Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11747 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника П.НА Р.Б. срещу решение от 10.07.2018 г. по гр.д. №14431/2018 г. на
Софийския районен съд, 161 състав, в частта, в която е осъдена да заплати на Д.Д.Д.
на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 3200,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от разследването и повдигането на обвинение за извършено
на 27.03.2014 г. в гр. София, жк. „Н.“, в сградата на дирекция „ПАМДТ“ – отдел
„МТД Надежда-Връбница“, престъпление по чл.313 ал.1 НК, за което е оправдана с
влязло в сила решение по НАХД №12846/2016 г. по описа на СРС, НО, 17 състав,
ведно със законната лихва от 03.04.2014 г. до окончателното изплащане, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно – постановено е в нарушение на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/, довело до необосновано висок размер на
присъденото обезщетение. Поддържа, че СРС не е отчел продължителността на
наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение и претърпените
от ищеца вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да намали размера н на присъденото обезщетение.
Въззиваемата
страна Д.Д.Д. в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Претендира разноски.
Решението не е обжалвано в частта, в която искът с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ е отхвърлен, поради което решението в тази част е влязло в
законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Размерът
на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за
справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,
обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е съразмерно с
конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива
обстоятелства са: продължителността на наказателното производство, тежестта на
престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било
незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида
на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца,
общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца
- върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и
достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно
значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението.
/В този смисъл Постановления №4/1964 г. и №18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение
№344/24.11.2014 г. по гр.д. №2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№18/20.02.2014 г. по гр.д. №2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение
№26/04.03.2009 г. по гр.д. №4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение
№23/03.02.2009 г. по гр.д. №816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение №1199/11.02.2009
г. по гр.д. №4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.
Не са
нужни специални знания, а и безспорно е доказано, че ищецът вследствие на
образуваното срещу него наказателно производство е понесъл неимуществени вреди,
изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност,
напрежение и безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение
срещу някого има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед
не само на потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна
репресия, а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на
отношенията му с неговите роднини, приятели и въобще с всички, с които има
социални контакти.
От
показанията на свид. В.К.се установява, че процесното обвинение се е отразило
зле на ищеца, възвърнала се е депресията и, от която е страдала от около 7-8
г., било и е трудно да се грижи за децата си, била е уплашена. Свидетелят сочи
още, че ищецът не е искала да се знае за воденото срещу нея наказателно
производство, но близки и съседи са научили.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като ги цени при
условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото,
като има предвид възможната заинтересованост на този свидетел от изхода на
делото. Личните впечатления на този свидетел са логични и последователни,
изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са
житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирала към този момент.
Впечатленията на свидетеля са трайни и регулярни, продължили не само през целия
период на воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото
претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и
душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира
показанията на свидетеля по отношение на твърденията му за нарушаване на
здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в депресия, тъй като същите не
са годни доказателствени средства да установят причинно–следствената връзка
между влошеното здраве и повдигнатото и поддържано обвинение.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установи безспорно наличието на
оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и в сила същата
е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания. Наказателното
производство срещу нея в двете му фази е продължило в период от 2 г., 5 мес. и 11
дни. Следователно не може да се приеме, че този период надвишава рамките на
„разумния срок“ по смисъла на ЕКЗПЧОС и НПК. В този смисъл не е нарушено
правото на ищеца за справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, съгласно чл.6 ЕКЗПЧОС.
Ищецът е
бил обвинен в извършването на умишлено документно престъпление по чл.313 ал.1 НК, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, за което е предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ до три години или глоба от 100 до 300 лв. Не и
е била вземана мярка за неотклонение.
При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, както събраните по
делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато
обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото
чувство за справедливост, чест и достойнство, обидата от приетите във връзка с
наказателното производство действия срещу нея, обстоятелството, че е изпитвала
стрес и срам във връзка с образуваното наказателно преследване.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на сумата от 2000,00 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която искът е уважен за разликата над сумата от 2000,00
лв. до присъдения размер от 3200,00 лв. Решението следва да се отмени и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати и разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №37679/10.07.2018 г., постановено по
гр.д. №14431/2018 г. по описа на СРС, ГО, 161 състав, в частта, в която П.НА Р.Б., е осъдена да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от разследването и
повдигането на обвинение за извършено на 27.03.2014 г. в гр. София, жк. „Н.“, в
сградата на дирекция „ПАМДТ“ – отдел „МТД Надежда-Връбница“, престъпление по
чл.313 ал.1 НК, за което е оправдана с влязло в сила решение по НАХД
№12846/2016 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, за разликата над сумата от 2000,00
лв. до пълния присъден размер от 3200,00 лв., и в частта, в която П.НА Р.Б.,
е осъдена да заплати на Д.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на основание
чл.78 ал.1 ГПК разноски за разликата над сумата от
110,00 лв. до пълния присъден размер от 170,00 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу П.НА Р.Б., иск
с правно основание чл.2
ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ за разликата над сумата от 2000,00 лв. до присъдения размер
от 3200,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от разследването и повдигането на обвинение за извършено
на 27.03.2014 г. в гр. София, жк. „Н.“, в сградата на дирекция „ПАМДТ“ – отдел
„МТД Надежда-Връбница“, престъпление по чл.313 ал.1 НК, за което е оправдана с
влязло в сила решение по НАХД №12846/2016 г. по описа на СРС, НО, 17 състав.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., да заплати на Д.Д.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 110,00 лв., представляваща разноски за производство
пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.