№ 389
гр. Козлодуй, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20221440101545 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
От А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ........., чрез адв.Х. Й.
от САК против „ Вивус.БГ ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „ Лозенец “, ул.„ Димитър Хаджикоцев “ № 52-54,
представлявано от Здравко Стаменов Райчев са предявени обективно
кумулативно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните А. С. А.,
ЕГН:********** и „ Вивус.БГ ” ЕООД, ЕИК:*********, гр.София, че
предвидената в сключения между тях договор за кредит №********** от
21.10.2019г. - „ такса бързо разглеждане “, „ такси за удължаване на срока “ и
„ допълнителни лихви и такси “ са нищожни;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „
Вивус.БГ ” ЕООД, ЕИК: *********, гр.София да заплати на ищеца А. С. А.,
ЕГН:********** сумата в размер на 343.91 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за кредит №********** от 21.10.2019г., сключен
между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба в съда - 01.12.2022г. до окончателното
изплащане;
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за кредит
№********** от 21.10.2019г., сключен с „ Вивус.БГ ” ЕООД, ЕИК:*********,
гр.София, по силата на който се е задължил в срок до 30 дни, еднократно да
върне главницата в размер на 400 лева с падежна дата
1
20.11.2019г..Впоследствие, въз основа на сключени между страните три
Анекса – един от 21.10.2019г. и два от 22.10.2019г., А. А. е получил от
ответника допълнително сумите от 200.00 лева, 200.00 лева и 300.00 лева към
първоначално отпуснатия заем, като общият размер на заема се е увеличил до
общо 1100.00 лева.Сочи се, че на падежната дата 20.11.2019г., ищецът е
следвало да погаси освен главницата в размер на 1100.00 лева, но и сумата от
36.49 лева - договорна лихва и сумата от 236.13 лв., представляваща такса
експресно разглеждане.
Кредитът бил погасен на 03.01.2020г., когато е върната сумата от
1480.40 лева, включваща 1100.00 лева - главница; 36.49 лева - договорна
лихва; 236.13 лева такса бързо разглеждане и 107.00 лева - такси за
удължаване на срок и други лихви.
Ищецът релевира, че сключеният договор за кредит №********** от
21.10.2019г. е нищожен на основание чл.10, ал.1, вр.чл.22 ЗПК, тъй като не е
спазена предвидената в закона форма, както и на основание чл.11, ал.1, т.10,
вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР.
Твърди се, че в договора е посочена услуга, свързана с усвояването на
кредита, която не е включена нито в ГЛП, нито в ГПР, като по този начин са
заобиколени изискванията на ЗПК.Счита се, че тъй като по този начин грешно
е посочен ГПР, то следва да се приравни на хипотезата на непосочване на
ГПР, по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и целият договор да бъде обявен
за недействителен, на основание чл.22 от ЗПК.Излагат се доводи, че
посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „ заблуждаваща търговска
практика “ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на
потребителите.
Сочи се, че е нищожна клаузата в договора, с която е начислена такса
бързо разглеждане, тъй като съгласно ЗПК, кредиторът няма право да събира
такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на
кредита.Релевира се, че в случая се касае за такса за отпускане на кредита, с
което се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК, което е в пряко нарушение на чл.143,
т.19 от ЗЗП.В случай, че съдът приеме, че договорът е валиден и
действителен, то се твърди нищожност на отделни клаузи от договора на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради нарушение на закона и на чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
основание чл.146 от ЗЗП, поради неравноправност.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани.Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за
нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.Твърди се, че договорът съдържа
законовоизискуемите форма и съдържание, като на ищеца още в самото
2
начало е предоставен Стандартен европейски формуляр /СЕФ/.Счита се, че
твърдението на ищеца, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22
от ЗПК, е невярно, тъй като всички параметри по договора са били известни,
още на етап преддоговорна информация, доколкото са били обективирани в
СЕФ.Сочи се, че размерът на ГПР е изчислен изцяло и в съответствие със
законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.
Релевира се, че събраната от ищеца такса експресно разглеждане, не
евключена в ГПР, на основание чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК, където е предвидено,
че заявяването на отделни и незадължителни услуги не следва да се включва
в ГПР.Излагат се доводи, че предоставената незадължителна услуга - „ такса
експресно разглеждане “, която е заплатена от А. А., съответства изцяло на
законовата възможност, уредена в чл.10а, ал.1 от ЗПК, според която
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като
характерът на тази услуга е пожелателен, незадължителен и
допълнителен.Твърди се, че такса „ експресно разглеждане “ е включена в
Общите условия по кредита, които от своя страна са предварително
изпратени и съгласувани с Комисия защита на потребителите.Излагат се
съображения, че такса „ експресно разглеждане “ не следва да бъде
включвана в „ общите разходи по кредита “, тъй като не са налице
кумулативно задължителните условия затова.Предвид незадължителния
характер на посочената такса „ експресно разглеждане “, като условие за
сключване на договора, то се счита, че тя не следва да бъде включвана в
ГПР.На следващо място се, счита, че е неоснователно и твърдението за
нищожност на клаузите в договора, тъй като същият е съобразен изцяло с
изискуемите форма и съдържание, в съответствие с императивните
изисквания на Глава трета от ЗПК, както и на ЗПФУР и ЗЗП, за което се
излагат подробни съображения.Предвид гореизложеното се счита, че
сключеният договор за кредит е действителен и между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение.
Прави се искане съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На 21.10.2019г., ищецът А. А. в качеството си на кредитополучател
сключил с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за
кредит №********** по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата
на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя
кредит в размер на 400.00 лева, представляваща главница по
кредита.Кредитът бил за период от 30 дни и с падежна дата – 20.11.2019г..По
кредита били начислени следните такси и лихви – такса „ Експресно
разглеждане „ в размер на 98.52 лева.По този начин, общият размер на
3
кредита , който кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата е
бил в размер на 512.00 лева.
Ищецът се е възползвал от правото си на отпускане на допълнителна
сума по кредита, сключвайки анекс за допълнителна сума от дата 21.10.2019г.
към договора за кредит, съгласно който анекс на ищеца били отпуснати
допълнителни 200.00 лева главница по кредита.Във връзка със сключения
анекс на ищеца били начислени допълнителни такси и лихви, а именно –
такса за експресно разглеждане в размер на 47.26 лева.По този начин, общият
размер, който ищецът е следвало да заплати на падежа – 20.11.2019г., бил в
размер на 765.99 лева.
На 22.10.2019г. ищецът сключил с ответното дружество нов анекс за
допълнителна сума към договора за кредит, съгласно който анекс на ищеца
били отпуснати допълнителни 200.00 лева главница по кредита.Във връзка
със сключения анекс на ищеца били начислени допълнителни такси и лихви, а
именно – такса за експресно разглеждане в размер на 36.14 лева.По този
начин, общият размер, който ищецът е следвало да заплати на падежа –
20.11.2019г., бил в размер на 1008.64 лева.
На 22.10.2019г. ищецът сключил с ответното дружество нов анекс за
допълнителна сума към договора за кредит, съгласно който анекс на ищеца
били отпуснати допълнителни 300.00 лева главница по кредита.Във връзка
със сключения анекс на ищеца били начислени допълнителни такси и лихви, а
именно – такса за експресно разглеждане в размер на 54.21 лева.По този
начин, общият размер, който ищецът е следвало да заплати на падежа –
20.11.2019г., бил в размер на 1372.62 лева.
По този начин общият размер на главницата по договора за кредит,
който ищецът следвало да върне на падежната дата 20.11.2019г. бил в общ
размер на 1100.00 лева, а начислените по договора и анексите към него такси
експресно разглеждане били в общ размер на 236.13 лева.
С отговора на исковата молба ответното дружество прави признание, че
ищецът на 03.01.2020г. е заплатил сумата от 1480.38 лева, с която е погасил
задължението си по процесния договор за кредит.С посочената сума са
погасени както следва:
- 1100.00 лева – главница;
- 36.49 лева – договорна лихва;
- 236.13 лева – такса експресно разглеждане;
- 67.76 лева – наказателна лихва за забава, начислена на основание т.13.2
от ОУ;
- 40.00 лева разноски, свързани с действия по събиране на просрочения с
44 дни дълг, начислени съгласно т.13.3, вр.чл.13.4 от ОУ по договора за
кредит;
От гореизложеното се установява, че ищецът е заплатил по кредита
извън главницата и договорната лихва сума в общ размер на 343.89 лева /
4
триста четиридесет и три лева и осемдесет и девет стотинки /.
Съгласно т.8 от ОУ, приложими към процесния договор за кредит,
кредитополучателят има право да поиска отпускане на допълнителен
кредит(и) до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит, като
страните се съгласявали, че получаването на допълнителен кредит
представлява промяна в съществуващия договор за кредит, посредством
сключване на нов договор за кредит, като всички параметри по
съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима сума по
кредита, оставали непроменени.Отпускането на всеки допълнителен кредит
подлежал на отделно одобрение от страна на кредитора.
Съгласно т.11 от ОУ кредитополучателят имал право да поиска да бъде
удължен срокът за връщане на кредита.Удължаването на срока за връщане на
кредита е отразено, че е допълнителна услуга, която се предоставяла по
искане на кредитополучателя, при съгласие на кредитора, съобразно
Тарифата на кредитор.
