Решение по дело №98/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Боду“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бигла“ № 2А, представлявано от управителя Т. Т. Т., против Решение № 4 от 08.01.2025 г.по АНД № 843 по описа на Районен съд – Силистра за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-2400219 от 11.10.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

Чрез касационна жалба са въведени доводи за постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че в санкционния акт не е посочена датата на извършване на нарушението, а освен това от страна на работодателя са изпълнени в срок предписанията, дадени от контролните органи за отстраняване на констатираното нарушение, поради което не са били налице предпоставки за санкциониране на дружеството. Твърди се, че дори в случая да се приеме, че съставът на нарушението е формално осъществен, деянието следва да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 415в от КТ с оглед изпълнението на предписанията и липсата на вредни последици за работника. Моли се за отмяна на акта и потвърденото с него наказателно постановление, а в условията на евентуалност – за преквалифициране на деянието като маловажно и редуциране на санкцията.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юриск. И. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото за процесуално представителство.

Прокурорът от ОП – Силистра изразява становище, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Боду“ ООД срещу НП № 19-2400219 от 11.10.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, издадено въз основа на АУАН № 19-2400219 от 26.09.2024 г., с което на касатора, на основание чл. 414,ал.1 от КТ, в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева за извършено нарушение по чл. 264 от КТ. Изпълнителното деяние съставлява хипотеза за неизплащане на работник допълнително възнаграждение за 12 часа работа по време на официални празници през май 2024 г., в размер според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение.

За да постанови обжалвания акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган и извод за извършване на нарушение на разпоредбата на чл. 264 от КТ. Приел е,че между дружеството и работника Д. В. Я. е бил сключен трудов договор, по силата на който Я. е изпълнявал длъжността „охранител“, при пълно работно време и основно възнаграждение в размер на 933. 00 лева. Работното му място било в база „Органикленд“ с. Калипетрово, общ. Силистра. При извършената проверка от контролните органи на 05.09.2024 година в посочения обект било установено, че работникът е положил в празничен ден „Великден и Велики понеделник“ 12 часа труд нощна смяна без да му е заплатено допълнително трудово възнаграждение за този труд. Въз основа на констатациите е съставен АУАН № 19-2400219 от 26.09.2024 г. за нарушение по чл. 264 КТ като в словесната част на административното обвинение били отразени горепосочените факти. Въз основа на акта е издадено оспореното НП като е възприета квалификацията на нарушението, посочена в АУАН.

Съдът е констатирал, че образуваното и водено административно-наказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Коментирал е, че събраните доказателства установяват, че наетият от дружеството работник Д. Я. е положил труд в дни, определени за празнични, който труд не му е бил заплатен според предписаното в чл. 264 КТ– не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. По повод наведените доводи от защитата, че нарушението е било отстранено в дадения от контролните органи срок, съдът е приел, че простъпката е осъществена през месец май 2024 г., констатирането ѝ е било при извършване на документалната проверка на 26.09.2024г., наказателното постановление е издадено на 11.10.2024 г., а плащането на дължимото възнаграждение е станало на 15.10.2024г. и то, след изрично указване на този срок, а не е било предприето своевременно и по инициатива на работодателя, за да се ползва от посочената привилегирована норма. Изтъкнал е, че периодът май – октомври е твърде дълъг, за да се приеме, че нарушението е отстранено във възможно най-кратък срок и лишаването на работника от полагащите му се за положения труд средства се явява фактор, отразяващ се неблагоприятно на имуществената му сфера. По тези съображения съдът е приел, че имуществената отговорност на дружеството е ангажирана правилно, а санкцията е определена при съобразяване с критериите в чл. 27, ал. 2 ЗАНН в минимален размер.

Настоящият състав, след проверка на касационните оплаквания и в обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за установено следното:

Необосновани са твърденията на касатора, че в санкционния акт не е посочена датата на извършване на нарушението. Този довод е бил разгледан от първоинстанционния съд и аргументирано е преценен като неоснователен с мотива, че простъпката е осъществена от дружеството, в качеството му на работодател, към момента на изплащане на трудовите възнаграждения, начислени във ведомостта за заплатите за месец май 2024г., през който месец е положен извънредния труд.

Датата на извършване на нарушението е относима към преценката относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При административното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, каквото е настоящото, се установява трайно фактическо състояние, изпълняващо непрекъснато състава на административното нарушение през периода, започнал от момента, в който е следвало да бъде извършено дължимото по закон действие – заплащане на възнаграждението за положения труд по времето на официални празници през м. май 2024 г. в установения срок по чл. 128, т. 2 от КТ, и приключващ с преустановяването му – в случая на 15.10.2024 г. Към момента на проверката, когато е открито нарушението, противоправното бездействие на работодателя не е било преустановено, което означава, че съставът на нарушението на чл. 264 от КТ е бил проявен в пълен обем, както към момента, когато е следвало да се заплати възнаграждението за м. май, към което е начислено и допълнителното възнаграждение за положения труд по време на великденските празници, така и към момента на проверката – 26.09.2024 г. Относно тези обстоятелства не е налице неяснота. В издаденото НП е видно хронологичното описание на събитията, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд, от което става ясен както периодът на бездействие на работодателя, така и датата на установяване на нарушението. От анализа на тези факти се налага заключение за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора, свързано с обстоятелството, че от страна на работодателя са изпълнени в срок предписанията, дадени в протокол за извършена проверка ПР2434111 от 26.09.2024 г. от контролните органи, за заплащане на допълнителното трудово възнаграждение, поради което не са били налице предпоставки за санкциониране на дружеството или е следвало нарушението да се квалифицира като маловажно.

Даденото предписание представлява принудителна административна мярка по чл. 404,ал.1, т.1 от КТ, във вр.с чл. 22 от ЗАНН, която е акт на оперативна самостоятелност на контролния орган. Съдебната практика и теорията са единодушни, че производството по прилагане на ПАМ и производството по установяване на административно нарушение и налагане на административни наказания са две различни, самостоятелни и независими едно от друго средства за административна намеса в случаите на допуснати административни нарушения. Същите се налагат от различни органи, по различен ред, различен е и редът на обжалването им и регламентацията им като цяло. Принудителните административни мерки са вид административна принуда и се налагат за предотвратяване и преустановяване на нарушението, затова и дейността по прилагането им е административна, а не правораздавателна. В случая административнонаказателното производство пред наказващия орган по реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството се в развило съобразно изискванията на ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процедурата. За да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, които да са осъществени едновременно. Първата - констатираното нарушение да е отстранено веднага след установяването му, а втората - от това нарушение да не са произтекли вредни последици за работници и служители. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Следователно моментът, спрямо който работодателят следва да предприеме незабавни действия, е съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В настоящия случай актът е съставен на 26.09.2024 г. и същия ден е връчен на представляващия дружеството. В чл. 415в от КТ не е фиксиран определен срок за отстраняване на нарушението и това не е случайно. Използването на думата „веднага“ в текста на закона предполага незабавно предприемане на действия от страна на работодателя да въведе поведението си в съответствие с нормативните изисквания. Такива незабавни действия не са предприети. Това, че с предписанието е определен по-дълъг срок, не дерогира изискването нарушението да се отстрани веднага след установяването му, за да се квалифицира като маловажно, с оглед коментираната по-горе самостоятелност на двете производства. Освен това правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че периодът на забавата за заплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 264 КТ е твърде дълъг, респ. се е отразил върху имуществената сфера на работника (по аргумент от чл. 245, ал. 2 от КТ най-малкото е претърпял вреди от забавата в размера на законната лихва) и в този смисъл са налице неблагоприятни последици за последния, поради което не е осъществена и втората предпоставка, визирана от текста на чл. 415в от КТ.

В заключение АС - Силистра намира, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо. Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона, поради което следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ответното учреждение (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора касаторът следва да заплати разноски в размер на 100. 00 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 221, ал. АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 08.01.2025 г. постановено по АНД № 843 по описа на Районен съд – Силистра за 2025 г.

ОСЪЖДА „Боду“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бигла“ № 2А, представлявано от управителя Т. Т. Т., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.