Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 22.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ
СЪСТАВ на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2429 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от “***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт, с която срещу Е.Е.А. с ЕГН **********,***, е предявен иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) 433,69 лева (четиристотин тридесет и три лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит № ***от 27.07.2015г., сключен с „***, прехвърлена с Договор за цесия от 01.07.2017г. на „***прехвърлена с Приложение № 1 от 01.06.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 16.11.2010г. на настоящия заявител, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (04.02.2019г.) до окончателното плащане. 2) 45,08 лева (четиридесет и пет лева и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 17.02.2016г. до 21.09.2016г. 3) 20,14 лева (двадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща такса за оценка на досие. 4) 113,51 лева (сто и тринадесет лева и петдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 18.02.2016г. до 04.02.2019г. 5) 92,34 лева (деветдесет и два лева и тридесет и четири стотинки), представляваща такса услуга „***” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя. 6) 212,41 лева (двеста и дванадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща такса услуга „***” за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
- На 27.07.2015г. между Е.А. и „Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за паричен заем.
-С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 750,00 лева, която била предоставена от страна на кредитен консултант на кредитополучателя по местоживеенето му. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за кредит има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора.
-С договора кредитополучателят се съгласил да заплати такса за оценка на кредитното досие, която е в размер на 37,50лв., разпределена в седмичните вноски, съответно по 0,63лв
-Кредотополучателят се съгласил в чл.25 от Договора да получава допълнителни услуги „Кредит удома”, изразяваща се в доставка на заеманата сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вземането по местоживеенето му. За услугата по предоставяне на заетата сума таксата била уговорена в размер на 176,17лв., а по събиране на вземането в дома на кредитополучателя таксата е уговорена в размер на 411,06лв.
-С договора е уговорена договорна лихва в размер на 147,93лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен кредит, кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок до 21.09.2016г. на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,38лв. и последна изравнителна вноска от 25,24лв.
-На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие със сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 18.02.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 113,51лева.
-Длъжникът извършил плащане по дължимия паричен заем в общ размер на 719лв., която сума погасявала вземането на кредитора за такса услуга „***” за предоставяне заетата сума по местоживеене -83,83лв., такса за събиране в размер на 198,65лв., такса за оценка на досие 17,36лв, договорна лихва 102,85лв и главница 316,31лв.
- На 01.07.2017г. е сключен между „***, с предишно наименование „***, и „***, по силата на който договор вземането от Е.А. е прехвърлено в полза на „***.
- На 01.06.2018г. е подписано Приложение№1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между „*** и „Агенция за събиране на вземания”ООД, понастоящем ЕАД, с което вземането от Е.А. е придобито от ищеца по настоящото производство. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „***/понастоящем „***е правоприемник на „***.
-„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като упълномощено лице от цедентите по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изпратила до ответника уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от името на „*** за станалата продажба, както и уведомително писмо с Изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/***от 25.06.2018г. от името на „***. Пратката се върнала невръчена с отбелязване, че не е потърсена от адресата. На 18.06.2018г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо за извършените цесии чрез куриер. В обратната разписка към товарителницата било отбелязано, че на адреса няма такова лице.
-Към исковата молба се представят копия от уведомленията за извършената цесия от страна на цедентите, чрез „***, които да се връчат на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
-Ищецът подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 342/2019г. по описа на РС Д обрич. Заповедният съд изцяло уважил заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд указал предявяване на установителен иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, не депозира отговор на исковата молба.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 27.07.2015г. между Е.А. и „Провидент Файненшъл България” ООД е сключен договор за паричен заем. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 750,00 лева, която била предоставена от страна на кредитен консултант на кредитополучателя по местоживеенето му. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за кредит има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора.
С договора кредитополучателят се съгласил да заплати такса за оценка на кредитното досие, която е в размер на 37,50лв., разпределена в седмичните вноски, съответно по 0,63лв
В чл.25 от Договора кредитополучателя се съгласил да получава допълнителни услуги „Кредит удома”, изразяваща се в доставка на заеманата сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вземането по местоживеенето му. За услугата по предоставяне на заетата сума таксата била уговорена в размер на 176,17лв., а по събиране на вземането в дома на кредитополучателя таксата е уговорена в размер на 411,06лв.
С договора е уговорена договорна лихва в размер на 147,93лв., формирана при ГЛП от 31,62% и ГПР 48%. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен кредит, кредитополучателят се задължил да върне кредита в срок до 21.09.2016г. на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,38лв. и последна изравнителна вноска от 25,24лв.
На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие със сключения договор, ищеца на начислил на длъжника лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 18.02.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 113,51лева.
Е.А. извършил плащане по дължимия паричен заем в общ размер на 719лв., която сума погасявала вземането на кредитора за такса услуга „***” за предоставяне заетата сума по местоживеене -83,83лв., такса за събиране в размер на 198,65лв., такса за оценка на досие 17,36лв, договорна лихва 102,85лв и главница 316,31лв.
На 01.07.2017г., между „***, с предишно наименование „***, и „***, е сключен договор, с който вземането от Е.А. е прехвърлено в полза на „***.
На 01.06.2018г. е подписано Приложение№1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между „*** и „Агенция за събиране на вземания”ООД, понастоящем ЕАД, с което вземането от Е.А. е придобито от ищеца по настоящото производство. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „***/понастоящем „***е правоприемник на „***.
Съгласно допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор за цесия от 16.11.2010г.- чл.3 ал.1, продавача упълномощил купувача на вземането да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от „***, с предишно наименование „***, и от „***.
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като упълномощено лице от цедентите по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изпратила до ответника уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 25.06.2018г. от името на „*** за станалата продажба, както и уведомително писмо с Изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/***от 25.06.2018г. от името на „***. Пратката е върната невръчена с отбелязване, че не е потърсена от адресата. На 18.06.2018г. до длъжника е изпратено повторно уведомително писмо за извършените цесии чрез куриер. В обратната разписка към товарителницата е отбелязано, че на адреса няма такова лице.
Към исковата молба се представят копия от уведомленията за извършената цесия от страна на цедентите, чрез „***, които да се връчат на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Ищецът е подал завление по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д№ 342/2019г. по описа на РС Добрич. Заповедният съд изцяло уважил заявлението за исковите суми. Тъй като длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, заповедния съд указал предявяване на установителен иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на установеното от фактическа страна,
районния съд прави следните правни изводи:
Предявеният иск по отношение на главницата е предявен по реда на чл.422
от ГПК и е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. По отношение договорната лихва искът е осъдителен и почива на разпоредбите
на чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК. Отношенията между
страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за кредит, като
приложими са нормите на специалния закон за потребителския кредит, както и
общите норми на Закона за задълженията и договорите, уреждащи института на
договора за заем и претенцията за реално изпълнение на договор.
ОТНОСНО
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е
необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на
предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповед за изпълнение.
В настоящия случай в заповедното производство заявлението е изцяло уважено за исковите суми. При това, установителен иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между Е.Е.А. и „***, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, продажбата на вземането от ответницата на „Изи Асет Мениджмънт”, а след това и на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, уведомяване на заемополучателя за извършеното прехвърляне.
Безспорно се установява по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
По делото следва да се приеме, че „*** е действало като финансова институция по смисъла на чл.3 ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 ЗПК.
Относно изправността на кредитора по повод задължението му да предаде заетата сума на заемателя следва да се постави на разглеждане клаузата на чл.4 ал.1 от договора, в която страните са уговорили заетата сума да се предостави по банковата сметка на длъжника. Ответникът, редовно уведомен за делото, не оспорва получаване на заетата сума, а и отпочналото плащане което пък ищеца признава свидетелства за предприети действия на кредитополучателя по изпълнение на договора. Това е индиция, че преди това кредитодателя е предоставил действително заетата сума на ответника А..
С оглед на това, следва да се приеме за установено, че за заемателя е възникнало задължение за връщане на сумата от 750лв. главно задължение, ведно с уговорената договорна лихва върху него, начислена за периода от 17.02.2016г. до изтичане на договора на 21.09.2016г. С оглед забавата на заемателя в разплащане на седмичните му задължения правилно кредитора начислил законна лихва за забава върху главното задължение до дата на подаване на заявлението- 04.02.2019г. Размерът на претендираната на това основание сума не е оспорен.
Таксата за оценка на кредитно досие прехвърля задължението от оценка кредитоспособността на получателя по заема върху него, а не върху кредитора, който следва именно да проучи предварително риска във връзка с предоставяне на потребителски кредит /чл. 16 от ЗПК/, поради което и противоречи на цитираната законова разпоредба. Всяка финансираща институция извършва оценка на кредитоспособността на клиентите по своя собствена методика, но във всички случаи уговорената сума е изключително висока и противоречи на всички принципи на добросъвестност при сключване на договори. Именно за това не се дължи.
Що се отнася до услугата „***” – такси за предоставяне на заема по адрес на клиента, респективно събиране на вноски от дома на клиента,това по съществото си са услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, за които финансовата институция има запрета да събира суми – чл. 10а от ЗПК. В чл.25 от Договора кредитополучателя се съгласил да получава допълнителни услуги „Кредит удома”, изразяваща се в доставка на заеманата сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вземането по местоживеенето му. За услугата по предоставяне на заетата сума таксата била уговорена в размер на 176,17лв., а по събиране на вземането в дома на кредитополучателя таксата е уговорена в размер на 411,06лв.
Предоставяне на кредита е еднократно действие, което като услуга в случая не е извършено с оглед уговорката за банково усвояване на заетата сума. Събиране на вземанията от дома на ответника също е недоказано, с оглед на това, че кредитополучателя преустановил плащанията. Освен това е налице крайно несъответствие на престацията с определената от заявителя цена, което води до неравнопоставеност на страните и нееквивалентност, респективно обосновава отхвърлянето на иска за тази сума. Тези уговорки са в очевидно противоречие с добрите нрави и не отговарят на изискванията за добросъвестно кредитиране – чл. 26 ал.1 ЗЗД, доколкото генерира само допълнителен пасив за получателя на услугата, оскъпява изключително цената на дълга. Друг е въпроса за хипотетичността на разхода в частта относно „събиране на вноските” тъй като изобщо е изяснено колко посещения са направени, кога и пр.
Ищецът доказа, че е частен правоприемник на „***последното също частен правоприемник на „***, във възникналото кредитно правоотношение по силата на сключените договори за цесия и Приложение№1към него. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия обвързва валидно страните, но за да породи действие и по отношение на длъжника законът предвижда условие -уведомяване от стария кредитор. Уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има отношение за момента, от който новия кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. Целта на това уведомяване е да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, в смисъл да се защити срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Валидно съобщаване е налице както в случаите, когато това е направено лично от цедента /стария кредитор/, така и в случаите когато по пълномощие на цедента, цесионерът/новият кредитор/ извърши такова съобщаване, какъвто е настоящия случай, тъй като в случая, не се касае за лично, непрехвърлимо действие, което може да бъде извършено само и единствено от стария кредитор.
В разглеждания случай от доказателствата по делото се установява, че двукратно цесионера, по пълномощие, изпращал уведомления до заемателя чрез куриерски пратки. Действително пратките са изпратени на адреса в договора за заем, които изрично е посочен от заемателя като адрес за кореспонденция и заемателя се задължил да актуализира при всяка промяна. Двете уведомления са върнати в цялост като непотърсени. В конкретния случай цесионерът е представил по делото и уведомление, което да се връчи на кредитополучателя с получаване на исковата молба. Видно от разписка към съобщение изпратено до длъжника, на 16.08.2019г. Е.А. е получил искова молба и приложеното към нея уведомление за извършените цесии.
При горните доводи следва да се приеме, че ищецът, като частен правоприемник на кредитодателя е встъпил в неговите права и притежава субективното право да претендира изпълнение по договора за кредит. Както беше прието по –горе, задължението на ответника е да заплати само уговорената главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
Според признанието на ищеца, кредитополучателя е заплатил вече сумата от 719лв. от които договорна лихва 102,85лв и главница 316,31лв. Внесените суми в общ размер от 299,84лв. за такса услуга „***” за предоставяне заетата сума по местоживеене -83,83лв., такса за събиране в размер на 198,65лв. и такса за оценка на досие 17,36лв., са недължимо платени и следва да се отнесат като заплащане на останалите задължения на ответника. В случая липсва уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията. С Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., (ОСГТК) на Върховния касационен съд приема, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според който при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най- накрая главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви, какъвто е настоящия случай. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл.66 ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. С оглед горното извършеното без основание плащане на сумата от 299,84лв. следва да се приеме, че погасява задълженията за договорна лихва и за мораторна лихва до общия им размер от 158,59лв. и частично, със сумата от 141,25лв.- задължението за главница. Така, дължимият остатък за главница възлиза на 292,44лв. Това е единственото задължение, останало непогасено по процесния договор за заем. До този размер и за тази сума искът като основателен подлежи на уважаване. За горницата от така установеното главно задължение до първоначално претендирания размер от 433,69лв. искът подлежи на отхвърляне. На отхвърляне подлежат и останалите претенции за договорна и възнаградителна лихви, такси оценка на досие и такси ***.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
Ищецът е
направил искане за присъждане на разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение в установителното производство. Ищецът представя доказателства
за заплатена държавна такса в размер на 75лв. С оглед изхода от спора, в тежест
на ответната страна следва да се възложат разноските за уважения главен иск
съразмерно на уважената част. Така ответникът следва да заплати на ищеца
разноски за държавна такса в размер на 33,71лв. Такива разноски не му се дължат
за останалите искове поради отхвърлянето им. На осн.чл.78 ал. 8 от ГПК и с оглед направеното искане в исковата молба, в
полза на ищцовата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
За първоначалната претенция в общ размер на 803,66лв.
минималното възнаграждение по Наредбата за заплащане на правна помощ,
към която препраща нормата на чл.78 ал.8 от ГПК се определя от съда на 200лева.
Дължимото юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената част от исковете
възлиза на 72,79лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск,
предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно частичното отхвърлянето на иска, на
ищеца се следват разноски в заповедното производство в размер на 27,31лв.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Е.А. с ЕГН **********,***, Д Ъ Л Ж И на “***, със седалище и адрес на управление: *** , сумата от 292,44 лева, по издадена по ч.гр.д№ 342/2019г. по описа на РС Добрич заповед за изпълнение, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***от 27.07.2015г., сключен с „***, прехвърлена с Договор за цесия от 01.07.2017г. на „***прехвърлена с Приложение № 1 от 01.06.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 16.11.2010г. на настоящия заявител, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (04.02.2019г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата от 292,44лв. до претендираната сума от 433,69лв. главница.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***, със седалище и адрес на управление: *** искове съдът да установи вземането по издадена по ч.гр.д№ 342/2019г. по описа на РС Добрич заповед за изпълнение от Е.Е.А. с ЕГН **********,***, както следва: за сумата от 45,08 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.02.2016г. до 21.09.2016г.; за сумата от 20,14 лева, представляваща такса за оценка на досие; за сумата от 113,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.02.2016г. до 04.02.2019г.; за сумата 92,34 лева, представляваща такса услуга „***” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; за сумата от 212,41 лева, представляваща такса услуга „***” за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя.
ОСЪЖДА Е.Е.А. с ЕГН **********,*** да
заплати на “***, със седалище и адрес на управление: *** сторените разноски в
установителното производство в размер на държавна такса в размер на 33,71лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на на 72,79лв.
ОСЪЖДА Е.Е.А. с ЕГН **********,***
да заплати на “***, със седалище и адрес на управление: *** сторените разноски
в заповедното производство в размер на 27,31лв.