Съгласно т.13.2,б.”а” от ОУ, в случай на забавяне на плащания по
договора за кредит, кредиторът има следните права – кредитополучателят
дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен
процент в размер на законовата лихва върху неизплатената сума за периода на
просрочие, като страните се съгласяват, че уговорената лихва, която се е
начислявала до момента преди кредитополучателя да изпадне в просрочие,
ще продължи да се начислява върху непогасената главница.
Съгласно т.13.3 от ОУ, в случай на забавяния на плащането по договора
за кредит от кредитополучателя, кредиторът има право да предаде
информация на дружества за събиране на дългове относно неизпълнението на
договорните задължения от страна на кредитополучателя, лични данни и
финансова информация за кредитополучателя за целите на събирането на
вземания.Със сключването на договора за кредит, кредитополучателят
изрично дава съгласието си и се съгласява, че кредиторът ще има право да
предава подобна информация на дружества за събиране на вземания по
настоящата точка.
В т.13.4 от ОУ е предвидено, че страните се съгласяват, че всички
разноски, свързани с действия по събирането на дълга на кредитополучателя,
в т.ч. използването на услуги на фирма за събиране на вземания, разноски във
връзка с телефонни обаждания за напомняне, напомнителни писма за
просрочени плащания и/или други основателни действия, предприети при
просрочие, са за сметка на кредитополучателя.Размерът на разноските се
определя като се съобразява Тарифата на кредитора, не се олихвява и се
добавя към общата дължима сума за кредитополучателя.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Представения по делото договор за кредит №********** от
21.10.2019г., установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на
5
чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество „ Вивус БГ „ ЕООД, в качеството
му на кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от
6
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ
разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит,
като тази разборедба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1,
т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК
е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
чл.143-148 от ЗЗП.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между същите е бил сключен договор за кредит
№********** от 21.10.2019г. и анекси към него от дати – 21.10.2019г.; и два
анекса от 22.10.2019г., със съответното съдържание и уговорени условия,
съгласно които ищецът дължи такса „ експресно разглеждане „ в размер на
236.13 лева.Безспорно е установено също така с оглед направеното от страна
на ответното дружество признание в отговора на исковата молба, че ищецът е
заплатил освен главницата и възнаградителната лихва по договора и
дължимата такса експресно разглеждане в размер на - 236.13 лева; 67.76 лева
– наказателна лихва за забава, начислена на основание т.13.2 от ОУ и 40.00
лева разноски, свързани с действия по събиране на просрочения с 44 дни дълг,
начислени съгласно т.13.3, вр.чл.13.4 от ОУ по договора за кредит – или общо
сума в размер на 343.89 лева.
Съдът намира, че така уговорените „ такса бързо разглеждане „, „
наказателна лихва за забава „, начислена на основание т.13.2 от ОУ „ и „
разноски, свързани с действия по събиране на просрочия „, начислени на
основание т.13.3 и т.13.4 от ОУ, предвидени в договора за кредит, ОУ и
анексите към договора за кредит, са нищожни на основание чл.10а, ал.2 от
ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.чл.22 от ЗПК, чл.143, ал.1, вр.чл.146, ал.1 от
ЗПК, тъй като законът не допуска заплащането на такси и комисионни за
7
извършване на действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните такси по процесния договор и анексите към него по
естеството си представляват такси и поради накърняването на принципа на „
добрите нрави „ по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се достига до значителна
неравностойност на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорените „ такса бързо разглеждане „ и други такси, посочени по - горе,
предвидени в договора за кредит, ОУ и анексите към договора за кредит, са
нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е
налице, тъй като сумата, която се предоставя по така уговорените такси,
представлява допълнителна сума, която е в значителен размер съобразно
размера на общата сума по отпуснатия кредит.По този начин се нарушава
принципа на добросъвестност и справедливост, и така уговорените такси са
във вреда на потребителя и води до неравновесие в правата на страните по
договора.
Също така, уговорените „ такса бързо разглеждане „ и други такси,
предвидени в договора за кредит, ОУ и анексите към договора за кредит са
нищожни и поради това, че се стига до нарушение на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1,
предл.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.
В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен
разхода за заплащане на „ такса бързо разглеждане „ и „ такса удължаване
срока на връщане на общо дължимата сума „, предвидени в договора за
кредит, ОУ и анексите към договора, поради което съдът намира, че
процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума,
която потребителя дължи.Размерите на посочените в договора ГПР и общо
дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от
задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се
оскъпил кредита, след като в него се включат процесните две такси ще бъде в
доста по - голям размер.При това положение нарушена се явява разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е
точния размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и е
недопустимо под формата на „ такса „ кредиторът да начислява други,
дължими от потребителите суми, различни от лихвата / Решение
№345/09.01.2019г. на ВКС по т.д. №1768/2018г., 2-ро т.о. /.
Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Поетото от ищеца, в качеството му на
потребител по договора за предоставяне на поръчителство задължение за
8
заплащане на процесните такси е довело до съществено оскъпяване на
предоставения му кредит.Това задължение по естеството си представлява
скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване
на заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не
е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора
за кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя
характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде
поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх
обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем
допълнително плащане, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно
максималния размер на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на
чл.19, ал.5 от ЗПК.
Договорката за заплащане на процесните клаузи, при които е сключен
договора за заем и анексите към него е във вреда на потребителя, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищеца с оглед неговата търговска или професионална
дейност, в рамките на която да е сключен процесния договор.Напротив,
ищецът попада в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва
с потребителска защита.
Също така, таксата за разноски, свързани с действия по събиране на
просрочени задължения е уговорена в нарушение на разпоредбата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, доколкото същата е начислена за действие, свързано с
управление на кредита, а не за допълнителна услуга по чл.10а, ал.1 от
ЗПК.Също така не се представиха каквито и да е доказателства за направения
разход в посочения размер.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността са
уговорените процесни такси в полза на заемодателя под формата на скрит
разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като
се касае за договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на
обявения такъв, по който договор потребителят е икономически по – слаб
субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от
неплатежоспособност остава единствено за него.Свободата на договарянето
съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата или да води до
9
нарушаване на други правни принципи, включително и на добрите нрави.В
случая уговорката за заплащане на процесните такси не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от
кредитополучателя при всички положения – независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността му или не.С оглед гореизложеното искът по
чл.26 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна.
Както беше посочено, ищецът е заплатил сума в общ размер на 343.89
лева, от които - 236.13 лева – такса експресно разглеждане; 67.76 лева –
наказателна лихва за забава, начислена на основание т.13.2 от ОУ; 40.00 лева
разноски, свързани с действия по събиране на просрочения с 44 дни дълг,
начислени съгласно т.13.3, вр.чл.13.4 от ОУ по договора за кредит.С оглед
уважаване на иска за нищожност на процесните такси, платената по тях сума
в общ размер на 343.89 лева / триста четиридесет и три лева и осемдесет и
девет стотинки /, се явява като платена без основание, поради което искът по
чл.55 от ЗЗД се явява основателен и доказан по размер и същият следва да се
уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноските направени от ищеца за
дължимата по делото държавна такса по предявените искове в общ размер на
100.00 лева / сто лева и нула стотинки /.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане
адвокатското възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „ Димитър
Милев „, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********, фирмено дело
№24/2021г. по описа на СГС, да бъде определено при условията на чл.38, ал.1
от ЗА.Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ
на материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение.Основанията, при които адвокатът може да
оказва безплатна правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от
ЗАдв..Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА
касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е
необходимо тя да се доказва.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
10
В случая определеното възнаграждение за иска с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД следва да се определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие
при дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение
е 400.00 лева.В случая минималното адвокатско възнаграждение по този иск
ще е в размер на 400.00 лева.
В случая неоснователно се явява искането за присъждане на
възнаграждение за всеки от предявените искове.В случая става въпрос и по
двата иска за едно и също правоотношение, по един и същи договор за
кредит, като при обективното съединяване, двата иска съвпадат със сбора от
цената на всеки един от тях – общо 343.89 лева, а размера на адвокатското
възнаграждение се определя съобразно материалния интерес по делото и
същият е в размер както беше отбелязано от 400.00 лева / четиристотин лева и
нула стотинки / или 480.00 лева / четиристотин и осемдесет лева / с ДДС.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузите, предвиждащи „
такса бързо разглеждане „, „ такса удължаване срока на връщане на общо
дължимата сума „ и допълнителни лихви и такси по т.13.2/а/ от ОУ, т.13.3 от
ОУ и т.13.4 от ОУ, уговорени в договор за кредит №********** от
21.10.2019г., в ОУ и анексите към договора, сключени между А. С. А.,
ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ......... и „ Вивус БГ „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Димитър
Хаджикоцев „ №52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен
Матевосян на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „ Вивус БГ „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“ Димитър
Хаджикоцев „ №52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен
Матевосян ДА ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан,
обл.Враца, ......... сума в размер на 343.89 лева / триста четиридесет и три лева
и осемдесет и девет стотинки /, платена без основание по договор за кредит
№********** от 21.10.2019г. и анексите към него, сключени между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
01.12.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ Вивус БГ „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“ Димитър Хаджикоцев „ №52-54,
представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен Матевосян ДА
ЗАПЛАТИ на А. С. А., ЕГН:********** от с.Бутан, обл.Враца, ......... сума в
размер на 100.00 лева / сто лева /, представляваща сторени в производството
11
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Вивус БГ „
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Димитър Хаджикоцев „ №52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев
и Армен Матевосян ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „
Димитър Милев „, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********, фирмено
дело №24/2021г. по описа на СГС, сума в размер на 480.00 лева /
четиристотин и осемдесет лева / с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
12