№ 1512
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502973 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 19.08.2022г, постановено по гр.д. № 9351/2021г СГС, ГО, І-29
състав е осъдил ЗД ”Бул инс”АД да заплати на Г. К. В. сумата от 200 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди , претърпени смъртта на И. М. Н. в резултат на
ПТП, настъпило на 26.03.2020г, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като причинено от водач,
чиято ГО е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 27.07.2020г .
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната част за сумите от 120 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, като необжалвано.
Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника - застраховател ЗД
Бул инс АД в осъдителната част за сумите над 120 000лв- присъдено обезщетение за
неимуществени вреди с оплаквания за неправилност. Поддържа, че неправилно съдът е
приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определеното обезщетение е завишено.
Поддържа, че съдът неправилно е установил началния момент на дължимост на лихва
за забава. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и
предявеният иск да бъде отхвърлен над посочената сума, както и в частта, с която е
1
присъдена мораторна лихва решението да бъде отменено.
Ищцата пред СГС, въззиваема пред настоящата инстанция по жалбата на
закстрахователя Г. В., представлявана от адв. Д. и адв. Р., е депозирала писмен отговор
на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът –застраховател ЗД Бул инс АД се представлява от адв. А.,
която поддържа въззивната жалба, моли същата да бъде уважена по изложените в нея
съображения. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК,
който представя.
Въззиваемата страна Г. В. се представлява в о.с.з. от адв. Р., който оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че определеното
обезщетение за неимуществени вреди е справедливо. Претендира разноски, съобразно
списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната
жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
вреди вследствие притежаването или изпозването на МПС по време на движение или
престой. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по
делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател
по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както
и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
2
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното
поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по
застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за
сумата от 120 000лв , присъдено на ищцата/ се установяват със сила на пресъдено
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Установено е по обвързващ начин, че ЗД”Бул инс”АД дължи на
ищцата обезщетение за вредите, претърпени при ПТП, настъпило на 26.03.2020г от
водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” ,
сключена с ответника, при което ПТП е починал синът на ищцата И. Н..
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищцата обезщетение за неимуществени вреди , определен по реда на
чл.52 от ЗЗД и от кой момент застрахователят изпада в забава по отношение на
присъденото обезщетение. Пред настоящата инстанция, видно от развитите
оплаквания във въззивната жалба, не се поддържа наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия, не се оспорват
изводите на съда , че такова липсва, поради което въззивната инстанция не дължи
проверка на решението в тази част и не дължи произнасяне по такова възражение
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на 44
години.
По делото е установено, че починалият И. – син на ищцата, към момента на
смъртта си, настъпила вследствие на ПТП на 26.03.2020г е бил на 23 години.
В о.с.з. на 17.03.2022г са изслушани свидетелите Т. Я. и В. Ц..
От показанията на свид. Я. се установява, че познава ищцата от повече от 20
години и са близки приятелки. Установява се още, че починалият е единствен син на
ищцата, че те не живеели заедно , в едно домакинство, че отношенията между ищцата и
сина й И. били нормални такива между майка и дете. Свидетелката установява, че те
често се срещали и се разбирали, споделяли си. Според свидетелката смъртта на И.
променила ищцата много. Преди случилото се тя била весела, усмихната и
жизнерадостна, преодоляла тъгата от загубата на други близки роднини, но след
смъртта на детето й лицето й се променило, състарило се, излъчвало тъга.
Свидетелката установява, че ищцата не е превъзмогнала загубата, постоянно е тъжна ,
3
плаче, когато стане дума за сина й.
Свидетелят Ц. установява, че познава ищцата от 20 години , а от 7 години живеят
заедно. Установява, че преди ПТП ищцата била ведър, усмихнат, жизнерадостен човек.
Установява, че докато синът й бил жив, той живеел с майката на Г.. Установява, че
вечер И. се отбивал да види майка си, но не всяка вечер, че се чували по телефона
всеки ден. Свидетелят установява, че бащата на И. бил починал и само те двамата –
майка и син- са си останали. Свидетелят установява, че до последно майката много се е
грижила за сина си, въпреки че са живеели в отделни домакинства. Свидетелят
установява, че за ПТП разбрали вечерта след обаждане на родител на друго дете,
пътувало в колата, а за смъртта му няколко часа след като пристигнали в болницата.
Свидетелят установява, че въпреки че имали лоши предчувствия , когато им съобщили
за смъртта на И. Г. изпаднала в шок , наложило се да и мерят кръвното , да й дават
успокоителни лекарства. Според свидетеля майката била неадекватна , рухнала.
Свидетелят установява, че 2-3 месеца след случилото ищцата не разговаряла с никой и
никъде не искала да излиза. Свидетелят установява, че и досега ищцата не е
възстановена, преустановили обичайните за тях разходки в гората , на заведение не са
излизали. Свидетелят установява още ,че ищцата постоянно пие лекарства, вдига
кръвно, че посещава психолози.
Свидетелските показания са взаимно подкрепящи се. Свидетелите дават
информация за факти, които лично са възприели. Показанията им са житейски
логични, не се опровергават от доказателства по делото, подкрепят се от събраната
СППЕ , поради което и съдът счита, че същите могат да съдат кредитирани и ценени
като източник на информация по делото.
В о.с.з. на 21.04.2022г е изслушано заключение на СППЕ, изготвено от в.л. д-р С.,
специалист по психиатрия и Д. З. С.,специалист по клинична психология, които дават
заключение , че при узнаването за внезапната смърт на сина си ищецът Г. В. е
преживяла остра стресова реакция с известно помрачение на съзнанието, като
първоначално е реагирала с отричане на събитието, като израз на психологическа
защита срещу преразход на психична енергия и неспособността си да понесе вестта за
загубата на детето си. Впоследствие тя е развила тревожно-депресивна реакция, най-
интензивно изразена през първите 6-7 месеца след събитието, като последиците не са
отзвучали и към настоящия момент. Според вещите лица ищцата е страдала седем
месеца след инцидента /м.10-11.2020г/ от посттравматично стресово разстройство и
гранична депресия. Според вещите лица част от симптомите на посттравматично
стресово разстройство продължават и понастоящем, но с намален интензитет. Според
вещите лица прогнозата за здравето на ищцата би трябвало да е благоприятна,
особено при провеждане на адекватно и системно медикаментозно лечение и
психотерапия, но мъката от необратимата загуба и липсата на детето й в нейния живот
ще останела трайна. Според вещите лица понастоящем при ищцата се наблюдават
4
продължаващи симптоми на посттравматично стресово разстройство, съчетани с
тревожно-хиподепресивен синдром и личностова промяна. При ищцата вещите лица
установяват състояние на умора и опустошеност вследствие на продължителна
фрустрация /препятстване, крах на надеждата/, нежелание за участие в събитията,
засилена психологическа потребност от спокойствие и защита от всякакви външни
въздействия.
Предвид изложеното – настъпилата внезапна и неочаквана смърт на млад мъж,
здрав, единствен син на ищцата, единствен останал нейн роднина след смърттта на
съпруг, майка и брат, дете, в което майката е търсила и намирала смисъл, подкрепа и
опора за бъдещето си, като съобрази и установени близки връзки между починалия и
майката- виждали се и се чували всеки ден, установените навици в бита – да се виждат,
да си помагат, останали в миналото, като съобрази необратимостта на случилото се,
шока от смъртта на единствено дете и непреодоляната още мъка, установени
категорично от изслушаната СППЕ, променения живот на ищцата, установено
безпротиворечиво от разпитаните по делото свидетели, съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищците за претърпени неимуществени
вреди възлиза на сума от 200 000лв. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази периода на настъпване на вредата, така и
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищцата и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимото се по
справедливост обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да държи сметка и
икономическото състояние в държавата , така че обезщетението да не е в размер,
служещ за неоснователно обогатяване на ищците. При съобразяване на изложените
предпоставки съдът намира,че определеното обезщетение е в размер, максимално
удовлетворяващ възприетите критерии за справедлив размер на обезщетението за
вреди от смърт на дете.
По отношение на момента на изпадане на застрахователя в забава
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В този смисъл е и практиката на ВКС по спорния
въпрос- решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО-в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
5
Ето защо, в разглеждания случай съдебният състав приема, че върху
обезщетението за неимуществени вреди застрахователят дължи лихва за забава
считано от 27.07.2020г до окончателното изплащане на сумата.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски пред настоящата инстанция има само
въззиваемата страна.
Пълномощникът на въззиваемата страна претендира заплащане на
възнаграждение по делото по реда на чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от 80 000лв,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 7050лв,
съобразно редакцията на чл.7,ал.2 към момента на сключване на договора за правна
помощ- 10.11.2022г . С начислен ДДС върху сумата възнаграждението , което се
дължи на пълномощника на ищеца възлиза на сумата от 8460лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2287 от 19.08. 2022г по гр.д. № 9351/2021г по
описа на Софийски градски съд, ГО, I- 29 състав, изцяло.
ОСЪЖДА ЗД Бул инс АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат Г. Р. от САК
сумата от 8460 с ДДС- адвокатско възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38
от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6