Решение по дело №3635/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

град София,   01.11.2019 година

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на първи октомври  през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:    Стефка Александрова

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело      №  3635  по описа за 2019  година,  съобрази, че:

 

Предявен е иск с правно  основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съдът е сезиран с искане от М.П.П. за осъждането на П.на Р.Б.да й заплати сумата от 90 000 лева за обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконното обвинение в престъпление по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП № 537/2009г. по описа на СДВР, пр.пр. № 42808/2009г. по описа на Софийска районна прокуратура НОХД №7744/2010 г. по описа на СРС,НО,106 състав и ВНОХД № 42/2016г. по описа на СГС,НО, II въззивен състав, по което е оправдана с влязла в сила на 14.12.2016 г. присъда № 310 от 29.11.2016 г. по ВНОХД № 42/2016г. по описа на СГС,НО,II въззивен състав, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на присъдата до окончателното й погасяване и разноски по делото.

Поддържа се, че в резултат на незаконното обвинение ищцата е претърпяла  неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни притеснения и страдания от накърняване на доброто й име и достойнство и засягане на професионалния й авторитет на като дългогодишен (с над 30 години стаж) лекар-анестезиолог и  професионалното й развитие. Също така, че незаконното обвинение и продължителният период от време, в който участвала в наказателното производство в качеството на обвиняема и подсъдима повлияло негативно върху личния й живот, непрекъснато живеела в стрес, престанала да се среща с приятелите си срамувайки се, че е обвиняема, били накърнени честта и достойнството й. Ищцата твърди, че изживявала изключително тежко тези обвинения, знаейки, че е невинна и изпитвала чувства на безизходица, безнадеждност, липса на житейска перспектива и страх, че за в бъдеще няма да може да упражнява професията си. Поради изложеното поддържа, че с незаконните си действия П.на Р.Б.я е увредила непозволено, като е ангажирала отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и предявява исковата си претенция за парично обезщетение.

П.на РБ, чрез СГП, оспорва иска с доводи, че не са налице действително претърпени неимуществени вреди в личен и в обществен план, които да са в пряка причинна връзка с дейността на Прокуратурата. Ответникът оспорва предявеният иск по размер, като неоснователно завишен с оглед критериите за справидливост  по чл.52 от ЗЗД и несъответно на действително претърпените вреди и икономически стандарт  в страната, надвишаващо петнадесет пъти годишния доход на физическо лице към периода от 2017 г.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба и съдържащите се в приложеното в цялост с писмо изх.№ 47840/2019 г. НОХД № 7744/2010 г. на СРС, НО, 106 състав,  писмени доказателства е видно, че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема и й е било повдигнато обвинение в престъпление по чл.134, ал.1, т.1 вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал.1 НК- за това, че на 13.04.2009 г. около 9, 20 часа в гр.София, УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД – Клиника по неврохирургия, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност – упражняване на медицинска професия,  като лекар-анестезиолог в Клиника по неврохирургия, съгласно трудов договор №417/15.04.1988 г. и ДС № 3632/04.03.2009 г., при извършване на операция на аневризма на артерия церебри медиа декстра на пациент Недко  Недков е допуснала нарушение на чл.79 от ЗЗ, чл.80 ЗЗ, чл.6 и чл.11 от ЗЛЗ и утвърдените Стандарти за качество на оказаната медицинска услуга и задълженията си по длъжностна характеристика, с което му е причинила тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. С постановление от 19.01.2010 г. по досъдебно производство №573/2009 г. по описа на СДВР (пр.пр. № 42808/2009г. по описа на СРП, ищцата била привлечена като обвиняема за извършване на престъпление и  СРП внесла в СРС делото за разглеждане с обвинителен акт. С присъда от 12.09.2014г. по НОХД № 7744/2010г. по описа на СРС- 106 състав ищцата е призната за виновна за извършване на престъпление по чл.134 ал.1 предл.1 вр. чл.129 ал.2 предл.9 вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лв., като е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл.128, ал.2, вр. с ал.1 НК. С присъда № 310 от 29.11.2016г. по ВНОХД № 42/2016г. по описа на СГС, HO-II въззивен състав тя е призната за невиновна за извършването престъпление по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК и първоинстанционната осъдителна присъда е отменена. Присъдата е влязла в сила 14.12.2016 г. с изтичането на срока за обжалването и протестирането й. По време на наказателното производство спрямо ищцата е била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която е отменена с определение от съдебно заседание на 12.09.2014 г.

От показанията на разпитаните свидетели Георгиева се установи, че по време и след наказателното производство, като пряко следствие от тях, ищцата  е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни промени в начина й на живот – тя престанала да се среща с приятели, срамувала се, чувствала се опозорена и вече нямала желание се вижда дори с близки приятели.  Свид. А.– служител в Отдел „ТЗР“ на болницата, където работела ищцата свидетелства, че веднага след образуваното на наказателното производство този факт станал известен сред колегите й, имало много негативни коментари и поведението им спрямо ищцата се променило коренно. От показанията на тези свидетелки се установява, че докато преди повдигането на обвинението ищцата се ползвала с добро име и внимание от страна на колегите си лекари, след това те дори отказвали да дават информация за нея, когато някой я търсел. Ищцата била отзивчива, усмихната и жизнерадостна, но след обвинението тя се затворила и изолирала, не искала да разговаря с никого. Започнала да излиза в продължителни отпуски и да работи на половин щат, за да не е подложена на негативното отношение в работната й среда. В този период тя се явила и на конкурс за заемане на по-висока  длъжност, затова повдигането на обвинение породило отново негативно отношение и коментари от страна на колегите й спрямо нея. Такова отношение демонстрирали не само лекари в болницата, но дори и от работници,  които са пряко задължени да изпълняват разпорежданията й като лекар. В тази  насока са и показанията на свид.Миркова, които напълно кореспондират с показанията на останалите разпитани по делото свидетели и ги подкрепят. Ищцата се променила изцяло – станала апатична, чувствала се унизена, не контактувала с колеги и служители, не се срещала с приятелите си, както до този момент.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявената искова претенция  за  присъждане на  неимуществени вреди за частично основателна. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на П.в случая е фиксирана при строго определени условия, а именно:незаконно  обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, която хипотеза е налице в настоящия случай, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.  

 

 

 

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).

Специалният закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, когато между двете да съществува причинно следствена връзка, което следва и от общата разпоредба на чл.51, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, и тя не може да се предполага. По силата на чл.154, ал.1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива, което също бе установено по делото.

В случая е образувано и проведено  наказателно производство и ищцата е била обвинена в престъпление и в последствие оправдана, поради което са налице законовите предпоставки за възникване отговорността на държавата за вреди. С действията си П.по предявяване и повдигане на обвинение, по което ищцата е била оправдана, на същата са причинени и е претърпяла неимуществени  вреди, изразяващи се в накърняване на личното достойнство и чест, негативни психически изживявания и притеснения,  чувство на безпокойство. В тази насока са събраните по делото гласни доказателства. С оглед на задължителната съдебна практика, изразена в постановеното по чл.290 от ГПК решение №  480/ 23.04.2013г. на ВКС на Република България, Гражданска колегия, ІV отделение, по гр.дело № 85/2012 г., според която такива вреди следва да се приемат за настъпили и без формални външни доказателства, както и като взе предвид гласните доказателства събрани по делото, съдът приема че за ищцата са настъпили описаните в исковата молба  вреди,  които обичайно засягат по негативен начин психическото и физическото състояние на човека и настъпват у всекиго, както и причинно следствената им връзка с незаконното обвинение.   В тази насока е и Решение № 63 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5124/2015 г., ІІІ ГО, ГК, с което е посочено, че тези обичайни вреди настъпват с незаконното повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като при твърдение за причиняване на болки и страдания над обичайните те изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случая съдът намира за установени и сочените в исковата молба вреди от негативно отражение върху професионална сфера на живота на ищцата -  спрямо нея било изразявано недоверие и съмнения в професионалните  й качества, тя изпитвала притеснения, че е загубила и няма да може да възвърне доверието на колегите и пациентите си.

Размерът на паричното обезщетение, като еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя с оглед критерия справедливост по чл.52 от ЗЗД. Той  включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено "по справедливост" обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда е налице задължителна съдебна практика - т. 11 (т. II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV ГО на ВКС, която настоящият съдебен състав съобрази. При определяне на обезщетението в случая на фактическия състав на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата, този критерий включва преценка на обстоятелства и относно продължителността на периода, през който е провеждано наказателното преследване, характера и тежестта на повдигнатото обвинение, взетите по отношение на обвиняемия мерки за неотклонение и процесуална принуда, разгласяването му и свързаните с това последици, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент П.на РБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.

В случая повдигнатото обвинение е за престъпление по непредпазливост, за същото се предвижда наказание „лишаване от свобода“, взетата спрямо обвиняемата мярка за неотклонение е най-леката предвидената в закона. Производството е продължило в разумен срок, с оглед фактическата и правна сложност и е приложен института на чл.78а от НК.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд (решения по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о. и по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о.), при предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди в хипотезите по чл. 2 ЗОДОВ, за размера на обезщетението е от значение как неоснователното обвинение се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато обвинението е било повдигнато за престъпление в област, в която е професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице, следва да се прецени как то се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие, авторитета и името му на професионалист. В тези случаи справедливостта изисква определяне на обезщетение за търпените неимуществени вреди в по-голям размер.

Предвид всички тези, установени по делото обстоятелства, и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната (минимална работна заплата от 420 лв. и средна работна заплата от 990 лв. месечно по данни от НОИ за 2016 г.), настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищцата (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение), което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно обогатяване – 18 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената спрямо ищцата процесуална принуда, продължителността на воденото наказателно производство, както и негативното отражение върху професионалната сфера на ищцата и професионалното й развитие, като се има предвид дългогодишната й лекарска практика, както и негативното отражение върху възможностите й за професионално израстване,  което от своя страна е довело до по-големи вреди. Това обстоятелство обуславя по-висок размер на обезщетението, тъй като обвинението е за деяния, извършени в сферата на професионалната й реализация. Това е накърнило професионалната репутация на ищцата и й е причинило повече страдания в сравнение с общия случай на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение, което обуславя присъждане на обезщетение над средния обичаен размер. При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази и съдебната практика на съдилищата Решение № 5672 от 25.07.2019 г. на СГС по гр. д. № 6178/2018 г.;Решение № 323 от 1.05.2017 г. на САС по в. гр. д. № 4819/2016 г.;Решение № 1626 от 26.07.2013 г. на САС по в. гр. д. № 269/2013 г. и др.

Поради изложеното, съдът намира, че искът е основателен и доказан до посочения размер, като в останалата му част – до размера от 90 000 лв. същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 от ГПК във вр. с чл.9а и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за дължима и внесена държавна такса в размер на 10 лв. Следва ответникът да бъде осъден ответника да заплати и адвокатско възнаграждение, съобразно представентие доказателства за плащането му (договор от 08.03.209 г. ) и уважената част от иска- 1000 лв.    

Водим от изложеното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

Р         Е         Ш       И :

 

            ОСЪЖДА П.на Р.Б.- гр.София 1000, бул.”*******да з а п л а т и  на М.П.П. с ЕГН ********** сумата  от 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди на основание  по чл.2, ал.1, т.3 от Закона  за отговорността на държавата и общините за вреди, в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.134 ал.1 т.1 вр. чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК по ДП № 537/2009г. по описа на СДВР, пр.пр. № 42808/2009г. по описа на Софийска районна прокуратура, по което е оправдана с влязла  по  НОХД №7744/2010 г. по описа на СРС,НО, 106 състав и ВНОХД № 42/2016г. по описа на СГС, НО, II въззивен състав,  ведно със законна лихва от датата на влизане н а присъдата в 14.12.2016 г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – над уважения размер, до размера от 90 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА П.на Р.Б.- гр.София 1000, бул.”*******да з а п л а т и  на  М.П.П. с ЕГН ************  лв. разноски за държавна такса и 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

 ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН  съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

СЪДИЯ: