О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………….
08.10.2019г. Гр. Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 08 октомври 2019г.
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1581
описа за 2019 година.
Производството
е образувано по искова молба на А.П.Н.,***, против М.С.Т.,***.
С
исковата молба се иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумите 1096 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 15.04.2005г.; 274 лв. – неолихвяема сума; 60 лв. – адвокатско
възнаграждение; 380.89 лв. – такси съгласно ТТРЗЧСИ, дължими по образувано
изп.д.№ 3058/2015г., по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, с район на действие СтОС.
Твърди се, че задължението по посоченото изпълнително дело е погасено поради
изтекла погасителна давност.
В
депозирания от ответника М.С.Т. писмен отговор на исковата молба се оспорва
допустимостта на предявения иск, поради липса на правен интерес. Основният
довод на ответника в тази насока е, че изп.д.№ 3058/2015г., по описа на ЧСИ
Кръстьо Ангелов, е приключило с Разпореждане от 06.03.2019г. за прекратяване,
след като е извършено разпределение на постъпилите суми от извършена публична
продан на недвижим имот, собственост на длъжника – ищец в настоящото
производство.
Съдът, след като се запозна с депозираната искова
молба, писмения отговор на ответника, приложените писмени документи и
изисканото копие на документи, съдържащи се в изп.д.№ 3058/2013г., по описа на
ЧСИ Кръстьо Ангелов, с район на действие СтОС, намери за установено следното:
Предявеният
иск е с правно осн. чл.439 от ГПК. Искът е специален отрицателен за
установяване несъществуването на вземането на взискателя по изпълнителното
дело. С този иск длъжникът в изпълнителното производство може да реализира
защитата си срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК този иск може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Видно от приобщеното по делото копие на изп.д. № 3058/2015г.,
по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, се установява, че въз основа на молба вх. №
17686/12.12.2018г., депозирана от ответника по настоящото дело, ищецът е присъединен
като взискател по образуваното изп.д. №
3058/2015г., по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов. След проведена публична продан на
недвижим имот, собственост на ищеца А.Н., изпълнителното дело е прекратено с
Разпореждане от 06.03.2019г. на ЧСИ
Кръстьо Автгелов, поради напълно издължаване. Ищецът е уведомен за
разпореждането на 11.03.2019г., от която дата е започнал да тече срока за
обжалването му. По повод депозирана от А.Н. жалба против прекратителното
разпореждане, с Определение от 17.05.2019г., постановено по в.гр.д. №
1178/2019г., по описа на СтОС, жалбата е оставена без разглеждане, като
недопустима. Определението е влязло в законна сила на 20.06.2019г.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност относно събиране на суми, като моли да бъде прието, че не дължи
исковите суми.
С иска по чл. 439 от ГПК се цели установяване със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото
право на взискателя по образуваното изпълнително дело е престанало да
съществува. Категорична и последователна е съдебната практика, че когато
изпълнителното производство е приключило, тъй като е постигната целта му –
тоест вземането е реализирано, то длъжникът е лишен от правен интерес да предяви
иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Това е така, тъй като се касае за специфичен иск, чрез който се
оспорва именно изпълнението и решението по него би могло да предизвика промяна
в правната сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо изпълнително
производство.След приключване на изпълнението с плащане към взискателя и
прекратяване на изпълнителния процес, липсва интерес от иска, защото длъжника
по изпълнението не може да получи търсената чрез него защита – ако е платено на
взискателя няма как дори при уважаване на иска да се върнат сумите на длъжника
и иска е безпредметен. По аргумент на разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, платеното след изтичане на давността е дължимо платено и
длъжникът няма право да го иска обратно, макар и към момента на плащането да не
е знаел, че давността е изтекла. В този смисъл е трайната практика и на ВКС
(Определение № 94 от 5.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7398/2014 г., I г. о.,
ГК; Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., II т. о.,
ТК; Решение № 99 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2011 г., II т. о., ТК и
др.).
От данните по делото се установява, че към момента на
предявяване на настоящата искова молба – 13.03.2019 г. изпълнителното
производство е било висящо – налице е издаден акт за прекратяване на
производството, но същият акт не е бил в законна сила поради възможността за
обжалването му. Към момента на постановяване на настоящото определение се
установява, че изпълнителното
производство е окончателно прекратено на 20.06.2019г., когато е влязло в
законна сила определението на СтОС, слагащо край на обжалването на
прекратителното разпореждане по изп. дело, поради недопустимост на жалбата.
Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за
допустимост на исковете, за която съдът следи служебно. Правният интерес следва
да е налице, както при предявяване на иска, така и в хода на производството.
Настъпване на обстоятелства, водещи до отпадане на прания интерес от
предявяване на конкретния иск, следва да бъдат съобразено служебно от съда при
условията на чл. 235, ал.3
от ГПК. Ако това не бъде сторено, то постановеното решение би
страдало от порок- би било недопустимо.
В случая, образуваното изп. д. № 3058/2015г., по описа на ЧСИ
Кръстьо Ангелов, е прекратено, поради което за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на настоящия отрицателно установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1
от ГПК.С оглед на това депозираната искова молба следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството – прекратено.
Водим от горното, и на основание чл. 439, ал.
1 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от А.П.Н.,ЕГН **********,***,
против М.С.Т., ЕГН **********,***, иск с правно осн.чл. 439, ал.1 от ГПК, за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.Т., че ищецът А.Н. НЕ
ДЪЛЖИ, поради изтекла погасителна давност, сумите 1096 лв. – главница, ведно
със законната лихва от 15.04.2005г.; 274 лв. – неолихвяема сума; 60 лв. –
адвокатско възнаграждение; 380.89 лв. – такси съгласно ТТРЗЧСИ, по образуваното
изп.д.№3058/2015г., по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, с район на действие СтОС, като
недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1581/2019г. по описа на СтРС.
Определението може да се
обжалва от страните, в едноседмичен срок, от връчването му, пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: