О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ ......... 25.09.2020 г.
Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На
25 септември 2020 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 2749 по описа за 2020 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Ищецът „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора твърди в исковата си
молба, че осъществява основно дейност по водоснабдяване, канализация,
пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане,
поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни,
канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Бил
потребител на ел. енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", Община Тополовград, който обект бил
присъединен към електропреносната система посредством Електропровод
„Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством
собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.
Твърди, че ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / е еднолично акционерно
дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо
Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********, притежава Лицензия за
разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г. издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН
ЕР, и осъществявали дейност по разпределение на електрическа енергия и
свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите УСЛОВИЯ на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от
10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия.
Твърди, че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и
адрес на управление 4000 гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37,
притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004
г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан
по-долу за краткост ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите
/клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл. 42 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД /със старо наименование „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014
от 10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД.
Твърди, че през периода от 23.06.2015 г. до 22.07.2015 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатило на ответното дружество следната сума,
представляваща цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", намираща се в общ. Тополовград:
- за м. юли 2015г. била заплатена сумата 11
390,79 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във
фактурата цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение.
Посочва, че по посочените по-горе фактура заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и
същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба
суми, били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна
на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ
20 KV /киловолта/ в Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА". Считат, че
измерването по този начин, и конкретно на това място, водило увреждане на
ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи суми.
Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
В конкретния случай границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която
подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо
използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази
граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод
„Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС „Орешник“ и ПС „Кап.
Петко Войвода ".
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от първия
ответник /тогава с наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за
промяна на мястото и нивото на измерване.
Сочат, че с Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на
изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, дружеството им
е изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени
документи, за следните обекти:
- Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция"
/т.е. за електропровод „Венеция"/;
- Извод „Рила";
- Вик – Зимница;
- ПС Ханчето.
Твърди, че след получаване на това писмо от страна на
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали
обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на
измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение
на Електропровод „Венеция" това не било сторено.
Във връзка с това изпратили и следващо Писмо изх. №
2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвали, че желаят да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр. Тополовград, като са посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които е изисква промяната:
- ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.
Орешник;
- ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с
наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА"/ с.
Кап. Петко Войвода.
Сочат, че първи ответник ги уведомил с писмо изх. №
01/09.01.2009 г., че следвало да им предоставят документи за собственост на
Електропровод 20 kV извод „Венеция". Считат, че това искане е необосновано, тъй като още с
Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., им изпратили по отношение на електропровод
„Венеция" всички необходими документи.
Твърди, че е собственик на Електропровод „Венеция"
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в обекта
ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи
собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че
дружеството им било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание
мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не изпълнявал
задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение
за целия процесен период вместо на ниво средно напрежение.
Сочат, че са собственик на Електропровод „Венеция"
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ,
като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи
собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че
дружеството било собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото
на измерване да се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнявал
задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение
за целия процесен период.
Намират за безспорно, че ищецът бил собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на
намиращите се в тях ЗРУ.
Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били
включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало
по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която
на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяла на „ВиК"
ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с
който тези активи били предадени на дружеството. За тези обекти бил подписан
Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Следвало изрично да се отбележи, че от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото за признаване на собствеността, а именно Извод „Рила", Вик -
Зимница и ПС Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване,
като енергията се измервала на ниво СН, вследствие на което за тези обекти заплащали
цена на ел. енергия по цени на средно напрежение.
В случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД били изпълнил
законовите си задължения и бил уважил искането ни за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, ВиК ЕООД и за този обект ВИК
ЕООД щеше да заплаща цена на ел. енергия по цени на средно напрежение.
По този начин дружеството щяло да заплаща цени за ел. енергия по цени на
средно напрежение, като за процесния период дължимата от ВИК за цена на ел.
енергията за процесния период за процесния обект щяла да бъде в размер на 7
176,52лв., и платената цена на ел. енергията над тази сума се явявала за ВИК
имуществена вреда. В този случай сумата 4 214,27лв., представлявала за ВИК ЕООД
имуществена вреда.
Заявяват, че в случай, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД бил
изпълнил законовите си задължения и бил уважил искането за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД цена на ел. енергията до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Капитан Петко войвода", ИТ №
2939033 нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде цената
на ел. енергията до обект средно напрежение, като за процесния период тази сума
е в размер на 4 214,27лв.
Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за
процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение до втория ответник и ниво средно напрежение в размер на 4 214,27лв.
представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищеца бил увреден.
Съгласно съдебната практика, съда приемал за безспорно, че мястото на
измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на
ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение /в този см. Решение
№922/07.08.2018г. по гр. дело №499/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора
и съгласно Решение №30 от 14.01.2019г. постановено по т. дело №1327/2018г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора/.
В случай, че първият ответник бил изпълнил законовите си задължения и бил
уважил искането им за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода",
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена, а
дължима щяла да е цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект
на средно напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО
ВОЙВОДА", ИТ № 2939033.
Посочената сума в размер на 4 214,27 лв. безспорно представлявала
претърпяна от ВИК ЕООД имуществена вреда в резултат на неизпълнение на
законовите си задължения и неуважаване на искането им за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kV, като по този начин сочат, че дружеството било лишено от възможността да
заплаща по ниски цени на ел. енергия.
С оглед на горното намират за безспорно, че е налице непозволено увреждане
по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД:
- налице било противоправно поведение - неизпълнение на законови задължения
от страна на първия ответник.
- налице било увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от
страна на първия ответник ВИК ЕООД заплаща по високи цени на ел. енергия
- налице било и причинната връзка между противоправното поведение и
уврежданията, тъй като било безспорно, че в случай, че първият ответник бил
изпълнил законовите си задължения и бил уважил искането за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, ВИК ЕООД щели да заплаща цена на
ел. енергия по цени на средно напрежение, които било установено, че са в по -
малки стойности.
-налице била и вина, доколкото същата се предполагала до доказване на
противното.
При това положение за дружеството възникнал правен интерес да предяви
против първия ответник иск за заплащане на платените суми представляваща
нанесена на ищеца имуществена вреда.
Тъй като всички процесни суми били заплащани от ищеца на втория ответник, в
случай че съда отхвърли иска против първия ответник, за тях възниквал правен
интерес да искат втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да
бъде осъден да заплати /да върне/ платените му суми, представляваща нанесени на
ищеца имуществени вреди, които получил от ищеца, като иска против втория
ответник предявяват при условията на евентуалност - ако бъде отхвърлен иска
против първия ответник.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.45, и сл. ЗЗД да
осъди ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 4 214.27лв.
/четири хиляди двеста и четиринадесет лева и 27 стотинки/, представляваща
платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за
периода 23.06.2015г. - 22.07.2015г., по фактура №********** от 31.07.2015г.,
представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
Евентуално, в случай че съда отхвърли исковата претенция към първия
ответник, молят съда да постанови решение, с което на основание чл.45 и сл. ЗЗД
да осъди втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК
*********, сумата 4 214.27лв. /четири хиляди двеста и четири***десет лева и 27
стотинки/, представляваща платена цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „КАПИТАН
ПЕТКО ВОЙВОДА", ИТ № 2939033, за периода 23.06.2015г. - 22.07.2015г., по
фактура №********** от 31.07.2015г,. представляваща претърпени от ВИК ЕООД
имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендират направените по делото разноски.
Посочват банкова сметка на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, по
която може да бъде преведена претендирната сума:
BG96STSA9300002002601.
Банка ДСК ЕАД
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
и „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, в който сочат, че предявените искове са
допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер.
Претендират, че сумата, предмет на исковата претенция, е
дължима.
Твърдят, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008 г.
и влезли в сила на 27.06.2008 г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е
титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „
снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от
договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поело задължение да снабдява
с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, с
кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е измервателната
точка, която била посочена в исковата молба. Ищецът от своя страна, съгласно
чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия и чл. 18 от договора при неплащане е срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за процесния
период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, издали фактура, представена към исковата молба, стойността на част, от които съставлява исковата сума.
Сочат, че ищецът е клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
(електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на
общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Доставената електрическата енергия, описана в процесната
фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на
КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа.
Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба
на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурира
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавал обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от
КЕВР цени. Твърдят, че в ал. 3 било посочено съдържанието на фактурите и от
приложената към делото фактура, било видно, че тя отговаряла на изискванията на
ОУ или процесната сума била дължима, тъй
като обектът на ищеца бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал
електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД.
След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по
тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият
оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия.
Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която
изисквала да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия
оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил
изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на
електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия"
(ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно
които те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения -
както между самите тях, така и в договорните отношения с техните
клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от
отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждал и утвърждавал правилото че:
• потребителите на крайните снабдители, които използват
разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на
оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител
количество електрическа енергия
Твърдят, че обектът на ищеца бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта било извършено преди
влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата
към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за
електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г„ отм., бр. 64 от 16.07.1999
г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62
от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и
разбира се преди влизане в сила на чл.1б. ал.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа, нивото на присъединяване и мястото на измерване на електрическата
енергия се определяли към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове
ред или в договора за присъединяване,
ако присъединяването било извършено след влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г., отм., бр. 34 от
19.04.2005г. , аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от
24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ,
бр. 31 от 4.04.2014г. , а бил безспорен фактът, че процесиите обекти били
присъединени през 1995г. Видно било, че принципа, залегнал както в отменените,
така и в сега действащите нормативни актове, било че нивото на напрежение и
мястото на измерване на електрическата енергия се определяло/дотоваряло към
момента на присъединяване на обекта. Еднократно към момента на присъединяване
на обекта.
Оспорват твърдението на ищеца, че по въпроса къде следвало
да бъде мястото на измерване в процесния обект се произнесъл в мотивите си PC И
ОС - Стара Загора в решенията, постановени по воденото между ищеца и „ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД съдебно производство по гр.д.№ 449/2018г.
на PC - Стара Загора и в.гр.д.№ 1327/2018 г. на ОС - Стара Загора, с предмет -
дължимостта на цена за пренос за периода 6.02.2013 г. - 13.08.2013г. Твърдят,
че коментираното съдебно производство не само, че касаел друг период -
23.07.2014г. - 22.08.2014г., който нямал нищо общо с процесния, но бил и за
друго място на измерване - обект с ИТН 2939032 - помпена станция
„Орешник".
Считат, че независимо от становището на страните, а и на
съда, по въпроса къде е следвало да бъде мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период, предявените в настоящото производство искове
оставали неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени, тъй като къде било
мястото на измерване на електрическата енергия в обекта нямало отношение към
цената на електрическата енергия в контекста, в който ищецът произвел
претенцията си – разлика между платената от ищеца цена за доставена и
изконсумирана електрическа енергия по електроразпределителната мрежа до обект
ниско напрежение и тази, която според него следвало да плати: за доставена и
изконсумирана електрическа енергия по електроразпределителната мрежа до обект
средно напрежение. Инова е така, тъй като видно от т.8.1. от Решение № Ц - 12
ОТ 30.06.2014 г. на КЕВР. Действащо през процесния период, разлика между
посочените цени не съществувала. Единствения критерии, на база на който се
прилагал различен подход, съответно изчисление, при изчисляване на цената за
електрическа енергия бил във връзка с обстоятелството дали продажбата се
извършвала за стопанска и обществена дейност или за битови нужди. Като при
изчисляване на цената на електрическата енергия, доставена на ищеца и вписана в
процесната фактура, подходът бил приложен.
Не били съгласни и оспорват твърдението, че действията на
"ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ"ЕАД били причина за настъпване на твърдените в исковата молба вреди,
изразяващи се в разлика в цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по
цени на ниво ниско напрежение и друга цена - за средно напрежение. И това било
така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.97, т.4 от ЗЕ, считано от 2012 г. по
регулирани от комисията цени се сключвали сделките с електрическа енергия между
крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик.
За процесния период ищецът имал договор с "ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД за продажба на електрическа енергия. Нямало
данни за процесния период той да избрал доставчик и да бил сключил договор с
друг доставчик на свободния пазар.
Не било известно защо ищецът не предприел стъпки в тази
посока, но категорично твърди, че нито едно от дружествата-ответници не било извършвало
действия, които да препятстват регистрацията на ищеца на свободния пазар на електрическа
енергия, т.е. твърдят, че не съществувала и не съществува законова забрана или
друга пречка ищецът, чийто обект бил присъединен на ниво ниско напрежение, да
сключи договор, да купува електрическа енергия и да я заплаща на избран от него
доставчик на свободния пазар, стига да пожелаел това.
