Р Е Ш Е Н И Е
31.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
03.12. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1669 2019
дело № по описа за година.
Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, са предявили срещу Т.К.С., ЕГН: **********, Д.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, субективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС.
Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт за удостоверяване право на собственост № 88, том III, peг. № 12066, дело № 425/18.12.2017 год. на Нотариус Деница Гърнева, вписана в Нотариалната камара под № 518, с район на действие - ДРС, който акт е вписан в Агенцията по вписванията- служба по вписванията при ДРС с вх. № 4996 от 18.12.2017г., акт. № 152, том 18, дело № 2558, са признати за собственици, при равни квоти на основание наследство, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 612, с площ от 490 кв. м, за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № 611, е отреден УПИ VIII-611, 612 и УПИ IX-611, 612 в кв. 48 по плана на с. Стоб, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, одобрен със заповед № 4387/01.10.1963г., при граници и съседи на поземления имот: от две страни улици, УПИ VII-614, 615, УПИ Х-613 и поземлен имот с пл. № 611, ведно с находящите се в поземления имот сгради, а именно: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с мазета и лятна кухня с навес. Гореописания имот ищците придобили по наследство от баща си Асен Славев Янчев, бивш жител ***, починал на 12.09.1987г.
Ответниците са наследници на Славчо Димитров С., бивш жител ***, от когото са наследили следния недвижим имот: 1/2 ид. част от УПИ VII-614, 615, кв. 48 по регулационния план на с. Стоб, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със заповед № 4387/01.10.1963г., с площ 892.50 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ Х-613, УПИ VIIІ-611, 612, УПИ VI-616, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда и стопанска постройка.
В отсъствие на ищците и без тяхно знание и съгласие, ответниците са премахнали съществуващата в дъното на имот пл. № 614 паянтова плевня, като на нейно място са изградили едноетажна масивна сграда с плосък покрив-тераса /вероятно с намерение да се построи и втори етаж/, с изграден върху нея парапет от бетонови тухли с височина от около 0.90 м. Така описаната новоизградена сграда се намира в дъното на имота на ответниците с пл. № 614 и е построена на регулационната граница с УПИ VIII-611, 612, респективно на имотната граница на собствения на ищците имот пл. № 612.
За извършеното строителство на описаната по-горе новопостроена сграда, предвид изграждането й на имотната и регулационна граница, ищците не са давали съгласие. Ответниците не са спазили законоустановените изисквания за отстояние най-малко на 3 метра от общата граница или за покриване на калкан на сграда в съседен имот. В случая ответниците са изградили сградата с калканна стена към имота на ищците, без за него да има или да е предвидено за реализиране по ПЗ строителство при условията на свързано застрояване. За процесната постройка няма одобрени строителни книжа, респективно-не е издавано и разрешение за строеж на името на ответниците, а изпълнението на строителството започнало при изричното противопоставяне на ищците след началото на строителството, което е за времето около 2013-2014 година.
Ищците твърдят, че с реализираното незаконно строителство, ответниците препятстват собственическите им права по отношение на УПИ VIII, респективно върху имота, за който той е отреден. Реализираният строеж не е допустим от гледна точка на строителните правила и норми, не отговаря на законовите изисквания за строителство. Сградата е опасна, засенчва изцяло имота на ищците, не е подходяща по вид, материали и местоположение, включително е реализирана при неспазване на изискванията за минимални отстояния от собствената на ищците жилищна сграда. На следващо място, поради факта, че е изпълнен без строителни книжа, строежът не отговаря на нормативите за строителство и съществува опасност от самосрутване, което застрашава живота и здравето на ищците.
Ищците многократно отправяли покани до ответниците да преустановят всички описани по-горе действия, с които им пречат да упражняват собственическите си права върху имота, но не се стигнало до доброволно уреждане на спора.
Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които им пречат да упражняват правата си, като премахнат ЕДНОЕТАЖНА MACИBHA СГРАДА с плосък покрив-тераса с изграден върху нея парапет от бетонови тухли с височина от около 0.90 м., разположена в дъното на имот с пл. № 614, попадащ в УПИ VII-614, 615 в кв. 48, плана на с. Стоб, общ. Кочериново, която е построена до имотната и регулационна граница със собствения на ищците имот с пл. № 612, за които е отреден УПИ VIII - 611, 612, кв. 48 по плана на с. Стоб, общ. Кочериново, одобрен със Заповед № 4387/01.10.1963 г. на кмета на общ. Кочериново. Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
отговор от ответниците, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове.
Ответниците твърдят, че са собственици на 1/2 една втора идеална част от УПИ VІІ-614, 615, в квартал 48, по плана на с. Стоб-улична и дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 4387/01.10.1963г., с площ от 892.50 кв. м., при граници и съседи: УПИ Х-613, УПИ VIII-611, 6121, улица с осеви точки от 135-136, УПИ VI- 616, ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застоена площ от 85 кв. м. и едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 35 кв. м., както и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63 кв. м., за което притежават нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 133, том ІІ, peг. № 3968, дело 302 от 2018г. При издаване на нотариалния акт са представени всички необходими документи, касаещи сградите в имота, при спазване на законовите изисквания на ЗУТ.
За сградите в имота на ответниците са налице условията на параграф 16, aл. 1 от ЗУТ, поради което им е издадено удостоверение за търпим строеж. Последвала е и процедура за извършване на геодезическо заснемане, утвърдено и влязло в сила, за което по процедура ищците са били уведомени и не са възразили. Сградите съществуват и са изградени в имота преди 1986г. и от тогава до сега се ползват от ответниците.
Ответниците оспорват твърдението в исковата молба, че са премахнали съществуващата в дъното на имота паянтова плевня, като на нейно място са изградили едноетажна масивна сграда с плосък покрив-тераса. Твърдят, че действително на мястото е съществувала паянтова постройка, която е била висока около шест метра, като през 1986г. височината на същата е намалена, за да отговаря на всички законови изисквания. Оспорват и твърденията на ищците за неспазени отстояния от имота им. Твърдят, че сградата не е опасна и не засенчва имота на ищците, а напротив-височината й е намалена, за да не пречи изобщо на владението и ползването на съседния имот, нито да го засенчва. Ответниците твърдят, че не са извършвани никакви строителни дейности в имота през 2013-2014г. Няма данни по делото и за подавани жалби и сигнали до РДНСК и Община Кочериново за извършване на незаконно строителство от през периода- 2013-2014г.
Ответниците твърдят, че положението е такова повече от 30 години и ищците никога не са възразявали. Оветниците с поведението си по никакъв начин не са дали основние за завеждане на иска и никога не са извършвали неоснователни действия, с които да пречат на ищците да упражняват правата си. Претендират разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетия като доказателство по делото нотариален акт за удостоверяване право на собственост № 88, том III, peг. № 12066, дело № 425/18.12.2017 год. на Нотариус Деница Гърнева, вписана в Нотариалната камара под № 518, с район на действие - ДРС, който акт е вписан в Агенцията по вписванията- служба по вписванията при ДРС с вх. № 4996 от 18.12.2017г., акт. № 152, том 18, дело № 2558, че ищците са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 612, с площ от 490 кв. м, за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № 611, е отреден УПИ VIII-611, 612 и УПИ IX-611, 612 в кв. 48 по плана на с. Стоб, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, одобрен със заповед № 4387/01.10.1963г., при граници и съседи на поземления имот: от две страни улици, УПИ VII-614, 615, УПИ Х-613 и поземлен имот с пл. № 611, ведно с находящите се в поземления имот сгради, а именно: двуетажна еднофамилна жилищна сграда с мазета и лятна кухня с навес.
Не е спорно
между страните, а се установява и от приетия като доказателство по делото нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 133, том ІІ, peг. № 3968, дело 302 от 2018г., по описа на нотариус Ася Радкова, с район на д-вие ДРС, че ответниците са
собственици на 1/2 една втора идеална част от УПИ VІІ-614, 615, в квартал 48, по плана на с. Стоб-улична и дворищна
регулация, утвърдена със Заповед № 4387/01.10.1963г., с площ от 892.50 кв. м.,
при граници и съседи: УПИ Х-613, УПИ VIII-611, 6121, улица с осеви точки от 135-136, УПИ VI- 616,
ведно с построените в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застоена
площ от 85 кв. м. и едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 35 кв. м.,
както и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63 кв. м.
По делото е прието като доказателство Удостоверение за търпим строеж по § 16, ал. 1 от ЗУТ с № АГ-09-86/18.10.2018г., издадено от Главния архитект на общ. Кочериново, с което се установява, че в имот пл. № 614, попадащ в УПИ VІІ-614, 615, кв. 48 по плана на с. Стоб, са изградени двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м., едноетажна масивна сграда със застроена площ 35 кв.м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ 63 кв.м. Сградите са допълнени в действащия кадастрален и регулационен план на с. Стоб и за тях не са налични строителни книжа. Находящите се в имота сгради са търпими строежи, не подлежат на премахване, забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
По делото е приложена скица № 32/08.03.2019г., в която собствените на ищците и на ответниците съседни имоти са индивидуализирани.
От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че на имотната граница между имот пл. сн. № 614 (собственост на ответниците) и пл. сн. № 612 (собственост на ищците), респективно на регулационната линия между УПИ Х и УПИ ІХ, има изградена едноетажна масивна сграда с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонни тухли с височина около 0.93 м., разположена в дъното на имот с пл. сн. № 614, попадащ в УПИ Х-613 в кв. 48 по плана на с. Стоб, Кочериново. Същата е изградена върху изцяло каменните основи на второстепенна постройка, представляваща „заварена“ към 1963 г. „паянтова плевня, висока около 6 м.“, на която през 1986 г. е намалена височината от 6.00 м. 3,63 м., а южната ограждаща каменна стена с дебелина 45 см, дължина 1078 см и височина 220 см в същата година е изцяло вградена в обема на видоизменената „едноетажна масивна сграда със застроена площ 63 кв.м., ведно със заварената от плевнята „каменна основа“ с дебелина 60 см. Така видоизменената сграда е с намалена нова височина 3,63 кв.м. и е описана в документ Удостоверение за търпим строеж по § 16. ал.1, с № АГ-09-86/18.10.2018г. (л. 33 от делото), като: „едноетажна масивна сграда със застроена площ 63 кв.м“.
Вещото лице сочи, че пряко касаеща разпоредба по отношение на отстояние от имотната и регулационната линия на процесната едноетажна масивна сграда, изградена върху изцяло каменните основи на второстепенна постройка, която е „заварена'' към 1963 г., като „паянтова плевня, висока около 6 м.“, е разпоредбата от раздел IX. „Второстепенни и временни постройки“ на Наредбата строителни правила и норми за изграждане на населени места от 1959г., които са действали по времето (1963 г.) на кадастралното заснемане и отразяване в КРП на същата второстепенна постройка с наименование: „паянтова сграда - ПС”, която сочи, че второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел. В този смисъл е спазено изискването на разпоредбата на § 21 от Заключителни разпоредби на ЗУТ, когато във връзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи. В съответствие с изискванията на § 20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ, за процесната сграда са относими разпоредбите на инструкцията за прилагането на кадастралните и регулационни планове от 1963г. и едноименна такава от 1973г., и по реновиране на заварени строежи, която предвид разпоредбите на чл. 203 ЗТСУ (отм.) и §20, ал. 2 от ЗР на ЗУТ, е запазила своето действие и до днес. В тази инструкция има разпоредби с указания как да се отбелязват масивните, полумасивни и паянтови и пр. сгради и постройки. До колкото ЗКИР възприема заварените от него регулационни и кадастрални планове като специализирани носители на информация, то данните за съответните видове сгради са намерили данни в планоснимачните номера на имотите и обозначенията на сградите залегнали в информационните масиви по този закон. Съгласно чл.115, ал. 1 от ЗУТ, при създаването на ПГП КРП през 1963г., планът е съобразен според заснемането с определените на място заварени законни видове сгради, постройки мрежи и съоръжения. АГКК прилага посочената инструкция. Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на ЗТСУ, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколко те не противоречат на този закон.
Едноетажната масивна сграда с плосък покрив тераса, с изграден върху нея парапет от бетонни тухли с височина от около 0,93 м., представлява масивна сграда и е с размери, както следва: заварена каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м., с форма на правоъгълник, с дължина 1078 м., широчина 615 см. и дебелина 60 см.; южна ограждаща каменна стена на „заварената бивша плевня “ с дебелина на съществуващ каменен зид 45 см., дължина на съществуващ каменен зид 1078 см., височина на съществуващ каменен зид 220 см., иззидана върху заварена каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м. Същата заварена каменна стена е неразделно свързана чрез „каменна превръзка" със заварената каменна зидария на калканната ограда по регулационната линия между УПИ X и УПИ IX. Времето на изграждане на заварената каменна зидария на калканната ограда и на южната ограждаща каменна стена на „заварената бивша плевня“ е 1922-24 г.; източна плътна ограждаща стена от нови каменни блокчета (40/20/15) с дължина 615 см, дебелина 15 см. височина 270 см, иззидана върху заварена каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м.; западна плътна ограждаща стена от нови каменни блокчета (40/20/15) с дължина 615 см., дебелина 15 см., височина 270 см. и със 151 см., надвишение над съседната ограда на калкан, но в съответствие с действащата към 1963 г. разпоредба на иззидана върху заварена каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м., изградена на „фуга” от 7 см със заварената каменна зидария на калканната ограда по регулационната линия между УПИ X и УПИ IX; северна ограждаща стена с прозоречни отвори от нови каменни блокчета (40/20/15) с дължина 1078 см., дебелина 15 см., височина 270 см., иззидана върху заварена каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м.
Във всички ограждащи стени са „прошити“ 6 броя вертикални носещи конструктивни елементи - стоманобетонови колони с размери 25/40 см и височина 270 см. Колоните са „насадени" върху заварена каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м. през напречни и надлъжни оси. Вертикалните носещи конструктивни елементи - стоманобетонови колони са свързани помежду си на кота +2,70 м. посредством хоризонтални стоманобетонови греди по напречните и надлъжните оси, видно от приложените чертежи, като по този начин образуват стоманобетоновата скелетна конструкция на процесната сграда. Върху същата стоманобетоновата скелетна конструкция е изпълнена хоризонтална покривна конструкция, представляваща стоманобетонова плоча с дебелина 12 см, която „ поема" вертикалните и хоризонтални натоварвания и ги „пренася" чрез стоманобетоновата скелетна конструкция, през заварената каменна основа на „бивша плевня" с площ 63 кв.м. в земната основа. По този начин и чрез ограждащите стени от масивни бетонови блокчета , както и бетоновия парапет, сградата е осигурена както на вертикалните и хоризонтални натоварвания, така и на земетръс.
Вещото лице сочи, че процесната сграда, обозначена като петно със запис „мс“ на СКИЦА № 32/08.03.2019г. (на л. 5 от делото) по местоположение и конфигурация, съответства на петно със запис „пс" с положен геодезически знак „Z" от цветното копие на СКИЦА № 89/11.11.2016г., на ПИ № 611, с площ 506 кв.м., съставляващ част от УПИ - 611, 612 и УПИ IX – 611,612, издадена от отдел „УТСКБУП" гр. Кочериново, като извадка от одобрения КРП на с. Стоб. Налице е съответствие и спрямо одобрения КРП на с. Стоб, одобрен със Заповед № 4387 от 01.10.1963 г. на Председател на ОНС гр. Станке Димитров, който представлява по същество три плана, обединени в КРП/ПГП/: 1. Улично регулационен план, утвърден със заповед № 4387 от 01.10.1963 г.; 2. Дворищно регулациднен план, утвърден със заповед №4387 от 01.10.1963 г. и 3. Кадастрален план, утвърден със заповед № 4387 от 01.10.1963 г., където процесната масивна постройка „мс" е отразена със същата конфигурация и размери със запис „пс” и с положен геодезически знак „Z” върху петното, описано в к.д., като заварена „двуетажна плевня, построена през 1922 г.“. Спазено е изискването на разпоредбата на § 21 от ЗР на ЗУТ: „Когато във дръзка с устройството на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи“. Същия план КРП е действащ и към настоящия момент по смисъла на § 6, ал.1 от ПР на ЗУТ, чиято разпоредба сочи, че действащите към деня на влизане в сила на закона териториално устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си.
Така видоизменената процесна сграда от „пс”, с положен геодезически знак „Z“ върху петното, във петно със запис „мс“ е с намалена нова височина 3,63 м. и е описана в документ Удостоверение за търпим строеж по § 16, ал.1 с № АГ-09-86/18.10.2018г. (лист 33 от делото), като: „едноетажна масивна сграда със застроена площ 63 кв.м.” по заявление вх. № БС-09-Т-8/26.04.2018 г., във връзка с изготвено геодезическо заснемане (за допълване на кадастъра, на л. 36 от делото).
Реновирането и промяната на предназначението на „бивша плевня” с площ 63 кв.м. и височина около 6.00 м. в едноетажна масивна сграда „мс“ с плосък покрив - тераса, с изграден върху нея парапет от бетонни тухли с височина от около 0,93 м. с ново предназначение „склад за инвентар” видоизменя процесната „двуетажна плевня, построена през 1922 г.” обозначена на КРП със запис „пс” и с положен геодезически знак „Z” върху петното, във масивна постройка „мс“, отразена със същата конфигурация и размери, както е била в съответствие с плана от 1963 г., т.е. строежът представлява „заварен строеж" по действащия ПГП КРП на с. Стоб, одобрен със Заповед № 4387 от 01.10.1963 г. на Председател на ОНС гр. Станке Димитров.
Вещото лице е категорично, че процесната сграда не е опасна, не е застрашена от самосрутване и не застрашва живота и здравето на ищците, изградена е от подходящи по вид материали, в съответствие с Наредба за влагане на строителни продукти в строежите на Република България и същата не засенчва имота на ищците.
По делото са събрани
гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите В. Петков
Тодоров-първи братовчед на ищците, Филка Серафимова Николова, Райна Кирилова
Николова и Атанас Нинов Петров.
Свидетелите В.
Тодоров и Филка Николова дават показания, че между имота на ищците и имота на
ответниците има каменна ограда, висока около два метра. През 2011-2012г. в
имота на ответниците, плътно до оградата, била изградена масивна
стоманобетонова постройка, с височина колкото оградата между двата имота, а
преди това на същото място е имало паянтова селскостопанска сграда със същата
височина. Сега изградената стоманобетонова постройка е с площ около 60 кв.м., с
плосък покрив и има изграден парапет от около 80-90 см., който стърчи над
оградата между двата имота. Свидетелите сочат, че построената в имота на
ответниците сграда засенчва имота на ищците, а освен това, от тежестта му се е
повредила каменната ограда между двата имота-появили са се пукнатини.
Свидетелите Райна
Николова и Атанас Петров дават показания, че на мястото на процесната сграда е
съществувала двуетажна плевня, която била частично разрушена през 80-те години
на ХХ-ти век и на нейно място била изградена съществуващата в момента масивна
постройка, която е на височината на оградата. От старата селскостопанска сграда
били запазени каменните основи, върху които била построена съществуващата
сграда. Над оградата стърчи единствено изградения парапет с височина около
60-70 см. Според тези свидетели сградата по никакъв начин не пречи на ищците,
не засенчва имота им, понеже се намира от западната му страна, а свидетелят
Петров сочи също и че няма каквито и да било пукнатини или повреди по оградата между
двата имота.
Не подлежат на
обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят
до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на собственика срещу всяко пряко/косвено неоснователно въздействие/създадено състояние, посегателство/вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика й според нейното предназначение. Уважаването на негаторния иск е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки: ищецът да е носител на право на собственост или ограничено вещно право върху процесната вещ; неоснователно въздействие върху вещта от страна на ответника, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота според предназначението му. В т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, като ВКС приема, че е необходимо установяването на двата посочени кумулативни елемента – неоснователно въздействие /действие или бездействие/ на ответника върху собствения на ищеца имот и създаване в резултат на това поведение пречки за ищеца за използването на имота, по-големи от обикновените /чл. 50 от ЗС/, като преценката по всяко дело е конкретна и базирана на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства.
От друга страна, защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля (в този смисъл Решение № 139 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 457/2009 г., І г.о. на ВКС). Следователно такъв иск може да се води успешно само ако е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. Не всяко въздействие, обаче върху имота може да бъде предмет на предвидената петиторна защита, а само това, което е неоснователно, т.е. противоречи на установения правен режим на ползване на имотите и по този начин накърнява чуждите права, предмет на защита. Искът е относим към фактическото действие, надхвърлящо ограниченията на собствеността (в т. см. Решение № 690 от 08.02.2010г. по гр.д. № 3394/2008г., IV ГО на ВКС, Решение № 316 от 18.02.2005г. по гр.д. № 2746/2003г., IV ГО на ВКС, Решение № 57 от 26.03.2013г. по гр.д. № 907/2012г., II ГО на ВКС, Решение № 1344/13.01.2009г. по гр.д. № 5868/2007г., II ГО на ВКС, и др.).
В настоящия
случай, от събраните в производството доказателства се установява по безспорен
начин, че ищците са собственици по наследство на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 612, с
площ от 490 кв. м, за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № 611, е отреден
УПИ VIII-611, 612 и УПИ
IX-611, 612 в кв. 48 по
плана на с. Стоб, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, одобрен със заповед №
4387/01.10.1963г., а ответниците са собственици на 1/2 една втора идеална част
от съседния УПИ VІІ-614, 615, в квартал 48, по
плана на същото село, с площ от 892.50 кв. м., ведно с построените в този имот
двуетажна масивна жилищна сграда, със застоена площ от 85 кв. м., едноетажна
масивна сграда, със застроена площ от 35 кв. м. и едноетажна масивна сграда със
застроена площ от 63 кв. м.
Не е спорно, а се установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че плътно до границата между имот пл. сн. № 614 (собственост на ответниците) и имот с пл. сн. № 612 (собственост на ищците), респективно на регулационната линия между УПИ Х и УПИ ІХ, има изградена едноетажна масивна сграда с площ от 63 кв.м., с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонни тухли с височина около 0.93 м., разположена в дъното на имот с пл. сн. № 614, попадащ в УПИ Х-613 в кв. 48 по плана на с. Стоб, Кочериново.
Не се спори между страните, че за процесната сграда не са
били издавани разрешение за строеж, строителни книжа и разрешение за
въвеждането й в експлоатация. Спорни по делото са въпросите дали така
изградената в имота на ответниците сграда сграда с площ от 63 кв.м., с плосък
покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонни тухли с височина около
0.93 м., представлява „търпим строеж“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и дали тя
пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху
Поземлен имот с пл. № 612 по плана на с. Стоб.
Твърдението на ответниците, обосноваващо нейното запазване, е, че сградата е в режим на търпимост и като такава не подлежи на събаряне, за установяване на което обстоятелство те носят доказателствената тежест. За установяване търпимостта на процесната постройка, ответниците са представили Удостоверение за търпим строеж по § 16. ал.1, с № АГ-09-86/18.10.2018г., издадено от Главния архитект на общ. Кочериново, в което е прието, че същата е построена през 1986г.
На удостоверението за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се придава статут на индивидуален административен акт, но този акт се издава винаги във връзка с извършване на правна сделка с предмет конкретен строеж, като доказателствената му сила е валидна само в нотариалното производство, извън него удостоверението за търпимост не поражда и не установява права или задължения, в т.ч. относно търпимостта на строежа, а във висящо административно или съдебно производство по обжалване на заповед за премахване на незаконен строеж, респ. по иск по чл. 109 от ЗС, фактът дали строежът е търпим поради наличието на изискуемите законови предпоставки може да се установява с всички доказателствени средства /в този смисъл вж. Опр. № 2814/16.03.2015 г. по адм.д. № 1494/2015 г. на ВАС – ІІ о., О. № 9175/ 04.07.2018 г. по адм.д. № 8365/2018 г. на ВАС – ІІ о., О. № 7892/ 10.06.2014 г. по адм.д. № 6795/2014 г. на ВАС – ІІ о., Р. № 1790/ 13.02.2017 г. по адм.д. № 8356/2016 г. на ВАС – ІІ о., Р. № 7795/ 09.06.2014 г. по адм.д. № 2381/2014 г. на ВАС – ІІ о. и др./.
За установяване момента на строителството на сградата в първоиинстанционното производство са събрани гласни доказателства и заключение на експерт.
От заключението на вещото лице се установява, че процесната сграда е изградена върху изцяло каменните основи на второстепенна постройка, представляваща „заварена“ към 1963 г. „паянтова плевня, висока около 6 м.“, на която през 1986 г. е намалена височината от 6.00 м. на 3,63 м., а южната ограждаща каменна стена с дебелина 45 см, дължина 1078 см и височина 220 см в същата година е изцяло вградена в обема на видоизменената „едноетажна масивна сграда със застроена площ 63 кв.м., ведно със заварената от плевнята „каменна основа“ с дебелина 60 см.
От показанията на свидетелите Райна Николова и Атанас Петров се установява, че на мястото на процесната сграда е съществувала двуетажна плевня, която била частично разрушена през 80-те години на ХХ-ти век и на нейно място била изградена съществуващата в момента масивна постройка. Впоследствие била сменена дървената дограма на постройката с алуминиева. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни и кореспондиращи със заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. Тодоров и Филка Николова, че процесната сграда е изградена 2010-2012г., тъй като те са в противоречие с показанията на другите двама свидетели и със заключението на вещото лице по СТЕ.
Процесната сграда е изградена върху изцяло каменните основи на второстепенна постройка, представляваща „заварена“ към 1963 г. „паянтова плевня, висока около 6 м.“, на която през 1986 г. е намалена височината от 6.00 м. 3,63 м. Така видоизменената сграда представлява търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ЗУТ.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищците, че при реализирането на процесната пристройка в имота на ответниците е допуснато нарушение на чл. 31, ал.1 от ЗУТ, понеже е нарушено предвиденото в разпоредбата изискуемо отстояние до страничната регулационна граница на двата съседни имота. Видно от заключението на вещото лице, процесната сграда покрива калканен зид на заварена стопанска сграда. Южната ограждаща каменна стена на процесната сграда е неразделно свързана чрез „каменна превръзка“ със заварената каменна зидария на калканната ограда по регулационната между УПИ Х и УПИ ІХ. Времето на изграждане на заварената каменна зидария на калканната ограда и на южната ограждаща каменна стена на заварената бивша плевня е 1922-24г.
Не се установява и втората предпоставка за уважаване на предявения негаторен иск-в резултат от изграждането на процесната сграда в имота на ответниците, за ищците да се създават пречки за за използването на имота им, по-големи от обикновените. В случая, от събраните по делото доказателства, не се установява строителството на процесната сграда да пречи или да смущава по някакъв начин собствеността на ищците, а в тяхна тежест е да докажат, че тя им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Видно от заключението на вещото лице е, че процесната сграда не е опасна, не е застрашена от самосрутване и не застрашва живота и здравето на ищците, изградена е от подходящи по вид материали, в съответствие с Наредба за влагане на строителни продукти в строежите на Република България и същата не засенчва имота на ищците. Същото се установявя и от показанията на разпитаните по делото свидетели-нито един от тях, включително и ангажираните от ищците, не посочи по какъв начин процесната сграда пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В. Тодоров и Филка Николова, че процесната сграда засенчвала имота на ищците, тъй като същата противоречи както на дадените от самите тях показания, така и на житейската логика: тези свидетели сочат, че за да се види процесната сграда от имота на ищците, следва да се гледа от втория етаж на къщата; сградата не се вижда от двора поради наличната между двата имота ограда. Следователно няма как сградата да хвърля върху поземления им имот сянка, по висока от съществуващата между двата имота ограда.
Следва да се посочи изрично, че дори и да не са спазени разпоредбите на устройствените закони при строежа на процесната сграда, и по-конкретно отстоянието от границата между двата съседни имота, това не би могло да обуслови само по себе си основателност на предявения негаторен иск.
Както се
приема още с ТР 31/84 год. ОСГК на ВС, неоснователното действие следва да е такова,
че да създава пречки за ползване на собствената вещ. В решение № 150 от
25.05.2011 г. по гр.д. № на ВКС, ІІ г.о. е прието, че не всяко въздействие
върху имот може да обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а
само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на
предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за
установения правен режим на ползуване на имота и по този начин се накърняват
правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде
упражнявано в пълен обем. Ако въпреки
извършването на определени действия/ бездействия, правомощията на собственика
не се ограничават респ. засягат по начин да препятстват възможността да се
упражнява правото на собственост, то може да направи извод, че не винаги всяко
негативно, според собственика, въздействие на собствеността, води до уважаване
на иска по чл. 109 ЗС. Само фактът на изграждане незаконна постройка не
предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС. Следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че неоснователните
действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца-Решение №
33 от 6.04.2010 г. по гр.д. № 27/2009 г., II г.о.
Предвид изложените съображения и доколкото ищците по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС носят доказателствената тежест да установят, че изграденото им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от тях абсолютно вещно право, а горното препятстване на упражняване на вещното право не се установи, то и предявеният иск по чл.109 ЗС като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
Не на последно място, налице е несъответствие на претендираната мярка за защита –събаряне на жилищната сграда” на твърдените нарушения. Равновесието при упражняването и защитата на правата на собствениците е прокламирано както от националното законодателство и съдебна практиката, така и от тази на ЕСПЧ. В случая търсената мярка би довела до лишаване напълно на ответниците от собствеността им, при наличие на нарушения, които може и следва да се отстранят по административен ред. (в т.см.Реш.№135/21.11.2016г. по гр.д.№1072/2016г., II ГО на ВКС).
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищците следва да заплатят на ответниците сторените от тях разноски в производството в размер на общо 714.00 лв. (500.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 214 лв.-внесен депозит за вещо лице), за които е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства.
Ответниците следва да бъдат осъдени, също така, да внесат по сметка на РС-Дупница сумата от 114.00 лв., представляваща доплащане на определеното от съда окончателно възнаграждение на вещото лице по назначената СТЕ, за което са останали задължени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.Я., ЕГН: **********
и Л.А.Я., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС, за осъждане на Т.К.С., ЕГН: **********, Д.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********, трите с
адрес: ***, да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правата си
върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 612, с площ от 490 кв. м, за който имот, заедно
с поземлен имот с пл. № 611, е отреден УПИ VIII-611, 612 и УПИ IX-611, 612 в кв. 48 по плана на с. Стоб, общ. Кочериново, обл.
Кюстендил, одобрен със заповед № 4387/01.10.1963г., при граници и съседи на
поземления имот: от две страни улици, УПИ VII-614, 615, УПИ Х-613 и поземлен имот с пл. № 611, като премахнат изградената в УПИ VІІ-614, 615, в квартал 48, по
плана на с. Стоб-улична и дворищна регулация, утвърдена със Заповед №
4387/01.10.1963г., с площ от 892.50 кв. м., при граници и съседи: УПИ Х-613,
УПИ VIII-611, 6121,
улица с осеви точки от 135-136, УПИ VI- 616, ЕДНОЕТАЖНА MACИBHA СГРАДА
с плосък покрив-тераса, с изграден върху нея парапет от бетонови тухли с
височина от около 0.90 м., разположена до имотната и регулационна граница със
собствения на ищците имот, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Т.К.С., ЕГН: **********, Д.С.С., ЕГН: ********** и С.С.Б., ЕГН: **********, трите с адрес: ***, сумата от 714.00 лв. (седемстотин и четиринадесет лева), представляваща сторените от ответниците разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат и депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената СТЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, Р.А.Я., ЕГН: ********** и Л.А.Я., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, да внесат по сметка на РС-Дупница сумата от 114.00 лв., представляваща доплащане на определеното от съда окончателно възнаграждение на вещото лице по назначената СТЕ, за което са останали задължени.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: