Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 320 Година 2019,16.08. Град Бургас
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На осми юли Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова - Парашкевова
Секретар Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от
съдията
търговско дело 425 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас Костадинка Стайкова Тодорова, с адрес на
призоваване: гр.Бургас,Цар Петър“ №5Б, ет.7,
стая 5, е
предявил обективно и субективно
съединени искове при условията на евентуалност против „САУДИШ ИНВЕСТМЪНТС ГРУП“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:с. Просеник, общ. Руен,
обл.Бургас, ул.Стефан Караджа“ №8 и А.А.Г., гражданин на ***, роден на *** г. в гр. *** за обявяване за относително
недействителна по отношение на държавата на следната
възмездна сделка, сключена между ответниците с имуществени права на длъжника-търговско
дружество: договор за покупко-продажба на три недвижими имота срещу продажна цена от 62000
лв., обективирана в нотариален акт № ***/*** г. на нотариус Огнян Желев, с район на
действие - БРС, на две самостоятелни основания: главен иск-сделката е
сключена след датата на установяване на публично задължение в резултат на
ревизия, като при нея даденото значително надхвърля по стойност полученото, и
евентуален иск - сделката е сключена след датата на установяване на публично
задължение в резултат на ревизия,с намерение да се увреди публичния взискател.
Ищецът заявява, че в резултат на данъчна ревизия са установени публични
задължения на първия ответник-търговско дружество в общ размер на 2700443,45
лева, от които 235 553,64 лева, представляващи главница и 34 889,81
лева представляващи лихви за просрочие. За резултатите от ревизията е съставен
ревизионен акт № 900414/18.06.2009 г., който е връчен на ответното дружество на
22.06.2009 год. чрез упълномощено лице С.К.
и е влязъл в сила, поради което ищецът
има качеството на кредитор. Твърди , че с цел да бъде осуетена
възможността публичните вземания да бъдат събрани принудително от имуществото
на длъжника, ответникът ,,Саудиш
Инвестмънтс Груп“ ЕООД извършва атакуваната разпоредителна сделка с
недвижимите си имоти, с което уврежда
държавата. Сочи, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ ***/*** г. на нотариус Огнян
Желев, с район на действие - БРС, първият ответник-търговско дружество е прехвърлил на втория
ответник-физическо лице, собствеността върху три самостоятелни обекта с
идентфикатори № 67800.5.739.1.5, № 67800.6.532.1 и № 67800.6.532.4, всички по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Созопол срещу обща продажна
цена от 62000 лв. Излага съображения, че
сделката е сключена след датата на установяване на публичните задължения, като
даденото по сделката значително надхвърля по стойност полученото от нея, тъй
като сбора от данъчните оценки на продадените имоти е в размер на
92 235.20 лева, а посочената в нотариалния акт обща продажна цена е занижена-62 000
лева. Занижената цена не е и реално получена, тъй като в нотариалния акт
изрично е посочено, че продавачът е получил продажната цена чрез прихващане на
сума в този размер от дължими от него
суми към купувача по договор за заем сключен между ответниците. Излага
съображения, че така сключената сделка е извършена с намерение да се увреди
публичния взискател, което намерение се извлича от преценката на конкретните факти, а имено – знание
на длъжника за наличието на значително по размер публично задължение,
разпореждане с активи, които служат за обезпечаване на кредитора, продажната
цена не е постъпила в патримониума на продавача и не е послужила за погасяване
на публичните му задължения, деклариране на неверни обстоятелства от длъжника в
декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК преди изповядване на сделката. Представя и
ангажира доказателства.
Предявените искове са с правно основание
чл.216, ал.1 , т.2 и
при условията на евентуалност чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК.
Ответникът „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Р.А.Д., със седалище и адрес на
управление:с. Просеник, общ. Руен, обл.Бургас, ул.Стефан Караджа“ №8, не е депозирал писмен отговор, не
е представил доказателства.
Ответникът А.А.Г., гражданин на ***,
роден на *** г. в гр.*** в писмен отговор оспорва
предявените искове, като ги счита за допустими, но неоснователни. Твърди, че
към момента на сключване на сделката дружеството-ответник е имало задължения
към него по договор за заем, който е погасен чрез даване вместо изпълнение, с
прехвърляне правото на собственост върху процесните имоти. Действителната цена
по този договор за заем била в размер на посочената в нотариалния акт продажна
цена, а именно 62 000 лева, но задължението било по-голямо по размер, тъй
като заема бил лихвоносен и били предвидени значителни неустойки при
неиздължаването му. Сочи, че към момента на сключване на сделката лихвите били в
значителен размер. В тази връзка счита, че следва да се изчисли какви са били
действителните задължения по договора за заем и едва тогава да се прави
преценка дали даденото значително надхвърля по стойност полученото. Твърди, че
не са налице каквито и да е индиции, че е налице намерение за увреда на
публичния взискател от страна на „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД. Счита, че е от съществено значение е факта, че
документите в ревизионното производство са връчвани единствено на пълномощника на ответното дружество, а не и на
представляващия го, поради което последния не узнал за тях. Изтъква факта, че
продажбата на недвижими имоти е основна дейност на продавача, поради което не
може да се направи извод, че процесните имоти са продадени с намерение да се
увреди ищеца, който повече от четири години не е предприел действия за събиране
на вземането си и не го е обезпечил. Заявява, че в хода на търговската си
дейност ответното дружество е извършило около 60 продажби, 23 от които след
датата на възлагане на ревизията, като са атакувани само последните три
продажби, извършени както е посочил и по-горе, четири години след връчване на
ревизионния акт. Като причина за продажбата
изтъква и преустановяването на активна търговска дейност от „Саудиш Инвестмънтс Груп“ ЕООД, поради проблеми между съдружниците в дружеството и
настъпилата през 2009 г. криза на пазара на недвижимите имоти. Оспорва
наличието на установени изискуеми публични задължения към бюджета в особено
големи размери, както и размера на задълженията установени в Ревизионен акт №
900414/18.06.2009 г. и наличието на задължение към настоящия момент в посочения
размер. Представя доказателства.
С допълнителна искова молба, ищцовата страна заявява, че данъчните
задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в
конкретния данъчен закон падеж. Посочва, че данъчната ревизия е една от формите
за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, чийто резултат е издаването
на ревизионен акт. Изтъква, че с последния се констатира вече възникнало по
силата на закона данъчно задължение и неговата функция е да послужи като
изпълнителен титул. Твърди, че в случая ревизионните документи са редовно
връчени и са влезли в сила. Оспорва твърденията на ответника Г., че се атакуват
само последните три продажби извършени от ответника „Саудиш Инвестмънтс Груп“ ЕООД. Сочи, че в случая претенцията отговаря на условията за кумулативност и на
предпоставките на чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК. Прави доказателствени искания.
В допълнителен отговор на
исковата молба, подаден от двамата ответници, се заявява, че парите по договора
за заем са дадени в брой преди въвеждане на законовата забрана за разплащане в
брой над определена сума. Считат, че поради отдалечеността във времето единствените
достоверни следи за заема и неговото погасяване
се намират в счетоводните регистри и записвания на дружеството ответник.
Уточняват, че не оспорват връчването на ревизионните актове по смисъла на ДОПК,
а единствено целят да установят липсата на субективния елемент при сключване на сделките за продажба –
намерение да се увреди кредитора. Представят доказателства.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
представените и събрани по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно
установено е по делото, че на 22.10.2013г. между ,,ПРОКСИМА ФАЙНЕНС“ООД, чрез управителя Джон
Снори Сигурйонсон и А.А.Г., е сключен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти - три самостоятелни обекта с идентфикатори №
67800.5.739.1.5, № 67800.6.532.1 и № 67800.6.532.4, всички по Кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Созопол, като сделката е обективирана в
Нотариален акт №***/***. на нотариус Огнян Желев, рег.№133 на НК, район на
действие- БРС, а именно:
1.Самостоятелен обект в
,,Жилищна сграда за сезонно обитаване“ с идентификатор 67800.5.739.1 землище с
ЕКАТТЕ 67800, кадастрален район 5, поземлен имот 739, сграда 1 на три етажа,
състояща се от общо пет броя апартаменти, с РЗП от 359.86кв.м, изградена в
частта му за реално ползване в северозападната част на поземлен имот с
идентификатор 67800.5.739, по кадастралната карта на гр.Созопол, м.,,Буджака“,с
площ от 2094кв.м, при граници: имот 67800.5.116, имот 67800.5.115, имот
6780.5.740, имот 67800.5.230, имот 67800.5.600, имот 67800.5.738:
-Апартамент №5 с идентификатор 67800.5.739.1.5, самостоятелен обект 5, с
предназначение:жилище,апартамент, разположен на трети етаж, с обща площ от
88.58кв.м, състоящ се от коридор, всекидневна с кухненски бокс, две спални,
баня и тоалетна и две тераси, при граници и съседи на същия етаж
67800.5.739.1.4, под обекта 67800.5.739.1.3, над обекта –няма, ведно със съответния
процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена
сградата.
2. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване-къща
близнак№2, с идентификатор 67800.6.532.3/землище с ЕКАТТЕ 67800, кадастрален
район 6, поземлен имот 532, сграда 3, със ЗП от 127 кв.м и РЗП от 466.40 кв.м, състояща се от
партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена н югозападната
част на ПИ с идентификатор 67800.6.532 по кадастралната карта на гр.Созопол,
м.,,Буджака, с площ от 2090 кв.м, при граници: имот 67800.6.121, 67800.6.531, 67800.6.33,
67800.6.29, 67800.6.701, а именно:
-Апартамент №7 с идентификатор 67800.6.532.3.1, на партерен жилищен етаж
от сградата, кота 0.00м.,самостоятелен обект 1, с обща площ 75.68кв.м., от
които 63.70кв.м. Зп и 15.85% ид.ч., равняващи се на 11.98 кв.м.ид.ч. от общите
части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна, дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж 67800.6.532.3.2, под
обекта – няма, над обекта 67800.6.532.3.4, 67800.6.532.3.3, ведно със
съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
изградена сградата.
3. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване- редови
къщи- 4 броя с идентификатор 67800.6.532.2, сграда 2, със ЗП от 237 кв.м. и
РЗП от 921.30кв.м.,всяка една от
редовите къщи, състоящи се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно
пространство, изградена в югоизточната част на ПИ с идентификатор 67800.6.532 по
кадастралната карта на гр.Созопол, м.,,Буджака“, с площ от 2090кв.м., при граници:
имот 67800.6.121, 67800.6.531,
67800.633, 6800.6.29, 67800.6.701, а именно:
- Апартамент №16 с идентификатор 67800.6.532.2.4, на партерен жилищен
етаж от сградата, кота 0.00м, СО4, с обща площ 75.74кв.м., от които 63.60кв.м.
ЗП и 8.37% ид.ч.,равняващи се на 12.14 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня,
баня, и тоалетна, кухня и трапезария и дневен кът и веранда, при граници: на
същия етаж: 67800.6.532.2.3, под обекта няма, над обекта 67800.6.532.2.8, 67800.6.532.2.7, ведно със
съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
изградена сградата.
Продажната цена на трите имота е уговорена в
размер на 62000 лева с ДДС, видно от
съдържанието на самия нотариален акт. Сборът
от данъчните оценки на същите имоти към датата на изповядване на сделката е бил
92235.20 лева, като е незначително намален към момента-90160,30 лв., видно от
приложените удостоверения за данъчна оценка, издадени от Община Созопол за целите
на настоящото производство. От горната
сборна сума към октомври 2013 год. за имот №1 с идентификатор 67800.5.739.1.5 –оценката
възлиза на 37846 лева; за имот №2- с
идентификатор 67800.5.732.1.3.1- на 27216 лева;а за имот №3 с идентификатор
67800.6.532.2.4- на 27173.20 лева.
По
задължението за заплащане на продажната цена в нотариалния акт изрично са записани
изявленията на страните, които са в следния смисъл: продажната цена продавачът е получил чрез
прихващане на сума в този размер от дължими от продавача суми по договор за
заем,сключен между страните; купувачът е съгласен и купува описаните недвижими
имоти за сумата от 62000 лв. с ДДС, която заявява, че е изплатил на продавача
по посочения начин-т.е. чрез прихващане.
Не се спори между страните, а това е видно и от приложените писмени доказателства
и показанията на свидетелката С.К., че преди сключване на сделката на
22.10.2013г., именно на нея като на упълномощено с пълномощно със съдържанието
на лист 13 от делото от ,,ПРОКСИМА ФАЙНЕНС“ООД
лице, НАП е връчила: на 22.12.2008 год.
-заповед за възлагане на ревизия №801555/12.12.2008г., на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК; на 01.04.2009г.- последваща заповед за възлагане на
ревизия №900414/23.03.2009г., която изменя предходната, както изрично е
посочено в нея; на 22.06.2009г.- ревизионен
акт №900414/18.06.2009г., за установени задължения за довнасяне в общ размер на 235 553.64лв. и лихви за
просрочия в размер на 34 889.81лв. В т.3 на пълномощното, което е и нотариално
заверено, безсрочно, няма данни да е било оттеглено, а и съдържанието и
авторството му не са оспорени в производството по настоящото дело, управителят
на ответното дружество е възложил на С.К. да представлява дружеството пред
всички физически и юридически лица, организации и учреждения в страната и
чужбила, застрахователните дружества, Районна Митница-Бургас, НАП, НОИ , Община
БУргас, КАТ, Агенция ГКК , Служба вписвания, като от името на дружеството
извършва всякакви административни, правни и други действия, плащания на такси, данъци,
осигурителни вноска, мита и др. свързани с дейността на фирмата. В т.4 е
указано, че във връзка с горното, С.К. се упълномощава и да представлява и
подписва дружеството пред всички органи на държавна власт и управление, физически
и юридически лица, както и пред нотариус във връзка с предоставените й права с
пълномощното.
От всички събрани по
делото гласни доказателства се
констатира,че от създаването на дружеството през 2006 год. до 07.04.2014 год. негов управител е бил *** гражданин, който е живеел в *** и рядко идвал в България, поради
което е възложил дружествените работи и управлението на самото дружество на С.К.К.,
а воденето на счетоводството-на специализиран в този вид дейност търговец. Безспорно
е също така, че основната дейност, която е развивало ответното дружество от
създаването си до 2014 год. е била покупка и съответно продажба на недвижими
имоти, включително такива за сезонно
ползване-ваканционни имоти.
От заключението на вещото
лице е видно,че пазарната стойност на посочените недвижими имоти към датата на
сделката-октомври 2013 год. е както следва: апартамент №5, идентификатор
67800.5.739.1.5- 82660лв.; апартамент №7, идентификатор 67800.5.732.1.3.1- 67950лв.;
апартамент №16, идентификатор 67800.6.532.2.4- 68030 лева или общо 218640 лева.
До момента на изготвяне на експертното заключение,т.е. към
юни 2019 год.,т.е. за период от около 6 години, общата пазарна стойност на
трите имота се е увеличила общо с 21850 лв. или е станала 240490 лв.
При установената по-горе фактическа обстановка,
съдът направи следните изводи от правна страна:
По естеството си исковете по
чл.216, ал.1 от ДОПК са вид обезпечение за фиска, тъй като чрез тях кредиторът на публични
вземания-държавата чрез НАП,респ.
