Решение по дело №202/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 327
Дата: 20 юли 2023 г.
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20233100900202
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Варна, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично при закрити врати заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20233100900202 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 и сл.
от ТЗ от „ДИ ЕС ЕН КОМЕРС“ ЕООД, в качеството на длъжник да се обяви
неплатежоспособността на дружеството, в условие на евентуалност неговата
свръхзадълженост, да се открие производство по несъстоятелност срещу
длъжника, да се определи начална дата на неплатежоспособността, да се
обяви длъжника в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на
дейността му.
Молителят излага, че във финансово затруднение. С цел финансиране
на търговската дейност дружеството сключило договор за кредит
№0071/15122015/15.12.2015г., по силата на който му бил предоставен кредит
от „Уникредит Булбанк“ АД в размер на 31000лв. Договорът за кредит бил
обезпечен с учреден особен залог на движими вещи: Баланс МашинаSBM
V630, машина за монтаж и демонтаж на губи модел Falko NA 526, машина за
монтаж и демонтаж на гуми модел AL 510, пароструйка модел Tekna,
собственост на солидарно задълженото дружество „Ник – Мар Груп“ ЕООД.
Дружеството е спряло плащанията си по договора за кредит считано от
01.2018г.
1
Поради неплащане на вноските по договора за кредит банката подала
заявление по чл.417 от ГПК и били издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист №392/02.03.2018г. по ч.гр.дело №398/2018г. по описа на
РС – Габрово. Заповедта е влязла в сила като неоспорена.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело №20187340400792 на ЧСИ Звезделина Василева с рег.
№734, район на действие Окръжен съд – Габрово, по което дело са останали
неиздължени: 29994.72лв. главница, 12340.00лв. законна лихва за периода
19.03.2019г. до 27.03.2023г., 3309.56лв. такси по тарифата на ЗЧСИ.
Излага се, че дружество не разполага с дълготрайни и/или краткотрайни
активи, както и с парични средства в касова наличност и в банки, поради
което не е в състояние да изпълни изискуеми вземания по търговска сделка,
поради което то е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608,
ал. 1 от ТЗ, както и свръхзадължено.
По изложените съображения се моли съдът за постановяване на
решение за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на
търговското дружество и същото да бъде обявено в несъстоятелност.
В съдебно заседание молителят редовно призован чрез процесуалния си
представител поддържа молбата за обявяване в несъстоятелност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба , прие за установено от фактическа страна:
По делото е приет договор за револвиращ кредит №0071/607/15.12.2015
по силата на който “Уникредид Булбанк“ АД предоставя на „Ди Ес Ен
Комерс“ ЕООД кредит в размер на 31000.00лв. при годишен лихвен процент
7.5% с краен срок на издължаване 15.12.2016г. Договорът е подписан и от
солидарните длъжници „Ник Мар Груп“ ЕООД и Н.Г.Н..
По ч.гр. дело №398/2018г. по описа на Районен съд – Габрово са
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Уникредит
Булбанк“ АД срещу длъжниците „Ди Ес Ен Комерс“ ЕООД, „Ник Мар Груп“
ЕООД и Д.С.Н. за сумата от 31000.00лв., главница, сумата от 1371.92лв.
договорна лихва, сумата от 801.76лв., обезщетение за забава върху
просрочена главница и сумата от 1054.86лв., наказателна лихва за просрочие,
2
както и сумата от 684.57лв. разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело №792/2018г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева, като съгласно писмо
от 22.05.2023г. взискател по него е „АСП Бета България“ ООД, цесионер,
конституиран съгласно договор за цесия, с първоначален взискател
„Уникредит Булбанк“ АД. По изпълнителното дело липсва осребряване на
имуществото на длъжниците. На 18.11.2019г. е извършен опис на движими
вещи, собственик на солидарния длъжник „Ник Мар Груп“ ООД. Съгласно
представената справка от ЧСИ неплатените задължения са към 03.05.2023г.:
29994.72лв. главница, 12692.13лв. лихви към главници, 169.50лв. обикновени
такси, 3328.16лв. такси по т.26, 2657.07лв. присъединени публични вземания,
общо 48841.58лв.
Представената справка за задълженията на „Ди Ес Ен Комерс“ ЕООД
към Национална Агенция за приходите установява, че не са налице
непогасени задължения, няма и регистрирани трудови договори.
Видно от справка № 536456/26.04.2023г. от Агенция по вписванията за
периода от 01.01.1991г. до 26.04.2023г. длъжникът „Ди Ес Ен Комерс“ ЕООД
не притежава в собственост недвижими имоти.
Съгласно писмо вх. № 11451/10.05.2023г. и приложено удостоверение
№1584937/29.04.2023г. от Централен регистър на особените залози към
Министерство на правосъдието по партидата на дружеството „Ди Ес Ен
Комерс“ ЕООД няма вписани договори за залог и други тежести.
От извършена служебна справка в КАТ вх. №10711/02.05.2023г. се
установява, че дружеството няма регистрирани собствени моторни превозни
средства.
По партидата в Търговския регистър на дружеството последният обявен
годишен финансов отчет е за 2016г., обявен на дата 29.08.2018г., след този
момент са подавани декларации по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за
счетоводството, че дружеството не е осъществявало дейност за 2017, 2018,
2019г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
задълженията на дружеството към датата на изготвяне на експертизата са
3
както следва: към цесионер „АПС Бета България“ ООД по договор за Б.
револвиращ кредит са 29994.72лв., главница, 12692.13лв. лихви, 3497.66лв.
такси към ЧСИ. Дружеството няма непогасени публични задължения, няма
задължения към НАП, няма регистрирани трудови договори.
Вещото лице не е констатирало налични движими и недвижими вещи
като активи, дружеството не разполага с финансови дълготрайни активи по
дялови участия, ценни книги. В подадените ГСО за 2014, 2015, 2016г. не
фигурират дълготрайни материални активи и краткотрайни материални
запаси. Вземанията на дружеството са в размер на 16653.79лв.
За периода 31.12.2016г. до 03.05.2023г. вещото лице е дало заключение,
че размера на имуществото на дружеството е под размера на поетите
задължения към кредитори. През целия период 31.12.2014г. до 03.05.2023г.
длъжникът не е получавал приходи от продажби и не е извършвал
разпоредителни сделки с активи. Дружеството не разполага с парични
средства или бързо ликвидни активи със сигурна пазарна реализация. Не е
извършвана производствена и търговска дейност от 30.11.2012г., когато е
издадена и последната фактура от дружеството №4/30.11.2012г. за
продажбата на товарен автомобил фургон – хладилен марка „Мерцедес“ за
1000.00лв. Последната получена фактура от контрагент на дружеството е
фактура №**********/05.08.2012г. за покупка на пералня от „Зора“ ООД на
стойност 479.00лв.
Съгласно заключението коефициентът на обща ликвидност
/краткотрайни активи/текущи задължения/ е бил 0.00 към 2014г., 1.00 към
2015г. и за периода 2016г. до 03.05.2023г. под единица. Коефициентът на
бърза ликвидност /краткосрочни вземания+инвестиции+парични
средства/текущи задължения/ е бил е 0.00 към 2014г., 1.00 към 2015г. и за
периода 2016г. до 03.05.2023г. под единица. Коефициентът на незабавна
ликвидност /вземания+парични средства/текущи задължения/ е бил 0.000 към
за периода 2014 - 03.05.2023г. Коефициентът на абсолютна
ликвидност/парични средства/текущи задължения/ е бил 0.000 за периода
2014 - 03.05.2023г. Коефициентът на финансовата автономност е бил 0.000
към 2014 и 2015г., а за периода 2016г. – 03.05.2023г. е отрицателна величина,
съответно коефициентът на задлъжнялост е бил 0.000 е бил 0.000 към 2014 и
2015г., а за периода 2016г. – 03.05.2023г. е също отрицателна величина.
4
Вещото лице е посочило , че в рамките на изследвания периода
2014-2023г. дружеството отчита отрицателен финансов резултат за всяка
финансова година – това се дължи на задълженията по договора за Б. кредит.
За периода 31.12.2016г. до 03.05.2023г. дружеството не е било в състояние да
покрива краткосрочните си задължения, като финансовите задължения са с
необратим характер. Вещото лице е посочило, че няма наличното имущество,
което е достатъчно да покрие разноските по несъстоятелността.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
На основание чл. 607а от ТЗ производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен, както и при
свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно
дружество или командитно дружество с акции. То се инициира съгласно
чл.625 от ТЗ по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от
ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или
задължение по частно държавно вземане.
В нормата на чл.608, ал.1 от ТЗ е дефинирано понятието
неплатежоспособност, като е регламентирано, че неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане.
За да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се
установи, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми
задължения от вида на посочените, е обективно състояние, което стои извън
волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо
бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към
кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за
търговеца. Извод за това дали е налице неплатежоспособност се прави при
изследване на цялостното икономическо състояние на длъжника,
5
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, в това число и дали той притежава достатъчно краткотрайни
активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи
задължения.
От своя страна разпоредбата на чл. 742, ал.1 от ТЗ предвижда, че
търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е
достатъчно,за да покрие паричните му задължения.
Двете основания за откриване на производството по несъстоятелност са
самостоятелни, като в случая са предявени в условията на евентуалност.
От събраните по делото доказателства съдът формира извода, че молба
е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ, длъжникът е
търговец по според чл. 1 от същия, като се установи наличието и основанието
неплатежоспособност.
Налице е изискуемо парично задължение породено от търговска сделка
– договор за Б. кредит по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ.
Според презумпцията предвидена в чл. 608, ал.2 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията
си по някое от групите вземания изброени в чл.608, ал.1, т.1, 2, 3 от ТЗ.
В настоящият случай към датата на подаване на молбата длъжникът е
спрял плащанията по дължимите и изискуеми задължения по договора за
кредит, поради което на основание чл. 608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е
налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
На следващо място съдът при преценка състоянието на
неплатежоспособност изследва показателите за ликвидност.
Съдът възприема за меродавни коефициентите по заключението на
вещото лице, тъй като показателите, с които работи експертът, отразяват
реалното положение на предприятието към посочения момент, с оглед на
това, че са взети предвид всички фактори. За норматив при коефициента за
обща ликвидност се приема коефициент "1", тъй като при него предприятието
има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Финансовите
задължения на дружеството са с дълготраен характер. Вещото лице е
посочило, че няма наличното имущество, което е достатъчно да покрие
6
разноските по несъстоятелността. За периода 2016 до 05.2023г. коефициентът
на обща ликвидност на длъжника е под единица. За този същият период няма
никакви доказателства длъжникът да е развивал дейност и да е реализирал
печалба. Напротив последната извършвана търговска операция е от 2012г.
Ето защо съдът приема, че не се оборва презумпцията на чл. 608, ал.2 от ТЗ,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 608, ал.З от ТЗ, неплатежоспособност
може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати
частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Това състояние
се потвърждава и от факта, че длъжникът не е публикувало ГФО за
обследвания от вещото лице период 2016 - 2023г., а и е налице презумпцията
на чл.608, ал.4 от ТЗ, тъй като вземането по договора за Б. кредит е останало
неудовлетворено повече от 6 месеца.
Състоянието на длъжника понастоящем е дълбоко и необратимо,
съобразно анализа на вещото лице, като същевременно не се правят и
възражения за временно финансово затруднение по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Съобразно установените данни от съдебно счетоводната експертиза,
дружеството не притежава имущество, нито краткотрайни активи достатъчни
за покриване на задълженията към кредиторите, поради което е налице
обективното състояние на неплатежоспособност на ответното дружество.
Предвид установяване на главното основание, съдът не пристъпва към
разглеждане на състоянието за свръхзадълженост, което е предявено в
условията на евентуалност.
Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608 ТЗ с наличните
си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо
състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност
и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на
плащанията, като външен белег на проявление неплатежоспособността. В
случая съдът приема, че финансовите резултати на предприятието на
длъжника са започнали да се влошават от в началото на 2016г., като за
периода 31.12.2016г. до настоящия момент дружеството е спряло да
осъществява всякаква търговска дейност, като няма данни за осъществено
плащане след тази дата. С оглед констатацията на вещото лице, относно
7
момента в който дружеството не е било в състояние да изпълни парично
задължение по търговска сделка, съдът приема за начална дата на
неплатежоспособността - 31.12.2016г. Това е възможно най-ранната дата, към
която е налице пълно спиране на плащанията, като израз на влошеното
икономическо състояние на длъжника.
При липса на доказателства за имущество, чиято стойност да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било
самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1
ТЗ, а именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и
възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.
В указания от съда по реда на чл. 629б ал.1 от ТЗ срок, заинтересовани
лица, както и длъжника, не са изявили желание да предплатят необходимата
сума от 12600.00лв. за разноски по производството, поради което длъжникът
следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно в
хипотезата на чл. 632, ал.1 ТЗ.
Имуществото, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал.1
ТЗ следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане
целите на производството, поради което е необходимо да се наложи общ
запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Съдът като съобрази изхода от спора и обстоятелството, че държавна
такса не е внесена първоначално по аргумент от чл.620, ал.1 от ТЗ, на
основание същата разпоредба длъжникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 250.00лв. в полза на бюджета на Окръжен съд – Варна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ДИ СЕ ЕН КОМЕРС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Аспарухово, ул. „Кирил и Методий“ №167, ет.1.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2016г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „ДИ СЕ ЕН КОМЕРС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Аспарухово, ул. „Кирил и Методий“ №167, ет.1.
8
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „ДИ
СЕ ЕН КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Аспарухово, ул. „Кирил и Методий“ №167, ет.1.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ДИ СЕ ЕН КОМЕРС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Аспарухово, ул. „Кирил и Методий“ №167, ет.1.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „ДИ СЕ ЕН КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Аспарухово,
ул. „Кирил и Методий“ №167, ет.1.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ДИ СЕ ЕН КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Аспарухово,
ул. „Кирил и Методий“ №167, ет.1, при обявяване на фирмата си да прибави
добавката "в несъстоятелност".
СПИРА производството по несъстоятелност на „ДИ СЕ ЕН КОМЕРС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Аспарухово, ул. „Кирил и Методий“ №167, ет.1, на основание чл. 632, ал.1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал.2 от ТЗ на заинтересованите лица
/длъжника или кредитор/, че в срок от 1-година от вписването на решението в
търговския регистър производството може да бъде възобновено, ако молителя
удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако депозира сума в
размер на поне 12600.00 лв. за покриване на текущи и начални разноски.
ОСЪЖДА „ДИ СЕ ЕН КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Аспарухово, ул. „Кирил и
Методий“ №167, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд - гр.Варна сумата от 250.00лв. /двеста и петдесет
лева/, представляваща държавна такса, като в случай на липса на доброволно
плащане на посочената сума, допълнително го осъжда да заплати и 5.00лв.
/пет лева/, държавна такса за издаване на изпълнителен лист на основание
чл.77 от ГПК, вр. чл.620, ал.1 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
9

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10