Р   Е  Ш   Е  Н   И  Е

                                                             № 260329

гр.Русе, 13.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенски районен съд IV граждански състав

в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     Председател:Виржиния Караджова

 

при секретаря Красимира Стоянова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4850 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

          Предявен е иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Г.И.С. твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 4813/2019 г. по описа на РРС били уважени исковете й срещу ответника по чл. 344 от КТ.Насрещната страна била осъдена да й заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, поради оставането  без работа, вследствие на незаконното уволнение, в брутен размер на 4 200 лева.На 10.06.2020 г. работодателят й престирал само 3 780 лв.Твърди,че тя е лице с увреждания, поради което счита, че съгласно § 10а ал.3 от ПЗР на ЗДДФЛ ответникът неправилно й е удържал данък.

Сочи, че не е претендирала лихва за забава върху търсеното обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ по гр.дело № 4813/2019 г. по описа на РРС. Намира, че такава й се следва за времето от подаване на исковата молба в него производство-05.08.2019 г. до 10.06.2020 г., когато е получила от ответника сумата от 3 780 лв., в размер на 362,83 лв., както и още 16,80 лв. върху останалата част от вземането за периода 10.06.-19.10.2020 г.Иска ответникът да бъде осъден да й заплати тези суми.Търсят се  разноски по делото.

Ответникът ОП “Комунални дейности“-гр.Русе оспорват иска.Считат, че за периода 05.08.2019 г.-10.06.2020 г. на  ищцата се е следвала лихва за забава върху присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ по гр.дело № 4813/ 2019г. по описа на РРС, след приспаднати  данъци и удръжки в размер на 362,86 лв., която била преведена по банков път на работничката на 17.12.2020 г.

Намират, че не дължат на насрещната страна обезщетение за забава върху сумата от 420 лв.Твърдят, че по гр.дело № 4813/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищцата било присъдено обезщетение по чл.225 ал.1  от КТ в брутен размер на 4 200 лв.Не оспорват, че работничката е от кръга субекти, визиран в § 10а ал.3 на ПЗР на ЗДДФЛ и като лице с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, навършило възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68 от КСО, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), е имала право да ползва данъчно облекчение.Съгласно чл.18 ал.2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа по чл. 42 ал.2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв.Според чл.42 ал.3 т.1 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се намалява с данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл.18 ал.2 от ЗДДФЛ.Прилагайки реда на ЗДДФЛ за данъчни облекчения на лица с намалена работоспособност (50 и над 50 на сто) и предвид изложените факти, намират, че на ищцата следва да се удържи данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ върху сумата, надвишаваща 660 лв.Сочат, че трудовото възнаграждение на работничката е било в размер на 706,80 лв.Данък от 10%, съгласно посочените правни норми, считат, че следва да се удържи върху разликата над сумата от 660 лв. до 706,80 лв., т.е. върху сумата от 46,80 лв. месечно, а за периода от шест месеца–върху 280,80 лв.Така от присъдената на ищцата брутна сума на обезщетението по чл.225 ал 1 от КТ от 4 200 лв. трябва да се приспадне  сумата от 28 лв., представляваща десет на сто дължим данък по ЗДДФЛ.На 10.06.2020 г. работодателят изплатил присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, като направил удръжки за следващия се данък.След изчисляване на размера на годишния данък, считат, че на ищцата трябва да бъде възстановена удържана сума за данък в размер на 392 лв., а не в посочения по исковата молба размер от 420 лв.По отношение на изплащането на тази стойност обаче, работодателят не е изпаднал в забава, тъй като съгласно чл.49 ал.1 от ЗДДФЛ, годишният данък се определя от работодателя по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година, а според чл.49 ал.6 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размер на данъка е по–нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето.Претендират отхвърляне на иска.Търсят се разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, като с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 4813/2019 г. по описа на РРС, образувано на 05.08.2019 г., в полза на ищцата било присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в брутен размер на 4 200 лв.Няма разногласие по въпроса, че в него производство Г.И.С. не е претендирала лихва за забава върху това вземане.

Ищцата признава, че на 10.06.2020 г. работодателят й запратил  сумата от 3 780 лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, след приспаднати данъци и удръжки (л.13), а на 17.12.2020 г.-и сумата от 362,82 лева–лихва за забава върху тази главница за времето 05.08.19 г.-10.06.2020 г. (л.27).

Страните не спорят и са представени доказателства, че ищцата е лице с увреждания по смисъла на § 10а ал.3 от ПЗР на ЗДДФЛ (л.7).

Назначената в производството икономическа експертиза, след запознаване с представените по делото доказателства и извършена справка в счетоводството на ответника, съобразявайки, че според чл.24 ал.2 т.8 от ЗДДФЛ, обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е облагаем доход, се е произнесла, че при извършеното плащане през м.юни 2020 г., при определяне на месечната данъчна основа, работодателят, отчитайки изискването на чл.18 ал.2 от ЗДДФЛ, е приспаднал на работничката сумата от 660 лв.В периода до м.декември 2020 г. ежемесечно били извършвани намалявания на месечната данъчна основа със същата стойност, което формирало общо данъчно облекчение от 4 620 лв.При годишното изравняване на данъка, ответникът, спазвайки разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗДДФ, намалил годишната данъчна основа с още 3 300 лв.Вещото лице е заключило, че предвиденото в закона данъчно облекчение от 7 920 лв. е било съобразено по отношение на ищцата.След извършеното годишно изравняване, работодателят е следвало да  възстанови на насрещната страна сумата от 344 лв. Експертът е докладвал, че това е било направено при изплащане на месечното възнаграждение за м.декември 2020 г.Пояснено е, че срокът за престиране на сумата, според чл.49 ал.6 от ЗДДФЛ, е бил до 31.01.2021 г.Вещото лице е констатирало, че авансово удържаният данък върху обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е бил в размер на 413,82 лв., като за м.юни 2020 г. върху трудовото възнаграждение няма удържан данък, поради прилагане на данъчно облекчение в размер на 660 лв.Надвнесеният през годината авансов данък е бил възстановен на ищцата в размер на 344 лв. на 17.12.2020 г.При тези данни експертът е заключил, че следващото се на работничката обезщетение за забава върху присъденото вземане по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 05.08.2019 г. до 10.06.2020 г. й е било изплатено в пълен размер на 17.12.2020 г.На същата дата, преди крайния падеж на 31.01.2021 г., е бил възстановен и надвнесения през годината данък общ доход на лицето.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно се установява, че между страните е бил воден спор по чл.344 от КТ и с влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 4813/2019 г. по описа на РРС, в полза на ищцата било присъдено обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение в брутен размер на 4 200 лв.На 10.06.2020 г. работодателят превел следващата се на лицето нетна сума, при съобразяване нормите на чл.24 ал.2 т.8 от ЗДДФЛ ( че вземането е от категорията облагаеми доходи), чл.18 от ЗДДФЛ (за определяне размера на месечната и на годишната данъчна основа, предвид обстоятелството, че работничката е лице с 50 на сто намалена работоспособност) и чл.42 от ЗДДФЛ (за определяне на дължимия авансов  данък).Според назначената в производството съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда като обективна, изготвена от експерт с необходимите знания и опит, ответникът е погасил изцяло задължението си към Г.С. във връзка с обезщетението й за оставане без работа, както и лихвата за забава върху него за заявения по исковата молба период.Няма спор, че в  производство по чл.344 от КТ работничката не е искала присъждане на такова акцесорно вземане.Съгласно ТР №  3 от 19.03.1996 г. по гр.дело № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, лихва върху  обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ се дължи от деня на поканата по чл.84 ал.2 от 33Д, а ако такава покана не е била отправена-от деня, в който искът е бил предявен.В процесния случай няма спор, че исковата молба по предходното дело е била подадена на 05.08.2019 г. По същество ответникът не оспорва, че е бил в забава спрямо ищцата за времето до 10.06.2020 г.На 17.12.2020 г., след връчване на книжата по настоящото дело, работодателят е превел в полза на работничката сумата от 362,82 лв., колкото е изчислило, че й се дължи и вещото лице според приетата в производството икономическа експертиза. Извършеното плащане трябва да бъде съобразено от съда с оглед нормата на чл.235 ал.3 от ГПК.В тази част претенцията се явява неоснователна, поради погасяване на акцесорното вземане в хода на делото.    

Ищцата счита, че й се следва лихва за забава и върху остатъка от обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, присъдено й като брутна стойност, за времето от 10.06.2020 г. до предявяване на настоящия иск на 20.10.2020 г. Съдът намира искането за неоснователно.В хода на производството става ясно, че ответникът е спазил законовите изисквания, визирани в ЗДДФЛ досежно определяне размера и авансово удържане на съответния данък общ доход върху изплатеното обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, като на 17.12.2020 г. е възстановил на работничката надвнесената сума по това перо от 344 лв.Според чл.49 от ЗДДФЛ срокът за предприемане на посоченото действие е бил до 31.01.2021 г., което налага извод, че ответникът не е изпаднал в забава.Претенцията в останалата част за 16,80 лв. също се явява неоснователна.Искът трябва да се отхвърли.    

Съгласно чл.78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски по делото съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от иска.В процесния случай претенции в тази насока имат както ищцата, така и ответникът.Двете страни са възразили, че дължат суми за разноски.

  Исковата молба е постъпила в РРС на 20.10.2019 г.С нея е бил предявен иск за заплащане на сумата и от 420 лв., в която част производството е било прекратено от съда с влязло в сила определение от 16.11.2020 г., съобщено на страните съответно на 19.11. и на 20.11.2020 г.

До 01.02.2021 г. ищцата е била представлявана по спора от своя син.На 02.02.2021 г. са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от същата дата, като във втория документ е отразено заплатено на адвокат възнаграждение от 700 лв.

Ответната страна счита, че независимо, че са направили плащане на обезщетението за забава върху нетна главница от 3 780 лв. в хода на процеса, то не дължат на ищцата разноски, тъй като следващата се на лицето сума е била преведена на 17.12.2020 г., което е преди датата на упълномощаване на адвоката.В останалата част за 16,80 лв. искът е неоснователен, тъй като работодателят не е изпаднал в забава.Съдът намира доводите за основателни, поради което приема, че не трябва да присъжда разноски по това дело в полза на ищцата.

 С отговора на исковата молба е бил представен договор за правна защита и съдействие от 16.12.2020 г.В него е отразено, че на представляващия страната адвокат е било изплатено възнаграждение в общ размер на 300 лв., от които 250 лв. за защита по иска за заплащане на сумата от 420 лв., представляваща част от присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, а 50 лв.-за защита на иска по чл.86 от ЗЗД.

В заседанието преди даване ход по същество на спора, ответникът е представил Анекс към Договор за правна защита и съдействие от 23.11.20 г. /какъвто по делото няма/, в който е отразено, че страните постигат съгласие, че на адвоката няма да се дължи договореното възнаграждение от 250 лв. за иска, за който производството по делото е било прекратено, нито за претенцията по чл.86 от ЗЗД от 362,82 лв., касаеща периода 05.08.2019 г.-10.06.2020 г., а цялата  платена по банков път сума на 16.12.2020 г. от 300 лв. ще се отнесе към искането за лихва за забава от 16,80 лв. върху остатъка до пълния брутен размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ.

Ищцовата страна е направила възражение, че ответникът има назначен юрисконсулт на трудов договор, чиито услуги е можел да ползва по делото.Доводът е неоснователен.Право на страната-работодател е да избере дали да бъде защитавана по спора от свой юрисконсулт или да упълномощи адвокат.

Второто възражение е в аспект, че не е допустимо впоследствие да се променя размер на вече договорено възнаграждение.Ответникът е изразил несъгласие, изтъквайки факта, че се касае до вид договор за поръчка и страните по него за свободни да договарят и изменят параметрите му.

Съдът по принцип няма възражение срещу това виждане.Безспорно във вътрешните отношения между ответника и ангажирания от него адвокат за спора могат да бъдат правени промени за какво е била разходвана общо заплатената на пълномощника сума от 300 лв.Съдът обаче не счита, че тези нови уговорки могат да бъдат съобразени при определяне размера на разноските, които ищцата ще дължи на насрещната страна с оглед изхода на спора.Според първоначално уговореното разпределение на сумата от 300 лв.,  няма как на Гинка С. да се възложи в тежест разход за адвокатско възнаграждение от 250 лв. по прекратен иск, при положение, че определението на съда в този аспект е влязло в законна сила преди подписването на договора за правна защита и съдействие от 16.12.2020 г.За претенцията по чл.86 от ЗЗД между ответника и ангажирания от него адвокат е била уговорена сумата от 50 лв.При определяне каква е припадащата се част лихвата за забава за периода 05.08.2019 г.-10.06.2020 г. е погасена след завеждане на настоящото дело, а в останалата част искът е бил изначално неоснователен.При това положение Гинка С. трябва да заплати на насрещната страна сумата от 2,21 лв.В този смисъл съдът намира, че не може да съобрази представения анекс от 12.03.2021 г., според който, предвид изхода на спора, в тежест на ищцата се иска възлагане на разноски по делото от 300 лв.  

Ответникът дължи държавна такса за производството от 50 лв., както и сумата от 191,14 лв.-разходи за назначената СИЕ, поети от БС, съразмерно с плащането, извършено в полза на насрещната страна в хода на процеса.     

          По изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.С., ЕГН **********,***, срещу ОП “Комунални дейности”- гр.Русе, ул.“Котовск” № 4, ет.2, представлявано от Директора Митко Радев Чокоев, със съдебен адрес:***, чрез адв.К.Х. ***, иск за   заплащане на сумата от 379,63 лв., представляваща лихва за забава за периода 05.08.2019 г.-19.10.2020 г. върху присъденото с влязло в сила решение по гр.дело № 4813/2019 г. по описа на РРС обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в брутен размер на 4 200 лв. ( от която 362,83 лв. за времето 05.08.2019 г.-10.06.2020 г. върху главница от 3 780 лв., и 16,80 лв. върху останалата част от вземането за периода 10.06.-19.10.2020 г.), като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на ОП “Комунални дейности”- гр.Русе, ул.“Котовск” № 4, ет.2, представлявано от Директора Митко Радев Чокоев, със съдебен адрес:***, чрез адв.К.Х. ***, сумата от 2,21 лв.-разноски по делото.

ОСЪЖДА ОП “Комунални дейности”- гр.Русе, ул.“Котовск” № 4, ет.2, представлявано от Директора Митко Радев Чокоев, със съдебен адрес:***, чрез адв.К.Х. *** да заплатят по с/ка на РРС сумата от 241,14 лв.-разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: