Решение по дело №123/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1076
Дата: 20 юли 2023 г. (в сила от 20 юли 2023 г.)
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20237050700123
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1076

Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIV състав, в съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ административно дело № 123 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК.

Производството е образувано по жалба на Д.Е.А., чрез адв.Д. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000061/10.01.2023 г. издадена от полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. е издадена в противоречие материалния закон, както и с принципа за съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК. Твърди се, че липсват мотиви относно налагането на ПАМ, както и, че нарушението е недоказано. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебното заседание по същество на спора, жалбоподателя не се явява. Процесуалният му представител в подробни писмени бележки поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че при липса на резултат от кръвното изследване, не са налице основания за налагане на ПАМ. Навежда нови твърдения за незаконосъобразност на заповедта, тъй като административнонаказателното производство е прекратено, тъй като е образувано досъдебно производство. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание ю.к.Г . По същество оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли същата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 09.01.2023 г. А. управлявал автомобил „Ланчия Федра“ с ДК№ ****, собственост на Е  А. ***, в посока към ул. „Пирин“. Около 20.50 часа А. бил спрян за проверка от служители на Сектор ПП при ОД на МВР – Варна, срещу МБАЛ „Света Анна“. В хода на проверката било установено, че А. управлява автомобила, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Проверката била извършена с Дръг Тест 5000 с № ARРК-0014, който отчел позитивен резултат за „Амфетамин“.

Въз основа на горните констатации административния орган е издал процесната Заповед № 23-0819-000061/10.01.2023 г., с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС на водача, до решаване на въпроса за отговоронстта, но за не повече от 18 месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения.

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДП. Акта е издаден от компетентен орган, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП и приложената по делото Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Варна. Съгласно точка 1.8 от тази заповед, полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна са оправомощени да издават Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДП.

Акта съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В тази връзка съдът не намира, при издаването на атакуваната заповед да са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нейната отмяна.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че на 09.01.2023 г. пробата извършена на А. с Дръг тест е дала положителен резултат за употреба на „амфетамин“.

Същевременно в чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДП ясно е записано, че се налага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца;

При тази законова уредба, съдът намира, че административния орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за издаването на ПАМ, административният орган дори не е длъжен да излага допълнителни мотиви към акта си.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за противоречеие на ЗППАМ с целта на закона. В чл.22 от ЗАНН е посочено че ЗППАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. ПАМ се налага независимо от обстоятелството дали и кога ще бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. С ПАМ не се налага наказание, а се цели да се въздейства по друг начин върху адресатите, с цел препятстване на възможността за продължаване извършването на конкретно нарушение.

Не се споделят възраженията и относно нарушение, принципа на съразмерност, заложен в чл.6 от АПК. Още повече, че със заповедта, срокът на налагане на ПАМ е определен от административния орган в размера предвиден в закона.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за липса на предпоставки за издаване на процесната ПАМ, поради липса на резултатот изследването на взетата кръвна проба от жалбоподателя. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества чл.171, ал.4 от ЗДП препраща към Наредба №1 за РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ. Чл.5, ал.2 от Нардебата дава възможност употребата на наркотични вещества да се установява с тест. От своя страна чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДП постановява, че само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Тоест до получаване на резултатите от изследването на кръвната проба, определящ ще е резултата от проведения по време на проверката тест. От друга страна чл.172, ал.4 от ЗДП указва на проверяващите, че в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

Горното води до извода, че при наличие на положителен резултат от теста, по време на проверката, административния орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да изпълни цитираните законови разпоредби.

Не се споделя и възражението за незаконосъобразност на наложената ПАМ, тъй като административнонаказателното производство е прекратено. На първо място процесната ЗНПАМ е издадена преди прекратяването на производството. На следващо място, целта на ЗНПАМ е да преустанови извършването на нарушението и да предотврати осъществяването на ново нарушение, до решаване на въпроса за отговорността на водача. Решаването на този въпрос може да стане, както в рамките на административнонаказателното производство, така и в рамките на образуваното досъдебно производство. Горонто е още едно основание да се приеме, че ЗНПАМ е наложена законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на ОДМВР Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Е.А., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000061/10.01.2023 г. издадена от полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Д.Е.А., ЕГН ********** *** , да заплати на ОДМВР – Варна, сумата от 100/сто лева/лв.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: