ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 22 10.01.2020 година град Бургас
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На десети януари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател Павел Ханджиев
Членове Илияна Балтова
Христина Марева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Б.
частно търговско дело № 349 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Н“ Е. , ЕИК**, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. С, бл.*, вх.*, ет.*, ап. среден, представлявано от Н. Т. – управител, с адрес за връчване: гр. Б., ул. „С“, № *, ет.* - адв. З. , чрез пълномощника адв. М. , против определение № 1328/ 31.10.2019 г. по т.д. № 59/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Б. , с което производството по делото е спряно, до произнасяне на съда по търговско дело по несъстоятелност № 159/ 2016 г. на същия съд по отношение на обстоятелството дали „Н“ Е. има прието вземане в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.693 ТЗ.
Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не са налице предпоставките за спиране на делото по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, и се прави искане за неговата отмяна.
Излагат се съображения, че обстоятелството дали „Н“ Е. е кредитор, не е от обстоятелствата, обуславящи изхода на спора по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ и имащи значение за правилното му решаване, тъй като със специалния иск с правно основание чл.647 ТЗ се цели обявяване на сделките за недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността.
Навеждат се аргументи, че синдикът, конституиран като съищец, има правомощията да завежда производствата по чл.646 и чл.647 ТЗ и делото следва да продължи с негово участие.
В срока по чл.276 ГПК е получен отговор на частната жалба от „И“ А. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б“, № *, представлявано от З. Р. Р. , В. И. ова К. – Д. и И. Ц. Б. , чрез пълномощника - адв. Й. , в който се навеждат доводи за нейната неоснователност и се прави искане за потвърждаване на определението. Сочи се, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1 т.4 ГПК, тъй като в процесния случай връзката между делата е пряка и настоящото производство е обусловено от необходимостта да бъде установено качеството на кредитор на дружеството – ищец, относно което все още няма стабилизиран акт на произнасяне на съда по несъстоятелността за приемане на вземането му. На следващо място се изтъква, че жалбоподателят не може да се позовава на правата на синдика, който не е обжалвал определението за спиране.
Останалите страни по делото – синдикът на „Т“О. , „Т“О. (в несъстоятелност) и Т. К. Т. , надлежно уведомени за подадената частна жалба, не изпращат отговор.
Апелативен съд Б. , след като се запозна с частната жалба и отговора към нея, писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Ч. жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Производството по т.д. № 59/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Б. е образувано по исковата претенция на „Н“ Е. срещу „И“ А. , „Т“ О. (в несъстоятелност) и Т. К. Т. , с правно основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, за обявяване за недействителни по отношение на ищеца и кредиторите на несъстоятелността на три броя договори за встъпване в дълг от 30.01.2015 г., сключени между тримата ответници. По делото като съищец е конституиран и назначеният синдик на „Т“ О. – И. Л.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, Окръжен съд Б. е спрял производството по делото, до произнасяне на съда по търговско дело по несъстоятелност № 159/ 2016 г. на същия съд, по отношение на обстоятелството дали „Н“ Е. има прието вземане в производството по несъстоятелност, по смисъла на чл.693 ТЗ. Изложени са съображения, че приемането на вземането на „Н“ Е. по делото по несъстоятелност е обуславящо изхода по т.д. № 59/ 2019 г. на Окръжен съд Б. , тъй като въпросът дали това дружество е кредитор по несъстоятелността, ще определи по същество отхвърлянето или не на неговата претенция.
По смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, спиране на производството по гражданско дело се допуска при наличието на друго такова, висящо в същия или друг съд, което ще има значение за правилното решаване на спора по подлежащото на спиране дело.
Поради уеднаквения процесуален режим на исковете по чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД, приложение следва да намери формираната по отношение на последния задължителна съдебна практика, в това число разрешенията на Тълкувателно решение № 2/2017 от 9.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 2 от същото се приема, че е налице връзка на преюдициалност, по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. В съобразителната част на решението се подчертава, че необходимостта от спиране се обуславя от наличието на спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права и факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Сочи се, че следва да се касае за паралелен процес, имащ за предмет признаване или отричане вземането на кредитора.
При отнасяне към настоящия случай на горните постановки на правната норма и задължителната практика, следва да се държи сметка, обаче, за спецификата на производството по несъстоятелност и по – специално на признаване статута на кредитор на несъстоятелността. В отлика от разбирането за „кредитор“ преди откриване на производството по несъстоятелност – чл.608, ал.3, чл.625 ТЗ, за „кредитор на несъстоятелността“, комуто е предоставена възможността за предявяване на отменителен иск по чл.647 ТЗ, следва да се приеме лице, чието вземане подлежи на удовлетворяване във вече открито производство по несъстоятелност – чл.616, ал.1 ТЗ. Следователно, налага се разбирането, че се касае за лице с прието вземане, съгласно чл.693 и чл.695 ТЗ. Аргумент за необходимостта да се установи качеството на кредитор на несъстоятелността е и уредбата на субективните предели на силата на пресъдено нещо по този иск – неговото успешно провеждане ще ползва и останалите кредитори – чл.649, ал.5 ТЗ, поради което правно неприемливо е правната промяна да се допусне по иск на лице без всякаква връзка с несъстоятелността.
Доколкото процедурата по приемане на вземанията в несъстоятелността е двуфазна, с фаза на одобряване от съда на списъка на приетите вземания, и евентуална фаза на исковото производство по чл.694 ТЗ, настоящият състав приема, че макар да не приключва с акт със сила на пресъдено нещо, редът за одобряване на списъка и произнасяне по възраженията против вземанията удовлетворява изискването на правната норма за успоредно развиващ се процес, имащ значение за развитието на производството по поставения за решаване пред съда от първа инстанция отменителен иск, тъй като е релевантен към материалноправната легитимация на ищеца, именно като кредитор на несъстоятелността.
В този аспект, спиране на производството по иска по чл.647 ТЗ до произнасяне на съда по несъстоятелността по приемане на вземането на „Н“ Е. е обосновано и изводите на първоинстанционният съд в този смисъла следва да се подкрепят.
Неоснователно е повдигнатото в жалбата оплакване, че производството следва да продължи, с участието на синдика, тъй като същият не е предявил иска по чл.647, ал.1 ТЗ.
Горните изводи предпоставят потвърждаване на обжалваното определение.
Водим от горните съображения Апелативен съд Б.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1328/ 31.10.2019 г. по т.д. № 59/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Б. .
О. подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: