Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
град Горна Оряховица, 04.05.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2459 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.200,ал.1 от КТ.
Ищецът Г.В.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Р.Р. от ВТАК, със съдебен адрес ***, твърди в исковата си молба, че на 16.08.2013г. ищецът е сключил с ответното дружество трудов договор за длъжността „....”, категория - оператор на машини. Заявява, че на 11.06.2015г., на площадка на цех ,,Въглеподаване” на „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД, след почистване и измиване на машината, на която работи, Г.Д. покрил същата с полиетилен, за да не се намокри електрическото оборудване; около 16:15 ч. на същия ден ищецът се качил на машината, за да свали полиетилена по нареждане на ръководител, но се подхлъзнал и паднал, вследствие на което получил травми в шийната област, изразяващи се в засягане и увреждане на нервните коренчета на шийната област на гръбначния мозък, както и при падането си е ударил главата и гърба. Сочи, че след настъпване на инцидента ищецът е откаран в Неврохирургично отделение в МОБАЛ ,,Д-р Ст. Черкезов” АД гр. Велико Търново, където са проведени необходимите първични прегледи, изследвания и консултации, установени са травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, ищецът е престоял в болницата в периода от 11.06.2015г. до 16.06.2015г., след което е изписан за домашно лечение. Заявява, че на 25.09.15г. ищецът посетил д-р П.И., тъй като продължавал да чувства силни болки и изпитвал затруднение при опит за движение, и след извършен преглед и изследвания му е продължена временната трудоспособност и са му изписани медикаменти. Твърди, че на 15.12.2015г. е приет в МБАЛ „Св. Панталеймон” ООД гр. Плевен, където е престоял до 20.12.2015г., а оплакванията му отново били свързани с претърпения инцидент : силни болки в кръста, тръпнене на пръстите на краката и затруднена походка. Заявява, че на 15.01.2016г. му е извършен вторичен преглед в ,,ДКЦ” ЕООД гр. Горна Оряховица, издадена му е етапна епикриза, съгласно която временната нетрудоспособност на ищеца е продължена и същата може да послужи пред ТЕЛК за определяне на съответния процент. Твърди, че продължавал да изпитва болки на същите места, както и затруднения при движения; не било настъпило пълно възстановяване на ищеца и било малко вероятно такова да настъпи. Заявява, че уврежданията са оказали негативно влияние на цялостното му здравословно състояние, като след инцидента той започнал да има оплаквания от болки в сърцето, мъждене и трептене; възникнала хипертония непосредствено след претърпения инцидент. Посочва, че в периода от изписването му от болницата до 28.01.2016г., когато е подал молба за прекратяване на трудовия си договор, ищецът е изпитвал силни болки в областта на шийната и лумбалната област на гръбнака, както и постоянно изтръпване на лява ръка и крак. Твърди, че продължават оплакванията от болки по целия гръбнак, което от своя страна ограничава подвижността му, съпроводено с изтръпване на левия крак до настоящия момент. Заявява, че изпитаните болки, страдания и стрес по време и след инцидента, са оставили негативен отпечатък върху съзнанието на ищеца и са една от причините, поради които той е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, наред с тежкото физическо състояние, в което се намира и към настоящия момент. Твърди, че в периода на възстановяване се е чувствал непълноценен, тъй като е бил изцяло зависим от роднините си, които са се грижили изцяло за него, вкл. за поддръжката на личната му хигиена; получената травма е причинила не само физически болки и страдания, но и психически такива. Сочи, че до настоящия момент изпитва страх от качване на високо, чувства се непълноценен човек, а оттук нататък начинът му на живот няма да бъде същият. Счита, че до края на живота си ищецът ще трябва да разчита на помощта на съпругата си, както и на други роднини, за нормалните ежедневни дейности. Посочва, че на 15.09.2017г. ответникът е поканен по доброволен ред да изплати дължимото обезщетение за претърпените вреди и тези, които занапред ще търпи, организирана била среща, на която не се постигнало съгласие относно размера на обезщетението, като основанието не било оспорено.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, предявен като частичен иск в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от 11.06.2015г. /денят, в който е настъпил инцидента/, до окончателното изплащане, както и направените разноски по производството, включително и адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Р.Р. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Ответникът „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29,
представлявано от А.Х.Б. и Р.И.Д., депозира писмен отговор на исковата молба в
срока по чл.131,ал.1 от ГПК. Изразява становище, че искът е допустим. Счита исковата
претенция за неоснователна по размер, както изцяло, така и за частта, за която
е предявена. Признава фактите, че ищецът е бивш работник на ответното дружество,
че същият на 11.06.2015г. е претърпял инцидент, окачествен като трудова
злополука, че е излязъл в болничен, че впоследствие е прекратил трудовото си
правоотношение с ответника и че от този инцидент е претърпял имуществени и
неимуществени вреди. Оспорва размера на паричната сума, която може да обезщети
ищеца за достигналия го дискомфорт. Твърди, че след като е научил за
претенцията на работника, поискал среща с него, за да възмезди претенцията му и
да запази добри и коректни отношения с него, но опитът му бил осуетен от неявяването
му на срещата и неотстъпчивостта на адвоката му в предявената претенция.
Признава фактите, че на 11.06.2015г., в края на работния ден, в изпълнение на
служебните си задължения, предвидени в длъжностната му характеристика,
работникът измил фадромата, на която работил, качил се да свали полиетилена, с
който е завил двигателя, но се подхлъзнал и паднал, но този инцидент е настъпил
не вследствие на изпълнение на нареждане на ръководителя, а при рутинно
изпълнение на трудовите му задължения. Сочи, че инцидентът е настъпил в края на
работния ден, когато работникът е бързал да се качи на автобуса, тъй като се
придвижва до дома си с обществения транспорт, пристигащ приблизително по това
време. Счита, че тези обстоятелства са занижили бдителността на работника и се
е стигнало до въпросния инцидент. Счита, че е налице хипотезата на груба небрежност,
проявена от ищеца. Твърди, че работникът е извършил действие, което е в полза
на работодателя, като е измил работната техника, но премахването на полиетилена
от двигателя е можело да се извърши след известно време или дори на другия ден
след идване на работа. Счита, че като опитен работник, ищецът е знаел и е можел
да съобрази опасността, която се крие от качването му на мократа повърхност на
машината, познавайки и физическото си състояние, съобразявайки напредналата си
възраст и забавените реакции и подвижност. Сочи, че личното здраве и грижата за
него са приоритет за всеки човек и задължение на работника, а не само за
работодателя. Не оспорва инцидента и травмите от него, както и проведеното
лечение. Оспорва оценените неимуществени вреди. Заявява, че след първоначалния
прием в болничното заведение, работникът е изписан след 5-дневен престой с
подобрение, без да е настъпила отпадналост на неврологичната симптоматика -
резултат, постигнат само с медикаментозно лечение, без да е била необходима
хирургическа интервенция или друг интензивен метод на лечение, като с оглед
възрастта на ищеца /68г./, възстановителният период е бил сравнително кратък. Сочи,
че три месеца по-късно ищецът посещава друг лекар, но вече с други оплаквания,
което се дължи и на възрастта на лицето, не е изключено да са изострени и други
травми и заболявания, съществуващи отпреди инцидента. Счита, че заседналият
начин на живот, постоянните вибрации в машината, в която е работил ищецът,
неминуемо са довели до износването и набиването на междупрешленово
пространство, така и до ошипяване на работника, като това негово състояние е
било обективно настъпило и преди инцидента и също може да е създавало и поддържало
дискомфорт. Счита за несъстоятелно твърдението на ищеца, че след инцидента
здравословното му състояние се е влошило, като е получил хипертония, която може
да възникне от други фактори. Счита за неустановено в какво се изразяват
трудностите, наложили обгрижването на ищеца от негови близки, за да се добие
реална представа за изтърпения дискомфорт, а оттам и за справедливия размер на
обезщетението за него. Сочи, че съгласно епикризата от МБАЛ ,,Св. Иван Рилски
Горна Оряховица” ЕООД, ищецът е имал хронични сърдечни проблеми, извършвал е
лош амбулаторен контрол и нередовен прием на изписаните му лекарства. Счита, че
описаното неизпълнение на лекарските предписания свидетелства като цяло за
небрежното отношение към здравето на ищеца като цяло, който е проявил и такава
небрежност, качвайки се на току-що измитата от него машина. Твърди, че небрежното
отношение на ищеца към здравето му и неполагането на елементарна грижа за
неговата безопасност, се изразява и в неизчакване известно време да изсъхне повърхността,
безразсъдно и безотговорно качване на височина
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощниците си – адвокат К.Г. от ВТАК и юрисконсулт Д. И., поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените разноски по делото.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по делото са фактите, че ищецът и ответникът са се намирали в трудово правоотношение към датата 11.06.2015г., когато Г.В.Д. е изпълнявал длъжността ,,....”, код НКПД: 83422007, в цех „Въглеподаване” на „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД гр. Горна Оряховица, по силата на трудов договор № 22 ТЕЦ/16.08.2013г. Тези факти се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства - трудов договор № 22 ТЕЦ/16.08.2013г., длъжностна характеристика на длъжността „Машинист, пътно-строителни машини” във Въглеподавателен цех при „ТЕЦ Г. Оряховица” ЕАД гр. Г. Оряховица, декларация за трудова злополука вх. № ТЗ-50/16.06.2015г., разпореждане № 50/22.06.2015г. на дл. лице при НОИ.
Видно от приетото писмено доказателство – препис-извлечение от книгата за периодичен инструктаж, ищецът се е подписал на 01.04.2015г. за проведен периодичен инструктаж за второто тримесечие на 2015 година.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че на 11.06.2015г., по време на изпълнение на трудовите си задължения в „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД гр. Г.Оряховица, в цех Въглеподаване, преди измиване на пътно-строителна машина Фадрома, Г.Д. е покрил двигателя с полиетилен, за да не се намокри ел. оборудването, а след измиването на машината, около 16,15 ч., ищецът се качил на машината да свали полиетилена, подхлъзнал се и паднал, при което е претърпял травматични увреждания : „травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък”.
Безспорни са и фактите, че от 11.06.2015г. до 16.06.2015г. ищецът е провел болнично лечение в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД гр. Велико Търново, както и фактите, че ищецът е провел последващо лечение в домашни условия и е ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
Безспорни в настоящото производство са и фактите, че работодателят е декларирал пред ТП на НОИ настъпилата злополука с нарочна декларация за трудова злополука вх. № ТЗ-50/16.06.2015г., както и че с разпореждане № 50 от 22.06.2015г. на дл. лице при ТП на НОИ гр.В.Търново, същата е призната за трудова злополука. Тези факти се потвърждават от приложените писмени доказателства : декларация за трудова злополука вх. № ТЗ-50/16.06.2015г., разпореждане № 50/22.06.2015г. на дл. лице при НОИ.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба болки и страдания от получените при трудовата злополука „травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък”; наличието на причинна връзка между настъпилата трудова злополука и претърпените от ищеца болки и страдания от посочените „травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък”.
Безспорен е и фактът, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 28.01.2016г.
Ответникът признава и факта, че дължи обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по реда на чл.200 от КТ, като работодателят признава иска до размер от 2000 лв.
Безспорни
в настоящото производство са и фактите, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 279 лв. за началното лечение в болница и за ВИП стая в болницата във
В.Търново, сума в размер на 70.83 лв., с начислен ДДС - 85 лв., за поставяне на
твърда шийна яка, общо 364 лв. Тези факти се потвърждават и от приетите писмени
доказателства : фактура № ********** от 16.06.2015г., фактура №
**********/12.06.2015г., РКО № 1081/16.07.2015г.
Безспорен е и фактът, че на ищеца е заплатена сума в размер на 634.56 лв. от ЗК Булстрад, представляваща застрахователно обезщетение, като този факт се установява и от приложения по делото препис от писмо изх. № 159/27.11.2017г. /л.36 от делото/.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от амбулаторен лист № 004110 от 25.09.2015г., издаден от д-р П. В. И., на ищеца е извършен първичен преглед, с основна диагноза „….” /не се чете/, като при снемане на анамнеза са регистрирани оплаквания на Д. от болки в шийната и лумбалната област и изтръпване към лява ръка и крак; ищецът е насочен към ЛКК с мнение за продължаване на нетрудоспособност.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от епикриза от 20.12.2015г., издадена от МБАЛ „Св. Панталеймон Плевен” ООД гр. Плевен, Г.Д. се е намирал болнично лечение от 15.12.2015г. до 20.12.2015г., по клинична пътека № 7 – Болести на черепно-мозъчните нерви /чмн/, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенниболкови синдроми, окончателна диагноза : „увреждания на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани другаде”.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от амбулаторен лист № 989 от 23.02.2016г., издаден от д-р М. Д., на ищеца е извършен вторичен преглед, с основна диагноза „предсърдно мъждене и трептене”, придружаващи заболявания и усложнения : хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, болест на щитовидната жлеза, неуточнена; като при снемане на анамнеза са регистрирани оплаквания на Д. за схващания на долни крайници и задух на 26.02.2016г. и спира кордарон табл.; на ищеца е предписана терапия Биопрол 5 мг х 1/2.
Видно от приетото писмено доказателство – етапна епикриза за период от 15.01.2016г. до 15.02.2016г., издадена от д-р П.И. при ДКЦ ЕООД гр. Г.Оряховица, на ищеца е поставена водеща диагноза „травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък; при снемане на анамнеза са регистрирани оплаквания на Д. от болки по целия гръбнак, ограничаващи подвижността му, съпроводени с изтръпване на левия крак; ищецът е насочен към ЛКК с мнение за продължаване на временната нетрудоспособност.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от амбулаторен лист № 000502 от 25.02.2016г., издаден от д-р П.М., на ищеца е извършен първичен преглед, с основна диагноза „други уточнени болести на щитовидната жлеза”, придружаващи заболявания и усложнения : ……………; като е констатирано наличие на еутиреоиден хормонален статус, който не налага включване на допълнителна терапия.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от епикриза от 28.12.2016г., издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица” ЕООД гр. Г. Оряховица, Г.Д. се е намирал болнично лечение от 24.12.2016г. до 28.12.2016г., с окончателна диагноза : „Предсърдно мъждене и трептене”, придружаващи заболявания : „Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност”.
Видно от приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза, в резултат
на претърпяна трудова злополука на 11.06.15г., Г.Д. е получил следните
травматични увреждания: мекотъканна травма на главата, на шията и гърба,
включваща й поясната област, като при приемането е бил с изразен шиен и
лумбален вертебрален синдром, без данни за отпадна неврологична симптоматика, без
данни за фрактура на прешлени от гръбначния стълб или за компресия на
гръбначния мозък; без данни за травматични лезии на костите; с наличие на
изразени дистрофични промени от спондилозен тип, най-вече в сигмента С4-С6. От
заключението на СМЕ се установява, че при приемането по спешност в НХО, пострадалият
е изпитвал изключително високи по интензивност болки и страдания, основно в
шийния и лумбалния отдел на гръбначния стълб, имал е затруднение в движението
на тялото и крайниците, като постепенно в процеса на пролежаване в отделението
и в резултат на приложеното лечение, болките са намалели и ищецът е изписан с
предписана терапия за вкъщи и наблюдение от специалист - невролог. Видно от
СМЕ, травматичните увреждания може да са получени по време, място и данни,
съобщени от пострадалия, а именно : при падане от височина около
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Д./съпруга на ищеца/, около 18 часа позвънил сина й и казал, че се е случил инцидент с баща му и че го транспортират от болницата в Горна Оряховица към болницата във Велико Търново. Свидетелката посочва, че когато отишли в болницата в Търново, съпругът й бил пред Спешен кабинет, в количка, правили му прегледи и изследвания и казали, че трябва да остане на лечение в болницата, желателно с придружител; приели го в Неврохирургично отделение, сложили го на системи. Видно от показанията на св. Д.,съпругът й казал, че целият е изтръпнал, всичко го боляло - цялото тяло от главата до краката; тя останала 5 дни с него в това отделение, тъй като той бил на системи, на специален режим, без ставане – обездвижен. Свидетелката сочи, че според лекарите главата била лошо ударена и изисквали пълен покой - без никакво ставане, като този режим продължил и след изписването – вкъщи; съпругът й носел предписаната му яка на врата почти 2 месеца, с пълно обездвижване на главата. Видно от показанията на св. Д.,съпругът й непрекъснато бил в дискомфорт, болял го врата, болял го гръбнака; станал много чувствителен и започнал да вдига внезапно кръвно – дори, когато се заговорело за случая, той вдигал кръвно и трябвало да се търси медицинска помощ. Свидетелката установява, че съпругът й не можел да стигне краката си да си, за да си обуе чорапите; движенията му били затруднени; непрекъснато ходел на прегледи, с които установявали състоянието му и удължавали домашното му лечение; лежал в Плевен в болница, но след като го изписали нямал подобрение; ходили и в ИСУЛ при доц. П., пак заради тези болки, които го съпровождали. Свидетелката сочи, че ограниченото движение на врата на съпруга й е непрекъснато, като непрекъснато е изтръпнал и единия му крак, сърцето му излиза от ритъм и за това лежал в болница. Видно от показанията на св. Д.,със съпруга си избягват да говорят за случая, понеже той вдига кръвно и сърцето му излиза от ритъм, не иска да говори за случая, изпитва стрес. Свидетелката сочи, че затруднението в движенията при навеждане и обуване на чорапите продължило около 6 месеца; тя гледала съпруга си с домашен отпуск; синът й и снаха й също се редували да помагат.
Съдът кредитира показанията на св. Д.,доколкото и в частта им, в която установява факти и обстоятелства, непосредствено възприети от нея, както и доколкото показанията й съответстват приетите писмени доказателства и СМЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.200 от КТ за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10 000 лв., се явява допустим.
Разгледан по същество, искът се явява основателен по следните съображения :
За да уважи иск с правно основание чл.200 от КТ, съдът следва да установи факта на трудова злополука, причинила временна неработоспособност на работник/служител, в причинна връзка с която са настъпили вреди за ищеца, в случая – неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица.
В процесния случай безспорен между страните факт, който се доказва и от приетите по делото писмени доказателства, е на станала на 11.06.2015г., около 16.15 часа, трудова злополука – в гр. Горна Оряховица, като по време и при изпълнение на трудовите си задължения в „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД гр. Г. Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29, на площадка на цех „Въглеподаване”, след измиване на пътно-строителна машина Фадрома,Г.В.Д. се качил на посочената машина, за да свали от нея поставения от него полиетилен, при което се подхлъзнал и паднал, като е претърпял травматични увреждания : „Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък”. Въз основа на цитираните по-горе писмени доказателства, съдът приема, че злополуката, при която е настъпило посоченото травматично увреждане, е „трудова” по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО, доколкото същото е настъпило по време и във връзка с извършваната работа, при изпълнение от ищеца на служебните му задължения като „....” в „тец Горна Оряховица” ЕАД, на 11.06.2015г. Безспорни факти, подкрепящи се напълно и от приетите по делото СМЕ и многобройни писмени доказателства - фиш за спешна медицинска помощ, епикриза, изд. от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД гр. В.Търново, НО, амбулаторен лист № 004110 от 25.09.2015г., издаден от д-р П. В. И., етапна епикриза за период от 15.01.2016г. до 15.02.2016г., издадена от д-р П.И. при ДКЦ ЕООД гр. Г.Оряховица, и др., са фактите, че описаните по-горе травматични увреждания са причинили временна неработоспособност на ищеца през периода от 11.06.2015г. до датата на прекратяване на тпо - 28.01.2016г. /232 дни/, през който Д. е бил на стационарно лечение в болнично заведение от 11.06.2015г. до 16.06.2015г. /проведено медикаментозно лечение и специфичен двигателен режим - пълно обездвижване/, след което е изписан с предписан с указания за диета и режим и му е назначена лекарствена терапия, която е провеждал през остатъка от периода. Доколкото ищецът Д. е бил служител по трудово правоотношение в „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД гр. Горна Оряховица, обективната имуществената отговорност на ответника - работодател за вредите от трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност на работника, следва да се ангажира по реда на чл.200,ал.1 от КТ. Съгласно чл.200,ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпване на вредите, т.е. отговорността му е обективна. По правното си естество това е законно прехвърляне върху работодателя – ответник на професионалния риск от увреждането на работника или служителя, респ. от невъзможността да предоставя работната си сила.
На второ място, съдът счита, че в резултат от трудовата злополука, причинила временната му неработоспособност, ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него силни физически болки и психически страдания, като пряка и непосредствена последица, които подлежат на репариране от ответника – работодател по реда на чл.200,ал.1 от КТ. Фактът на претърпени от ищеца болки и страдания от настъпилите вследствие на трудовата злополука травматични увреждания, и временна неработоспособност, е безспорен в настоящото производство, като видът и степента на същите също са приети за безспорни факти и се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на приетата СМЕ. По несъмнен начин се установяват, от показанията на свидетеля Д.,от приетата СМЕ и цитираните по-горе писмени доказателства – епикризи, амбулаторни листи и др., че след настъпилото внезапно произшествие – подхлъзване върху пътно-строителна машина Фадрома, ищецът е паднал и за него е настъпило рязко влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в първоначален травматичен шок, с получени травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, при което бил откаран незабавно в болнично заведение - МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” гр. Велико Търново, където същият бил настанен незабавно за провеждане на изследвания и лечение, описани по-горе.
Наред с това, от показанията на св. Д.,кореспондиращи напълно на приетите
писмени доказателства – епикризи, амбулаторни листи, както и на СМЕ, в случая
се обосновава изводът, че в резултат на трудовата злополука здравословното
състояние на ищеца рязко се е влошило : непосредствено след настъпване на инцидента
на 11.06.2015г., ищецът се е намирал в тежко състояние – Д. изпитвал болки и страдание
с изключително висок интензитет, основно в шийния и лумбалния отдел на
гръбначния стълб, и със затруднения в движението на тялото и крайниците,
намаляващи постепенно в периода на стационарно лечение, в резултат на
приложеното лечение и пролежаването в отделението, и впоследствие – по време на
предписаното му домашно лечение и терапия. Въз основа на неоспорената от
страните СМЕ, се установява по несъмнен начин и факта, че претърпените от ищеца
изключително високи по интензивност болки и страдания са вследствие падането от
височина около 1.5м. до
Предвид изложеното, въз основа на показанията на св. Д.,приетите писмени доказателства и СМЕ, безспорно се обосновава изводът, че в резултат на трудовата злополука през период от 232 дни ищецът се е намирал във временна неработоспособност, като през целия период е страдал от болки и затруднения в движението на тялото, шийния отдел на гръбначния стълб, левия горен крайник и поясната област, изпитвал неудобства, стрес и притеснения. Въз основа на цитираните гласни и писмени доказателства, се потвърждават и твърдените от ищеца факти, че въпреки провежданото от него адекватно лечение на травмите, получени от трудовата злополука, около шест месеца след нейното настъпване, Д. продължавал да изпитва силни болки при движението на снагата и левите крайници, не можел да се наведе, за да си обуе чорапите, непрекъснато ходел на прегледи /св. Димитрова/, като след поредно влошаване след физическа преумора и търпени от ищеца силни болки в кръста, разпространяващи се към задно-страничната част на долните крайници, тръпнене на пръстите на краката и затруднена походка, провел консултация със специалисти и бил настанен на болнично лечение в МБАЛ „Св. Панталеймон Плевен” ООД гр. Плевен през периода от 15.12.2015г. до 20.12.2015г., откъдето е изписан с подобрение и препоръка за физиотерапия и предписано медикаментозно лечение /епикриза, изд. на 20.12.2015г. от МБАЛ „Св. Панталеймон Плевен” ООД гр. Плевен/.
На следващо място, съдът намира за доказани и твърдените от ищеца факти, че претърпяната от него трудова злополука, освен настъпване на описаните по-горе травматични увреждания, е обусловила влошаване на цялостното му здравословно и емоционално състояние. В тази връзка, от показанията на св. Д.се установява, че при напомняне за претърпения инцидент ищецът изпитва силен стрес, вдига кръвно и сърцето му излиза от ритъм, като заради тези оплаквания Д. бил приет в болница на Бъдни вечер. Действително, приетата СМЕ подкрепя възраженията на ответната страна, че преди настъпване на трудовата злополука на 11.06.2015г. ищецът е имал единични епизоди на повишаване на кръвно налягане и на моменти е чувствал ускоряване на сърдечната дейност, което бързо отминавало, без да е провеждал постоянно системно лечение за тези оплаквания. Въз основа на неоспорената от ответника обаче СМЕ, се потвърждават и твърдените от ищеца факти, че след претърпяната трудова злополука на 11.06.2015г. описаните здравословни проблеми са се влошили, като при Г.Д. трайно се установили завишени стойности на кръвното налягане, които налагат използване на постоянно медикаментозно лечение, както и че медикаментите, използвани за лечение на травмите от претърпяната трудова злополука, имат странични ефекти като влияние върху стойностите на кръвното налягане - основно повишаване на същите. Предвид изложеното, въз основа на СМЕ и приетите писмени доказателства /амбулаторен лист № 989/29.02.2016г., етапна епикриза, изд. от д-р П.И., епикриза, изд. от МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица” ЕООД гр. Г. Оряховица, амбулаторен лист № 502/25.02.2016г./, в случая се обосновава категоричен извод, че макар и заболяването „хипертония” да е съществувало при ищеца и преди претърпяната травма, впоследствие, в резултат на претърпените болки и страдания и провежданото лечение с различни медикаменти, заболяването се е комплицирало и е наложило провеждането на стриктно наблюдавано от кардиолог периодично лечение.
Не на последно място, от приетите писмени доказателства, съответстващи на показанията на св. Д.,както и на изцяло кредитираната от съда СМЕ, безспорно се установява, че ищецът е търпял болки и страдания през един продължителен период от време : през периода на временна неработоспособност /262 дни/ - до прекратяване на трудовия му договор с ответника /28.01.2016г./, породено от продължаващите болки вследствие претърпените травми и невъзможността му да продължи да полага труд. От заключението на СМЕ е видно, че ищецът продължава да търпи болки и страдания и към настоящия момент, като лечението на посочените увреждания продължава с променлив успех; степента на възстановяване е изключително висока, но за абсолютно пълно възстановяване от претърпените травми не може да се говори, тъй като възрастта на ищеца обуславя наличие на дистрофични и сдондилозни промени по гръбначния стълб, които, съчетани с претърпяната травма, предизвикват проявата на установените патологични промени и към момента на прегледа, извършен от вещото лице, при ищеца се установяват парестизии и нарушения в сетивността на лявата ръка, леко изразени нарушения във фините движения на китката, дланта и пръстите; налице е болка при крайна флексия в лявата тазобедрена става и при крайна флексия на шийния отдел на гръбначния стълб, но не се установява ограничен обем на движение в засегнатите области.
Предвид изложеното, съдът намира, че претърпените болки и страдания от ищеца към момента на настъпване на трудовата злополука, причинили временната му неработоспособност за период от 232 дни, които Г.Д. е продължил да търпи и впоследствие, търпи и към настоящия момент, предвид получените травматични увреждания, следва да бъдат репарирани от ответника – работодател по реда на чл.200 от КТ. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по реда на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, с оглед на всички обстоятелства, които са от правно значение за приложението на този принцип. Преценявайки всички конкретни обстоятелства по делото, настоящата съдебна инстанция определя по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца, при трудова злополука и последвалите я болнично лечение, временна неработоспособност за посочения по-горе период, неимуществени вреди, изразени в силни по интензитет физически болки и страдания, неприятни психически и емоционални преживявания, продължителни неудобства и притеснения, в размер на 15 000 лв., дължимо от ответника на ищеца на основание чл.200 от КТ. Съгласно чл.200,ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, а с оглед изискванията на чл.200,ал.4 от КТ дължимото обезщетение по ал.3 следва да се намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите. От приетото по делото писмено доказателство - писмо изх. № 159/27.11.2017г. от ЗАД ,,Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, се установява, че в случая ищецът е получил застрахователно обезщетение за претърпяната от него трудова злополука по сключен договори за застраховане на работниците и служителите от работодателя „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД гр. Г.Оряховица в размер на 634.56 лв., като този факт е приет и за безспорен с окончателния доклад по делото. При тези факти и с оглед изискванията на чл.200,ал.4 от КТ, дължимото обезщетение по ал.3 следва да се намали с размера на получената сума от 634.56 лв. по сключения договор за застраховане на работниците и служителите от ответника, при което определеният от съда размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 14365.44 лв.
Наред с това, от приетите писмени доказателства - фактура № **********/16.06.2015г., фактура № **********/12.06.2015г., разходен касов ордер № 1081/16.07.2015г., и от показанията на св. Д.,се потвърждават и приетите за безспорни факти, че работодателят е предоставил на ищеца общо сумата от 364 лв., с цел заплащане на поставена твърда шийна яка /85 лв./ и проведено начално лечение и такса за ВИП стая в болницата в гр. В.Търново /общо 279 лв./. Цитираните писмени и гласни доказателства, обаче налагат извод, че с изплащане на горепосочената сума от работодателя, същият е обезщетил претърпените от ищеца имуществени вреди, настъпили във връзка с претърпяната трудова злополука, поради което съдът не следва да приспада изплатената сума от 364 лв. от определения по-горе на дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди /14365.44 лв./.
Съдът приема, обаче, за основателно и обосновано на приетите по делото писмени и гласни доказателства, възражението на ответника за намаляване на отговорността на работодателя, поради съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат вследствие реализирана от него груба небрежност. Отговорността на работодателя може да се намали на основание чл.201,ал.2 от КТ, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съгласно разпоредбата на чл.201,ал.2 от КТ и формираната по тази норма задължителна съдебна практика, грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване /в този смисъл са Решение № 79/27.02.2012г. по гр. дело № 673/2011г. на ВКС, четвърто г.о., Решение № 25/16.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 3233/2015г., III г. о., ГК, Решение № 291/11.07.2012г. по гр. дело № 951/2011г. на ВКС, четвърто г.о., Решение № 1026/18.12.2009г. по гр. дело № 4001/08г. на ВКС, I г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, и др./. Наред с това, съгласно установената от Върховния касационен съд задължителна практика, работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, не само че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност
/в този смисъл са Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, и др./. Настоящият съдебен състав счита, че в случая се доказва по несъмнен начин съпричиняващото поведение на пострадалия Г.Д., по смисъла на чл.201,ал.2 от КТ, което се състои както в нарушение на основни правила за безопасност при работа в ответното предприятие (длъжностна характеристика на длъжността „машинист, пътно-строителни машини” във Въглеподавателен цех при „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД, протокол за проведен периодичен инструктаж). На първо място, цитираните писмени доказателства, обосновават извода, че ищецът не е изпълнил вменените му задължения да отговаря за безопасността по време на работа в обекта – т.1.6. от дл. характеристика, да спазва правилника за безопасност на труда, НТЕЕМЦ и производствените инструкции – т.4.7 от дл. характеристика, да се грижи за здравето и безопасността си, правилно да използва машините и транспортните средства. На второ място, приетите писмени доказателства сочат, че ищецът не е спазил и проведения му на 01.04.2015г. периодичен инструктаж в тази насока. В тази връзка, въз основа на приетите по делото доказателства се установява и ищцовата страна не спори, че на процесната дата, по време на изпълнение на трудовите си задължения в „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД гр. Г.Оряховица, в цех Въглеподаване, преди измиване на пътно-строителна машина Фадрома, Г.Д. е покрил двигателя с полиетилен, за да не се намокри ел.оборудването, а след измиването на машината, около 16,15 ч., ищецът се качил на машината, за да свали полиетилена, подхлъзнал се и паднал, с последица - горепосочените травматични увреждания : „травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък”. Предвид липсата на ангажирани доказателства в тази насока, съдът намира за неоснователни и недоказани изложените от ищцовата страна твърдения, че Д. е предприел описаната по-горе работа – качване на пътно-строителна машина Фадрома за сваляне на полиетилена, на процесната дата, по нареждане от ръководител. Предвид изложеното дотук, съдът приема, че в случая работникът е реализирал поведение, което и най-небрежният работник не би си позволил, поради което същият е допринесъл за настъпването на вредите при условията на проявена груба небрежност. Съдът счита, че в процесния случай приносът е от такова естество, че трудовата злополука, респ. травматичните увреждания на служителя, не биха настъпили, ако същият е изпълнил надлежно трудовите си задължения и е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобна обстановка. При определяне степента на съпричиняването в процесния случай, съдът съобрази изложените по-горе факти, че на ищеца е било възложено от работодателя да спазва стриктно на правилата по безопасност и охрана на труда и изискванията на инструкциите по охрана на труда, което Д. не е сторил, и сам се е поставил в ситуация на повишен риск, като макар и действайки в интерес на работата, е застрашил живота и здравето си, а това представлява допусната от служителя груба небрежност по смисъла на чл.201,ал.2 от КТ. Поради това, с оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат, съдът приема, че в случая съпричиняването съставлява 50%.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че в случая работодателят дължи определения по-горе размер на обезщетение по чл.200 от КТ /14365.44 лв./, намалено при условията на чл.201,ал.2 от КТ с 50 %, т.е. обезщетение в размер на 7182.72 лв. Поради това, съдът счита, че искът се явява основателен и доказан до този размер, и следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 7182.72 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 11.06.2015г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изложените дотук съображения, съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в частта му за разликата от уважения размер от 7182.72 лв. до предявения в настоящото производство частичен размер от 20000 лв.
При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на адвокат Р.С.Р. от ВТАК, като процесуален представител на ищеца, за присъждане в негова полза на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищецът Г.Д. е упълномощил редовно адвокат Р.Р. от ВТАК да го представлява по настоящото дело и последният е реализирал надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно /л.26 от делото/ и договор за правна защита и съдействие от 29.03.2018г. /л.59 от делото/, в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат Р.Р. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.3 във вр. ал.1,т.1,предложение последно от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 689.14 лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане в негова полза на направените по делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 450 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно – в размер от 288 лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху размера на уважения иск в размер на 287.31 лв., направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 180 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29, представлявано от А.Х.Б. и В. И. Р., на основание чл.200 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 7182.72 лв. /седем хиляди сто осемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, продължителни неудобства и притеснения от трудова злополука, настъпила на 11.06.2015г., около 16.15 часа, в гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29, „ТЕЦ Горна Оряховица” ЕАД гр. Г.Оряховица, в цех Въглеподаване, като по време и при изпълнение на трудовите си задължения преди измиване на пътно-строителна машина Фадрома, след измиване на пътно-строителна машина, Г.В.Д. се качил на машината да свали полиетилена, с който била покрита, подхлъзнал се и паднал, при което е претърпял травматични увреждания : „травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък”, което е обусловило настъпване на временна неработоспособност на ищеца през периода от 11.06.2015г. до 28.01.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на трудовата злополука – 11.06.2015г., до окончателното изплащане на вземането, като сумите да бъдат преведени по банкова сметка *** : ***, BIC : ***, при “БАНКА ДСК” ЕАД, с титуляр Г.В.Д. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ, предявен от ищеца Г.В.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адвокат Р.Р. от ВТАК, против „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29, в частта му за разликата от уважения размер от 7182.72 лв. до предявения в настоящото производство частичен размер от 20000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29, представлявано от А.Х.Б. и В. И. Р., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.С.Р. с ЕГН **********, личен номер **********, със служебен адрес : В. И. Р., мобилен телефон : ***********, СУМА в размер на 689.14 лв. /шестстотин осемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.3 във вр. ал.1,т.1,предл. последно от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.В.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29, представлявано от А.Х.Б. и В. И. Р., СУМА в размер на 288 лв. /двеста осемдесет и осем лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ТЕЦ ГОРНА ОРЯХОВИЦА” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи” № 29, представлявано от А.Х.Б. и В. И. Р., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 287.31 лв. /двеста осемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск, СУМАТА от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски от бюджетните суми на съда за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……….. …………..