Не съществувало норма в българското законодателство,
касаеща пазара на електрическа енергия, която да забранява на потребителите,
чийто обекти били присъединени на ниво ниско напрежение, какъвто за процесния
период бил ищецът, да се регистрират на свободния пазар на електрическа енергия
в Република България и да купуват електрическа енергия по свободно договорени
цени.
Обстоятелството, че клиентите, чиито обекти били присъединени
на ниво средно напрежение били задължение да изберат доставчик на свободния пазар
в определен срок, след изтичането на който неизбралите получават доставки от
Доставчик от последна инстанция по никакъв начин не влече след себе си правило
или извод, че клиентите, чийто обекти били присъединени на ниско ниво
напрежение не могат да подадат заявление за регистрация на свободния пазар и да
купуват енергия от избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито
множество случаи са налице.
Не разбирали защо ищецът не бил между тях.
Не разполагали с данни за процесния период ищецът да
подавал заявление за регистрация на свободния пазар за обект с ИТН 2939033,
нито с данни Дружествата да са отказвали да извършат регистрацията.
Заявленията, които ищецът правил имат за предмет единствено искане за промяна
на мястото на измерване на обект с ИТН 2939032 от ниско на средно напрежение
Не им било известно и не можели да предположат защо
ищецът не предприел действия за регистрация на свободния пазар по отношение на
обект с ИТН 2939033, но определено твърдим, че обстоятелството, че измерването на
електрическата енергия на обекта било на ниво ниско напрежение, не била пречка
за настъпване на пререгистрацията.
Поради тази причина твърдят, че щетите били настъпили
именно поради непредприемането на действия за регистрация на свободния пазар, а
не поради факта, че измерването на електрическата енергия било на ниско
напрежение, тъй като това обстоятелство не е пречка за пререгистрация.
Релевантно за настоящия спор било единствено
обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът не е подал заявление
за регистрация на свободния пазар и не сключил друг договор, както и фактът, че
не получавал отказ за регистрация, вкл. и такава поради това, че обектът бил
присъединен на ниво ниско напрежение.
В контекста на гореизложеното не разбирали каква точно
отговорност търсил ищеца от ответниците и защо счита процесиите суми за
недължими:
• Не било
налице основание да се търси отговорност от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮЕ"ЕАД
за заплащане
плащане на щети изразяващи се в платена цена за
електрическа енергия, тъй като мрежовия оператор не продава електрическа
енергия.
• Не било налице
основание да се търси отговорност и от "ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД за заплащане плащане на щети изразяващи се в платена
цена за електрическа енергия, тъй като съгласно ЗЕ крайният снабдител не можел
и нямал клиенти, присъединени на ниво средно напрежение. За посочения период
ищецът не бил присъединен на ниво средно напрежение. Но дори и да бил, за да
купува електрическа енергия по цени за средно напрежение последният е следвало
да предприеме действия за регистрация на свободния пазар и да сключи договор с
търговец на свободния пазар.
Считат, че изложената фактическа и правна обстановка
обосновавала неоснователността на предявените искове, поради което молят съда
да постанови решение, с което да ги отхвърли.
При отхвърляне на предявените искове, молят съда да бъдат
присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 от ЕПК.
При уважаване на предявените искове - възразяват срещу
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от еднократния,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Считат, че ако бъде претендирано възнаграждение в такъв размер
пред настоящата инстанция, то било прекомерно и молят съда да бъде намалено до
минималния размер съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Молят на основание чл. 236, ал. 1. т. 7 от ГПК съда да
задължи ищеца да посочи банкова сметка, ***, или да посочи друг начин за
плащане на присъдените им суми, поради факта, че така посочената от тях банкова
сметка - ***, Банка ДСК ЕАД - била невалидна.
Молят съда да бъде привлечено като подпомагаща страна трето лице в процеса,
а именно: «ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление със седалище и адрес на управление: област София (столица),
община Столична
гр. София 1000, район р-н Възраждане бул. „Тодор Александров" № 18,
тел.: (+3592) 9156333, факс: (+3592) 9156300. Искането им било мотивирано от
факта, че с последните имали сключен договор за застраховка, чийто предмет бил
свързан с предмета на делото и обвързвала страните и относно събитията през
процесния период.
От
обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че се касае за
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Ищецът следва да докаже всички
твърдени от него факти и обстоятелства в исковата молба, като следва да докаже претърпените вреди /вкл. характера и размера им/ и че същите са
причинени в резултат от противоправни действия или бездействия на лице,
натоварено от ответника, при или по повод на изпълнението на възложената му
работа. Ответникът
следва да докаже твърдените от него
обстоятелства в отговора на исковата молба. Доколкото вината се предполага до
доказване на противното и се оспорва от ответника, в негова тежест е да обори
тази презумпция.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните
предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и
десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба
не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се
ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи
заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към
медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на
спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да
постигнат споразумение. Спорът може да
бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
Съдът счита, че
следва да приеме представените с исковата молба и отговора писмени
доказателства, тъй като същите са
допустими и относими към предмета на спора, като следва да привлече като трето
лице-помагач на страната на ответника ЗК „Уника“ гр. София, тъй като е налице
сключен договор за застраховка, чийто предмет е свързан с предмета на делото, поради
което
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Решение
№ 4486/14.10.1991 г. по ф. дело № 4492/1991 г. по описа на Ст. ОС; Разпечатка от електронната страница на TP при Агенция по
вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от
електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние по
партидата на ответниците; Извлечение от Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ'АД; Фактура № **********/ 31.07.2015г. и платежно
нареждане от 07.08.2015г., ведно с извлечение по сметка от 07.08.2015г.; Писмо
изх. № 6053-30/24.09.2008г.; Писмо изх. № 1748/23.10.2008г.; Писмо изп. №
2013/05.12.2008г.; Писмо изх. № 01/09.01.2009г.; 3аповед № 135/12.12.1995г. на
Кмета на гр. Тополовград; Акт за приемане и предаване на основни средства;
Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС„Капитан Петко
войвода"; Характеристика на ДМА - Трафопост „Капитан Петко войвода“; Акт
обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК"
с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ„КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в
тях ЗРУ; Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г.; Скица на електропровод
Венеция; Договор №ДЗ-14/28.05.2013г.; Декларация от инж. Румен Райков; Известие
за приемане на заявлението за регистрация с вх.№ЦУ-788/13.06.2013г.; Писмо с
изх.№1693/04.04.2013г. на ЕВН България Електроразпределение ЕАД; Писмо с
изх.№ЦУ-788/22.04.2013г. на ВИК ЕООД; Писмо с изх.№ЦУ-959/27.05.2013г.; Писмо с
вх.№ЦУ-656/10.06.2013г.; Писмо с изх.№ ЦУ-788-3/21.06.2013г.; Решение от 07.08.2018 г. по гр.д.№ 499/2018 г. на PC - Стара Загора; Решение
от 24.02.2019 г. по гр.д.№ 1327/2018 г. на ОС - Стара Загора; Извлечение от
Търговския регистър по партидата на «ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА» АД (във
връзка с чл.23, ал.4 от ЗТР); Застрахователна полица на «ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА» АД.
ДОПУСКА като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА“ гр. София.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа
експертиза, като вещото лице, след като
се запознае с доказателствата по делото, и извърши проверка в счетоводствата
ищеца и на ответника, да отговори на въпросите поставени от ищеца в исковата
молба и от ответника в отговора.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещо лице: ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., платими по 100 лв. от
всяка от страните в 3 дневен срок и в същият срок да представят по делото
банковото бордеро.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице НИКОЛА ДИМИТРОВ ДЕНЕВ, който
след като се запознае с материалите по делото, съоръженията и
схемата на присъединяване на обекта на ответника към електроразпределителната
мрежа, при необходимост извърши проверка
на място и навсякъде, където е необходимо, да отговори на поставените в
исковата молба и отговора въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., платими по 100
лв. от всяка от страните в 3 дневен срок и в същият срок да представят по
делото банковото бордеро.
УКАЗВА на страните в срок до следващо
съдебно заседание да представят банкова сметка, ***ните суми.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 10.11.2020
г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните, ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ
ЗК„Уника“ гр. София и вещите лица след внасяне на депозита.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните и третото лице
-помагач, като на ищеца се връчи препис от отговора на ответника, а на третото
лице – помагач се връчат препис от исковата молбата, приложенията към нея и
отговора на ответника.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва незабавно, в случай на постъпване на
искания на страните, депозирани по повод указанията на съда и доклада по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: