Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9941 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от П.И.Н. против З. „У.“ АД *** осъдителен иск с правно основание
чл.405 КЗ за сумата 65 000лв., представляваща застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от 27.05.2017г.
до изплащането.
Ищецът сочи, че на 10.02.2016г.
сключил с ответника застрахователен договор „Каско“ за собствения си л.а.Мерцедес
ЦЛ 500 с ДК № *******и рама № WDD2163711A012159, с който последният поел
задължението при настъпване на покрит риск да заплати застрахователно
обезщетение. Твърди на 20.05.2016г. автомобилът да е бил паркиран на ул.Сан
Стефано в гр.София, откъдето за времето от 18.35ч. до около 22.07ч. противозаконно
отнет. Незабавно било уведомено 01 РУ на СДВР и впоследствие образувано
досъдебно производство № 225 ЗМК 1281/2016г. срещу неизвестен извършител,
спряно с постановление от 11.05.2017г. на СРП. Веднага след узнаване на
кражбата уведомил за събитието и ответника, който по образуваната щета №
16119000053/25.05.2016г. отказал плащане на обезщетение. Твърди кражбата на
застрахования автомобил да е покрит риск и не е налице нито едно от
изключенията предвидени в договора и общите условия от заплащане на
обезщетение, поради което навежда, че такова му се дължи. Претендира законната
лихва от 27.05.2016г. до изплащането, както и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът сочи в рамките на образуваната при него щета да е било установено,
че автомобилът бил застрахован през 2015г. при друг застраховател ЗК „Л.И.“ АД
и при неговото действие на 19.03.2015г. претърпял ПТП, в резултат на което
увреден до степен на негодност, поради което от техническа гледна точка не би
могло да бъде възстановен във вида, в който бил представен при сключване на
застраховката през 2016г. В тази връзка твърди, че въпреки идентичността на
регистрационния номер и рамата, се касае за два различни автомобила и в този
смисъл навежда на нищожност на застрахователния договор. Счита да са налице
основанията по т.6.5.16 и т.6.5.19 от общите условия изключващи покрит риск,
поради което правомерно е отказал плащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва иска и по размер с твърдението, че ищецът придобил автомобила на цена
от 5000лв. и тази стойност следва да се отчете като негова пазарна при
определяне размера на обезщетението. В тази връзка навежда и довод за
надзастраховане по чл.388, ал.1 КЗ. Допълнително обезщетението подлежи на
намаляване със сумата 1530.56лв., представляваща две неплатени вноски от
застрахователната премия, както и да се приспадне уговореното с договора
самоучастие от 5%. Оспорва да дължи
законна лихва, съответно би дължал такава от 27.06.2017г., когато е изтекъл
срока от 15 дни от прекратяване регистрацията на автомобила. Претендира разноски
по делото.
В допълнителната искова молба
ищецът оспорва възраженията на ответника с доводи, че не е знаел и не е бил
длъжен да знае при закупуването на автомобила за претърпян пътен инцидент. Към
тази дата автомобилът бил в отлично техническо състояние, без видими следи от
катастрофа и се движил безпроблемно, като отрича категорично да се касае за
различен от застрахования. Навежда, че цената, на която е закупен не е
меродавна за определяне на застрахователното обезщетение. Навежда още, че
според т.8.2 от общите условия в случай на кражба клаузата за самоучастие не е
приложима.
В отговора на допълнителната
искова молба ответникът поддържа твърдението си, че поради претърпяното през
2015г. ПТП не е възможно автомобилът да бъде ремонтиран и годен за ползване,
поради което навежда застрахователят да е бил въведен в заблуждение относно действителното
му състояние, с оглед на което не би сключил договора. Позовава се на т.12.6 от
общите условия. Поддържа на приложимост на клаузата за самоучастие, която е
предвидена в договора с аргумент черпен от разпоредбата на чл.348, ал.1 КЗ.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор ищецът да е
собственик на л.а. Мерцедес ЦЛ 500 с ДК № *******, бял
на цвят, с рама № WDD2163711A012159 и двигател № 27396130185408, който придобил
на 11.01.2016г. по силата на сключен с Г.Р.К. договор за покупко-продажба за
сумата от 5000лв. /стр.89/.
На 10.02.2016г. сключил с
ответника З. „У.“ АД договор за имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
приложената полица № 16900110712, за автомобила с покритие по Клауза „А“-пълно
Каско и за срок от 13.02.2016г. до 12.02.2017г. Уговорена е застрахователна
сума от 65 000лв. и застрахователна премия от 3001.05лв. платима на четири
вноски всяка с размер от 765.27лв., от която в деня на сключване на договора
ищецът заплатил първата вноска /стр.10/. В договора е предвидено, че
застрахования ще участва с 5%, но минимум 100лв. от размера на одобреното
обезщетение при всяка щета, като сумата на самоучастие ще се приспада от него.
От фактическа страна не е спорно,
а и от представеното удостоверение на 01 РУ към СДВР /стр.11/ е видно, че на
20.05.2016г. вечерта ищецът паркирал автомобила на ул.Сан Стефано в гр.София,
от където за времето от 18.35ч. до
22.10ч. бил противозаконно отнет от владението му. По случая е образувано ДП № 225
ЗМК 1281/2016г. по описа на 01 РУ на СДВР срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.346, ал.1 НК. Видно от Постановление от 11.05.2017г. по
пр.пр.№ 19640/2016г. на СРП досъдебното производство е спряно и до момента
извършителят не е открит.
На 25.05.2016г. ищецът уведомил ответника
за настъпилото събитие с образувана щета № 16119000053/25.05.2016г., по която
било установено, че автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ в ЗК „Л.И.“ със срок на действие 13.02.2015г.-12.02.2016г. въз основа
сключен застрахователен договор, обективиран в полица № 93001510008512, с
предишен собственик „Л.Ф.А.“ ЕООД, представлявано и управлявано от С.Т.Т.. В
срока на действие на същата на 19.03.2015г. автомобилът претърпял
пътно-транспортно произшествие, като последица от което бил увреден. Застрахователят
образувал щета № 0015-1201-15-405087 с извършен опис и оценка на повредените
части и детайли /стр.47-49/ и със заключение, че възстановяването му е
необосновано от икономическа гледна точка, поради което е налице тотална щета
/стр.54-57/. Увреденото състояние на автомобила след ПТП е видно и от
приложения снимков материал, изготвен при огледа от експерти на ЗК „Л.И.“ АД
/стр.62-70/.
Като доказателство е приет
протокол за оглед при застраховане от 10.02.2016г. /стр.90/, съставен и
подписан от ищеца и представител на ответника З. „У.“ АД, удостоверяващ липсата
на щети по автомобила. В протокола е отразено, че при огледа са изготвени 15бр.
снимки. Такива са представени по делото /стр.94-97/ и от тях е видно, че от
външна страна няма видими увреди.
При образуване на щетата ищецът
предоставил на ответника 1бр. ключ за автомобила, който от своя страна
ответникът предоставил за проверка и анализ на „Б.С.А.“ ЕООД, официален
представител на Мерцедес-Бенц за България. В свое писмо от 10.08.2016г.
последният е посочил, че този ключ е оригинален и прочетените от него данни са
показали, както и кодировката за заключване съответстват на автомобил с номер
на рама WDD2163711A012159, т.е процесния. В същото е посочено още, че липсват
данни за изготвяне на допълнителни електронни или механични ключове, респ.
подмяна на други компоненти от системите за достъп или стартиране на автомобила
/стр.99/.
В представения договор за
продажба на МПС от 10.02.2016г., по силата на който ищецът придобил
собствеността върху автомобила не е описано неговото състояние. Но на същата
дата е извършен преглед, обективиран в представения Протокол за извършен
периодичен преглед за техническа изправност на ППС /стр.142/, който показал да
е в добро техническо състояние и годен да се движи по пътищата за обществено
ползване.
По делото са разпитани
свидетелите Ю.К.и С.Т.. В показанията си първият сочи, че знае за автомобила,
виждал го е и покрай познанството си с ищеца се случвало да го управлява през
м.02.2016г. във връзка с необходимостта от смяна на маслото. Заявява, че
автомобилът не е имал никакви шети и бил в движение. На свидетеля не направило
впечатление да има неизправности. В показанията си вторият сочи, че към 2015г. представляваното
и управлявано от него дружество притежавало л.а.Мерцедес ЦЛ 500, бял на цвят,
което лично управлявал. На 19.03.2015г. претърпял катастрофа и автомобилът бил
много увреден, поради което и предишният застраховател ЗК „Л.И.“ АД го обявил
за тотална щета. Тъй като обезщетение не му било платено и след проучване, че
възстановяването в предишното състояние ще струва много скъпо над 200 000лв.
решил да го продаде в това увредено състояние. Продажбата била реализирана с
физическо лице, което не познава и в показанията си не го идентифицира.
По делото са изслушани две САТЕ,
вещите лица по които единодушно дават заключение, че от техническа гледна точка
е възможно автомобилът да бъде възстановен в състояние годно за ползване и
допустимо за движение по пътищата чрез ремонт и подмяна на повредените части и
детайли, но на стойност значителна и по начало икономически нецелесъобразна.
От събраните по делото писмени
доказателства, в тази част свидетелство за управление на МПС и контролен талон
на св.С.Т., от една страна /стр.50/, и свидетелство за регистрация на МПС и
удостоверение от Отдел ПП-СДВР от 12.06.2017г. от друга страна /стр.6-7/, се установява
идентичност между застрахования при ответника автомобил, собственост на ищеца и
този, който е бил увреден от ПТП на 19.03.2015г. при съвпадение на
идентифициращите го белези-регистрационен номер, номер на рама и двигател.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира от правна следното:
Предмет на сключения между
страните договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в полица №
16900110712/10.02.2016г., е л.а.Мерцедес
ЦЛ 500 с ДК № ********и с него ответникът се задължил за срока на действие при
настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит риск, да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Договорът е сключен в предвидената в чл.344, ал.1 КЗ писмена форма,
съдържа изискуемите по чл.345 КЗ реквизити и е двустранно подписан. Неразделна
част от него са приложените общи условия.
Като
всеки друг договор за да произведе правно действие следва да бъде действителен,
т.е. да не страда от пороците, които водят до неговата нищожност или унищожаемост
на основанията предвидени в ЗЗД /арг. чл.343, ал.2 КЗ препращаща към ТЗ и ЗЗД/.
Допълнително изискване съгласно чл.349, ал.1 КЗ е наличието на застрахователен
интерес, който според нормата се изразява в правно призната необходимост от
защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие. Липсата на такъв
интерес при сключване на договора по изричната повеля на ал.2 има за последица неговата
недействителност, освен ако не се касае за бъдещ застрахователен интерес
/дефиниран в ал.3/. В този случай застраховащият може да иска връщане на цялата
платена премия или на платената част от нея при разсрочено плащане, освен ако е
знаел или е трябвало да знае за липсата на застрахователен интерес /ал.4/. При
липсата на предвидено друго тази недействителност следва да бъде приравнена на
нищожност, т.е. договорът не поражда изначално правно действие. Ако интересът е
бил налице към деня на сключване на договора, но в течение на неговото действие
отпадне, договорът не е недействителен, но се прекратява с признато на застрахователя
право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на
застрахователния договор до неговото прекратяване /ал.5/.
При
имуществените застраховки предмет на договора може да бъде всяко право, което
за застрахования е оценимо в пари /чл.399 КЗ/, т.е. застрахованият да е носител
на имущественото право, обуславящо интереса му от застраховане. В разглеждания случай не е спорно, а и
доказано ищецът да е придобил правото на собственост върху лекия автомобил на
валидно правно основание преди застрахователния договор, поради което към деня
на неговото сключване е налице застрахователен интерес по чл.349, ал.1 КЗ.
Съдът
намира, че не е налице и друго правно основание за нищожност по чл.26 ЗЗД, на
което ответникът се позовава. Възражението му е обосновано с твърдението, че
при сключване на застрахователния договор е бил въведен в заблуждение относно
действителното състояние на автомобила. Свързва го с това, че бил увреден от
ПТП до степен на пълна негодност и невъзможност за възстановяване в предишното
състояние, с оглед на което поддържа твърдение, че се касае за два различни
автомобила, като при сключване на застрахователния договор му бил представен
различен от собствения на ищеца, макар и с идентични регистрационен номер и рама.
Това навежда на измама по чл.29, ал.1 ЗЗД, според която норма е основание за
унищожаемост, когато едната страна е била въведена от другата да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение.
От
събраните по делото доказателства се установи, че преди сключване на договора с
ответника автомобилът бил собственост на друго лице и предмет на имуществена
застраховка по предходно по време застрахователно правоотношение с друг
застраховател, в срока на действие на който в резултат на пътно произшествие през
м.03.2015г. бил силно увреден до степен да бъде обявен за тотална щета. Във
връзка с последното не се твърди, а и доказателства да е била прекратена
регистрацията му липсват, вместо което е установено, че същата година собственикът
„Л.-Ф.А.“ ЕООД чрез управителя св.С.Т. продал автомобила в увредено състояние не
на ищеца, а на трето лице. Установено е, че същият този автомобил бил закупен
от ищеца през м.01.2016г. от лицето Г.Р.К., като събраните доказателства сочат
да е бил в много добро техническо състояние и без щети по него. По делото не е
установено дали св.С.Т. е продал автомобила на праводателя на ищеца Г.К.или
прехвърлянето правото на собственост е било опосредено от друга сделка между
други лица, нито такива от продажбата му от св.Т. до придобиването от ищеца да
е бил ремонтиран. Тези обстоятелства биха имали значение за доизясняване на
фактическата обстановка, но независимо от това съдът намира, че останалите
събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не
установяват по безспорен начин възражението на ответника. В договора за
имуществена застраховка от 10.02.2016г. е описан собствения на ищеца
л.а.Мерцедес ЦЛ 500 със същите идентифициращи белези като
катастрофиралия-регистрационен номер и рама, т.е. те са идентични. При
сключването му е изпълнено изискването на застрахователя за оглед, като видно
от съставения протокол от 10.02.2016г. и изготвен към него снимков материал
автомобилът е бил във видимо добро състояние и без щети. Този протокол
представлява частен свидетелстващ документ, чието съдържание не е оспорено и
доколкото съдържа неизгодни за издателя си факти /за ответника/ има силата на
извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. Това му състояние се
потвърждава от извършения на същата дата технически преглед, обективиран в
представения протокол за периодичен преглед за техническа изправност. Вещите
лица и по двете изслушани САТЕ са единодушни относно техническата възможност
автомобилът да бъде ремонтиран и възстановен в предишното състояние, който
извод са основали на констатираните от предходния застраховател увреди. Въпросът
на каква стойност може да бъде осъществено това и обстоятелството, че надхвърля
икономическата изгодност е без правно значение и не може да послужи като
аргумент за друг извод. От дефиницията по чл.390, ал.2 КЗ /чл.193, ал.4 КЗ-отм./ за тотална щета е видно, че възприетият от законодателя критерий не е
технически-видът и степента на уврежданията или възможността за възстановяване,
а икономически-стойността на разходите за ремонт да надвишава 70% от
действителната стойност на имуществото. Обявяването на увредено от
застрахователно събитие застраховано имущество за тотална щета е относимо само
в отношенията между страните по застрахователното правоотношение и е от
значение за размера на дължимото от застрахователя обезщетение. По-специално тя
не оказва влияние върху избора на застрахования дали да получи обезщетение при
тези обстоятелства, т.е. да се възползва от правата по договора, или вместо
това сам да поеме разходите за ремонт и възстановяване, когато това е възможно,
дори и да възлизат на значителна стойност. Поради това от значение за последващо
застрахователно правоотношение с предмет същото имущество, макар и между други
страни, е обективното му състояние, а не
дали при предходно увреждане, което може да се квалифицира като тотална щета, стойността
на разходите за ремонт надвишава икономически разумното.
При установените
по делото факти за идентичност между катастрофиралия автомобил и този
собственост на ищеца, представянето му на ответника при сключване на
застрахователния договор във видимо добро състояние, потвърдено от показанията
на св.К. и представения протокол за извършен технически преглед, както и
заключенията на вещите лица за
техническа възможност за възстановяване с оглед вида и степента на уврежданията
при ПТП, ответникът не е ангажирал доказателства, които да ги опровергават,
респ. такива в подкрепа на твърдението всъщност да се касае за различен
автомобил. Експертните заключения в частта, че е възможно от техническа гледна
точка да се манипулира рамата чрез нанасяне номера на друг автомобил не могат
да послужат като аргумент за друг извод, тъй като подобно твърдение не е наведено,
а отговорът на поставената задача е принципен.
Допълнително
следва да се посочи, че по делото не са събрани и доказателства ищецът да е
знаел или да е бил длъжен да знае за предходно претърпяното ПТП, най-малкото
защото не е придобил собствеността от св.Т.. Отделно от това знанието за
увреждането като факт само по себе си е ирелеватно. Правно значимо би било
знание, че към деня на сключване на договора автомобилът е бил в състояние
негодно за застраховане или което би повлияло на условията, при които
застрахователят би поел риска по застраховането, а доказателствата по делото
установяват противното.
По
изложените съображения съдът намира процесния договор за валидно сключен,
обвързва страните за срока на своето действие и при уговорените условия.
В
раздела по т.6 Изключения от застраховката от общите условия подробно и
изчерпателно са изброени хипотезите, при които застрахователят не покрива вреди.
Ответникът конкретно се позовава на клаузите на т.6.5.16 и т.6.5.19, чиято
приложимост е обосновал с същите твърдения, с които е навел и недействителност
на договора. С оглед вече направения извод за действителност на договора, в
частност липса на основание за неговата нищожност или унищожаемост по чл.29,
ал.1 ЗЗД, по вече изложените съображения тези клаузи, както и т.12.6 от общите
условия не могат да намерят приложение, като съдът не намира за необходимо да
възпроизвежда в мотивите тяхното съдържание. Поведение сочещо на измама или
опит за измама от страна на ищеца не е установено. Налице е настъпило в срока
на действие на договора застрахователно събитие, представляващо покрит
риск-кражба на застрахования автомобил, ищецът е изпълнил задълженията си да
уведоми органите на МВР и застрахователя, на когото представил изискуемите
документи като добросъвестно изложил обстоятелствата, при които събитието е
настъпило, както и регистрацията на автомобила е била прекратена. Не се твърди
и доказателства не са събрани с поведението си да е нарушил произтичащи от
договора или закона задължения по застраховката, които биха дали основание за
застрахователя да откаже плащането на обезщетение в някоя от хипотезите на
посочените клаузи от общите условия.
Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Отговорността му е в границите на
застрахователната сума и на основание чл.386, ал.2 КЗ е равна на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно
т.12.8 от общите условия при пълна загуба /кражба/ размерът на обезщетението е
равен на действителната стойност на МПС към деня на настъпване на събитието. Следователно
критерият за остойностяване на вредите е средната пазарна цена на
застрахованото имущество към деня на събитието. Меродавна за определяне на
обезщетението е тази стойност, а не стойността, на която застрахованото
имущество е придобито и в тази връзка доводите на ответника са неоснователни,
както и тези за надзастраховане по чл.388 КЗ.
Вещите
лице по изслушаните по делото първоначално и повторна САТЕ дават заключения
относно средната пазарна стойност на автомобила към деня на събитието във
варианти при и без отчитане настъпилото ПТП. При установеното добро техническо
състояние при сключване на договора, както и при липса на настъпило в рамките
на неговото действие щети, съдът не следва да съобразява размерите отчитащи
произшествието. Вещото лице М. дава заключение за стойност от 41 000лв., което
е оспорена от ответника и допусната
повторна такава извършена от вещото лице Т., който дава стойност от
46 550лв. Съдът кредитира второто заключение и приема тази стойност за действителна
на застрахованото имущество.
В
застрахователната полица е уговорена клауза за самоучастие, според която
застрахования ще участва с 5%, но минимум 100лв. от размера на одобреното
обезщетение при всяка щета, като сумата на самоучастие се приспада от него.
Съгласно разпоредбата на чл.374, ал.1 КЗ самоучастието се изразява в поемане от
застрахования на част от отговорността в случай на настъпване на
застрахователно събитие. Тя може да бъде условна или безусловна, като
настоящата уговорка попада във втората хипотеза /т.8.1 от общите условия/. По
аргумент от чл.375 КЗ уговарянето на клауза за самоучастие е допустимо по
имуществени застраховки. Според т.8.2 от общите условия самоучастието се
прилага за пълно Каско-клауза „А“ и частично Каско-клауза „К“ с изключение на
кражба на МПС, пълна загуба-тотална щета и всички рискове по клауза „Е“-частично
Каско.
При
тази уредба ищецът поддържа, че от дължимото обезщетение не следва да се
приспада самоучастието, доколкото според общите условия не се прилага за риска
„кражба“, а ответникът поддържа обратното с аргумента, че доколкото е
предвидено в договора /полицата/, а при несъответствие между него и общите
условия съобразно чл.348, ал.1, изр.трето КЗ приложение намира уговореното в
договора.
След преценка на
договора и общите условия и съпоставката на съдържащите се в тях клаузи в
съответствие с чл.20 ЗЗД съдът намира, че не е налице такова несъответствие. По
клаузата Пълно каско, при която е сключен договора, застрахователят покрива
пълна загуба или частична повреда на застрахованото имущество произтичащи от
пътно-транспортни произшествия /т.5.11/, щети на паркинг /т.5.1.2/, кражба или
грабеж /т.5.1.3/ и вандализъм или злоумишлени действия /т.5.1.4/. Цитираната по-горе т.8.2 посочва в кои случаи,
въпреки уговорената клауза, самоучастието е неприложимо и един от тях е при
кражба. Това означава, че по волята на страните само по този риск от Пълно
каско отговорността за вредите няма да бъде споделена при условията на т.8.1 от
общите условия. В последната самоучастието е предвидено като необходим елемент
от застрахователното правоотношение и нейното съдържание е възпроизведено в
полицата, но от това не следва да е уговорено нещо различно спрямо клаузата на
т.8.2, поради което и не е налице основание за приспадане от дължимото
обезщетение на самоучастието.
Ответникът е
противопоставил възражение за прихващане със свое насрещно вземане, произтичащо
от застрахователния договор, а именно неплатени последни две вноски от застрахователната
премия в общ размер на 1530.56лв.
Съгласно чл.369, ал.1 КЗ ако застрахователят
има изискуемо вземане за застрахователна премия или друго изискуемо вземане по
застрахователния договор, той може да ги удържи от вземане на застрахования или
трето ползващо се лице към него, което произтича от застрахователния договор.
Според ал.2 когато застрахователното събитие е настъпило, преди
застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия,
застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото
застрахователно обезщетение или сума.
Не е спорно, че при сключване на договора е
била платена първата вноска. Втората е била с падеж 15.05.2016г., за което не
се твърди да е била платена /не е предмет на възражението/, а третата и
четвъртата съответно с падежи 15.08.2016г. и 15.11.2016г. Последните две не са
били с настъпил падеж и не са били изскуеми към деня на събитието, но те са
дължими ищецът признава да не ги е платил на падежите или впоследствие. Поради
това и на основание чл.369, ал.2 КЗ за ответника е възникнало правото да удържи
тази сума, което не е било осъществено извънсъдебно /арг. чл.103 ЗЗД/, а е
предмет на заявеното съдебно възражение за прихващане. Оттук съдът намира, че в полза на ответника е налице
неудовлетворено парично притезание, представляващо неплатени трета и четвърта
вноски от премията за сумата от 1530.56лв., с която в приложение на чл.104,
ал.2 ЗЗД следва да се прихване насрещното му към ищеца задължение за
обезщетение до размера на по-малкото. Следователно искът по чл.405, ал.1 КЗ вр.
чл.386 КЗ е основателен и следва да се уважи за сумата 45 019.44лв.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да
бъде по-дълъг от 15 дни от представянето на застрахователя на всички изискуеми
документи. В т.12.24 от общите условия е предвидено, че при каржба или грабеж
на цялото МПС застрахователното обезщетение се изплаща до 15 дни след
получаване на всички изискуеми документи, необходими за определянето му,
включително постановлението от прокуратурата за прекратяване на следствието или
за спиране на наказателното производство.
По делото не е спорно на 25.05.2016г.
ответникът да е бил надлежно уведомен за събитието с предявена от ищеца
претенция за изплащане на обезщетение. Не се твърди, а и данни застрахователят
да е поискал представяне на документи не са събрани, поради което срокът за
изпълнение е започнал да тече от деня следващ уведомяването-26.05.2016г. и
изтекъл на 09.06.2016г. Съдът намира
възражението на ответника забавата да е настъпила от изтичане 15 дни, считано
от датата на прекратяване на регистрацията на автомобила за неоснователно, тъй
като законът и общите условия не обвързват срока за изпълнение с подобно
обстоятелство. Цитираните в отговора съдебни решения на ВКС са неотносими към
настоящия случай. Поради това съдът намира ответникът е да изпаднал в забава
считано от 10.06.2016г., но предвид искането на ищеца за законна лихва от
по-късен момент 27.05.2017г. същата следва да се присъди от тази дата.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищца
разноски от 7237.74лв. за платена държавна такса, депозити за вещи лица и
възнаграждение за адвокат, съобразно уважената част.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски по делото от 153.70лв. за депозити за вещи лица,
за свидетел и юрисконсултско възнаграждение /съдът го определя на 150лв./,
пропорционално на отхвърлената част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „У.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 45 019.44лв. на основание чл.405,
ал.1 КЗ, представляваща обезщетение по договор от 10.02.2016г. за имуществена
застраховка „Каско“ за л.а.Мерцедес ЦЛ 500 с ДК № ********за настъпило на 25.05.2016г.
застрахователно събитие-кражба на автомобила, ведно със законната лихва от
27.05.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 65 000лв., като погасен чрез
прихващане с насрещно вземане на З. „У.“ АД за сумата 1530.56лв. на основание
чл.369, ал.2 КЗ, представляваща неплатени трета и четвърта вноски от
застрахователна премия по договора за имуществена застраховка от 10.02.2016г., и поради неоснователност.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, *** да заплати на П.П.И.Н.,
ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 7237.74лв.
ОСЪЖДА П.П.И.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на З. „У.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 153.70лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: