Р Е Ш Е Н И Е № 298
В ИМЕТО НА НАРОДА
град
Шумен, 23.12.2019г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара Иванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 425 по
описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 161 от 04.07.2019 год. по гр.
дело № 330/2017 год. по описа на Районен съд - Велики Преслав, постановено във
втората фаза на съдебна делба, съдът на осн. чл. 350 от ГПК е обявил за
окончателен съставения и предявен на страните в производството Проект за
разделителен протокол от 23.05.2019 г. по първи вариант от заключение вх.
3473/29.08.2018 г. на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Със
същото решение съдът е осъдил Ж.В.Н. и Н.Я.Н. да заплатят солидарно на
съсобственика си Ж.Д.В. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС вр. чл. 93 от ЗС, сума
в размер на 625,11 лв., представляваща съразмерното с частта му в
съсобствеността участие в ползите
от общите вещи – 1/2 (една втора) част от ползата от пазарната стойност на принадлежащи му добиви от допуснатите
до делба по гр.д. № 330/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав имоти
– събрани плодове – грозде, през стопанската 2015/2016 г., като е
отхвърлил иска в останалата му част: за периода на стопанските от 2011/2012 г.
до 2014/2015 г., включително и от 2016/2017 г. до 2017/2018 години,
включително, и за сумата над 625,11 лв., до пълния предявен размер – 70000,00
лв.
Против
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Ж.Д.В. в частта, в която
съдът е отхвърлил иска
с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС за заплащане на сумата над
625,11 лв. до пълния предявен размер от 70000,00 лв., претендирана за периода
на стопанските от 2011/2012 год. до 2014/2015 год. включително и от 2016/2017
год. до 2017/2018 год. включително. Жалбоподателят счита атакуваното
решение за незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Сочи, че
неправилно районният съд е приел, че се касае за претенция за дял от добитото
грозде от процесните имоти, като навежда твърдения, че заявената от него
претенция е за обезщетение за лишаване от ползване на имотите. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалвана част, и да уважи изцяло
претенцията му.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, редовно призован не се
явява. За него се явява неговият баща Д.В., редовно упълномощен, който поддържа
въззивната жалба, не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени
искания.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни Ж.В.Н.
и Н.Я.Н., действащи чрез процесуалния им представител адв. Р.К., Адвокатска колегия
– гр. Ш.. Изтъкват се доводи, съобразно които считат решението за правилно и
законосъобразно в атакуваната част, а въззивната жалба за неоснователна. Молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част и да им бъдат
присъдени сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемите, редовно призовани не
се явяват, изпращат редовно упълномощения си процесуален представител – адв. Р.К.,***,
който намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли
съда да го потвърди.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което
същата се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по
действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен
въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Срещу решението в частта, с която съдът на осн. чл. 350 от ГПК е обявил
за окончателен съставения и предявен на страните в производството Проект за
разделителен протокол от 23.05.2019 г. по първи вариант от заключение вх.
3473/29.08.2018 г. на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, е
депозирана въззивна жалба от Н.Я.Н. и Ж.В.Н., вх. № 2962/ 16.08.2019 год.
Същата е просрочена, поради което с влязло в сила разпореждане № 539/
19.08.2019 год., на осн. чл 262, ал. 2, т. 1 от ГПК първоинстанционният съд я е
върнал на жалбоподателите. Предвид изложеното, съдебното решение в тази част е
влязло в законна сила.
За да се
произнесе настоящият състав взе предвид следното:
С влязло в сила Решение № 19/ 18.01.2018 год. по гр. дело № 330/ 2017
год. по описа на Районен съд – Велики Преслав между съделителите е допусната
делба на описаните в исковата молба недвижими имоти при равни квоти –1/2 ид.
част за Ж.В. и 1/2 ид. част за Н. и Ж. Н..
По реда на чл. 346 от ГПК, в първото заседание след допускане на
делбата жалбоподателят, чрез
пълномощника си е предявил устно искане за заплащане на обезщетение
за това, че ответниците са ползвали без основание неговата 1/2 идеална част от процесните
недвижими имоти. Посочил е, че за претендирания период – от стопанската
2011/2012год. до стопанската 2017/2018 год. не е бил допускан до процесните
имоти и по този начин е бил възпрепятстван да ги използва. Изложил е твърдение,
че средният добив грозде годишно е между 700 кг. и 1 тон на декар. Счита, че
при средна пазарна цена от 1лв./ кг., пропуснатата от него полза за претендирания
период се равнява на общо 70000 лева.
Районният съд е приел, че това искане е с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от Закона за собствеността. Счел
е, че претенцията на ищеца се отнася единствено за естествените плодове –
събрано грозде за претендирания период, но не и за гражданските плодове, които
процесните имоти са дали – доходи от наем/аренда. Въз основа на извода си, че не
бил сезиран с искане за присъждане на събрани граждански плодове и след като е
установил, че през процесния период, с изключение на стопанската
2015/2016 г., съсобствените недвижими имоти са били предоставяни възмездно от
ответниците под наем, респ. под аренда, съдът
е отхвърлил претенцията за периода на стопанските от 2011/2012 г. до 2014/2015 г.,
включително и от 2016/2017 г. до 2017/2018 години като неоснователна и е уважил
искането за стопанската 2015/2016 год. за сумата от 625,11 лева, представляваща
ползата от пазарната стойност на принадлежащите му добиви от поделяемите имоти –
събрани плодове, съразмерно с участието му в съсобствеността.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, а и се установява от влязлото в сила съдебно решение №
19/ 18.01.2018 год. по гр. дело № 330/ 2017 год. по описа на Районен съд –
Велики Преслав, че ищецът и ответниците са собственици на по 1/2 ид. части от следните недвижими имоти,
представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. О.: 1. Лозе с площ 31,680 дка, пета
категория, в местността „*”, съставляващо имот № 071001 по картата на възстановената собственост; 2. Лозе с площ 36,436 дка, шеста
категория, в местността „*”,
съставляващо имот № 030001 по
картата на възстановената собственост и 3. Лозе с площ 11,934 дка, шеста категория, в местността „*”, съставляващо имот № 126011 по картата на
възстановената собственост.
От
представените договори за наем от 09.06.2011 г., 20.06.2012 г., 13.06.2013 г. и
13.06.2014 г., договори за аренда от 18.08.2016 г. и 09.12.2016 г. е видно, че
през посочените години съделителите Н.Н. и Ж.Н. са предоставяли процесните
имоти за ползване на наемател, съотв. арендатор – трети лица за делбата, срещу
уговорена наемна, респ. арендна цена.
Приложени
са Покани от ищеца от 10.08.2016 год. и 24.08.2016 год. за извършване на
доброволна делба на процесните имоти, адресирани до ответниците, както и
отговори на поканите, съставени на 19.08.2016 год. и на 29.08.2016 год. от Ж.В.Н..
Ищецът е поискал от ответниците в срок до 20.08.2016 год. да му заплатят обезщетение за това, че е бил
лишен от ползване на съсобствените им имоти за периода от 2011 год. до 2015
год. С отговорите на поканите, ответницата е изявила готовност за извършване на
доброволна делба, но е отказала заплащане на претендираното обезщетение като е
заявила, че не стопанисва еднолично процесните имоти, поради което счита, че не
дължи заплащане на обезщетение.
От
представените от ищеца и отделно приложени към заключението на назначеното вещо
лице – агроном писмени данни от Държавен фонд „Земеделие” изх. №
02-270-6500/1267 от 08.03.2019 г. се установява, че заявяването за подпомагане
по схемите и мерките на директни плащания по реда на ЗПЗП, е извършено за
кампаниите от 2013 г. до
От
писмо изх. № 07-01-5-1/08.03.2019 г. на Изпълнителна агенция по лозата и виното
е видно, че декларираният добив от процесните имоти, съгласно данните от
подадените декларации в териториалното звено на агенцията за произведено
количество грозде, е описан в табличен вид, като за
От
назначената по делото съдебно-агротехническа експертиза се установява, че
общата сума на декларираната пред Изпълнителна агенция по лозата и виното добита
продукция – грозде от процесните имоти през периода
Според
заключението по първоначалната съдебно-икономическата експертиза размерът на
действителните разходи, направени за стопанисването по предназначение
(отглеждане на сортовете лозя, производството и добиването на плодовете от тях)
за
Към
делото е приложено и Заявление за подпомагане за 2016 год., форма за физически
лица, подадено от ответницата Ж.Н., с което последната е кандидатствала за
подпомагане през 2016 год.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В
т.нар. „производство по сметки“ съделителите предявяват искания за присъждане
на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае
се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с управлението,
стопанисването и използването на имотите, предмет на делбата.
Твърдението
на ищеца е, че през процесния период (от стопанската 2011/2012 год. до стоп.
2017/2018 год.) е бил лишен от възможността да ползва плодовете от
съсобствените имоти. Ищецът се позовава на ползване на имотите от ответниците в
обем по - голям от притежавания от тях като претендира обезщетение в размер на
общо 70000 лева за 7 стопански години (от 2011/2012 год. до 2017/2018 год.),
представляващо стойността на добитото от процесните имоти грозде, съобразно
дела му в съсобствеността. От друга страна във въззивната жалба сочи, че
заявената претенция е за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
процесните имоти, а не за дял от добитото грозде, до какъвто неправилен извод
бил достигнал първоинстанционният съд.
Въззивният
състав намира, че районният съд правилно е квалифицирал претенцията на ищеца
като такава по чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС (иск за събрани
доходи/естествени плодове), а не като такава по чл. 31, ал. 2 от ЗС (иск за
обезщетение за лишаване от ползване) като съображенията за това са следните:
Според
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки
съсобственик има право да си служи със съсобствената вещ изцяло, стига да не
пречи на другите да си служат с нея според правата им. Съгласно чл. 31, ал. 2
от ЗС, когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият
дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на
писменото поискване. В мотивите на Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. по
т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС е изяснено понятието „лично ползване” – това е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. Необходимо условие е да бъде отправена писмена
покана от неползващия съсобственик, съдържаща искане за лично ползване или за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването. Неползващият вещта не е
длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира
обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери
на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване, а не
липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си
– решение № 119/11.03.2009 г. по гр.д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г.о.
От
материалите по делото е видно, че на 10.08.2016 год. ищецът е отправил до
ответниците писмена покана за доброволна делба на процесните имоти, съдържаща и
изрично искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствените им недвижими имоти за минал период. Ако заявената претенция беше
с правно осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС, то именно от датата на поканата би
възникнало задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик
на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, а не за
претендирания минал период от време.
Видно
от събраните доказателства, за претендирания период, с изключение на
стопанската 2015/2016 год., ответниците са отдавали общите недвижими имоти под
наем и аренда.
С оглед това обстоятелство, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи следното: В Решение № 314/ 17.02.2012 год. по гр. д. №
1548/ 2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 179/ 23.07.2015 год. по гр. д. №
3104/ 2014 год. на ВКС, ІV г.о. се приема, че когато съсобствената вещ е
отдадена под наем/аренда само от един или повече от съсобствениците, които не
притежават повече от половината от имота, какъвто е настоящият случай, този
договор не е противопоставим на останалите съсобственици. В този случай те
могат да търсят обезщетение за това, че са лишени от възможността да ползват
своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, лично ползване
по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия съсобственик чрез
непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата
вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта
е възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС,
когато тя е противопоставима на другите съсобственици или те са я приели,
съответно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на другите
съсобственици и те не я приемат. В последната хипотеза задължено е лицето,
което фактически ползва вещта; основанието му е непротивопоставимо на
съсобственика –ищец. Доколкото ответниците не притежават повече от половината
от собствеността върху недвижимите имоти, то те не могат да ги отдават под
наем/аренда на трето лице без съгласието на другия съсобственик – ищеца. В този
смисъл представените пред първоинстанционния съд наемни и арендни договори са
валидни, но са непротивопоставими на ищеца. По отношение на него ползването на
процесните имоти от наемателите/ арендаторите – „Винарска фирма О.“ ООД и „Агро
Фреш - А“ ЕООД се явява без основание, за което последните дължат обезщетение
на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, определено съобразно средния пазарен наем/ аренда
за стопанска година. Следва да се отбележи още, че в хипотезата на чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, ползващият без основание дължи обезщетение от момента, в който се е
обогатявал неоснователно за сметка на съсобственика – ищец. Не е необходима
покана за връщане на вещта, за да бъде изискуемо обезщетението. Поканата има
отношение единствено за изпадане в забава на неоснователно обогатяващия се. Тъй
като искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД против третото за съсобствеността лице,
което физически използва имотите (наемател, арендатор), не може да бъде
съединен с делбата, то тази претенция следва да бъде предявена в отделно
производство като ответник по иска следва да бъде неоснователно обогатилото се
трето лице.
За да достигне до извода, че заявената претенция е с правно осн. чл. 30,
ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС, съдът съобрази
трайната практика на ВКС, според която когато ползвайки еднолично общата вещ,
някой от съсобствениците добива ползи, той дължи съответна част от тях на
останалите съсобственици без покана. Понятието "ползи на общата вещ"
по чл. 30, ал. 3 ЗС включва не само прякото служене
с вещта, но и съответните квоти от естествените
и граждански плодове, които тя дава,
както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения, но
не и спестени разходи като пряка последица от ползването на общата вещ. За
разлика от разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид личното ползване на
съсобствената вещ, "служенето" с нея за задоволяване на лични нужди,
съобразно предназначението й, без събиране на добиви и граждански плодове.
В
случая ответниците не са използвали лично съсобствените имоти за задоволяване
на свои лични нужди, без събиране на добиви и граждански плодове. Напротив, от
представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установи, че
процесните имоти през претендирания период са били отдавани от ответниците под
наем и аренда на трети за съсобствеността юридически лица. Както по-горе беше
отбелязано, тъй като тези договори не обвързват ищеца, за него съществува
възможност да защити правата и законните си интереси по отношение на тези трети
лица, но в отделно исково производство, а не в настоящото производство по
съдебна делба.
Няма
спор, че през стопанската 2015/2016 год. ответницата Ж.Н. е обработвала
процесните земи като е събирала добивите от тях, поради което и на осн. чл. 30,
ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС ищецът има право на вземане за припадащата му се част
от плодовете, доколкото настоящият
съдебен състав намира, че в първоинстанционното производство е доказано
реализирането им. Вземането се равнява на получената за добивите сума, като се
приспаднат разноските по обработването и събирането.
За
приложението на чл.30, ал.3 ЗС е без значение как и защо ползващият
съсобственик е ползвал общата вещ /за да развива търговска дейност лично, като
ЕТ или чрез собствено ЕООД, или като предоставя вещта на друго лице възмездно
или безвъзмездно или по друг начин/. От правно значение е само дали ползващият
съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването
на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването на която
последния е бил лишен. Това е така защото всеки съсобственик има право да
получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в
съсобствеността.
В
конкретния случай, доколкото претенцията е доказана по основание за стопанската
2015/2016 год. (установено е, че естествените плодове, дадени от процесните
недвижими имоти, са реализирани), настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е установил, че размерът на вземането за 1/2 ид.
част от съсобствеността е 625,11 лева. Районният съд се е позовал на декларирания от ответницата
Ж.Н. пред Териториално звено на Изпълнителна агенция по лозата и виното добив
от процесните имоти, а именно – общо
От
заключението се установява, че средната пазарна цена на добитата земеделска
продукция (винени сортове грозде) е 0,90 лв. на добит килограм за стопанската
2015/2016 год., т.е. средната пазарна цена на добитата земеделска продукция
през тази година е 30691,80 лева. Според експерта средните разходи за
отглеждане на плодовете за процесната година в процесните земеделски земи са в
размер на 29441,58
лв. Тъй като вземането
по чл. 30, ал. 3 от ЗС се равнява на получената за добивите сума, като се
приспаднат разноските по обработването и събирането им, то същата се равнява на
1250,22 лева
за целите процесни имоти или на 625,11 лева за 1/2 ид. част от тях, както
правилно е изчислил първоинстанционния съд.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд досежно
правната същност на отпуснатите от ДФЗ субсидии в размер на 11043.96 лева
(според САТЕ). Получената субсидия за
подпомагане на земеделски производител се основава на специални предпоставки,
предвидени в Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 3/99 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като декларирането на имоти, съсобствеността на които не е
ликвидирана, не е основание за уреждане на отношенията между съсобствениците по
отношение на субсидията по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС (Решение № 4 от 18.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 3322/2015 г., II г. о.). Субсидията, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, не е „добив“ по см. на чл. 93 от ЗС.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение в атакуваната част следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в
отговора на въззивната жалба за произнасяне по направените разноски и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1600, 00 лв., обективирани в своевременно
представен списък за разноски.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161 от 04.07.2019 год. по гр. дело № 330/2017 год. по описа на Районен съд - Велики Преслав В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията на Ж.Д.В. с правно основание чл. 30, ал. 3, вр. чл. 93 от ЗС против Ж.В.Н. и Н.Я.Н. за заплащане на сумата над присъдените 625,11 лв. до пълния предявен размер от 70000,00 лв., представляваща пазарната стойност на принадлежащите му добиви от допуснатите до делба недвижими имоти, съобразно дела му в съсобствеността, претендирана за периода на стопанските от 2011/2012 год. до 2014/2015 год. включително и от 2016/2017 год. до 2017/2018 год. включително.
РЕШЕНИЕТО в останалата
необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Ж.Д.В., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Ж.В.Н., ЕГН: **********
и Н.Я.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** сумата от 1600 лева,
представляваща сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните досежно частта, с която е
потвърдено решението на първоинстанционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.