общините реализира
потестативното си право, определени увреждащи сделки да се считат за недействителни по отношение само нанего, но в отношенията на страните
по тях да запазят обвързващото си действие (решение № 69 от 22.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о.ВКС). Разпоредбата на ал.1
на чл.216 от ДОПК регламентира няколко
отделни фактически състава, пораждащи едно и също по вид материално
преобразуващо право. В настоящия случай са заявени два от тези общо шест
фактически състава: по т.2 възмездни
сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля
по стойност полученото и по т.4 сделки или
действия с намерение да се увредят публичните взискатели в условия на евентуалност. Допълнителен
общ елемент и към шестте фактически състава е
сделките да са сключени
след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването
на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения.
При това положение предявените искове ще
следва да бъдат разгледани в последователността, в която са заявени.
По иска с правно
основание в чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК:
За да е основателен
този иск е необходимо да се установи,че длъжникът по публични задължения след
датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия,в резултат на която са
установени публични задължения е сключил
възмездна сделка,с която се е разпоредил със свои имуществени права,като
даденото от него значително надхвърля
получената насрещна престация.
Безспорно
е установен общият елемент на всички
фактически състави на чл.216, ал.1 от ДОПК, а именно атакуваната сделка е
сключена след датата на връчване на заповедта за ревизия, в резултат на която
са установени публични задължения. Нот.акт № ***/*** год. за покупко-продажба е
оформен след връчване на двете заповеди за възлагане на ревизия и – съответно на
22.12.2008 год. и 01.04.2009 год., както
и след връчване на самия ревизионен акт установяващ публични задължения за довнасяне в размер от около 300000 лв. –на
22.06.2009 год. В настоящия случай не се оспорва валидното възникване на
задълженията по представения ревизионен акт, въведеното твърдение от ответната
страна е, че те са погасени по давност към момента на водене на настоящото
дело. При исковете по чл.216, ал.1 от ДОПК, аналогично на тези по чл.135 от ЗЗД е без правно значение, при положение, че не се оспорва възникването им
изобщо, дали вземанията са погасени по давност или не. Това правопогасяващо
възражение е ирелевантно, тъй като предмет на делото не са самите вземания, а
специфичните им обезпечения предвидени в ДОПК, респ. в ЗЗД, като елемент от
фактическия състав не е самото вземане. От
друга страна, по това възражение настоящият граждански съд не е и компетентен да се произнесе, тъй
като се касае за въпрос от областта на административното право, който се
разрешава от други органи и по друг процесуален ред. Настоящият съд би могъл на
основание чл.17 от ГПК да се произнесе само по валидността на административни
актове, респ. от законосъобразността на административни актове, които се
противопоставят на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването им. В настоящия
случай от съда се иска да вземе предвид и да се произнесе не по административен акт, а по възражение по
възникнало административно правоотношение,в която насока изобщо не разполага с
компетентност.
Без значение за
основателността на претенцията по чл.216, ал.1 т.2 от ДОПК е обстоятелството, че
заповедите за възлагане на ревизия и ревизионния акт не са били връчени на
управителя на ответното дружество-длъжник. Безспорно е, че горните книжа
са били получени от С.К., като съобразно
т.3 и т.4 на представеното в заверено копие нотариално заверено пълномощно на
лист 13 от делото, тя е разполагала с общо пълномощно по отношение на дружеството,
включително и в отношенията на
последното с НАП. Общото пълномощно, когато изрично и него не е изключено, включва и пасивно
представителство, т.е. представителство за получаване на книжа с преки
последици за представлявания. Следователно, на основание чл.36, ал.2 от ЗЗД последицата от получаването на
заповедите за възлагане на ревизия и ревизионният акт от С.К. именно в
качеството на представител/което е и изрично посочено в разписките към тях/, възниква
направо за дружеството-счита се , че те са връчени нему.
От извършената по
делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че
уговорената обща продажна цена към момента на
сключване на атакуваната сделка е повече от три пъти и половина
по-ниска в сравнение със сбора от пазарните
стойности на имотите към същия
момент-62000 лв. - при сбор от пазарни
стойности 218640 лв. и с 1/3 по-ниска от
сбора от данъчните им оценки-62000 лв. –при сбор от данъчни оценки 92235,20 лв.
Действително, от свидетелските показания
се установява, че имотите имат
специфики и са били във фактическо
състояние, предполагащи невъзможност от тях да се извлече най-високата очаквана
доходност, но тези обстоятелства са отчетени от вещото лице при изготвяне на
експертизата и не те се отразяват толкова съществено на пазарната цена, така че продажната такава да
бъде намалена повече от три пъти и половина
спрямо нея, както и и 1/ 3 спрямо сбора на данъчните оценки. Безспорно
от заключението на вещото лице се установява, а това не бе и оспорено от
ответната страна, че трите апартамента се ползват сезонно. Без значение за
фактическия състав на т.2 на чл.216 от ДОПК е обстоятелството как е платена
цената. При това положение въведените
твърдения за погасяване чрез прихващане на договорената обща продажна цена със
задължение на дружеството за връщане на заем към купувача не следва да бъдат
обсъждани.
Сделката е възмездна, има за предмет имуществени права на длъжника. Обстоятелството, дали органите по приходите са имали
възможност за налагане на обезпечителни мерки по реда на чл.121 от ДОПК и дали
такива фактически са били наложени, или възможността за това е била пропусната,
е напълно ирелевантно, доколкото предпоставките за недействителност на разпоредителните действия
изчерпателно са посочени от закона и други обстоятелства са извън предмета на
спора и на доказването.
При така изяснената обстановка, съдът намира, че е налице значително разминаване
между даденото и полученото по атакуваната продажбена сделка, което е основание
тя да бъде прогласена за относително недействителна спрямо държавата на
основание
чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК.
Поради
уважаване на иска по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, не следва да бъде разглеждан
предявеният като евентуален иск по чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК.
Предвид уважаването на предявения иск, съдът намира,
че ответниците следва да заплатят направените от ищеца разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, в размер обаче на 1788лв. (хиляда седемстотин
осемдесет и осем лева), а не на 1938 лв., тъй като размерът на юрисконсултското
възнаграждение, изчислен по правилото на чл.25,ал.1 и ал.2 на Наредба за
заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ вр. с
чл.78,ал.8 от ГПК , както и държавна такса в размер на 901,60 лв. (определена
на основание чл.71,ал.2 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК ), или по 450,80
лв. от всеки ответник.
По изложените съображения и на основание
чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
за относително недействителен, на основание чл.216,ал.1,т.2 от ДОПК, по отношение на Държавата чрез НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес гр.Бургас, ,,Цар Петър“ №5Б, ет.7,
стая 5, сключеният
между „САУДИШ ИНВЕСТМЪНТС
ГРУП“ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Проксима файненс“ООД/ със седалище и адрес на
управление:с. Просеник, общ. Руен, обл.Бургас, ул.Стефан Караджа“ №8 и А.А.Г., гражданин на ***, роден на *** г. в гр. ***,
договор за покупко- продажба,
обективиран в нотариален акт № ***/*** г. на нотариус
Огнян Желев, с район
на действие-БРС, по силата на който „САУДИШ ИНВЕСТМЪНТС ГРУП“ЕООД, ЕИК *********/с предишно наименование
„Проксима файненс“ООД/ продава на А.А.Г.
следните свои собствени недвижими имоти за обща продажна цена от 62000 лв. с
ДДС : 1.Самостоятелен обект в ,,Жилищна сграда за
сезонно обитаване“ с идентификатор 67800.5.739.1 землище с ЕКАТТЕ 67800,
кадастрален район 5, поземлен имот 739, сграда 1 на три етажа, състояща се от
общо пет броя апартаменти, с РЗП от 359.86кв.м, изградена в частта му за реално
ползване в северозападната част на поземлен имот с идентификатор 67800.5.739,
по кадастралната карта на гр.Созопол, м.,,Буджака“, с площ от 2094кв.м, при
граници: имот 67800.5.116, имот 67800.5.115, имот 6780.5.740, имот 67800.5.230,
имот 67800.5.600, имот 67800.5.738:
-Апартамент №5 с идентификатор 67800.5.739.1.5, самостоятелен обект 5, с
предназначение:жилище,апартамент, разположен на трети етаж, с обща площ от
88.58кв.м, състоящ се от коридор, всекидневна с кухненски бокс, две спални,
баня и тоалетна и две тераси, при граници и съседи на същия етаж
67800.5.739.1.4, под обекта 67800.5.739.1.3, над обекта –няма, ведно със
съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
изградена сградата.
2. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване-къща
близнак№2, с идентификатор 67800.6.532.3/землище с ЕКАТТЕ 67800, кадастрален
район 6, поземлен имот 532, сграда 3, със ЗП от 127 кв.м и РЗП от 466.40 кв.м, състояща се от
партер, първи жилищен етаж и подпокривно пространство, изградена н югозападната
част на ПИ с идентификатор 67800.6.532 по кадастралната карта на гр.Созопол,
м.,,Буджака, с площ от 2090 кв.м, при граници: имот 67800.6.121, 67800.6.531,
67800.6.33, 67800.6.29, 67800.6.701, а именно:
-Апартамент №7 с идентификатор 67800.6.532.3.1, на партерен жилищен етаж
от сградата, кота 0.00м.,самостоятелен обект 1, с обща площ 75.68 кв.м., от
които 63.70кв.м. Зп и 15.85% ид.ч., равняващи се на 11.98 кв.м.ид.ч. от общите
части на сградата, състоящ се от коридор, спалня, баня и тоалетна, дневен кът и веранда, при граници: на същия етаж 67800.6.532.3.2,
под обекта – няма, над обекта 67800.6.532.3.4, 67800.6.532.3.3, ведно със
съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
изградена сградата.
3. Самостоятелен обект във Вилна сграда за сезонно ползване- редови
къщи- 4 броя с идентификатор 67800.6.532.2, сграда 2, със ЗП от 237 кв.м. и
РЗП от 921.30кв.м.,всяка една от
редовите къщи, състоящи се от партер, първи жилищен етаж и подпокривно
пространство, изградена в югоизточната част
на ПИ с идентификатор 67800.6.532 по кадастралната карта на гр.Созопол,
м.,,Буджака“, с площ от 2090кв.м., при граници: имот 67800.6.121, 67800.6.531, 67800.633, 6800.6.29,
67800.6.701, а именно:
- Апартамент №16 с идентификатор 67800.6.532.2.4, на партерен жилищен
етаж от сградата, кота 0.00м, СО4, с обща площ 75.74кв.м., от които 63.60кв.м.
ЗП и 8.37% ид.ч.,равняващи се на 12.14 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, състоящ се от коридор, спалня,
баня, и тоалетна, кухня и трапезария и дневен кът и веранда, при граници: на
същия етаж: 67800.6.532.2.3, под обекта няма, над обекта 67800.6.532.2.8, 67800.6.532.2.7, ведно със
съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е
изградена сградата.
ОСЪЖДА „САУДИШ ИНВЕСТМЪНТС ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:с. Просеник, общ. Руен, обл.Бургас, ул.Стефан
Караджа“ №8 и А.А.Г., гражданин на ***, роден
на *** г. в гр. ***, да заплатят на НАП, с адрес гр.Бургас, ул.,,Цар Петър“ №5Б, ет.7, стая 5, сумата от 1788лв.(хиляда седемстотин осемдесет и осем
лева), разноски по делото за настоящото
първоинстанционно производство.
ОСЪЖДА „САУДИШ ИНВЕСТМЪНТС ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:с. Просеник, общ. Руен, обл.Бургас, ул.Стефан
Караджа“ №8 и А.А.Г., гражданин на ***, роден
на *** г. в гр. ***, да заплатят поравно
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд, държавна такса в размер на общо 901,60 лв. ( деветстотин и един лева и шестдесет стотинки)
или по 450,80 лв. от всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните.
СЪДИЯ: