Решение по дело №25/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 73
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Маргарита Йорданова Стергиовска
Дело: 20227270700025
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 11.04.2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор В. Радева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 25 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от И.Г.М., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му и процесуален представител адв. И.С.от АК-Стара Загора касационна жалба срещу Решение № 215/27.10.2021 г. на Районен съд гр. Шумен, постановено по АНД № 739/2021 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0869-004214/06.01.2021г. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че АУАН е съставен в негово отсъствие, без да са ангажирани доказателства, че е бил търсен и след покана не се е явил за съставянето му.

Твърди, че не е безспорно установено мястото на извършване на административното нарушение, за което е санкциониран, както и, че не е доказано по несъмнен начин.

Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП, както и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен се представлява от юриск. С., която оспорва жалбата и сочи аргументи за законосъобразност на постановеният от въззивната инстанция съдебен акт и в тази връзка пледира за оставянето му в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е НП №20- 0869-004214/06.01.2021г. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП Шумен, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, на И.Г.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3/три/ месеца.за това, че“превишава разрешената максимална 1 скорост за населено място с над 50 км/ч“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 4214/01.10.2020 г., в който е обективирано, че на 12.07.2020г. в 19.29 часа, с.Радко Димитриево, ул.“Бургаско шосе“ №13, в посока към гр. Бургас и отчетен толеранс 3 км., при управление на МПС - л.а „С.Ц.5“ с рег. № ********е установена скорост на движение от 138км/ч., като нарушението е установено с фиксирано с позиционирано автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ №11743С3, снимка №185742. АУАН е връчен на на М. на 23.11.2020г, като последния е посочил, че има възражения, без да ги конкретизира. Впоследствие е депозирал писмени такива, в които по същество сочи, че не е управлявал автомобила а друго лице, чужд гражданин, който му гостувал. Въз основа на възражението е извършена проверка, резултатите от която са отразени в докладна записка рег.№869р-6641/22.12.2020г.

От разпита на актосътавителя и свидетеля въззивният съд установил, че нарушението е било констатирано с техническо средство в с.Радко Димитриево за движение с повече от 50км/ в населено място. Изготвено било писмо до собственика на автомобила – Г.М., която декларирала на осн.чл.188 от ЗДП, че на 12.07.2020г. в 19.29 часа , автомобила и „С.Ц.5“ с рег. № ********е бил управляван от сина й – И.М., с оглед което му бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Впоследствие, М. посочил Р.Ф., която му гостувала, като лице управлявало посочения по горе лек автомобил на 12.07.2020г. в 19.29 часа, като предоставил копие на шофьорската и книжка. Извършена била проверка по възражението, в резултат на което било установено от изготвена справка от Граничен контрол му, че такова лице въобще не е влизало на територията на Република България.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че М. е извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно той при управление на МПС превишил разрешената максимална скорост за населено място с над 50 км/ч, управлявайки л.а „С.Ц.5“ с рег. № ********в с.Радко Димитриево със скорост от 138км/ч, тъй като именно той е бил посочен в приложената по делото декларация, попълнена на осн.чл.188 от ЗДП от собственика на автомобила /майка на жалбоподателя/.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.

Касационният състав се солидаризира и с решаващото становище на предходната инстанция, обосновало извод за законосъобразност на НП.

На първо място, недоказано остава твърдението в касационната жалба, че не била реализирана процедурата, разписана в чл. 40 ал.2 от ЗАНН, доколкото АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, без надлежна покана. В хода на административнонаказателното производство, а и пред въззивната инстанция са събрани достатъчно и непротиворечиви доказателства, установяващи, че контролните органи са търсили многократно касатора, както и е бил проведен разговор по телефона, но М. отказъл да се яви за съставяне на АУАН. Тези обстоятелства са документирани в докладна записка, както и се потвърждават от гласните доказателства. С оглед гореизложеното, съдът приема, че не е допуснато твърдяното нарушение по чл.40 ал.2 от ЗАНН.

Досежно възражението, че не е безспорно установено мястото на извършване на нарушението, съдът приема обективираните в клипа GPS координати и описаното в АУАН и НП място на нарушението покриват нормативните изисквания, разписани в чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

В унисон с изложеното, правилен се явява изводът на въззивния съд за безспорна установеност на противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесното НП.

Посочена е и посоката на движение на автомобила – към гр.Шумен. С приетата Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ са налични ясни правила за използването на мобилни технически средства, посредством които се установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата. Съгласно същата издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за нарушения на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Съгласно чл.11 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. А съгласно ал.2 единствено в случаите, когато нарушенията са установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават, а нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Цитираната наредба е приета именно в изпълнение нормата на чл.165 ал.3 от ЗДП, предвиждаща, че условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Нарушението е установено с автоматизираното техническо средство ARH CAM S 1 представляващо стационарно преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.

В конкретният случай са спазени изискванията за използване на АТСС. В административно – наказателната преписка се съдържа както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, както и снимка на мястото, където е било разположено техническото средство. Попълнен е съответния протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Безспорно установено е, че при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място, и превишение на максимално допустимата скорост 88 км/ч., правилно касаторът е подведен под АНО по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., което означава, че в конкретната хипотеза абсолютно правилно е бил определен и размера на наложената глоба от 1050 лева. При индивидуализацията на наказанието е спазена разпоредбата на  чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/27.10.2021г., постановено АНД № 739/2021г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................      ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................

        

                                                                                          2. ............................

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 11.04.2022 г.