РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на двадесет и четвърти април , през две хиляди и деветнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова …..………….…………………и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 1692 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е
образувано по повод исковата молба на И.Г.М., ЕГН: ********** ***,
пълномощник адвокат Д.Б.,***, срещу „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 40.46,
представлявано от Стефан Колев, в
която се излагат обстоятелства, че между ищеца и ответника на 17.02.2017 г. бил сключен договор за
паричен заем № 2751536 по силата на който дружеството предоставило в заем на
ищеца 3 000 лева. Бил определен фиксиран
годишен лихвен процент от 30%, който е част от годишния процент на разходите
(ГПР), който е в размер от 34.40%. Сумата която следвало да бъде върната е 3
509.52 лева. Твърди се, че в тридневен срок от сключване па договора,
кредитополучателят следвало да представи обезпечение (поръчителство или банкова
гаранция). При неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на
2 619.72 лева.Сумата от 3 509.52 лева и неустойката от 2 619.72 лева следвало
да бъдат върнати с изплащане 12 месечни вноски всяка с размер от 510.77 лева,
които вноски обхващат периода 22.03.2017г. - 15.02.2018г., съгласно погасителен
план, неразделна част от договора.
Твърди
се, че договорът е недействителен по няколко
основания:
Съгласно чл.11, ал.2 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК), общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка една страница от тях се подписват от кредитополучателя. Неподписването на
всяка страница от общите условия е санкционирано от закона с най-тежката
последица - недействителност на правоотношението (чл.22 ЗПК).Твърди се, че ищецът не е
подписал общите условия, поради което процесният договор е недействителен.
Твърди се , че договорът е
недействителен и поради липса на посочване на общата сума дължима от
потребителя съгласно чл.11. ал.1, т.1 ЗПК. Нормата на § 1, т.2 ДР ЗПК,
определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем
сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР
ЗПК и по своето същество представляват ГПР (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно
законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи
(такси, комисионни и пр.) свързани с кредита.
В чл.2 от договора не се съдържат
конкретните параметри на общата дължима сума. Не е ясно какъв е размерът в лева
на възнаградителната лихва и на ГПР, като такава информация не може да се
почерпи и от погасителния план, който единствено посочва в колона 3 от
таблицата на размера на вноската.Липсата на тази яснота води до извод, че в
договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата
сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означава, че
договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК.
Твърди се , че недействителността на договора означава, че кредитополучателят дължи връщане
само на получената в заем сума, без лихва и други разходи по кредита (чл.23 ЗПК). В конкретния случай, ищецът бил заплатил по кредита 3 796.90 лева, като
подлежи на връщане сумата от 796.90 лева (3 796.90 - 3 000) поради липса на
основание за плащането й (чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД).
Твърди се, че независимо от цялостната недействителност на
договора, неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от договора в размер от 2 619.72
лева е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и излиза
извън присъщите й наказателна, обезщетителна и обезпечителна функции. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на заетата сума. От съдържанието на чл.4, ал.2 от договора е видно, че размерът
на неустойката представлява 87.32% от заемната сума. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави, тъй като драстично нарушава принципа на
справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът й да
надхвърлял вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение, т. е. и
санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе
см непредоставянето па обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване кана връщане сума с почти двоен размер, което е в
контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави.
Твърди се освен това, че неустойката санкционира
непредставяне на свръхобезпечение - поръчителство от две физически лица. Ако
кредитополучателят може да намери лице, което да учреди банкова гаранция в
полза на кредитното дружество е безсмислено да се сключва договор за
потребителски кредит, при по-тежки условия, като вместо това може да сключи
договор с това лице. Обезпечението (поръчителството) следва да се предостави в
тридневен срок от сключване на договора, което е практически неизпълнимо
условие, от житейска гледна точка, като се има предвид документите, които
следва да набавят поръчителите, описани в чл.4, ал. 1 т. . 1 от договора.Затова
се поддържа , че неустоечната клауза по
чл.4, ал.2 от договора е нищожна, тъй като е уговорена извън присъщата й
наказателна, обезщетителна и гаранционна функции.
Нищожността на неустойката означава, че кредитодателят
следва да върне заплатената без основание от кредитополучателя сума, която била
разпределена за погасяването й. В случая тази сума е 1 528.17 лева.
Във връзка с
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между И.Г. М., ЕГН **********,*** и "ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИГК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център,
ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, че договор за паричен заем №
2751536 от 17.02.2017г. е недействителен поради липса на подписани общи условия
и поради липса на посочване на общата сума дължима от потребителя.
Да бъде осъден „ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,,Джавахарлал Неру” № 28,
Силвьр център, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев да заплати на И.Г.М.,
ЕГН **********,***, сумата от 796.90 лева получена без основание по
недействителен договор за паричен заем № 2751536 от 17.02.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Този иск се предявява заедно с установителния по
п.1 кумулативно.
Да бъде установено в отношенията между И.Г.М., ЕГН **********,***
и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, че
неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № 2751536 от
17.02.2017г. е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Този иск
предявява при условията на евентуалност и моли съдът да го разгледа при
отхвърляне на исковете по п.1 и 2 от петитума на исковата молба.
Да бъде осъден ”ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал
Неру” № 28, Силвър център, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев да
заплати на И.Г.М., ЕГН **********,***, сумата от 1 528.17 лева получена без
основание, поради нищожност на неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от договор
за паричен заем М 2751536 от 17.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. Този иск е съединен кумулативно с иска по п.З от петитума на
исковата молба и предявен при условията на евентуалност и моли съдът да го
разгледа при отхвърляне на исковете по п. 1 и 2 от петитума на исковата
молба.Претендират се деловодни разноски. Представени са писмени
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
Предявените
искове са с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ал.1 ЗЗД и чл. 55 ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
В хода на
производството по настоящото дело е допуснато изменение на основание чл. 214 ГПК на установителния иск за
нищожност на процесния договор, като е добавено ново основание за
претендираната нищожност , тъй като се твърди , че договорът противоречи на
чл.11 ал.1 т.11 ЗПК , а именно в погасителния план на договора не е посочено разпределение на вноските ,
дължими за погасяване на кредита , съдържащо данни каква част от вноската служи
за погасяване на задълженията по пера , а така също е допуснато изменение на осъдителните
искови претенции на основание чл. 214 ГПК за недължимо платената сума по
договора от 796,90 лв. на 842,90 лв. и за евентуално съединената осъдителна
искова претенция от 1528,17 лв. на 1746,48 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който не се оспорва ,
че на 17.02.2017 г. е сключил с ищеца
договор за паричен заем, по който му е предоставил в заем сумата от 3000,00 лева, както и че в изпълнение на
задълженията си по договора ищецът е погасил кредита, като е изплатил на
дружеството суми в общ размер на 3796,90 лева, но твърди, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, тъй като : в процесния случай лихвеният процент е фиксиран,
непроменлив за целия срок на договора, поради което не се изискване за
предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските
между различните неизплатени суми; в договора изрично е посочено, че
погасителният план е предоставен на ищеца като неразделна част от самия договор
и ищецът е потвърдил получаването му, подписвайки договора, в който има
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; спазено е и императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т.
20 ЗПК, тъй като общите условия не са отделен документ ,а са включени в текста
на самия заемен договор , с които потребителят се е съгласил и е получил
препис от него , подробно са описани
редът и начинът, по който потребителят може да реализира правото си на отказ;
размерът на годишния процент на разходите е изцяло съобразен с императивните
разпоредби на закона и е изчислен на база формулата, посочена в Приложение № 1 към ЗПК. В случай , че бъдат възприети
аргументите на ищцовата страна се поддържа възражение за прихващане със сумата
в размер на 127,38 лв. представляваща законната лихва върху непогасената част
от главницата за периода от усвояването на кредита на 17.02.2017 г. до датата на изплащане на цялата
главница , като обезщетение за претърпени от ответника вреди от това , че за
този период е бил лишен от възможността да ползва тази сума. По отношение на
искането за обявяване на клаузата на чл. 4 ал.2 от договора за недействителна
се поддържа , че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора,
ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да
предоставите едно от двете обезпечения, подробно описани в него, а за кредитора не съществува забрана да изисква
заемите, които предоставя да бъдат обезпечени. В процесния случай дори е дадено
право на избор на заемателя кой вид обезпечение да предостави в зависимост от
възможностите му. С изискването за предоставяне на едно от двете посочени в
Договора обезпечения по никакъв начин не се изключват или ограничават правата
на потребителя, произтичащи по закон. Поддържа се , че направените в исковата
молба твърдения остро противоречат с всякаква житейска и бизнес логика и
най-вече с принципа на свободата на договаряне. Неустойката е предвидена, за да
дисциплинира длъжника при изпълнение на поетите от него договорни задължения и
всяка една от договорните клаузи е еднакво задължителна за него, поради което
тя може да бъде скрепена със санкция, каквато страните намерят за добре. Дружеството
не би сключило договора и не би предоставило заем при липса на уговорките за
предоставяне на обезпечение и неустойка за изпълнение, поради това те са също
толкова съществени, колкото и останалите клаузи.Твърди се, че потребителят,
преди да е обвързан от договор, има цялата необходима информация, за да вземе
решение дали да сключи договор за кредит при тези условия или не. Съответно има
достатъчно време още със сключването на договора да предостави обезпечение, за
да не бъде начислена неустойка.
По
отношение възражението, че неустойката надхвърляла вредите от неизпълнението, се
поддържа , че същото е изцяло
неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В процесния случай размерът на
неустойката е предварително определен, фиксиран, ненатрупващ се, обсъден между
страните по Договора и да се твърди „свръхобезпеченост" е несъстоятелно. Поддържа
се , че нито клаузата, с която се изисква обезпечение, е недействителна, нито
размерът на самата неустойка надхвърля размера на вредите, които Дружеството
търпи от неизпълнението. Факт е, че неустоечната клауза, както и размерът на
неустойката, е предварително конкретно уговорен и фиксиран от страните по
Договора. Дружеството не е принудило ищецът да сключи договор за заем,
съответно условията по него не са му наложени. Той самостоятелно, по собствени
подбуди и воля е пожелал да сключи договора за заем и да се издължи съгласно
договорените условия. Сочат се доказателства. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства намира следното :
Страните
не спорят, че на 17.02.2017
г. са сключили договор за паричен заем № 2751536, по който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, в
качеството му на заемодател, е предоставило на И.Г.М. , в качеството му на заемател заем в размер на 3000,00
лв. В чл. 2 от договора страните са уговорили следните условия за връщане
на заетата сума : размер на месечна погасителна вноска в лева
292,46
лв. ; срок на заема в месеци – 12 ; договорена между
страните дата на първа погасителна вноска – 22.03.2017 г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема
– 34,408 %; общ размер на всички
плащания – 3509,52 лв.; годишен процент на
разходите на заема – 34,40 %; условия за усвояване
на цялата сума по заема – веднага след сключването на договора.
От
неоспорените основно и допълнително заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно- икономическа експертиза се установява, че реално платената от ищеца
сума по договора за заем за периода
10.04.2017 г. до 09.02.2018 г. е 3842,90 лв. , от които 45,00 лв. платена такса
събиране, 1746,48 лв. платена неустойка непредставено обезпечение, 409,14 лв.
платена лихва и 1641,64 лв. платена главница. Размерът на законната лихва върху
неплатената част от главницата според допълнителното заключение – върху сумата
от 3000,00 лв. считано от 17.02.2017
г. до 08.12.2017 г. / датата на която
общата платена сума от ищеца е достигнала размера от 3000,00 лв. / е 128,12 лв. Според основното заключение на експерта
сумата платена от ищеца за договорна неустойка е в размер на 1746,48 лв.
В
настоящото производство е налице спор относно
действителността на договора, а от там и за дължимостта на заплатените от ищеца
суми по него за разликата над получената в заем сума от 3000,00 лв. до платената от 3842,90 лв. , равняваща се на 842,90 лв.
Съдът
изходжайки от
предмета на договора – предоставяне в собственост на пари в определен размер
срещу поемане на задължение за връщането на сума в същия размер в посочения в
договора срок, както и от страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, а също и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закон
за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност, приема, че процесният договор
има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
Последният
предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно
чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11 ал.1 т. 10 и 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за
действителността му, на ясен
и разбираем език и следва
да съдържа: „…годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването , като неспазването на
визираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК
изисквания водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.
Разглежданият
договор е сключен в предвидената в закона писмена форма, като в чл. 2 т.7 е
посочена общо дължимата сума като 3509,52 лв. Същевременно, обаче, в разрез с изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не се
съдържа информация за действително
дължимата от потребителя сума ,тъй като съгласно чл. 19 ЗПК в тази сума следва
да се включват възнаградителна лихва и
всички други разходи свързани с кредита.
В случая видно от съдържанието на договора и погасителния план , не е посочен
дори точния размер на възнаградителната лихва , а е посочена една обща сума ,
без да е конкретизирана тя по пера на задълженията или поне да е посочен начина
на нейното изчисление и какво включва
като брутна сума, а от друга страна в погасителния план фигурира друга сума ,
за която не става ясно дали е включена в определения в договора и уговорен между страните ГПР. В този
смисъл е налице несъответствие между
договореното в договора и отразеното в погасителния план , което създава
неяснота относно това какви са точните условия за издължаване на кредита / чл.
11 т.11 ЗПК. / .
С
оглед гореизложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
не съдържа нормативно установените реквизити, което е достатъчно основание, без да се обсъждат
останалите наведени в исковата молба основания за нищожност, в съответствие с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК да се приеме, че договорът е недействителен. А щом договорът е недействителен по силата
на императива на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на
кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него, поради което всичко
останало получено от кредитора по него подлежи на връщане на основание чл. 55,
ал. 1, предложение първо ЗЗД, като получено при начална липса на основание.
Предвид
гореизложеното и липсата на спор между страните, че по договора ищецът е
заплатил суми в общ размер на 3842,90 лв., то разликата над получената от него в заем сума от 3000,00 лв. до пълния размер на
платеното от 842,90 лв. подлежи на връщане,
поради което и предвид гореизложеното както предявеният установителен иск за
прогласяване на недействителността на договора за кредит, така и предявеният
осъдителен иск като доказани следва да бъдат уважени.
В
настоящото производство ответникът е предявил с писмения си отговор възражение
за прихващане със сумата в размер на 127,38 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение под формата на законната лихва върху непогасената част от главницата за периода
от усвояването на кредита на
17.02.2017 г. до датата на изплащането на цялата главница. Това възражение е
предявено за разглеждане във връзка с първата основна осъдителна претенция и
предвид нейното разглеждане съдът дължи произнасяне по него. В случая се касае
до сума , която като главница по договор признат за недействителен – подлъжи на
връщане на заемодателя. Последният като ответник по предявения иск твърди, че
именно ищецът се е обогатил неоснователно , като е ползвал дадената в заем
сума, без да му е заплатил обезщетение
за това ползване под формата на законна лихва за забава. Вярно е , че длъжникът, при неоснователното
обогатяване, дължи да върне всичко, с което се е обогатил за сметка
на този, който е обеднял от деня на настъпването на неоснователното
обогатяване. Лихва за забава обаче се дължи по общото правило на чл. 86 ЗЗД, не
от датата на настъпване на самото неоснователно обогатяване, а от датата, на
която кредиторът поиска от длъжника да му заплати обезщетение за забава, в
конкретната хипотеза, върху получено без основание. Ответникът не е ангажирал доказателства, а и не твърди, да е отправял
покана до ищеца , за връщане на платената без основание сума / като главница по договора за заем/ , поради което, доколкото писменият отговор има значението на покана, то лихва за забава би се дължала от датата на получаването на препис от ищеца. В случая обаче тази сума
вече е била изплатена от ищеца преди този момент. Ето защо възражението за прихващане във връзка с признаване на правото на
ответника за присъждане на лихви за забава за периода преди завеждането на исковата молба, следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
С
оглед на изхода на спора по комулативно съедините главни искови претенции,
съдът не дължи произнасяне по комулативно
евентуално съединените искови претенции.
На
основание чл. 38, ал. 2 Закон за Адвокатурата във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на
ищеца – адвокат
Д.Г.Б. , следва да бъде
определено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство и защита по
настоящото дело в размер на 600,00 лв. /по всеки един от двата главни иска по 300,00 лв./, за заплащането на
която сума ответникът следва да бъде
осъден.Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и следващата се държавна такса върху двата
разгледани главни иска в размер на 80,00 лв. по първия и в размер на 50,00 лв.
по втория или общо в размер на 130,00 лв.
По
изложените съображения
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА сключения на 17.02.2017 г. договор за
паричен заем № 2751536 между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Джавахарлал Неру” № 28,
Силвър Център, ет. 2, офис 40-46, от една страна и от друга И.Г.М., ЕГН: ********** *** за недействителен поради
противоречието му на закона – чл. 11, ал. 1, т.10 и т.11 Закон
за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46, да върне на И.Г.М., ЕГН: ********** *** сумата от 842,90 лв. платена
от последния по Договор за паричен заем – № 2751536 / 17.02.2017 г. , тъй като е получена при
начална липса на основание, ведно със законната лихва
считано от датата на подване на исковата молба в съда – 03.05.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул.
„Джавахарлал Неру” № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46, да заплати следващата се държавна
такса в размер на 130,00 лв.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Джавахарлал
Неру” № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46, да заплати на адвокат Д.Б. ************ , със съдебен
адрес *** възнаграждение за процесуално представителство
и защита на ищеца по гр. д. № 1692/ 2018 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик
, в размер на 600,00 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: