МОТИВИ към присъда по НОХД  № 352 по описа на Карловския районен съд за 2012год.

Районна Прокуратура – К. е повдигнала обвинение против подсъдимия В.А.О. за  това, че на на 17.11.2011г., в землището на гр. Б., П. област, без редовно писмено позволително сече и извозва от отдел 279, в землището на гр. Б., П. област, представляващ горски фонд, стопанисван от Териториално поделение „****” – К. при Ю.Д.П. ***,  дървета - 1 (един ) пространствен куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „върба” на стойност 27.60 лева, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – К. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се определи наказание за престъплението глоба в размер на 100 лева.

В наказателния процес в качеството на граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице „Ю.Д.П.”***, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „България” № 14 ЕИК *****, което е предявило граждански иск в размер на 27.00лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане, за обезщетяване на причинените му от престъплението имуществени вреди. В съдебно заседание процесуалният му представител моли за уважаване на иска в пълния му размер.

Подсъдимият В.А.О. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия О. ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява пред съда съжаление и критичност. Защитникът на подсъдимия  О. – адвокат С.Ш. моли за наказание глоба в минималния предвиден размер.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия О., дадено в съдебно заседание, обясненията му от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите П.И.П., М.Ф.Л. и Д.И.И., констативен протокол с. Л002 № 028463/18.11.2011г., АУАН № 034916/18.11.2011г., НП № 25/29.01.2008г., АУАН № 28388/19.01.2008г., НП № 26/29.01.2008г., АУАН № 28389/19.01.2008г., НП № 195/01.02.2011г., АУАН № 195/22.12.2010г., НП № 196/01.02.2011г., АУАН № 196/22.12.2010г., НП № 12/08.03.2011г., АУАН № 12/09.02.2011г., АУАН № 034955/28.10.2011г.,  справка от ТП ДГС – К. от 03.02.2012г., справка от ТП ДГС – Р. от 21.12.2011г., характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова експертиза, изготвена от вещото лице В.К., намери за установено следното:

Подсъдимият В.А.О., ЕГН  **********,  роден на ***г***, П. област , кв. ******. ****** е и е ******. ****** и е ******. Не е женен и е  ****** /******/.

Подсъдимият В.О. живеел с двете си малолетни деца  в гр. Б.. Бил ******, като през лятото събирал билки и плодове. Тъй като нямал средства, през м. ноември 2011г. решил да отиде в околностите на град Б., за да си набави дърва за огрев. На  17.11.2011г. отишъл с каруца  до реката , местността „*****” , близо до старото сметище на града  и до ракиджийницата , съставляваща отдел  279  – съобразно действащия лесотехнически устройствен план /ЛУП/ на Териториално поделение „****” – включено в състава на Ю.Д.П. ***. Там отсякъл с брадва сурови дървета от дървесен вид „върба”, натоварил ги в каруцата, собственост на негов близък  и тръгнал да се прибира. По пътя  към дома, в близост до т.нар. „*****” в град Б., движейки се по пътя около 18.00 часа, бил забелязан от св. Добрин И. – старши лесничей в ТП”ДГС” – гр. К., който се прибирал в дома си в гр. Б.. Свидетелят спрял автомобила си, а подсъдимият, след като го забелязал и разпознал, се опитал да се скрие с каруцата в двора на близката къща. След като св. И. застанал пред къщата и го извикал , О. излязъл. При извършената проверка  И. установил , че дървата не били маркирани с горска марка ,  а подсъдимият признал , че  няма позволително  за сеч и извоз на същите. Свидетелят И. се обадил по мобилния си телефон на свидетелите М.Л. – горски надзирател  и П.П. – горски стражар в ТП”ДГС” – гр. К.  и ги повикал, за да извършат проверка и съставят акт за установяване на административно нарушение. И тримата свидетели познавали лично подсъдимия, тъй като същият имал съставени множество актове за административни нарушения за посегателства против горите, въз основа на които били издадени и наказателни постановления. След като двамата свидетели пристигнали, свидетелят И. си тръгнал. Подсъдимият не представил и на Л. и П. документи за законния произход на дървата, а същите установили, че дървата не са маркирани с горска марка. Измерили ги  и установили , че се касае за 1 пространствен кубичен метър дърва от дървесен вид „върба” , с диаметър между 12 и 20 см. Свидетелите разпоредили на подсъдимия О. да кара с каруцата към двора на бившия стопански двор в гр. Б. и тръгнали със служебния автомобил с него в тази посока. При приближаването им към двора на земеделската кооперация , където щели да оставят дървата и каруцата на съхранение, притеснен от възможността да бъде отнета каруцата, която била собственост на негов познат, подсъдимият рязко завил в странична улица и избягал. Тъй като вече се смрачавало, свидетелите не успели да го догонят. В дома си О. разтоварил дървата и впоследствие ги изгорил.  На следващия ден – 18.11.2011г. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение с.Л02К  № 034916 .

Съгласно справка от Териториално поделение „****” – включено в състава на Ю.Д.П. *** /л.38/ в отдел  279 има насаждения от дървесен вид върба, същия представлява Горски фонд  съобразно действащия лесотехнически устройствен план /ЛУП/, а насажденията от посочения вид не подлежат на сеч. На подсъдимия О. не било издавано разрешително за сеч и извозване.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена стоково- оценъчна експертиза,  като според заключението на изготвилото я вещо лице пазарната стойност на незаконно добитата дървесина 1,00 пр.куб.м. дърва от дървесен вид „върба” възлиза на 27.60 лева.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите П.И.П., М.Ф.Л. и Д.И.И.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Съдът  възприема обясненията на подсъдимия от досъдебното производство като  съответни на кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно заседание прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия О. намира опора, както в гласните, така и писмени доказателства констативен протокол с. Л002 № 028463/18.11.2011г., АУАН № 034916/18.11.2011г., НП № 25/29.01.2008г., АУАН № 28388/19.01.2008г., НП № 26/29.01.2008г., АУАН № 28389/19.01.2008г., НП № 195/01.02.2011г., АУАН № 195/22.12.2010г., НП № 196/01.02.2011г., АУАН № 196/22.12.2010г., НП № 12/08.03.2011г., АУАН № 12/09.02.2011г., АУАН № 034955/28.10.2011г.,  справка от ТП ДГС – К. от 03.02.2012г., справка от ТП ДГС – Р. от 21.12.2011г., характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, заключение на съдебно- стокова експертиза, изготвена от вещото лице В.К., което заключение съдът намира за изготвено с необходимите професионални знания и ги кредитира.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за които е повдигнато обвинение, белези.  Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК. Същият на 17.11.2011г., в землището на гр. Б., П. област, без редовно писмено позволително сече и извозва от отдел 279, в землището на гр. Б., П. област, представляващ горски фонд, стопанисван от Териториално поделение „****” – К. при Ю.Д.П. ***,  дървета - 1 (един ) пространствен куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „върба” на стойност 27.60 лева, като деянието представлява маловажен случай.

От обективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 1 от НК подсъдимият е осъществил,  като е отсякъл и извозил до дома си дървен материал. Същият не е бил маркиран по установения в Закона за горите ред. На О. не е било издавано позволително за сеч, събиране, добиване и извозване на дървета или части от тях от държавната горска територия, стопанисвата от ТП ДГС К..  Отдел 279 в землището на гр. Б. представлява горски фонд, стопанисван от Териториално поделение „****” – К.. 

С оглед стойността на дървения материал настоящият състав намира, че деянието правилно е квалифицирано като такова по чл. 235, ал.6 вр. с ал.1 от НК, тъй като случаят се явява маловажен, по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, доколкото в конкретния случай вредните последици от 27.60 лева. се явяват незначителни, а и деецът не е с висока степен на обществена опасност, доколкото, предвид настъпилата реабилитация по право, е с чисто съдебно минало. Същото не е малозаначително, с оглед характера на нарушените обществени отношения, които се засягат с посегателството, а и предвид обстоятелството, че подсъдимият и друг път е извършвал подобни посегателства, за които е санкциониран по административен ред. Отделно, след като е бил заловен от горските служители, е реализирал бягство. 

Престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че без да има разрешение за това сече и извозва от горския фонд дървета и е целял този резултат.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1. Относно определяне на наказанието, съдът с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК следва да определя същото при условията на чл.58а. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се касае за престъпление, предвиждащо три алтернативно наказания – лишаване от свобода до една година, пробация или глоба от 100 до 300лв  и  на чл. 58а, ал.1 НК /приложим само в случай на налагане на наказание лишаване от свобода/. На следващо място, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието на вината в досъдебното производство, съдействието за разкриване на обективната истина, влошеното му материално положение, наличието на две малолетни деца, за които полага грижи, както и тежестта на конкретното престъпление, което е леко по смисъла на закона. Като отегчаващо отговорността обстоятелства съдът отчита липсата на възстановяване на дървения материал и извършеното бягство. Превесът на смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да наложи наказание глоба, а не алтернативното пробация или лишаване от свобода. Размерът му определи в минималния предвиден – 100лв.

Така определеното наказание на подсъдимия О. съдебният състав счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо него към извършване на престъпни деяния  в бъдеще.

Предвид така изложеното, съдът намира, че предявеният от гражданският ищец „Ю.Д.П.”*** срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 27.00 лв., претендирана като претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението е доказан по основание и размер и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД следва да се уважи в пълен размер.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважения граждански иск в размер на  50.00лв.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.