№ 1840
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110214131 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. М. О., ЕГН ********** чрез адв. А. Т.
срещу наказателно постановление № 24-4332-019914/23.08.2024 г., издадено
от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно не са
посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при
които то е извършено, доказателствата, които го подкрепят. Твърди се, че АНО
не е изградил собствено вътрешно убеждение по отношение на фактите и
приложимия материален закон, а се е позовал изцяло на констатациите от
постановлението на прокурора. Поддържа се, че за същото деяние против
жалбоподателя е било образувано досъдебно производство, което е било
прекратено, но липсват данни постановлението за прекратяване да е било
връчено на жалбоподателя и да е изтекъл срокът за обжалването му. Намира,
че дори и да се приеме, че тъй като жалбоподателят не е бил привлечен като
1
обвиняем и не е имал право да обжалва постановлението на прокурора, то
последващото му санкциониране по административен ред нарушава принципа
ne bis in idem. Счита, че липсва съответствие между фактическо и правно
описание на вмененото на жалбоподателя нарушение. Алтернативно се иска
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН и квалифициране на
нарушението като малозначително или приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране на нарушението като маловажно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Представлява се от адв. ***, преупълномощен от адв. Т., който пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление поради допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила. Намира, че описанието на
нарушението не обосновава извод за извършено нарушение на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, тъй като в НП се твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС със
служебно прекратена регистрация, което не попада в обхвата на чл. 175, ал. 3
от ЗДвП. Намира, че от НП не става ясно дали на жалбоподателят е вменено,
че управлява МПС нерегистрирано по надлежния ред или че управлява
регистрирано МПС, но то е без регистрационни табели. От съда се иска
отмяна на наказателното постановление, както и присъждане в полза на
жалбоподателя сторените от него разноски, съобразно представения договор
за правна защита.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП-СДВР, редовно призована,
не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили по делото
писмени бележки се аргументира законосъобразност на обжалваното НП и се
моли за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 01.03.2024 г. жалбоподателят закупил лек автомобил марка „***“,
модел „***“, който автомобил към датата на закупуването му не бил
регистриран в службите на пътна полиция на територията на Република
България.
На 02.04.2024 г. било издадено разрешение за временно движение на
посочения лек автомобил марка „***“, модел „***“, както и транзитни табели
с регистрационен номер ***. Разрешението за временно движение било
валидно от 02.04.2024 г. до 02.05.2024 г. вкл.
На 14.05.2024 г. в гр. София, около 18:07 часа жалбоподателят
управлявал горепосоченият лек автомобил марка „***“, модел „***“ с
транзитни регистрационни номера *** по бул. „Илиянци 2“ с посока на
движение от надлез „Надежда“ към ул. „Първа българска армия“, когато бил
спрян за проверка от полицейски служители от ОСПС, сред които и
свидетелят Н. *** В., които след извършена справка установили, че
2
разрешението за временно движение на автомобила е изтекло на 02.05.2024 г.
Бил повикан за съдействие екип на 02 РУ- СДВР, част от който бил и
свидетелят И. К. А.. Последният съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 712898/14.05.2024 г. за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал като посочил, че няма възражения. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН такива не постъпили.
Материалите по преписката били изпратени на СРП за преценка наличие
на данни за извършено престъпление. С постановление от 07.08.2024 г.
прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство. На
23.08.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, препис
от което било връчено на С. О. на 01.10.2024 г., а на 10.10.2024 г. била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства -
показанията на свидетелите Н. *** В., И. К. А., постановление на прокурор
при СРП от 07.08.2024 г. за отказ да се образува ДП, справка „Картон на
водач”, справка от АИС – КАТ за история на регистрацията на лек автомобил
марка „***“, модел „***“, заповед № 513з-4576/01.06.2022 г. на директора на
СДВР, заповед 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните работи и акт
за встъпване в длъжност на *** заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н. *** В., който пресъздаде
пред съда спомените си относно процесния случай и по-конкретно мястото, на
което водачът е бил спрян за проверка и установеното при нея, а именно, че
„временните регистрационни табели са изтекли“ тоест, че разрешението за
временно движение е било с изтекъл срок. Свидетелят уточни, че на самите
регистрационни табели този срок е посочен, както и че е извършена справка
относно това обстоятелство. Свидетелят заяви пред съда, че за съдействие са
били повикани колеги от 02 РУ- СДВР, които съставили АУАН на водача.
Представеният по делото АУАН е съставен именно срещу жалбоподателя,
поради което съдът намира, че несъмнено се установи, че именно С. О. е
управлявал на процесната дата спрения за проверка автомобил /това впрочем
не се оспорва и от самия жалбоподател/. Показанията на свидетеля
представляват източник на преки доказателства относно релевантните факти,
същите се явяват подкрепени от останалите доказателства по делото, поради
което съдът им се довери.
Показанията на свидетеля И. К., макар и лаконични, подкрепят
заявеното от свидетеля В. относно оказаното съдействие на колеги от ОСПС и
съставения АУАН за това, че управляваният лек автомобил е бил с изтекли
регистрационни табели.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК като обективни и
3
информативни. По делото е представена фактура за закупуване на
автомобила, видно от която същата е с дата 01.03.2024 г. От справката от
ОПП- СДВР е видно, че на 02.04.2024 г. за лек автомобил марка „***“, модел
„***“ е било издадено разрешение за временно движение респ. транзитни
табели с регистрационни номера, като същото е от дата 02.04.2024 г. /видно и
от копието от самото разрешение/, а собственик на автомобила е
жалбоподателят С. О.. От посочените писмени доказателства не се доказва, че
към 14.05.2024 г. регистрацията на автомобила е била прекратена поради
неизпълнение на задължението на собственика да го пререгистрира в
двумесечен срок в службите на КАТ на свое име, а се установява, че към
посочената дата разрешението за временно движение на автомобила, за което
са издадени транзитни регистрационни номера е било изтекло.
От представените по делото заповед № 513з-4576/01.06.2022 г. на
директора на СДВР, заповед 8121к-13140/2019 г. на министъра на вътрешните
работи и акт за встъпване в длъжност на *** заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от
т.2.2 вр. 1.3.3. от представената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи и т. 1 на заповод № 513з-4576/01.06.2022
г. на директора на СДВР актосъставителят в качеството си на полицейски
орган, успешно положил изпит по ЗДвП е бил компетентен да съставя АУАН
на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от *** „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“,
без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в
длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. *** е встъпила в
длъжността началника на група „Административнонаказателна дейност“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 3.10
от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е
била компетентна към 23.08.2024 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
4
сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че в НП не са
посочени датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение- в самата
жалбата е цитирана част от НП, в която е посочено, че жалбоподателят е
управлявал МПС „на 14.05.2024 г. около 18:07 часа в гр. София, по бул.
„Илиянци 2“ с посока от надлез „Надежда“ към ул. „Първа българска армия“ –
очевидно е, че както времето, така и мястото на извършване на твърдяното
нарушение са ясно и недвусмислено посочени.
На следващо място не се споделя и възражението за наличие на висящо
наказателно производство срещу жалбоподателя за същото деяние.
Фактически невярно е твърдението в жалбата, че срещу жалбоподателя е
образувано досъдебно производство, което е прекратено, но на жалбоподателя
не е връчен препис от постановлението за прекратяване, респ. не е изтекъл
срокът за обжалването му. Видно от доказателствата по делото по пр.пр. №
36091/2024 г. по описа на СРП не е образувано досъдебно производство, а е
постановен отказ да се образува досъдебно производство, който отказ не
подлежи на обжалване пред съд /тъй като престъплението, за което е
постановен отказът не е тежко, нито е сред изрично изброените в 213, ал. 4 от
НПК/. Следователно към момента не е налице висящо наказателно
производство, което да е пречка за реализиране на
административнонаказателно производство спрямо жалбоподателя, нито е
налице нарушаване на принципа ne bis in idem.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда кумулативното налагане
на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв. на водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 1
от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Видно от съставения срещу жалбоподателя АУАН на О. е вменено, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /въпреки
посочването, че МПС има поставени регистрационни табели/. В наказателното
постановление също е посочено, че управляваното от жалбоподателя МПС не
е регистрирано по надлежния ред, като изрично е уточнено обстоятелството,
поради което АНО е счел, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред,
а именно поради това, че регистрацията на автомобила е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят, в качеството си на
собственик на МПС не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от
придобИ.ето му да го пререгистрира на свое име в службите на Пътна
полиция. Изрично в НП е посочено, че в тази хипотеза на служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила законът не предвижда
уведомяване на собственика, тъй като същият следва да познава закона и да
5
предвиди последиците от неизпълнението на задължението си в двумесечен
срок да пререгистрира автомобила.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи
изложеното в НП, а именно регистрацията на управлявания от жалбоподателя
автомобил да е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради
неизпълнение на задължението на собственика в двумесечен срок от
придобИ.ето да регистрира автомобила. Видно от представената справка от
ОПП- СДВР процесният автомобил е бил регистриран първоначално на С. М.
О. с транзитна регистрация на 02.04.2024 г., като се издадени транзитни
табели с регистрационен номер *** и е издадено разрешение за временно
движение, валидно до 02.05.2024 г. Съгласно чл. 27, ал. 1 т.1 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
транзитни табели с регистрационен номер се издават в случаи на придвижване
на нерегистрирани превозни средства в страната, като съгласно ал. 4 срокът на
валидност се посочва в разрешението за временно движение. Пак от същата
справка е видно, че автомобилът е регистриран на 28.05.2024 г. на същото
лице /жалбоподателя О./ с първоначална регистрация с рег. № *****.
Следователно към 14.05.2024 г., когато жалбоподателят е предприел
управление на процесния лек автомобил същият действително не е бил
регистриран по надлежния ред, но изводът за липса на надлежна регистрация
се извежда не от фактът на служебно прекратена такава, както неправилно е
посочил АНО в издаденото НП, а от изтичане на срока, за който е било
разрешено временно движение на територията на страната на лек автомобил
марка „***“, модел „***“, за който са били издадени транзитни табели с
регистрационен номер ***. Последното обстоятелство обаче не е вменено на
жалбоподателя, поради което и въпреки установеното, че към датата на
управлението на МПС разрешението за временно движение е било изтекло, то
няма как да бъде потвърдено наказателното постановление, тъй като на
практика жалбоподателят не се е защитавал по установените от съда факти -
на същия не било вменено, че срокът на разрешението за временно движение
на управлявания от него лек автомобил е бил изтекъл и кога, а твърдението на
органа, по което твърдение жалбоподателят се е защитавал касае хипотеза на
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, каквато не се
установи. Съдът не може да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7 т. 1 от
ЗАНН да измени наказателното постановление, като приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй като то касае случаи
на липса на съществено изменение обстоятелствата на нарушението. Когато в
хода на съдебното следствие съдът установи съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението не е възможно НП да бъде потвърдено /или
изменено/, защото в противен случай нарушителят би бил поставен в
положение на изненада, тъй като би се стигнало до налагане на
6
административно наказание за нарушение, което не му е било вменено и
срещу което не се е защитавал. С оглед изложените съображения съдът
намира, че НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят. По
делото е представен договор за правна защита, видно от който уговореното
възнаграждение на адв. Т. за процесуално представителство по делото е в
размер на 1000 лева, заплатени в брой от жалбоподателя на 08.10.2024 г. В
писмените бележки на процесуалния представител на АНО е направено
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски,
което съдът намира за основателно. Вярно е, че с оглед решението на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от посочения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер.
Същевременно съдът прие посоченото в цитираната Наредба като ориентир за
справедливото възнаграждение за адвокатския труд. Съдът отчете, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са две съдебни
заседания,в които се е явил представител на жалбоподателя, като само в
последното са приети писмените доказателства и са разпитани двама
свидетели. Предвид изложеното и като съобрази, че претендираните разноски
от жалбоподателя надхвърлят 2,5 пъти посочения в Наредбата размер съдът
прие, че на жалбоподателя следва да се присъдят половината от
претендираните разноски, а именно 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т.1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-019914/23.08.2024 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя С. М. О., ЕГН ********** са наложени следните
административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столичната дирекция на
вътрешните работи /СДВР/ да заплати на С. М. О., ЕГН ********** сумата от
500 /петстотин/ лева, представляваща сторени от него разноски в
производството за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8