№ 401
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000093 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260065 от 26.02.2021 г, постановено по т.д. № 162 по
описа за 2018 г., С. окръжен съд е:
- признал за установено по отношение на „П.” АД и „П. х.” АД – в
производство по несъстоятелност, че „П.” АД има вземания към „П. х.” АД –
в производство по несъстоятелност, както следва:
вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012 г., сключен между
“П.” АД в качеството му на заемодател и “П. х.” АД в качеството му на
заемател, както следва:
- за сумата от 2 117 510.49 лева, представляваща вземане за непогасена
главница по договор за паричен заем от 06.01.2012 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 2 117 510.49 лева, за периода от 25.11.2016 г. (датата
след датата на предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на
вземането;
- за сумата от 17 647.33 лева, представляваща вземане за законна лихва
върху главницата от 2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата,
следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по
вписванията съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелността на „П. х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията
пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г.;
- отхвърлил иска в останалата част до претендираните 17 681.21 лева
1
като неоснователен и недоказан.
- отхвърлил предявения иск на „П.” АД против „П. х.” АД – в
производство по несъстоятелност, да се признае за установено, че „П.” АД
има вземания към „П. х.” АД – в производство по несъстоятелност, за сумата
от 615 307.97 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49
лева за периода от 17.12.2013 г. /датата, на която вземането е станало
изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър
при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелността на „П. х.“ АД/ като неоснователен и
недоказан;
- отхвърлил предявените искове на „П.” АД, против „П. х.” АД – в
производство по несъстоятелност, да се признае за установено, че „П.” АД,
има вземания към „П. х.” АД – в производство по несъстоятелност, както
следва:
За сумата от 11 114.56 лева, представляваща вземане за дължима цена
на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006г. и анекс
към него от 20.02.2009г., ведно със ведно със законна лихва върху главницата
от 11 114.56 лева за периода от 25.11.2016 г. (датата след датата на
предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на вземането;
За сумата от 3 220.39 лева, представляваща вземане за законна лихва
върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013 г. /датата, на която
вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата на обявяване на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на
„П. х.“ АД в ТР/;
За сумата от 92.81 лева, представляваща вземане за законна лихва върху
сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, следваща датата,
на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на
„П. х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по
несъстоятелността - 24.11.2016 г., като неоснователни и недоказани;
- осъдил „П. х.” АД – в производство по несъстоятелност да заплати на
„П.” АД, от масата на несъстоятелността сумата от 540 лева представляваща
направени по делото разноски;
- осъдил „П. х.” АД – в производство по несъстоятелност да заплати от
масата на несъстоятелността държавна такса в размер на 21 351.58 лева,
съразмерно с уважената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З.;
- осъдил „П.” АД да заплати държавна такса в размер на 6414.23 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ищецът „П.“ АД обжалва решението в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, както следва:
- предявения иск на „П.” АД, против „П. х.” АД – в производство по
несъстоятелност, да се признае за установено, че „П.” АД, има вземания към
„П. х.” АД – в производство по несъстоятелност, за сумата от 615 307.97 лева
- вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от
2
17.12.2013 г. /датата, на която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г.
/датата, на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по
вписванията съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелността на „П. х.“ АД/ като неоснователен и недоказан.
- предявените искове на „П.” АД, против „П. х.” АД – в производство по
несъстоятелност, да се признае за установено, че „П.” АД, има вземания към
„П. х.” АД – в производство по несъстоятелност, както следва:
За сумата от 11 114.56 лева, представляваща вземане за дължима цена
на доставени стоки по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г. и анекс
към него от 20.02.2009г., ведно със ведно със законна лихва върху главницата
от 11 114.56 лева за периода от 25.11.2016 г. (датата след датата на
предявяване на вземанията) до окончателното погасяване на вземането;
За сумата от 3 220.39 лева, представляваща вземане за законна лихва
върху сумата от 11 114.56 лева за периода от 20.12.2013 г. /датата, на която
вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата на обявяване на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на
„П. х.“ АД в ТР/;
За сумата от 92.81 лева, представляваща вземане за законна лихва върху
сумата от 11 114.56 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, следваща датата,
на която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на
„П. х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията пред съда по
несъстоятелността - 24.11.2016 г., както и в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати държавна такса в размер на 6414.23 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..
В подкрепа на жалбата се излагат доводи, че в тази част решението на
С. окръжен съд е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Искането е решението в обжалваната от дружеството част да се отмени.
Ответникът „П. х.“ АД /в несъстоятелност/ обжалва решението в частта,
с която предявените установителни искове са уважени, както следва:
- признато е за установено по отношение на „П.” АД и „П. х.” АД – в
производство по несъстоятелност, че „П.” АД има вземания към „П. х.” АД –
в производство по несъстоятелност, вземания по договор за паричен заем от
06.01.2012 г., сключен между “П.” АД в качеството му на заемодател и “П. х.”
АД в качеството му на заемател за сумата от 2 117 510. 49 лева,
представляваща вземане за непогасена главница по договор за паричен заем
от 06.01.2012г., ведно със законна лихва върху главницата от 2 117 510.49
лева за периода от 25.11.2016 г. (датата след датата на предявяване на
вземанията) до окончателното погасяване на вземането, както и за сумата от
17 647.33 лева, представляваща вземане за законна лихва върху главницата от
2 117 510.49 лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, следваща датата, на
която е обявено в Търговския регистър при Агенция по вписванията
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността на
„П. х.“ АД / до датата на предявяване на вземанията пред съда по
несъстоятелността - 24.11.2016 г.
3
Във въззивната жалба е изразено становище, че в тази част решението е
недопустимо, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон
и задължителната съдебна практика, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Искането е да се отмени
обжалваното решение и вместо това, да се постанови друго, с което
предявените искове да се отхвърлят изцяло.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Синдикът на „П. х.“ АД /в несъстоятелност/ З.Н. е изразила становище,
че в обжалваното от „П.“ АД част, с която са отхвърлени предявените искове,
решение е правилно.
В хода на въззивното производство е назначен нов синдик на „П. х.“ АД
/в несъстоятелност/ - адв. М. В., която изразява становище, че предявените
искове са неоснователни, поради което поддържа подадената „П. х.“ АД /в
несъстоятелност/ жалба и оспорва жалбата на „П.“ АД.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред С. окръжен съд е било образувано по предявени от
„П.“ АД против „П. х.“ АД (в производство по несъстоятелност) и синдика на
„П. х.“ АД обективно съединени установителни искове за признаване за
установено, че „П.“ АД има следните вземания към „П. х.“ АД - в
производство по несъстоятелност:
Вземания по договор за паричен заем от 06.01.2012г., сключен между
„П.“ АД, в качеството му на заемодател, и „П. х.“ АД в качеството му на
заемател:
- 2 117 510.49 лева - вземане за непогасена главница по договор за
паричен заем от 06.01.2012 г., сключен между „П.“ АД в качеството му на
заемодател и „П. х.“ АД в качеството му на заемател.
- 615 307.97 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117
510.49 лева за периода от 17.12.2013г. /датата, на която вземането е станало
изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър
при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелността на „П. х.“ АД/.
- 17 681.21 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 2 117 510.49
лева за периода от 26.10.2016 /датата, след датата, на която е обявено в
Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелността на „П. х.“ АД/ до датата
на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016г.
Вземания по договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г. между „П.“
АД и „П. х.“ АД и анекс към него от 20.02.2009 г.
- 11 114.56 лева - вземане за дължима цена на доставени стоки по
договор за доставка на стоки от 13.10.2006 г. между „П.“ АД и „П. х.“ АД и
анекс към него от 20.02.2009 г.
- 3 220.39 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 11 114.56
лева за периода от 20.12.2013 г. /датата, на която вземането е станало
4
изискуемо/ до 25.10.2016 г. /датата, на която е обявено в Търговския регистър
при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност на „П. х.“ АД/.
- 92.81 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 11 114.56 лева
за периода от 26.10.2016 г. /датата, след датата, на която е обявено в
Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелността на „П. х.“ АД/ до датата
на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г.
Правният интерес от установяване съществуването на посочените
вземания е обусловен от включването им след предявяването, в списъка на
синдика на неприетите вземания, както и от постановеното по т.д. №83/2014
г. на С. окръжен съд определение № 655/08.06.2018 г., с което съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение възражението на ищеца против
неприемане на процесните вземания на кредитора „П.“ АД.
Процесните, неприети в производството по несъстоятелност на „П. х.“
АД вземания на кредитора „П.“ АД – главни и акцесорни, са обособени в две
групи, които, според заявеното основание на главните вземания, произтичат
от договор за паричен заем от 06.01.2012 г. и от договор за доставка на стоки
от 13.10.2006 г., както е отбелязано по-горе.
Относно вземанията по договор за паричен заем от 06.01.2012 г., между
„П.“ АД в качеството му на заемодател и „П. х.“ АД в качеството му на
заемател, по делото е установено следното:
Между страните е сключен договор за паричен заем от 06.01.2012 г., с
който заемодателят „П.” АД се задължава да предаде в собственост на
заемателя „П. х.” АД сумата от 2 117 510 лева /заемна сума/, която заемателят
се задължава да върне на заемодателя, както и да плати възнаграждение под
формата на годишна лихва в размер на 9.5 % върху усвоената сума – чл.2,
ал.1. Договорът се сключва за срок до 21.01.2017 г., като погасяването на
заема е предвидено да се извършва на годишни вноски от по 15% за всяка от
годините 2007, 2008, 2009 и 2010 г., а остатъкът от 40 % - през 2011 г. – чл.3.
Във връзка със спорния между страните въпрос относно реалното
предаване на заемната сума, в чл. 4 ал. 1 от договора страните са уговорили,
че заемодателят е длъжен да предаде заемната сума чрез превод по посочена
от заемателя банкова сметка, като уведоми писмено за това последния, като в
ал. 2 е уточнено, че за изпълнение на задължението се счита извършване на
действията по чл. 10 ал. 2 от настоящия договор.
Съгласно уговорката по чл. 10 ал. 1, със сключването на договора
задължението за връщане на 2 117 510 лева, представляваща част от заемната
сума по договор за паричен заем от 26.10.2006 г., не подлежи на ефективно
връщане по същия договор, като заедно с това страните се съгласяват сумата
от 2 117 510 лева да се счита за предоставена като заемна сума по смисъла на
чл. 1 ал. 1 и ал. 2 от договора от 06.01.2012 г. Уговорено е също, че към датата
на договора – 26.10.2006 г. сумата, депозирана от „П.” АД при „П. х.” АД,
възлизаща на 52 585 724.33 лева ще представлява заем, при сроковете и
условията на този договор – чл.1.
Следователно, от съдържанието на договора и от приетото по делото и
5
неоспорено от страните заключение на ССЕ, е установено, че:
- по договора за заем от 26.10.2006 г. между страните, депозираната от
„П.” АД при „П. х.” АД и трансформирана по силата на договора в заем сума
възлиза общо на 52 585 724.33 лева.
- към датата на сключване на договора за заем от 06.01.2012 г. между
същите страни, задълженията на „П. х.” АД към „П.“ АД по Договор за
паричен заем от 26.10.2006 г. възлизат на 21 034 289.73 лв., след като част от
заема в размер на 31 551 434,60 лв. е бил погасен чрез плащане на определени
суми и чрез прихващане на други. Погасяването на част от заема в размер на
2 117 510.49 лева е извършено на основание процесния Договор за паричен
заем от 06.01.2012 г.
Предвид така установените и относими към спорното правоотношение
факти, С. окръжен съд обосновано е приел, че сумата от 2 117 510 лева,
представляваща част от заемната сума по Договор за паричен заем от
26.10.2006 г, не подлежи на ефективно връщане по същия договор, а следва да
се счита за предоставена в заем при условията и сроковете на втория договор.
Договорът за паричен заем от 26.10.2006 г. между страните по своята
правна същност представлява договор за подновяване на задълженията на
ответника, по смисъла чл. 107 ЗЗД т.е. има ефект на обективна новация. За
действителността на новирането е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки, което в случая е установено:
- Наличие на действително предшестващо задължение. Установено е
наличието на предшестващо договора от 06.01.2012 г. заемно
правоотношение между страните по договора от 26.10.2006 г., по което
ответното дружество към датата на сключване на новия договор дължи
връщането на сума, част от която е предмет на новия договор.
- За да има подновяване, е необходимо да се създаде действително ново
правоотношение на мястото на старото. Това са направили страните със
сключването на договора от 06.01.2012 г. С него ответникът е поел
задължението да изплати разсрочено част от остатъчен стар дълг в размер на
2 117 510 лева, при определени в договора условия и срокове.
- Различие между старото и новото правоотношение. В случая разликата
се изразява в промяната на юридическия факт, от който възниква
задължението, макар предметът му да остава непроменен.
- Налице е и изрично изразена воля на страните - чл. 10 от Договора - за
погасяване на частта от стария дълг в размер на 2 117 510 лева по договора от
26.10.2006 г. и възникването на ново задължение в същия размер, което да
бъде изпълнено при определените от страните различни от предходните
срокове и условия, уговорени с новия договор.
Крайният извод е, че по силата на уговорената с договора от 06.01.2012 г.
обективна новация, за ответното дружество е възникнало задължението да
върне сумата от 2 117 510 лева, реално получена като заем от „П.” АД по
договора от 26.10.2006 г., в срок до 21.01.2017 г.
В тази връзка съдът преценява като неоснователно поддържаното от
ответника възражение за погасяване на вземането по давност към датата на
сключване на договора от 06.01.2012 г. Както бе отбелязано по-горе, в чл. 3
6
от сключения на 26.10.2006 г. договор за заем, погасяването на заема се
извършва на годишни вноски, като главницата по първата вноска в размер от
15 % от заема е с падеж 21.10.2007 г. – чл.3.3 /л.721/. Дори да се приеме, че
сумата от 2 117 510 лева представлява част от първата вноска по стария
договор, към датата на сключване на новия договор - 06.01.2012 г. т.е. на
подновяването на тази част от дълга, падежът й по предходния договор все
още не е настъпил.
След като по делото не се твърди, а и не се установява сумата да е
върната от заемателя на заемодателя, предявеният иск е основателен, а
обжалваното решение в частта по този иск – правилно.
Неоснователни обаче са предявените акцесорни искове за мораторна
лихва върху описаното главно вземане.
Първият иск за мораторна лихва 615 307.97 лева върху сумата от
2117510.49 лева, за периода от 17.12.2013 г. /датата, на която вземането е
станало изискуемо/ до 25.10.2016г. /датата, на която е обявено в Търговския
регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелността на „П. х.“ АД/, е обусловена от
установяване на предсрочната изискуемост на този заем.
В подкрепа на този иск се поддържа твърдението, че предсрочната
изискуемост е настъпила след обявяването й на длъжника и изтичане на 7-
дневен срок, в който същия е бил поканен да погаси заема.
За да се прояви действието на предсрочната изискуемост по отношение
на длъжника, е необходимо: възможността за предсрочна изискуемост на
кредита да е предвидена в договора и страните да са изразили съгласие с
условията за възникването й. В конкретния случай няма спор, че такава
възможност за кредитора е предвидена в уговорката по чл. 6 от договора. За
да породи действието си обаче, волеизявлението на заемодателя, че обявява
вземанията си по договора за предсрочно изискуеми, следва да е достигнало
до длъжника. В тази връзка страните изрично са уговорили в чл.6, ал.2 от
Договора, че в случаите на възникване на основание за предсрочна
изискуемост на вземането,заемодателят изпраща писмена покана за плащане
на заемателя, в която определя срок за връщане на заемната сума и мотивира
искането си.
Предвид тези уговорки, в тежест на ищеца е пълното и главно доказване
на всички факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането по договора за заем. В случая това не е сторено, тъй като липсват
доказателства относно факта на уведомяване на длъжника за обявената
предсрочна изискуемост. Прието по делото удостоверение от нотариус с рег.
№*** по регистъра на НК – Р.Б. и приложенията към него /л.711-л.714/ във
връзка с удостоверяване начина на връчване на нотариални покани от „П.”
АД на „П. х.“ АД, не са достатъчни, за да се приеме наличието на редовно
уведомяване за предсрочна изискуемост, тъй като липсват доказателства, с
които да се установи съдържанието на нотариалните покани, за които се
отнася удостоверяваното с описания документ за връчване.
Оплакванията на ищеца, че първоинстанционният съд в нарушение на
процесуалните правила е изключил приложените с исковата молба копия от
нотариалните покани, с които се твърди че е извършено уведомяването, не
7
променят тежестта на доказване на горните относими към спора факти и като
процесуално действие на страната не допринасят за установяване на
твърдените обстоятелства, доколкото пред въззивната инстанция не е
направено искане за приемането на тези доказателства.
Предвид изложеното, изводите на С. окръжен съд, че ищецът не е
установил по делото предпоставките на чл. 6 ал. 1 от договора от 06.01.2012
г., за настъпилата предсрочна изискуемост на пълния размер на задълженията
по договор за заем от 06.01.2012г., поради което е отхвърлил иска за
установяване дължимостта на сумата от 615 307.97 лева - вземане за законна
лихва върху сумата от 2 117 510.49 лева за периода от 17.12.2013 г./датата, на
която вземането е станало изискуемо/ до 25.10.2016 г. са правилни.
За да уважи акцесорния иск за сумата 17 681.21 лева, предявен за
установяване дължимостта на вземане за законна лихва върху сумата от 2 117
510.49 лева, първоинстанционният съд е приел, че за периода от 26.10.2016 г.
/датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при
Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството
по несъстоятелността на „П. х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията
пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г. дължимата законна лихва
възлиза на 17 647.33 лева. Действително, съгласно с разпоредбата на чл. 617
ТЗ, всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми
от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. В конкретния случай,
това условие не е настъпило дори и към настоящия момент, тъй като няма
данни, нито дори твърдение съдът по несъстоятелността да е постановявал
решение, с което „П. х.“ АД да е обявено в несъстоятелност.
Изводът е, че задължението за сумата 2 117 510.49 лева е изискуемо след
изтичане на срока на договора от 06.01.2012 г. – 21.07.2017 г. и това е датата,
след която длъжникът изпада в забава и дължи на кредитора обезщетение
поне в размер на законната лихва. Следователно този иск също е
неоснователен и ще следва да се отхвърли, след като се отмени обжалваното
решение в тази част.
По иска за установяване на вземания по договор за доставка на стоки от
13.10.2006 г., претенцията се основава на сключен между страните договор от
13.10.2006 г. По този договор ищецът се задължава да продава на ответника
горива и други стоки и услуги, в свои бензиностанции на територията на
страната, описани в Приложение № 1, а купувачът - да заплаща цената на
стоките /чл. 1.1/. Уговорено е заплащането на стоките, закупени в
бензиностанциите на продавача да се извършва при условията на отложено
плащане и чрез използване на К.Т. /К.Ф./ за регистрация и авторизация на
покупките /чл. 1.2/. Уговорено е тези карти да бъдат издадени от продавача и
въз основа на подадено от купувача заявление, на същия да му предоставят
заявения брой карти, заедно с техния ПИН код и интернет достъп в
запечатани непрозрачни пликове, за което страните подписват приемо-
предавателен протокол – чл.3.3
Купувачът има право да предостави получените карти заедно с
съответстващия им ПИН код на свои служители – оторизирани лица, които да
извършват покупки в оторизираните търговски обекти на продавача, като за
извършените покупки, продавачът издава данъчна фактура и детайлна
8
справка на извършените транзакции, при определени в договора условия и
срокове.
В тази връзка ищецът твърди, че за периода от 01.11.2013 г. до
30.11.2013 г., е доставил на „П. х.“ АД стоки на стойност 11114.56 лева, за
което е издадена фактура №********* от 30.11.2013 г. за сумата същата сума,
като в приложението към нея са описани получените стоки.
От допълнителното заключение на ССЕ се установява, че процесното
вземане на стойност 11114,56 лв. с включен ДДС, както и лихва за периода от
21.12.2013г. до 31.08.2014 г., в общ размер на 790,25 лева, са осчетоводени в
счетоводството на дружеството, като фактурата е осчетоводена като вземане
по дебита на счетоводна сметка ********* “Клиенти“, партида 15330 „П. х.
АД“.
Според същото заключение, процесната фактура не е включена от
ответника в декларираните в НАП Дневник - покупки и Справка - декларация
за данък върху добавената стойност за данъчен период м. 11.2013г., приета в
НАП с вх. № ДДС.2900-*********/12.12.2013г.; Дневник - покупки и Справка
- декларация за данък върху добавената стойност за данъчен период м.
12.2013г., приета в НАП с вх. № ДДС.2900-*********/10.01.2014г.; Дневник -
покупки и Справка - декларация за данък върху добавената стойност за
данъчен период м. 01.2014г., приета в НАП с вх. № ДДС.2900-
*********/11.02.2014 г., като и че през данъчни периоди (м. 11.2013г., м.
12.2013г., м. 01.2014г.) дружеството не е ползвало данъчен кредит по фактура
№*********/30.11.2013г.
Въпреки че е установил извършени покупки-продажба на стоки от негови
обекти, за процесния период от 01.11.2013 г. до 30.11.2013 г. чрез
използване на кредитни карти TRANSCARD, ищецът „П.“ АД не е ангажирал
доказателства, установяващи, че описаните във фактурата и в служебните
касови бонове карти, са били предоставени на ответното дружество по
предвидения в чл.3 от Договора начин. Затова съдът приема, че е останало
недоказано твърдението, че описаните във фактурата покупки са извършени
от оторизирани лица – служители на ответника с предоставени въз основа на
договора от 13.10.2006 г. кредитни карти TRANSCARD т.е., че извършените
покупко-продажби през описания период са в изпълнение на договора от
13.10.2006 г., което да обуслови възникване на задължението на ответника,
предвидено в чл. 5 от договора.
Крайният извод е, че предявеният главен иск и обусловените от него
акцесорни искове са неоснователни, поради което постановеното в същия
смисъл решение на С. окръжен съд е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора във въззивното производство и на основание чл.
694, ал. 7 ТЗ, ищецът „П.“ АД ще следва да заплати по сметка на Апелативен
съд Пловдив държавна такса в размер на 3237.08 лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 260065 от 26.02.2021 г., постановено по т.д. №
162 по описа за 2018 г. на С. окръжен съд в частта, с която е признато за
установено по отношение на „П.” АД, ЕИК ********* и „П. х.” АД – в
производство по несъстоятелност, ЕИК *********, че „П.” АД, ЕИК
********* има вземане към „П. х.” АД – в производство по несъстоятелност,
ЕИК *********, по договор за паричен заем от 06.01.2012 г., сключен между
“П.” АД в качеството му на заемодател и “П. х.” АД в качеството му на
заемател, за сумата от 17 647.33 лева, представляваща вземане за законна
лихва върху главницата от 2 117 510.49 лева, за периода от 26.10.2016 г.
/датата, следваща датата, на която е обявено в Търговския регистър при
Агенция по вписванията съдебното решение за откриване на производството
по несъстоятелността на „П. х.“ АД/ до датата на предявяване на вземанията
пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г., като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.” АД, ЕИК ********* против „П. х.” АД
– в производство по несъстоятелност, ЕИК *********, иск за признаване за
установено, че „П.” АД, ЕИК ********* има вземане към „П. х.” АД – в
производство по несъстоятелност, ЕИК ********* по договор за паричен заем
от 06.01.2012 г., сключен между „П.” АД в качеството му на заемодател и „П.
х.” АД в качеството му на заемател за сумата от 17 647.33 лева,
представляваща вземане за законна лихва върху главницата от 2 117 510.49
лева за периода от 26.10.2016 г. /датата, следваща датата, на която е обявено в
Търговския регистър при Агенция по вписванията съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелността на „П. х.“ АД/ до датата
на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 24.11.2016 г.,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260065 от 26.02.2021 г, постановено по
т.д. № 162 по описа за 2018 г. на С. окръжен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „П.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
Апелативен съд Пловдив държавна такса в размер на 3237.08 лева,
съразмерно с отхвърлената част от исковете по сметка на Окръжен съд С.З..
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10