РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Русе, 22.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 15 юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН
дело № 100
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от В.Д.К.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник С. С. ***, против Решение № 34 от
18.01.2022 г., постановено по АНД № 2236/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-1085-002419 от 05.10.2021
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Русе, в частта по т. 1, с която на жалбоподателя за административно нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
– „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца и е осъден В.Д.К. да заплати в полза на РС – Русе
направените по делото разноски за изготвяне на СМЕ – сума в размер на 179 лева
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В жалбата се навеждат
касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния
и материалния закон. Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и вместо
него да се постанови друго, с което да се измени наказателното постановление
като бъде наложено наказание, определено на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е
обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е установил
следната фактическа обстановка: на 24.08.2021 г., около 01:05 часа В. К. управлявал
л. а. марка „Мерцедес 300 Д“, когато на кръстовището между ул. „Панагюрище“ и
ул. „Босилеград“ бил спрян за проверка от полицейски служители от Първо РУ при
ОД на МВР - Русе. По време на проверката полицейските служители установили, че
В. К. не носи контролен талон към СУМПС и се усъмнили, че е употребил алкохол,
поради което бил повикан и екип на сектор ПП при ОД на МВР-Русе с оглед
извършване на проверка за употреба на алкохол. След извършената проба с
техническо средство се установило, че алкохолът в кръвта му е 0,96 на хиляда, бил
му издаден талон за медицинско изследване, а впоследствие се установило, че не
е дал кръвна проба за изследване в медицинското заведение. За горното нарушение
на В. К. е съставен АУАН бл. № 806279 от 24.08.2021 г. за извършено нарушение
по т. 1 от акта - на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, който бил подписан от
нарушителя без възражения. Впоследствие въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното пред РС - Русе наказателно
постановление, с което по т. 1 му били наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
При съдебното
оспорване на издаденото наказателно постановление, във въззивната жалба В. К.
навел твърдение, че докато изчаквали идването на полицейските служители от
сектор ПП, които да извършат проверката за употребата на алкохол с техническо
средство, като той изчаквал в своя автомобил, а полицейските служители от Първо
РУ на ОД на МВР - Русе, които го спрели за проверка – в техния служебен
автомобил, жалбоподателят решил да изплакне устата си с наличната в автомобила
му вода за уста Listerin, направил това
около 5 минути преди идването на втория полицейски екип. За въпросната вода за
уста впоследствие, след като изразходил съдържанието на бутилката, установил,
че същата съдържала алкохол.
По въззивното дело
са събрани гласни доказателства, като е бил разпитан актосъставителят, който
всъщност е един от двамата полицейски служители от сектор ПП, които са били
извикани на място от колегите си да извършват проверка на жалбоподателя с
дрегер. Не са били разпитани полицейските служители от Първо РУ на ОД на МВР -
Русе, които първоначално са спрели за проверка водача. Един от тези двама
полицейски служители, свидетел по АУАН и очевидец на нарушението, в качеството
му на свидетел по делото е бил нередовно призован и не се е явил в проведеното
о.с.з. на 09.11.2021 г. След като е бил запитан от съда, процесуалният
представител на жалбоподателя е заявил, че не държи на разпита на този свидетел.
Първата съдебна инстанция е приела, че непровеждането на разпита на този
свидетел не би затруднило разкриването на обективната истина, поради което го е
заличил от списъка на призованите по делото лица.
Във връзка с
установяване твърденията на жалбоподателя, че водата за уста, която бил
употребил около пет минути преди пристигането на втория полицейски екип, би
могла да повлияе на резултата при проверката с техническо средство „дрегер“, по
искане на В. К., съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, която да
отговори на въпроса възможно ли е при употреба на посочената антисептична вода
за уста да се увеличи измерената концентрация на алкохол от техническото
средство и до каква степен. От изготвената и приета по въззивното дело СМЕ се
установило, че препаратите от този вид били два вида: съдържащи алкохол и
несъдържащи алкохол. Съдържанието на алкохол в обикновения Listerin бил 26,9%. Някои различни видове Listerin имали алкохолно съдържание до 21%.
Обикновено препарата променял резултата при измерване на алкохол в издишания
въздух. Тези фалшиви положителни резултати обикновено били малко, в рамките на
0.1 - 0.3 промила и освен това били доста краткотрайни. Рядко при наличие на
количество препарат в устната кухина можело да се установят много високи
стойности на алкохолно съдържание в издишания въздух. Установено било, че 15
минути са достатъчни, за да изчезне алкохолът от устата. Затова обикновено
контролните органи правели повторен тест след 15-20 минути. В съдебната медицина
употребата на алкохол и различни препарати преди проверката и измерване на
алкохол в издишания въздух била известна като „послепиене“. Когато водачът
съобщавал за такава употреба на алкохол, се вземала кръвна проба, правели се
допълнителни изследвания - повторна проба след период от време и др.
При така извършените процесуални
действия и направените въз основа на събраните доказателства фактически
констатации, РС - Русе е приел от правна страна, че наказаното лице безспорно е
осъществило вмененото му нарушение по ЗДвП както от обективна, така и от
субективна страна. Изложил е мотиви и относно правилната индивидуализация на
кумулативно наложените административни наказания. Приел е също така, че в хода
на производството пред АНО не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Обсъдил е и аргументирано е приел за неоснователно
основното възражение, респ. искане на жалбоподателя, а именно че следва
да се измени процесното
НП и да се намалят наложените с него наказания с мотив, че употребата на Listerin от жалбоподателя по време на
проверката е довело до завишено отчитане на алкохол в кръвта му при изготвяне
на пробата с техническото средство, като следвало пробата да се счита, че е с
0,3 промила по-ниска от отчетената такава и предмет на настоящото производство
– от 0,96 промила. Мотивиран така, РС - Русе е потвърдил изцяло
наказателното постановление.
Решението на РС - Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
При събирането
и преценката на доказателствата, по-конкретно като е заличил свидетеля
Александър Ивов Ламбов от списъка на призованите лица, районният съд не е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, тъй
като на първо място това заличаване е станало при непротивопоставяне на жалбоподателя,
нещо повече - при изрично заявеното от
негова страна в съд.заседание, че не
държи на разпита на свидетеля Ламбов. Очевидно процесуалният представител на
жалбоподателя не е считал, че показанията на този свидетел – един от двамата
полицейски служители, които първоначално са спрели В. К. за проверка, ще подкрепят
тезата му, че докато е изчаквал идването на втория полицейски екип е изплакнал
устата си с вода за уста Listerin, съответно от показанията му не биха
се установили благоприятни за него последици. На следващо място, както самият
жалбоподател твърди, докато са чакали да дойде екип на сектор ПП, той е бил в
собствения си автомобил, а полицейските служители – в техния служебния
автомобил. Водачът бил спрян за проверка в тъмната част на денонощието. При
тези данни, е било обективно невъзможно полицейските служители, първоначално
спрели В. К. за проверка, да възприемат неговите действия във времето до
пристигане на екипа от сектор ПП. Следователно, непровеждането на разпит на
полицейските служители, спрели първоначално В. К. за проверка, не е довело до
нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на първата съдебна
инстанция, тъй като не е възпрепятствало разкриването на обективната истина по
делото.
Фактическата
обстановка, нарушението по ЗДвП и авторството на деянието са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Анализирал е установените факти и приложимите правни
норми и е приел, че нарушението е правилно установено и безспорно доказано,
като предвиденото за него наказание е определено от закона в абсолютен размер.
Настоящата
инстанция счита, че решението на въззивния съд е правилно и не страда от
сочените от касатора пороци. Административният съд споделя изводите на
въззивната инстанция и счита възраженията на касационния жалбоподател за
неоснователни.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото
се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2, във връзка с
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран. Правилно
и напълно обосновано първата съдебна инстанция е отхвърлила като неоснователно
възражението, респ. искането на жалбоподателя НП да бъде изменено като
наказанията бъдат определени на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, предвид
посоченото в СМЕ, че процесната вода за уста би могла да промени резултата от
изследването с дрегер в рамките от 0,1 – 0,3 промила и затова в случая следвало
да се приеме с 0,3 промила по-ниска стойност от установената с техническото
средство. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на районния
съд, че за употребата на
вода за уста Listerin,
жалбоподателят е навел твърдение едва във въззивната жалба, като тази негова
защитна теза не се явява подкрепена от каквито и да било други обективни,
доказващи това твърдение факти и обстоятелства. По време на проверката
жалбоподателят не е заявил пред полицейските служители, че именно
непосредствено преди това е употребил такъв препарат. При съставяне на АУАН не
е посочил, че има възражение относно отчетената стойност на алкохол в кръвта му
от техническото средство. В законовия 3-дневен срок от съставянето на АУАН също
не е възразил относно извършената му проверка. Освен това, както сочи и вещото
лице по назначената по въззивното дело СМЕ, в делото няма обективни факти, от
които могат да се направят експертни изводи по конкретния казус във връзка с
поставения въпрос, като посочените в заключението данни са литературна справка.
Действително по делото липсват изобщо установявания за вида вода за уста Listerin - дали същата съдържа или не алкохол
и съответно какъв е неговия процент. Доколкото се касае за наличие на алкохол в
кръвта на нарушителя в размер, надхвърлящ 0.5‰ и попадащ в границите,
регламентирани в санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
деятелността на последния безусловно съставлява нарушение по приложената норма
от закона.
С
оглед гореизложеното решението на РС - Русе като правилно следва да бъде
оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от
АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 34
от 18.01.2022 г., постановено по АНД № 2236/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-002419 от 05.10.2021 г.
на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, в частта по т.
1, с която на В.Д.К. *** за административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона
за движението по пътищата и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон са
наложени кумулативно административни наказания – „глоба” в размер на 1 000 (хиляда)
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и е осъден В.Д.К.
да заплати в полза на РС – Русе направените по делото разноски за изготвяне на
СМЕ – сума в размер на 179 лева на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр. с чл.
84 от ЗАНН.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.