
такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен
период 25.11.2017г. - 24.12.2017г., начислени във фактура
№**********/25.12.2017г.
По отношение на горепосочените
задължения за лизингови вноски била налице и обща изискуемост, поради изтичане
срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към настоящия момент и
въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не е
върнато на мобилния оператор.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури:фактура
№ **********/25.08.2017г. за отчетен период 25.07.2017г. - 24.08.2017г„ срок за
плащане - 09,09.2017г., издадена за сумата от 39.59 лв.. предегавляваша
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска. Така
дължимите суми са както следва:35,90 лв. абонаментна такса и използвани услуги
за предпочетен номер +***********;3,69 лв. лизингова вноска за предпочетен
номер 1-***********.Фактурата претендира в
размер от 34,41 лв„ поради извършено частично плащане в размер на 5,18 лв„
коего погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +*********** до размер 30,72 лв.; фактура №
**********'25.09.2017г. за отчетен период 25.08.2017г. - 24.09,2017г„ срок за
плащане 10.10.2017г.. издадена за сумата от 32.43 лв.. представляваща неплатени
абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми
са както следва:28,74 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***********:3,69 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***********.;фактура
№ **********/25.10.2017г. за отчетен период 25.09.2017г. - 24.10.2017г.Срок за
плащане 09.11.2017г., издадена за сумата от 28,67 лв., представляваща неплатени
абонаментна такса и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва:24,98
лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***********;3,69 лв. лизингова
вноска за предпочетен номер +***********; фактура № ********** /25.12.2017г. за
отчетен период 25.11.2017г. - 24.12.2017г„ срок за плащане 09.01.2018г„
издадена за сумата от 452,26 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови
вноски. Така дължимите суми са както следва:385,84 лв. неустойка за предпочетен
номер -***********;66,42 лв. лизингови вноски за предпочетен номер +***********; Фактурата претендира за сумата от 66,42 лв., представляваща
начислени накуп лизингови вноски за горепосочения предпочетен номер+***********.
С оглед на гореизложеното на 24.10.2019г.
„Теленор България“ ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Димитровград срещу Б.Б.Н., в което се
претендират: главница в размер на 161,93 лв. (сто шестдесет и един лева и деветдесет и три
стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Образувано е ч.гр.д. № 1814/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Димитровград.
Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т,2 от ГПК за „Теленор
България" ЕАД възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу него.
Моли съда
да постанови съдебно решение, с което да признаете за установено, че „Теленор
България" ЕАД. ЕИК ********* има следните вземания срещу Б.Б.Н., а
именно:суми в общ размер на 161,93 лв. (сто шестдесет и един лева и
деветдесет и
три
стотинки),представляващи сбор от 84.44 лева-абонаментни такси и използвани
услуги с предпочетен номер, 77.49 лева-лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетем номер +***********,
ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането;
Претендира да се осъди ответника Б.Б.Н.
да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1814/2019г. и по
настоящото производство.
Ответникът
депозира отговор, в който оспорва, че ответника е страна по двата договора за
мобилни услуги и за лизинг/ и че същия е подписал същите.Оспорва, че договорът
за мобилни услуги е влязъл в сила, тъй като не е доказан момента на успешното
пренасяне на номера в мрежата на оператора съгласно написаното в самия
договор.Оспорва обстоятелството, че към момента на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК вноските по договора за лизинг са били изискуеми по правилата на
общата изискуемост,нито пък това е станало към момента на подаване на ИМ на
07.02.2020г. както е посочено в исковата молба.Съгласно чл. 12 от Договора за
лизинг в случай на неизпълнение на задължението от страна на лизингополучателя,
лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора и ОУ с
ПИСМЕНО УВЕДОМЛЕНИЕ до лизингополучателя да се откаже от изпълнение на
условията на договора или общите условия или да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми , както и всички други суми посочени в договора. В ИМ нито
се твърди, нито се представя ползването на тази правна възможност съответно
изпращането на уведомление до лизингополучателя.В ИМ се сочи, че общата
предсрочна изискуемост е настъпила, което е следвало да е правен факт към
момента на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, но това не е така. Договорът
е сключен за 23 месеца като са уговорени 23 месечни вноски с различен падеж.Т.е
всяка една от тях става изискуема като не е платена в уговорения срок.За да
бъдат фактурирани с фактура № **********/25,12,2017г. за отчетен период
25,11,2017-24,12,2017г. тези вноски или трябва да са били с настъпил падеж и
неплатени, или да са обявени за предсрочно изискуеми.Към дата 25,12,2017г. са
били падежирали само първите 7 вноски, а останалите не са били дължими, тъй
като липсват както твърдения, така и доказателства да са били обявени за
предсрочно изискуеми с изрично уведомление за това до лизингополучателя.Оспорва
исковете по размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 1017/ 4.11.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело
№ 1814/ 2019 г. на ДРС, е разпоредено Б.Б.Н., ЕГН: ********** *** да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
и Марек Слачик, сумата в размер на
161,93 /сто шестдесет и един лева и 93 ст./
представляваща неизпълнение по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********
и Договор за лизинг към него, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата и 385 /триста осемдесет и пет/
лева деловодни разноски.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от 9.1.2019 г. е указано да предяви
иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Като писмени доказателства по делото са приети процесните
договори- за мобилни услуги и за лизинг, ведно с приложение- ценова листа и
декларация на клиента, както и общите условия на оператора и фактури. При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от представения договор за мобилни услуги, между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответни месечни
такси и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата- абонаментни такси. В договора се съдържа описание
на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря
на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия, като включва
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на абоната и по този
начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от
същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на
предпоставките за нищожност на договора поради противоречието му с нормата на
чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните.
Горните съображения обаче не са достатъчни, за да се приеме,
че за процесния период от време ответникът е ползвал далекосъобщителните
услуги, предоставяни от ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства
за това дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално
е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно
тарифирани, а оттук- и дали са коректно фактурирани. Всички тези обстоятелства
са оспорени с отговора и така в тежест на ищеца остава да осъществи пълно и
главно доказване на твърдяните от него обстоятелства в исковата молба.
Приложените по делото фактури, на които се позовава
ищеца, не са подписани от ответника и
доказателствената тежест за получените от него
далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца.
Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни
последици за ищеца. Ищецът
следваше да поиска от съда да назначи и съдебно-техническа и
оценителна експертиза, с помощта на които да се извърши проверка при него за
броя на използваните от ответника услуги, времето или обема им, както и за
начина на определяне на тяхната цена. Последиците от недоказването на основание
и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ищеца. Само за пълнота
настоящия съдебен състав счита,че са налице и други основания за отхвърляне на
иска. Съдът е на становище, че предявеният установителен иск е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли изцяло, тъй като ищецът не установи
твърдението си от заповедното производство и исковата молба, че претендираната
от него сума като главница произхожда от неплатена далекосъобщителна услуга.
Това е така, защото в посочените фактури част от сумите са посочени като
разговори,данни,съобщения и други таксувани услуги и месечни еднократни такси,
а друга е абсолютно неясна и неконкретизирана като „баланс от предходни
периоди“. Или иначе казано, претенцията на ищеца всъщност касае суми, дължими
на друго основание, а това не е обяснено в заповедното производство.
По въпроса за необходимото съдържание на
заявлението по чл. 410 ГПК ВКС на РБ се е произнасял многократно и то в смисъл,
че всяко от вземанията, посочени в заявлението, имат самостоятелно
съществуване, което налага тяхната индивидуализация по размер, период и обект и
отсъствието на което и да е от индивидуализиращите белези на всяко от
вземанията е основание да се откаже издаването на заповед. Индивидуализацията е
наложителна и във връзка със защитата на ответника в заповедното производство,
за очертаване предмета на иска по чл. 422 ГПК. В случая заявлението е уважено,
тъй като в него е посочено заблуждаващо, че сумата представлява потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по конкретен договор. В действителност
обаче е видно, че се касае за друг вид задължения, представляващи непосочени
неустойки,лизингови вноски и напълно неясни задължения „от предходни
периоди“. В този смисъл ответникът е лишен от защита и за него, а и за
съда е напълно неясно от какво точно произхождат действителните му задължения,
прикрити зад незаплатена далекосъобщителна услуга.Предявеният
от него установителен иск, поради това, че ищцовото дружество не доказа факта,
от който произтича вземането му – предоставените на ответника услуги, както и
цената им, извън наличието на облигационна връзка между
страните, следва да се отхвърли като неоснователен.
Втората
претенция се отнася до неплатени лизингови вноски в общ размер на 77.49 лева за устройство за
отчетен период 25.7.17г. – 24.12.2017г.С процесния договор за лизинг от 24.5.2017г.
ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с положения си подпис
абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно
устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С
договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в
размер на определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план,
които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже своето
изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните вноски за лизинга на
устройството. Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което
след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да
бъде осъден да заплати цената на устройството. Отделно от това, лицето не
доказва, че е върнало вещта, поради което следва да се приеме, че е останало
държател на същата, без да я плати. Именно предвид неизпълнение на задълженията
си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за
лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно
изискуеми и са дължими в пълен размер. В случая вземането на ищеца произтича от
сключен с ответника договор за лизинг. Валидността на договора за лизинг не е
спорна,като договора е валиден,като е породил съответните правни последици.В
тази връзка ищецът е изпълнил задължението си и е представил на ответника
лизинговите вещи – посоченото устройство марка,модел ,сериен номер ,като
насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на съдебното
дирене.Поради това иска се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното
производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени,съразмерно с нейното
частично уважаване в общ размер на 184 лева.
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски по настоящото
производство съразмерно на уважената част от осъдителния иск за лизинговите
вноски.
На осн. чл.
78,ал.3 от ГПК право на разноски има ответника, но такива не са сторени, нито
поискани.В настоящия процес, с оглед
частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3
от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по съразмерност.
Ответникът обаче не претендира разноски, доколкото е представляван от назначен
му особен представител в процеса, на когото по правило се дължи възнаграждение,
внесено от ищеца, което няма пречка да бъде изплатено веднага и в пълен размер
при поискване от адвоката. Ищецът пък е направил следните разноски в процеса,
за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за действителното
им заплащане: държавна такса в размер на 125 лева, депозит за особен
представител на ответника в размер на 300 лева, адвокатско възнаграждение,
претендирано в размер на 300 лева. Така по съразмерност, на ищеца се дължат
разноски от общо 347 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Б.Н., ЕГН: **********
*** СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, за сумата от 77.49/седемдесет и седем лева и 49 ст./-лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен
номер +*********** за устройство за отчетен период 25.7.2017г.-24.12.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -24.10.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за което
е издадена Заповед №1017/04.11.2019г. по ч.гр.д.№1814/2019г. на Районен
съд-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ иска на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик против Б.Б.Н., ЕГН: ********** ***, за сумата в размер на 84.44 лева, представляваща
абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Б.Б.Н., ЕГН: **********
***, да ЗАПЛАТИ на„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 347/триста четиридесет и седем/ лева – разноски
по настоящото дело и сумата от 184/сто осемдесет и четири/ лева - разноски по ч.гр.д. № 1814/2019г. по описа
на PC – Димитровград, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: /п/ не се чете.
Съдебният акт е
обявен на 10.06.2021 г.
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.Петрова