Решение по дело №121/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 149
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20185500100121
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№149                                            15.05.2019 г.                         град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети април                                                                          2019 година

в открито заседание, в следния състав:    

                                                      

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                      

Секретар: Пенка Василева,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 121 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

       

Производството е на основание чл. 227, ал. 1, б. “в” от ЗЗД.

 

Ищцата М.К.Г. в ИМ твърди, че тя и покойният й вече съпруг дарили на внука си К.А.С. – ответник по делото процесния недвижим имот, подробно описан в приложения нотариален акт. Твърди още, че отгледала К. и се грижила за него като майка, защото дъщеря й го родила когато била на 15 години и самата тя била още дете. Той растял в най-бедните години, но с дядо му още били млади, работели и се грижили и за дъщеря си и за детето й, както и за втория им внук, който впоследствие тя родила. Те отгледали и възпитали К., защото баща му изоставил дъщеря им още когато тя била бременна във втория месец. През 2005 г. дъщеря им заминала в И. и оставила децата при тях. Изучили ги, завършили техникум по електроника и си взели хляба в ръцете. През всички тези години живеели в обич и всички грижи и тревоги по израстването на К. били върху нея. В началото на 2016 г. К. довел булка. Откакто довел булката вкъщи отношението на К. към нея започнало да се променя. Започнал да се отнася грубо, да я ругае с цинични думи, да й показва неприлични жестове с ръка, да я обижда и да се държи непочтително. Не можела да повярва, че това било детето, което отгледала. Започнал да й се подиграва, че била луда, защото постоянно плачела. Съжалявала, че дарявайки му апартамента, с дядо му ощетили дъщеря си, а той така се държал с нея. Позволявал и на жена си да се държи зле с нея. Не искала да и тровят старините, не заслужавала такова отношение след всичко което била направила за него толкова години. През август 2017 г. направили сватба на К.. Въпреки непочтителното му отношение, тя отишла на сватбата и му дарила 500 лв.. Толкова неща им дала от нямането си, пари които с години била събирала за сватби и за старини, а той отричал всичко което била направила за него и дори не я признавал като негова баба. Апартамента, който дарили на К., той давал под наем, по през месец май 2016 г. квартирантите му напуснали. От тогава започнала да го моли да я пусне да живее там, за да избяга от скандалите, от стръмното в квартала и да може да се обслужва по-лесно, но той не се съгласил. Преди няколко месеца му направили ремонт и отишли да живеят в него. Къщата, която купили през 2000 г. отдавна я нямало. С другите съсобственици се разбрали да разделят двора на две части. Говорили с дъщеря й и тя се съгласила да я съборят, за да може тя да си построи по-хубава къща. От тази къща тя обитавала мазето. На единия етаж от нея живеел К. заедно е жена си. На другия етаж живеел другият и внук. Къщата се намирала на много стръмно място и автобусната спирка била далеч. Задъхвала се много докато се прибере. Сама ходела да си пазарува храна и лекарства. Случвало се било да изпраща К., но той не й купувал нещата, за които го помолила, не й връщал и рестото и това започнало много да я затруднява, защото не можела да си позволи повече излишни харчове. От години била с множество заболявания. Оперирали я от рак на гърдата и рак на кожата. Преживяла исхемичен инсулт и досега продължавала да има много високо кръвно налягане. Била трудно подвижна. На няколко пъти падала, защото й прилошавало и при две от паданията имала счупвания на ребра. Получавала  инвалидна пенсия, която общо с добавките към нея била в размер на 332,50лв.. Постоянно пиела лекарства. Някои от тях се поемали от здравната каса, но други трябвало да плаща сама и като не й стигат парите дори не ги купувала. Не можела да разчита на К. за помощ. Дъщеря и я вземала за кратко при нея в И., за да я заведе при лекари и да се погрижила за здравето й. Там я оперирали от карцином на кожата на нейна издръжка, но там тя си имала мъж и работа и не можела да се грижи постоянно за нея. На 26.10.2017г. му отправила писмена покана за даване на издръжка, от която се нуждаела, в отговор на която той заявил, че се грижел за нея и не разполагал с финансова възможност да и помага, което не било вярно. Ето защо моли съдът да постанови решение с което да отмени извършеното във формата дарение на подробно описания в ИМ недвижим имот, поради отказ от страна на надареният да се погрижи за ищцата, като й дава издръжка.

 

        В срока за отговор е постъпел такъв от ответника К.А.С., чрез адв. И.Г.Д. в който взема становище, че предявеният иск е неоснователен. Изложените в исковата молба твърдения обосновали предявен иск за разваляне на договор за гледане и издръжка, какъвто не бил сключван между страните по делото. Сключеният между ищцата и покойният й съпруг П.И.Г.от една страна и ответника от друга, бил договор за дарение по който не се дължи насрещна престация. По тази причина оспорва твърденията, че ответника имал задължение да гледа и издържа ищцата. Докато живял при ищцата ответникът полагал непосредствени грижи за нея, водел я на лекар, купувал лекарства, плащал сметки за ток и вода, купувал хранителни продукти, дърва и др., извършвал за своя сметка ремонти на къщата й. В последните 2-3 години, М.К.Г. много променила своето отношение към него и околните. Нееднократно заявявала своето желание да живее сама, казвала че не можела да понася никого. Влизала в непрестанни разпри по незначителни поводи както с него, така и с околните. Особено сериозен бил конфликта между ищцата и Х.А.К., с която ответникът живеел на съпружески начала. От 2016 г. той имал сериозни здравословни проблеми, което се установявало от представените медицински документи. Страдал от синдром на раздразненото дебело черво, както и от смесено - тревожно депресивно разстройство. Последното било диагностицирано през есента на 2017 г. когато конфликта между страните по делото се изострил особено много. Това била непосредствената причина поради която, той напуснал жилището на баба си и отишъл да живее в процесния имот. Ответникът работел по трудово правоотношение едва от началото на 2018 г, като размера на брутния му доход бил около 400 лева, което се установявало от представената Служебна бележка. Липсата на финансова възможност за даване на издръжка, липсата на доказателства, че ищцата не можела да си осигури по друг начин необходимата й издръжка показвало неоснователност и недоказаност на предявеният иск с правно основание чл. 227. ал. 1.6. "в" ЗЗД за отмяна на договор за дарение, до претендиралия размер от 7/8 идеални части, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски по делото.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:          

Между страните не се спори, че с Нотариален акт №67, том I, нот. дело № 17/2010 г., в качеството си на дарител, ищцата заедно с покойния си съпруг дарила на внука си К.А.С. процесният недвижим имот. 

 

От представената Служебна бележка, издадена от ЕТ" Имидж - Графикс-Найден Неделчев" Стара Загора се установява, че размера на брутния доход на ответника е около 400 лева месечно.

 

От свидетелските показания на свидетелката Т.П.С.дъщеря на ищцата и майка на ответника, се установи, че когато родила била малка, непълнолетна, на 14 години. Майка й тогава помогнала да  отгледа ответника. В И. заминала да работи и живее, и той останал при нея. Били в добри отношенията и двете деца с баба си, които обаче започнали да се обтягат след като ответникът се оженил. Вдигнали сватбата с техни средства, младоженците получили подаръци. Това било преди две години и половина – три. Ответникът по техен обичай направил сватбата и всички подаръци били за него. До този момент той живеел в къщата на баба си. Две години по-късно, отишъл да живее в апартамента, който се давал под наем. Ищцата изкарала наемателя, тъй като искала да се върне да живее там. Къщата, в която в момента живеела била направена при денивелация на терена и била много трудно да се изкачва. Майка й и баща и започнали да строят къщата с много малко средства и я строили в продължение на 10 години, малко по малко. Всички ремонти, които се направили били от средства на свидетелката и съпругът й. Личните и спестявания били в банката на негово име, той разполагал с парите, за да плащал на майстори и да закупувал материалите. Не знае каква била причината за обтягането на отношенията между страните. От една страна знаела версията на майка и, от друга страна на сина си, тя не била свидетел на тази случка и не може да каже какво се било случило. През зимата ищцата винаги се била отоплявала с дърва и въглища. Тя й купувала дървата за цяла зима, обикновено доколкото можел помагал К., но тъй като му се влошило здравословното състояние и когато ставало въпрос помагал доколкото може, но по-голямата тежест била на плещите на малкия и син. Помагал много за ремонта на къщата, въртял се покрай майсторите набавял каквото трябвало да се закупи. Веднъж я завел на кардиолог. Обикновено тя се качвала на автобуса или малкия и син я карал с колата. За пазаруване помагали и двамата по малко докато могат, винаги с нейни средства. Сега била в тежко здравословно състояние и не можела да пазарува, но преди това се хвалела, че от пазара пазарувала. Когато са можели децата са ходили с нея. Наемната цена била около 200 лв., след това я увеличили. Наемателят идвал на адрес и носел парите всеки месец, но в тази къща били като едно цяло, в общо домакинство. Обикновено сметките ги плащала майка и, когато получавала пенсията. Нямала други доходи, освен нейните изпращани и пенсията й. Майка и живеела в приземния етаж, на третия етаж живеел сина и К., на втория етаж в момента живеел другия и син Б.. Електромерът бил общ за цялата къща. Парите, с които се издържали ги изпращала по банков път на К.. Парите все не им стигали. Понякога изпращала по два пъти в месеца пари. Изпращала и на малкия си син пари, но били за общо домакинство, както и парите от наема. Никой не злоупотребявал с тези пари. В момента на етажа на К. никой не живеел. Два пъти вече майка й падала. Първият път счупила три ребра, вторият път счупила две ребра.

 

От свидетелските показания на разпитаната С.А. М. се установи, че М. и К. познавал като съседи, една ограда ги деляла. Дошли през 2001г. – 2002г. да живеят в квартала и направили голяма къща. Бабата гледала и двамата сина от малки, дъщеря й отишла да живее в чужбина. Скарали се, разправии имали някакви в къщи. Жената им готвила, шетала, перяла ги, пазарувала с торбите. Сама ходела на лекар. К. откакто се оженил станал друг човек, не я поглеждал тази стара жена. Бабата идвала и се оплаквала, че откакто се оженил не й обръщал внимание. Старата жена била много кротка, тиха, нямала разправии с комшии.

 

От свидетелските показания на разпитаната И.К.И. се установи, че били приятели от деца с К.. Живеел преди 1 – 2 години на ул. „Ивайло“ №7 с брат си и баба си. Официално не бил женен, брак нямал. Имал жена до себе си, на семейни начала живеели. Правили сватба, той бил на сватбата. През м.08.2017г. имало тържество по всички обичаи, бабата присъствала. Бабата им подарила една сума пари и му подарила апартамент. Пред всички гости по микрофона казала, че на К. дарява апартамент в центъра на С.З.. Показала документи пред камерата, пред всички гости. Тя посрещнала много добре снахата. След това имали някакви карания, обвинения за някакви кражби. Бабата обвинила снахата, че й вземала някакви чинии, чаши. На годежа, няколко месеца преди сватбата, се била подхлъзнала жената и била паднала, имала пукнати ребра. К. я водел на лекар, по болници, навсякъде, когато паднала. С голяма радост си водела хорото с пукнатите ребра. К. имал здравословни проблеми, стомашни проблеми. Последните три години имал сериозни проблеми. Разбирал от компютри и на приятели оправял компютри. Бил започнал в една фирма в К., работел през последните три години.

 

От свидетелските показания на разпитаната Х.А.К. се установи, че имали сватбено тържество на 04.08.2017г. Много добре я посрещнали, нямали никакви караници, като нормално семейство, всички се държали много добре с нея. На сватбата баба му вземала микрофона и заявила, че от самото съжителство с К. им дарявала с 1200 лв. за злато, четиристаен апартамент в центъра на града и 400 лв. в брой на самото тържество. След това драстично се променили отношението й към нея. Започнала да я обвинява, че била крала нейни безстойностни неща. Първо я обвинила, че била откраднала медальон, после нейни чехли, купички.  К. намерил сребърния медальон и й казал, че не трябвало да направи така, а първо трябвало да потърси добре и да не обвинява напразно. Докато живеели там й помагали – миела й чинии, шетала й от време на време, почти през цялото време прекарвали заедно. К. я водил по лекари. Била с тях вторият път, когато паднала и си ударила главата, искали да я заведели на БП. Били заедно – тя, К., бабата и брат му. Казвала, че била добре и че й нямало нищо. Не си спомняла лекарите какво казали, на какво се дължало падането. Един ден се прибирала и по стълбището чула как ищцата се карала с К. и говорила лошо за семейството й, обиждала я. Като чула и слязла долу и попитала защо говорила така, защо я обиждала. Пак я обидила и й казала да се изнася от тази къща, изгонила я от къщи. Излязла от стаята и я чула да казва на К. ако държал на нея тогава да отидел да живее другаде. С К. решили да си освежат една стаичка в апартамента и да живеят там. През 2017г. в края на м.10 отишли да живеят в апартамента, който не бил в добро състояние. Имало влага, не бил изолиран, нямало мебели, нито печка, нито пералня, нямало хладилник. Нямало нищо, мебелите били стари. Имало счупени стъкла в кухнята, в стаята, където живеели те. Бабата искала да отиде да живее там и той й отказвал, защото тя била възрастна и не можела да живее сама и нямало условия за живеене там, за това не я пускал. К. се притеснявал за баба си, да не й се случи нещо като отидела да живее сама. Живеели заедно, когато живеели всички там. Твърди, че в момента ищцата не била сама, Б. бил там и със сигурност й помагал. Сочи, че майката на К. изпращала пари и плащали сметки и разделяли парите.

 

От назначената и приета по делото комплексна съдебна социално-медицинска експертиза се установява, че М.К.Г. страда от: Хронична исхемична болест на сърцето, Атипична стенокардия, Артериална хипертония III ст. мозъчно-сърдечна форма, тежка степен, Хипертонично сърце, Затлъстяване III ст., Разстройство на обмяната на мастите, Мозъчно-съдова болест. Състояние след исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясната средно-мозъчна артерия (м. юли 1999 г.) Пирамидна симптоматика вляво. Карцином на лявата млечна жлеза стадий T3N1M0, оперирана на 05.05.2004г. Счупване на VI, VII и VIII ребра вляво, диагноза от 17.02.2016г. Базоцелуларен карцином в окосмената част на главата, оперирана на 22.05.2017г. Заболяванията в т. 1 са хронични и няма изгледи да се излекуват. Лечението им е медикаментозно с прием на лекарства до края на живота. Пациентката приема Лизиноприл 10 мг. (антихипертензивно средство) и Софтензиф (диуретик). Освен това пациентката трябва да спазва строг хигиенно-диетичен режим. В рецептурната книжка липсва, но по преценка на лекуващия лекар е уместно да приема препарат за намаление нивото на холестерола и 3-гдицеридите. За заболяванията в т. 2, които също са хронични, пациентката е приемала в миналото препарати, подобряващи мозъчното кръвообращение. Заболяването в т. 3 е злокачествено, но предвид 15 г. давност се счита за излекувана. Кодът T3N1M0 означава: ТЗ - тумор с размер 3 (от 4-точкова скала); N1 - (nodulus) лимфни възли - един с метастаза; МО - метастази - няма. Заболяването в т.4 е травматично, не се нуждае от лечение. Заболяването в т.5 също е злокачествено, но на кожата. Лечението му е било оперативно с отстраняване и изследване. Препоръчано е ежегодно проследяване в специализирано заведение и защита от слънчева светлина. От така приложената медицинска документация е видно, че на ищцата са предписани лекарства на обща стойност, не по-висока от 12, 17лв. /дванадесет лева,17ст./. Средния разход за месечната издръжка на едно лице е в размер на 386,73 лв. /триста двадесет и осем лева, 82ст./, който включва минимални разходи както следва: за храна – 151,76лв., за ел. енергия, жилище и др. – 69,26лв., за здравеопазване и лекарства – 27,39лв., за транспорт – 34,58лв., други – 63,50лв..

 

От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Дарението е едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т.е. с осъществяването на дарствения акт не възниква автоматично задължение за надарения. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения. Именно от този момент моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Режимът по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД е базиран на виновно отменително основание – непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във връзка с него.

 

От изслушаната комплексна социално - медицинска експертиза се установи, че посочените от ищцата заболявания не могат да обосноват твърдяната от нея трайна нужда от издръжка. От данните по делото се установява също, че пенсията на ищцата е в размер на 332,25лв.. Съгласно заключението на експертизата месечната издръжка на едно лице е в размер на 386,73 лева. Следва обаче да се отбележи, че нейната дъщеря свидетелката Т.С.изпраща пари от чужбина с които ищцата също разполага. Следователно извода който може да се направи е, че ищцата разполага с доход по - голям от посочения в експертизата минимален размер за издръжка от 386,73 лева. От горното е видно, ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка и материалните й възможности позволяват да покрива нуждите си.

 

За пълнота следва да се отбележи, че разривът между страните е настъпил след като ответникът е сключил брак по техните закони със свидетелката Х.А.К.. Установи се, че на сватбата ищцата е заявила, че им дарявала 1200 лв. за злато, четиристаен апартамент в центъра на града и 400 лв. в брой на самото тържество. След това обаче драстично се променило отношението й към нея, изгонила я, а ответникът се изнесъл заедно с нея, като съда намира, че именно това е причината за завеждането на настоящия иск. Освен това следва да се отбележи, че намерението на ищцата е да живее в процесния апартамент, тъй като бил по подходящ от къщата в Л., а не че се нуждае от издръжка. В случая обаче, отказа на ответника за да не я пуска да живее там е, че ищцата е възрастна, не може да живее сама и е няма условия за живеене в процесния апартамент, което се установява от свидетелските показания.  

 

По отношение на другата предпоставка за уважаване на предявения иск, че дареният има възможност да даде издръжката, необходима на неговия дарител, съдът намира за установено, че към момента на приключване на съдебното дирене, ответникът получава средно по около 400 лева месечно и няма възможност да заплаща издръжка на баба си, която със сумите получавани от чужбина от нейната дъщеря, разполага с повече парични средства от ответника.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 227 ал.1 б."в" от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

При този изход на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на  ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв.. По направеното от проц. представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника съдът намира следното: Видно от представеният по делото списък за разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно към него от ответника е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., което означава, че е съобразен с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 4 на действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

       

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.К.Г., ЕГН ********** *** против К.А.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. “в” от ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с акт № 87, том VI, дело 1138, вх. рег. № 2553/22.03.2010 г. на Нотариус Евелина Кръстева с район на действие Районен съд Стара Загора, рег.№ 395 в регистъра на нотариалната камара до претендирания размер от 7/8 идеални части, по силата на който М.К.Г. и П.И.Г.даряват на ответника собствения си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, жилище № В-VII /буква В-седем римско/, находящо се на седмия етаж от жилищната сграда-блок 1-ви, построена върху държавна земя в кв.47 /четиридесет и седми/, по плана на ***, състоящо се от две спални, дневна, кухня, сервизни помещения, със застроена площ 83,59 /осемдесет и три цяло петдесет и девет стотни/ кв.м., при граници на същото: от изток-двор; от запад-улица, от север-апартамент от другия вход и от юг-стълбище и ап. БЛШ, Заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №21 /двадесет и едно/, със застроена площ4,01кв.м. /четири цяло и една стотна кв.м./. при граници на същото: от изток-мазе №20, от запад-улица. от север-двор и от юг-коридор, КАКТО и 0,815% /нула цяло и осемстотин и петнадесет хилядни/ процента идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху мястото на терена на комплекса, а по СХЕМА № 2251/15.03.2010 на Агенция по геодезия, картография и кадастър С.З., представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.516.509.1.21-шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и шестнадесет точка петстотин и девет точка едно точка двадесет и едно, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес ***, попадащ в сграда №1-едно, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.516.509 - шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и шестнадесет точка петстотин и девет, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, брой нива на обекта 1-едно с площ по документ 83,59 кв.м /осемдесет и три цяло и петдесет и девет стотни кв.м/, прилежащи части: избено помещение №21 /двадесет и едно/ със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68850.516.509.1.20, 68850.516.509.1.44; под обекта: 68850.516.509.1.18; над обекта: 68850.516.509.1.24, поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителя, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА М.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати на К.А.С., ЕГН **********,***,сумата от 1800 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

        РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба, чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :…………………..