№ 3760
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100506645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С Решение 366 от 20.01.2022 г., постановено по гр. дело № 62215 по
описа за 2021 г., Софийският районен съд, ГО, 117-ти състав, е изменил
размера на месечната издръжка, присъдена с влязло в сила Решение № III –
87- 91А от 19.04.2012 г., постановено по гр. дело № 20474 по описа за 2011 г.,
Софийският районен съд, ГО, 87-ми състав, с което я е увеличил от 100. 00
лева на 260. 00 лева. Осъдил е П. Х. И., ЕГН **********, да заплаща на
детето си Д. П. И., с ЕГН**********, със съгласието на своята майка И. Г. Л.
ЕГН *******, на основание чл. 150 от Семейния кодекс СК), месечна
издръжка в размер на 260. 00 лева, считано от датата на исковата молба –
02.11.2021 г., до настъпване на пълнолетие или на законни предпоставки,
водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Отхвърлил е предявения иск за разликата над
уважения размер от 260. 00 лева до пълния предявен размер от 480. 00
лева.Присъдил е разноски на страните спрямо уважените части. Допуснал е,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на Решението в
частта относно така присъдената издръжка.
1
Ищецът Д. П. И. (въззивник в настоящото производство) е останал
недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал лично и със
съгласието на своята майка, с въззивна жалба, вх. № 28371 от 15.02.2022 г. по
описа на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлил иска за
разликата над 260 лв. до пълния предявен размер от 480 лв. В жалбата се
поддържа, че в обжалваната част съдебният акт е неправилен, постановен при
нарушения на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни
съображения в тази посока, като по същество се изтъква, че при преценката
на първата инстанция досежно размера на необходимата издръжка не са взети
предвид всички обстоятелства по делото. Съобразно изложеното моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба. Представя писмена защита, в
която развива доводите си за основателност на въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът П. Х. И. (въззиваема страна в настоящото производство), е
подал отговор на така депозираната въззивна жалба, в който е оспорил същата
изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за
нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на
срока за отговор, обстоятелства, които са от значение за делото - относно
доходите на въззиваемия, както и за извършени разходи за непълнолетния
въззивник Д. И.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.
2
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност
на решенията. Постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Доводите на въззивника касаят противоречие с материалния закон и
необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са частично
основателни.Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 150 СК, от
ищцеца Д. П. И., роден на 06.07.2005 г., предявен лично и със съгласието на
своята майка И. Г. Л., с искане да се увеличи присъдената издръжка в размер
на 100. 00 лева с Решение № III – 87- 91А от 19.04.2012 г., постановено по гр.
дело № 20474 по описа за 2011 г., Софийският районен съд, ГО, 87-ми състав,
като се осъди ответникът, който е негов баща –П. Х. И., да му заплаща
месечна издръжка в размер на 480. 00 лева.
При постановяване на решението, с което искът е уважен частично,
първата инстанция съобразно с ангажираната доказателствена съвкупност по
делото е приела, че е във възможностите на ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 260. 00 лева.
По делото се установява, че родителите на Д. П. И., са живели във
фактическо съжителство в периода от 2005 до 2008г., когато са се разделили
поради влошените си отношения. Д. е роден на *******/удостоверение за
раждане № 711804 от 09.12.2005 г. на Столична община, район Слатина/,
живее с майка си, която упражнява родителските права по отношение на него.
Предмет на делото пред въззивната инстанция е искът за увеличаване
3
на дължимата месечна издръжка за непълнолетния Д., за разликата между
присъдения от първоинстанционния съд размер от 260 лв. до пълния предявен
размер от 480 лв.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена издръжката, чието изменение (увеличение) се
иска, и променените (увеличените) възможности на задължения родител да
покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената
месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на
нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи издръжката
му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето Д. П. И.,
в размер от 100 лева, с решението, постановено по гр. дело № 20474 по описа
за 2011 г., Софийският районен съд, ГО, 87-ми състав, влязло в сила през 2012
г., детето е било на 6 години, а към момента на приключване на съдебното
дирене във въззивната инстанция по настоящото производство е навършило
16 години и 11 месеца. От определянето на месечната издръжка от 100 лева е
настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на
издръжката. През изминалия период Д. И. е пораснал, с което дефинитивно са
се увеличили и потребностите от средства за съществуване, за образование,
за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда
от такива), които не могат да бъдат задоволявани с определената издръжка в
размер от 100 лева. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при
които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен,
продължителен и необратим характер, от което може да се направи
категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (детето да има нужда от по-малко средства за
месечната си издръжка).
Доходите на двамата родители са базата за установяване на
финансовите възможности на родителите да участват в издръжката на детето
си, т. е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и
ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС.
От приетата във въззивното производство Заповед №10/04.02.2022 г.
на управителя на ,,Т.С.‘‘ ЕООД, се установява, че на основание чл. 328, ал.1,
4
т.3 от КТ по инициатива на работодателя трудовия договор с ответника се
прекратява, считано от 07.02.2022 г., като размерът на дължимото
обезщетение не е посочен.
В изготвения пред въззивната инстанция социален доклад,
въззивникът сочи, че размерът на месечния му доход е 1804.00 лв. и
понастоящем е трудово ангажиран.
Следейки служебно за интересите на ненавършило пълнолетие дете,
съдът е изискал и справки от НАП и НОИ за доходите на страните. От тях се
установява, че ответникът е сключил трудов договор на 23.02.2022г. с
работодател ,,Е.Г.Т.‘‘ООД, като средномесечният осигурителен доход
възлиза на сумата от 1 815 лева, а този на майката И. Л. е в размер от 1 663
лева.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да
осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности,
условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните имат
задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това
число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в
едно домакинство.
При определяне на общия размер на издръжка на детето и дължимият
дял на всеки родител в нея, както и възможността на всеки родител да
осигурява определената издръжка, съдът съобрази и данните за
здравословното състояние на двамата родители.
За установяване на здравословното състояние на ответника, са
представени медицински документи, в които се посочва диагноза:
радикулопатия, което увреждане е свързано с причиняване на болки в кръстта
, ирадииращи към десен крак и към гърба.Препоръчани са му
рехабилитационни процедури.
От представената пред въззивната инстанция епикриза от
26.07.2022г., се установява, че ответникът е постъпил в кардиологично
отделение. Проведено е лечение с медикаменти. Не са настъпили усложнения,
като пациентът е бил временно неработоспособен в продължение на един
месец.
Във връзка със здравословното състояние на ответника, за лечението
5
му са му предписвани медикаменти, но не са представени доказателства по
делото относно размера на разходите свързани с проведеното лечение.
При съобразяване на размера на дължимата издръжка към настоящия
момент съдът следва да отчете физиологичните и здравни потребности на
детето. Още в първата инстанция са представени и приети като доказателства
по делото Амбулаторен лист, ведно с План за лечение от 12.01.2022 г., в
който са посочени разходите по него и от който е видно, че е налице нужда от
продължително стоматологичното лечение.
От друга страна, понастоящем непълнолетният Д. е ученик в
единадесети клас. С преминаване в по-горен етап по образователната
стълбица се увеличават средствата, необходими за покриване на нуждите от
учебни пособия, учебни помагала. Увеличават се е ежедневните разходи за
детето, тъй като същото има нужда от дневни пари за храна и напитки,
транспортни разходи и т. н. Установи се от служебна бележка на Спортен
клуб СК ,,Борба‘‘ Левски гр. София, че детето Д. има и извънкласни
занимания- посещава тренировки по класическа борба. Следва да се има
предвид, че се намира и в специфичната възраст на пубертета, през която
освен физическите промени настъпват и множество промени в
емоционалното и психологическото състояние на детето. Духовното
израстване в този период е свързано с необходимост от повече социални
контакти, посещения на различни занимания и културни мероприятия.
Невъзможността тези нужди на детето да бъдат задоволени би довело до
непълноценно общуване и би се отразило върху формирането на психиката
му негативно.
Съдът, съобразявайки се с икономическите условия на живот в
страната и предвид необходимостта ежедневните нужди на детето да бъдат
адекватно посрещани в обстановка на засилващи се инфлационни процеси
към датата на провеждане на последното открито заседание по делото
/наличието на които е обстоятелство, което е ноторно известно/, въззивният
съд намира, че общият размер на средствата, необходими за издръжка на
детето, са в размер от около 600 лв., в която участието на бащата следва да
бъде определено на 350 лева. При съобразяване възможностите на майката,
както и обстоятелството, че майката и детето живеят в гр. София, където,
общоизвестно е, че са по-високи разходите, необходими за осигуряване
6
нормален стандарт на живот над линията над бедността, а от друга страна
ответникът-въззивник живее в с. Поповяне, община Самоков, не доказва да
има специфични разходи. В настоящия случай въззиваемият е в активна
работоспособна възраст/46 години/. От данните по делото, във връзка със
здравословното му състояние, не се установяват заболявания, от такова
естество, които да повлияят на възможността му да полага труд, напротив
същият е трудово ангажиран, с възнаграждение надхвърлящо това на майката.
П. И. няма алиментни задължения към другиго, не се установява да извършва
разходи за задоволяване на жилищни нужди. Ето защо, определеният от
първоинстанционния съд размер на дължимата от ответника по насрещния
иск издръжка в размер от 260 лв. към настоящият размер следва да бъде
увеличен. Същевременно посоченият от настоящата съдебна инстанция
размер дължима издръжка не би било твърде обременително за бащата, като
се има предвид, че разликата, ведно с непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието, се поема от майката. По всички посочени
съображения съдът намира, че предвид дългия период от време, който е
изминал от определяне на първоначалната издръжка, както и
новонастъпилите обстоятелства в развитието на детето, е налице съществено
и трайно увеличение на нуждите на детето Д. П. И.. Необходимата издръжка
следва да бъде определена на 600 лв., от които бащата следва да заплаща 350
лв., а майката да поеме разликата, както и преките и непосредствени грижи по
отглеждане на детето.
Доколкото, въззивната жалба се явява частично основателна,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от въззивника за разликата над 260 лева до 350 лева, а в
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
При този изход на производството решението следва да бъде
отменено и в частта за присъдените разноски. За първоинстанционното
производство на пълномощника на ищеца, спрямо уважената част на иска,
следва да бъде присъдена сумата от още 49, 36 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗАдв. По отношение на
разноските на ответника, му се следват разноски в размер на 119, 73 лв. и
решението следва да бъде отменено за разликата над този размер.
7
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК по сметка на Софийски районен съд още 129, 60 лв.,
представляваща държавна такса.
Върху присъдените от настоящата инстанция издръжки въззиваемата
страна дължи държавна такса в размер на 64. 80 лева по сметка на СГС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Въззивникът е представил договор за правна защита и съдействие по
чл 38, т.1 от ЗАдв за адвокатско възнаграждение, от 10.02.2022 г.
По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК съдът осъжда вззиваемата страна да заплати на пълномощника на
въззивника Д. П. И., действащ със съгласието на своята майка И. Г. Л. сумата
от 122. 72 лева – разноски за адвокатски хонорар във въззивното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Въззиваемата страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение от 175 лева. Видно от отразеното в договора за правна
защита и съдействие от 21.03.2022 г., адвокатският хонорар е договорен и
изцяло заплатен. Съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 103, 40 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК съдът осъжда въззивника Д. П. И., действащ със съгласието на своята
майка И. Г. Л. да заплати на вззиваемата страна сумата от 103, 40 лева -
разноски за адвокатски хонорар във въззивното производство, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 366 от 20.01.2022 г., постановено по
гр. дело № 62215 по описа за 2021 г., Софийският районен съд, ГО, 117-ти
състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от СК, за присъждане на
месечна издръжка на детето Д. П. И., с ЕГН:**********, със съгласието на
своята майка И. Г. Л. ЕГН:******* за разликата над 260 лева до 350 лева,
КАКТО и в частта в която И. Г. Л. е осъдена да заплати на П. Х. И. разноски
8
за сумата от 202 лв разноски КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Х. И., ЕГН:********** да заплаща на Д. П. И., с
ЕГН:**********, със съгласието на своята майка И. Г. Л. ЕГН:*******, още
90 (деветдесет) лева месечна издръжка - общо 350 (триста и петдесет) лева,
считано от 02.11.2021 г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. П. И., с ЕГН:**********, със съгласието на своята
майка И. Г. Л. ЕГН: ******* да заплати сумата от 119,73 (сто и деветнадесет
лева и седемдесет и три стотинки), представляващи разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА П. Х. И., ЕГН:**********, да заплати на адв. К. И.,
пълномощник на детето Д. П. И., с ЕГН:**********, действащ със съгласието
на своята майка И. Г. Л. ЕГН:******* сумата от още 49, 36 (четиридесет и
девет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗАдв. за първоинстанционното
производство,
ОСЪЖДА П. Х. И., ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от още 129,60 ( сто
двадесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса
в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 366 от 20.01.2022 година,
постановено по гр. дело № 62215 по описа за 2021 г., Софийският районен
съд, ГО, 117-ти състав, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска
по чл. 150 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето Д. П. И., с
ЕГН:**********, със съгласието на своята майка И. Г. Л. ЕГН:******* за
разликата над 350 лева до 480 лева.
ОСЪЖДА П. Х. И., ЕГН:**********, да заплати на адв. К. И.,
пълномощник на детето Д. П. И., с ЕГН:**********, действащ със съгласието
на своята майка И. Г. Л. ЕГН:******* сумата от 122, 72 (сто двадесет и два
лева и седемдесет и две стотинки) – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по гр. дело № 6645/2022 г. по описа на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав., представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗАдв. за въззивното
9
производство,
ОСЪЖДА Д. П. И., с ЕГН:**********, действащ със съгласието на
своята майка И. Г. Л., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплатят на П. Х.
И., ЕГН:**********, сумата от 103. 40 (сто и три лева и четиридесет
стотинки)– разноски по въззивно гр. дело № 6645/2022 г. по описа на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА П. Х. И., ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
"*******, сумата от 64, 80 (шестдесет и четири лева и осемдесет стотинки) –
държавна такса по въззивно гр. дело № № 6645/2022 г. г. по описа на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10