№ 168
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500633 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 122 от 14.06.2021 г., постановено по гр. дело № 334/2018 г.
по описа на Самоковски районен съд, е отхвърлена предявената искова
претенция с правно основание чл. 52, ал. 2 СК, предявена по реда на чл. 327,
ал.1 ГПК от Б. В. П. и Г.В. П.- Р. срещу С. М. Ф. за установяване на това, че
бракът, сключен с акт за граждански брак №../.............. г. на Община С. между
В. Б. П./починал на 02.06.2017 г./ и С. М. Ф. е бил дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на преживялата съпруга. Ищците са осъдени да заплатят на
С. М. Ф. сумата от по 750 лева за направени разноски по делото.
Признато е за недоказано оспорването от Г.В. П.- Р. и Б. В. П.
истинността на пълномощно от В. Б. П., с нотариална заверка на подписа му,
извършена с рег.№873/22.12.2016 г. от А. П., нотариус с район на действие
СРС, относно автентичността на подписа на В. Б. П. за упълномощител.
Решението е обжалвано от ищците Б. В. П. и Г.В. П.- Р., чрез
пълномощника си адв. Ю.И. С.- САК, с твърдения за неговата неправилност и
необоснованост. Твърди се, че обжалваният акт е постановен при нарушение
на материалният закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
В жалбата се излага твърдение, че по делото е установено безспорно
наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака между
съпрузите, поради което е налице основание за неговото прекратяване. Сочи
се, че изложената фактическа обстановка в съдебния акт е непълна и не
1
кореспондира със събраните по делото доказателства.
Твърди се също така, че неправилно районния съд е кредитирал
едностранно свидетелските показания събрани в хода на производство, като е
дал превес на свидетелите на ответника. Не са взети под внимание
обясненията на ответницата в частта, свързана с получени и разходвани
парични средства от нейна страна, както и относно начина на тяхното
разходване.
На следващо място не е взет под внимание факта, че В. П. е имал
желание да се лекува и живее в САЩ при неговата дъщеря.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение със законните
последици от това.
Ответницата по въззивна жалба отправя искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В. Б. П./починал на 02.06.2017 г./ е предявил иск за развод на 01.06.2017
г. срещу С. М. Ф. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака.
Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на
26.06.2015 г., като от брака си нямат деца. От първите си бракове всеки един
от тях е имал по две пълнолетни деца. Твърди още, че при сключване на брака
здравословното му състояние не е било добро, като впоследствие след като
здравето му се е влошило е претърпял хирургическа операция. Било му е
проведено лечение в различни болнични заведения. Сочи, че в период от
няколко месеца преди подаване на исковата молба, здравословното му
състояние се е влошило съществено, като на него са му били установени
няколко тежки заболявания изискващи хирургически операции,
специализирани болнични грижи и лечение, а след изписването му от лечебно
заведение, поради невъзможността сам да се грижи за себе си и от постоянни
ежедневни домашни грижи и санитарно- хигиенно обслужване.
Сочи още, че е имал достатъчно средства, за да му се осигури, както
нужното качество на извършваните операции, необходимите медицински
консумативи и лекарства, така и храна и болногледач. Ответницата е била
единствения му близък човек, който се е намирал по това време в страната и е
могла да му осигури нужните за неговото здраве и живот грижи.
Твърди се, че брачната връзка между страните е била окончателно
прекъсната, без възможност да бъде заздравена, поради съществени брачни
провинения от страна на ответницата изразяващи се в:
- системен отказ да полага нужните за него грижи, да осигури нужните за
това средства, както и за нецелево харчене на собствените му средства от
банковата сметка.
Ищецът е отправил искане към съда бракът му с ответницата да бъде
прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на
2
ответницата.
Ищецът В. Б. П. е починал на 02.06.2017 г., като на основание чл. 52, ал.
2 СК неговите деца- Б. В. П. и Г.В. П.- Р., с молба от 04.10.2017 г. са заявили
пред СРС, че желаят образуваното по делото производство да продължи.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е представила писмен отговор, в
който заявява, че оспорва изложеното в исковата молба. Сочи се, че не са
били извършени от нея посочените в молбата брачни провинения. Развити са
подробни съображения в тази насока.
Настоящият състав на Софийски окръжен съд, след като взе предвид
становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, прие за установено следното:
Видно е от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, че страните са сключили граждански брак на ......... г. в гр.
С., за което е съставен акт за граждански брак №../.............. г. на Община С..
На 02.06.2017 г. ищецът е починал, като в производството на основание
чл. 52, ал. 2 СК низходящите на ищеца деца, Б. В. П. и Г.В. П.- Р. са поискали
процеса да продължи, както и съдът да се произнесе по вината на ответницата
и основателността на предявения от баща им иск.
Последните няколко години от съвместния живот на В. П. и ответницата
са живеели заедно в гр. С.. След влошаване на здравословното състояние на
ищеца, той е бил на легло, а ответницата е полагала ежедневните грижи за
него, дори е била ангажирала жена, която да се грижи за него по 3-4 часа
дневно, когато е била на работа.
При първоначалния ищец са се проявили редица тежки заболявания, като
бъбречен карцином, първична двустранна гонартроза, с по-тежко засягане на
дясната става; хипертонична болест на сърцето, без сърдечна недостатъчност;
неинсулинозависим захарен диабет; язва на стомаха; гастродуоденит,
рефлукс езофагит; от колит, полип на сигмата; чернодробна цироза с вирусна
генеза /хепатит С/; мозъчно-съдова болест и киста на левия бъбрек. По делото
е приета Съдебно- медицинска експертиза/стр.533/, вещото лице по която е
дало заключение, че са извършени относими и необходими медицински
дейности по отношение на ищеца.
От експертизата се установява, че при първата хоспитализация на ищеца
на 02.11.2016 г. са установени данни за увредено общо здравословно
състояние, с множество системни заболявания, като особено тежко и
застрашаващо живота е било раковото заболяване на десния му бъбрек. За
периода от 02.11.2016 г. до 19.05.2017 г. ищеца е бил хоспитализиран 7/седем/
пъти, като след извършената операция по ендопротезиране на дясното коляно
състоянието му се влошило прогресивно. След хоспитализацията на
19.05.2017 г. е бил изписан с минимално подобрение.
3
От заключението на вещото лице се установява, че тежките заболявания
установени у първоначалния ищец – чернодробната цироза, неинсулино-
зависим захарен диабет и бъбречния карцином пряко са застрашавали живота
му, като поотделно и в тяхната съвкупност естеството им води до смърт.
Установява се още, че съвременното ниво на медицината не е в състояние да
избегне този изход, а само може да овладее симптомите, да намали тежестта
на оплакванията и да удължи живота, като рехабилитацията при такива
заболявания може единствено и само да подпомогне съществуването на
пациента.
По делото са приети справка от МБАЛ „П.“ ООД и приложения към
нея/стр.190 и следв/, справка от УМБАЛСМ „П.“ и приложения към
нея/стр.241 и следв/, справка от ВМА, справка от „П. М. б. з. а. л.- С.“ ЕАД и
приложения към нея /стр.291 и следв./, отговор от „А. С. К. ДКЦ“
ЕООД/стр.490 и следв/, отговор от „А. С. К. ДКЦ“ и приложения към него
/стр.493 и следв./. С тях се установява, престоят и леченията които са били
проведени на В. П., лечебните заведения, в които са били проведени същите,
както и какъв е бил здравословния му статус към момента на постъпването и
изписването му от лечебните заведения.
От показанията на свид. Д. Г. и свид. Л. В. се установява, че за
първоначалния ищец грижи е полагала неговата съпруга/ответницата/. Тя се е
грижела добре за него, като му е осигурявала необходимото. Свид. В. е
помагал с каквото може, тъй като В. П. е бил трудно подвижен. Показанията
на двамата свидетели се кредитират само в частта, с която се възпроизвеждат
личните и непосредствени впечатления, попадащи в предмета на доказване по
делото.
От показанията на свид. П. В. се установява, че Б.П. е бил във
влошени отношения с неговия син, така и това, че последната операция, която
му е била направена е била по иниациятива на неговата дъщеря. За пълнота
следва да се отбележи, че свидетелката се е виждала рядко с В. П..
С показанията на свид. Л. П. се установява, че за период от два
месеца, докато ищцата- Г. П.- се е намирала в страната, същата е полагала
грижи за нейния баща. Последната операция на първоначалния ищец е била
проведена имено по нейна иниациятива. От В. П. е разбрала, че той се чувства
разочарован и пренебрегнат.
По делото са приобщени и свидетелските показания на свид. Л.
Х./нотариус/ и свид. А. П./нотариус/, с които се установяват факти и
4
обстоятелства свързани с извършени от тяхна страна нотариални
удостоверявания, с участието на първоначалния ищец. С показанията им не се
установяват факти свързани с наведените от него твърдения за състоянието на
брачната му връзка, поради което същите като неотносими не следва да се
кредитират от настоящия състав.
По делото са приобщени и показанията на свид. В. Я./бивш
пълномощник на В. П./. Чрез показанията му се установява, че той е бил
ангажиран от доверителя си за конкретни действия, сред които е било и
подаването на исковата молба по настоящето дело пред СРС. Всичко което е
узнал по случая, му е било разказано именно от В. П.. Свидетелят Я. не е имал
лични и непосредствени наблюдения и впечатления от ситуацията. Доколкото
с показанията на този свидетел се преповтарят твърдения посочени вече в
исковата молба, а не се установяват факти и обстоятелства, които да са били
възприети от свид. Я., то същите не следва да се кредитират.
Правилно районния съд е приел, че основните изследвания, лечение и
специални грижи, от които първоначалният ищец се е нуждаел във връзка с
множеството свои заболявания, е следвало да бъдат и са били проведени в
болнични заведения при общо седемте му хоспитализации в периода
02.11.2016 г. – 19.05.2017 г., в резултат на които е следвало да се полагат
грижи за него ежедневно. За полагането на тези грижи са се изисквали
немалко средства за разходи, за които не винаги може да се изготвят или
представят документи.
По делото се установи и това, че при проведени отделните
хоспитализации на първоначалния ищец за периода от 02.11.2016 г. до
19.05.2017 г., неговите пълнолетните деца/въззивници по настоящето дело/ са
били извън България.
По делото не се установи първоначалния ищец по делото да е имал други
близки освен неговите деца и неговата съпруга- ответника по делото, които да
са полагали грижи за него. Вземайки предвид факта, че неговите деца са
живеели и работели за постоянно в чужбина, то безспорен е факта, че
ответницата е имала единствено основна активна роля в полагане на грижите
за него, както и за организирането и провеждането на необходимите операция
свързани с неговото здравословно състояние.
Установено е по делото, че неговата дъщеря/ищец/, след като се е
прибрала в страната за определен период от време/около два месеца/, преди
смъртта на баща си е полагала грижи за него, както и това, че тя е
организирала всичко около проведената му операция, факти които се
5
установяват от показанията на свидетеля Л. П.. С показанията и обаче не
може да се докаже в достатъчна степен брачното провинение на ответницата
по делото, че тя не е полагала необходимите грижи за съпруга си. Именно
заради това е бил правилно направен извода от страна на районния съд.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд направи
следните правни изводи:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, като
развитието на производството след смъртта на първоначалния ищец в хода на
делото има своето правно основание в разпоредбата на чл. 52, ал. 2 СК, вр. чл.
327 ГПК.
В хода на съдебното производство пред първоинстанциония съд е
починал ищеца и делото е продължило по реда на чл. 327, ал. 3 ГПК, предвид
изявеното желание от страна на неговите наследници по закон. Ето защо
брачния иск, с който е сезиран съда е трансформиран в установителен иск с
правно основание чл. 52, ал. 2 СК. Основание на този иск е установяването с
допустимите по ГПК доказателства, че преди смъртта на ищеца, бракът
между страните е бил дълбоко и непоправимо разстроен, като вината за
настъпването на това разстройство има преживялата съпруга. Разпоредбата на
чл. 327, ал. 3 ГПК е императивна и съдът е длъжен да се произнесе само и
единствено по точно определения от закона предмет, а именно - вече
посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака
виновно поведение на преживелия съпруг.
Така предявеният установителен иск е недоказан, поради което и
неоснователен.
В исковата си молба ищеца е изтъкнал няколко причини, стоящи в
причинно- следствена връзка с поведението на съпругата, които като краен
резултат са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Като
такива е посочил, че е имало системен отказ да се полагат нужните за него
грижи, да се осигурят нужните за това средства, както и за нецелево харчене
на собствените му средства от банковата сметка.
При преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
намира, че не са установени сочените действия от преживелия съпруг, поради
което не са били налице основанията за уважаване на предявения по реда на
чл. 327 ГПК във връзка с чл. 52, ал. 2 СК иск.
По делото не се установи от показанията на разпитаните свидетели, както
и от останалите събрани по делото доказателства, ответницата системно да е
6
отказвала да полага нужните за ищеца грижи, както и да му осигурява
нужните за това средства. По делото не е установено и твърдението за
нецелево харчене на собствените средства на ищеца от банковата му сметка.
Твърденията за това, че са кредитирани едностранно свидетелските
показания събрани в хода на производство, като първоинстанционния съд е
дал превес на свидетелите на ответника не намират опора при извършения
анализ в доказателствения материал по делото. Не се установи от
доказателствата по делото да са анализирани доказателства едностранчиво,
напротив в мотивите на съдебния акт са коментирани факти и обстоятелства,
които в една или друга степен потвърждават изложеното в исковата молба, но
по своят характер не са в достатъчна степен да обосноват извод за доказаност
на предявеният иск.
По делото липсват каквито и да е доказателства за нецелево харчене на
собствените на първоначалния ищец средства от неговата банкова сметка.
Никой от свидетелите не е възприел лично такива обстоятелства, като видно
от многократни хоспитализации и лечения на първоначалния ищец не са били
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ицщите, освен за
последната операция, която е била проведена именно по тяхна иниациятива.
Следва да се отбележи също така, че с показанията на свидетелите Л. В. и
Д. Г., твърденията на първоначалният ищец, че съпругата му не се е грижела
за него са опровергани.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна следва да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения, като по отношение
на наведените от първоначалният ищец основания за разстройството на брака
му с ответницата, ищцовата страна е носела доказателствената тежест. В
случая, тази страна не е проявила необходимата процесуална активност, да
ангажира доказателства, установяващи наведените от първоначалният ищец
твърдения, представляващи основание на установителния иск по чл. 52, ал. 2
СК. Съобразно това, същата страна следва да понесе последиците от
процесуалното си поведение, като съдът приеме тези твърдения за
недоказани.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
7
С оглед изхода на делото и направеното от въззиваеамата искане за
разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да й заплатят
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящата
инстанция в размер на 600 лв.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122 от 14.06.2021 г., постановено по гр.
дело № 334/2018 г. на Самоковски районен съд.
ОСЪЖДА Г.В. П.- Р., ЕГН**********, с адрес гр. С., ж.к. „М.-.“, бл. ...,
вх. ., ет.. и Б. В. П., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „М.-.“, бл. ..., вх. ., ет..
да заплатят на С. М. Ф., ЕГН********** с постоянен и настоящ адрес гр. С.
ул. „А.“ №., ет.. , ап. . сумата от 600/шестстотин/ лева за сторени разноски по
делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8