О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Пазарджик, 25.04.2019
год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и пети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
при секретаря ……….. и с участието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Бишуров ЧНД № 822/2019
год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.
Образувано е по
жалбата на А.Г.Г., ЕГН ********** *** против постановление от 09.04.2019 г. на
Районна прокуратура Пазарджик за спиране на наказателното производство по ДП № 198/2018
г. по описа на РУ на МВР-Пещера и преписка вх. № 2622/2017 г. по описа на РП-Пазарджик,
водено за престъпление по чл.182 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Още тук е мястото да
се посочи, че в подадената жалба се твърди, че се обжалва постановление от 09.04.2019
г. на Районна прокуратура Пазарджик за прекратяване на наказателното
производство, но това е очевидна техническа грешка, т.к. действително с
посоченото постановление от 09.04.2019г. производството е спряно. Отделно от
това в съдържанието на подадената жалба се коментира именно фактът на спиране,
а не на прекратяване на производството.
Обобщено казано, в
жалбата против гореописаното постановление за сприране на наказателното
производство се твърди, че същото е процесуално и материално незаконосъобразно,
т. к. то не било съобщено на всички лица, имащи качеството на пострадали по
смисъла на чл.74 ал.1 от НПК. Сочи се също, че е незаконосъобразно и защото по
отношение на единият от пострадалите /малолетен, живеещ при родителя, извършил
престъплението – бел. моя/ била налице хипотезата на чл.49 ал.1 от НПК, което
предполагало проявя на активност от страна на прокурора, който следвало
служебно да инициира наказателно производство от името на този пострадал. Иска се
постановяване на съдебен акт, по силата на който да се отмени обжалваното
постановление и делото да се върне на Районна прокуратура-Пазарджик, с указания
за точно прилагане на закона.
Районният съд след
проверка по книжата на делото намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в законоустановения седмодневен срок по чл.244 ал.5 от НПК и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията на съда
в тази насока са следните:
С обжалваното
постановление, на основание чл.244 ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.25 ал.1, т.6
от НПК, прокурорът е спрял наказателвното производство по горепосоченото ДП,
което е било водено за това, че за времето от 14.04.2017г. до 17.12.2017г., в
гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, не е било изпълнено
съдебно решение № 376/22.05.2012г. по гр. д. № 91/2012г. на ПзРС, с което е бил
нарушен режимът за лични контакти на бащата А.Г. Г. с детето Е. А. Г. - чл.182
ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Причината за спирането на същото е това, че на 25.02.2019 година са влезли в сила изменения съобразно
ЗИДНК, обн. в ДВ бр.16/22.02.2019г., по силата на които в нормата на чл.193а от НК е предвидено, че за престъпление по чл.182, ал.2
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, т. е. бил е
променен характерът на производството от общ на частен.
За правна чистота
следва да се посочи, че преди да постанови обжалваното постановление за спиране
на производството, с предишно постановление от 26.03.2019г. прокурорът е
прекратил на основание чл.24 ал.1, т.1 от НК – поради липса на престъпление,
наказателното производство по горепосоченото ДП. Това постановление обаче е
било отменено по реда на чл.243 от НПК с Определение № 223/04.04.2019г. по ЧНД
№ 653/19г. на ПзРС от 04.04.2013 год., т.к. с оглед горецитираните изменения в
НК, към момента на неговото постановяване прокурорът не е бил компетентен да се
произнесе с краен /преграждащ хода/ прокурорски акт по съществото на
наблюдаваното от него ДП, а е следвало
да предприеме процедура по чл.50 във вр. с чл.25 ал.1, т.6 от НПК, т. е.
да спре производството, след което имайки предвид кой, респ. колко са
пострадалите, да ги уведоми за правото да подаде тъжба по реда на чл. 81,
ако разбира се е преценил, че не са налице основанията за прокурорска намеса по
реда на чл. 49
от НПК.
Именно по повод на
всичко това прокурорът е постановил и обжалваното в настоящото производство
постановление за спиране на наказателното производство.
Веднага следва да се
каже и това, че в жалбата против постановлението не се обжалва по същество
основанието за спирането на производството, а именно защото престъплението се
преследва по тъжба на пострадал, но се заявява, че то е незаконосъобразно, т.
к. прокурорът не бил изпълнил указанията на съда дадени в Определение №
223/04.04.2019г. по ЧНД № 653/19г. на ПзРС. Не бил изследвал въпроса колко
точно са пострадалите от престъплението, респ. не бил изпратил постановлението
за спиране на всички пострадали /очевидно се има предвид малолетното дете на
жалбоподателя и бившата му съпруга, което живее при последната, която по силата
на бракоразводно съдебно решение упражнява родителските права/, както и не бил
мотивирал защо отказва да се намеси по реда на чл.49 ал.1 от НПК, очевидно като
води наказателно производство против Г. С. - майка на детето и то от името на
самото дете.
Настоящият съдебен
състав намира за необходимо на първо място да посочи, че несъобщаването на
постановлението за спиране на наказателното производство на всички пострадали
по делото лица по принцип не е основание за отмяна на същото, щом то е
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, т.е. щом
основанието за спиране е съобразено със закона. Несъобщаването му обаче има за
последица това, че не е започнала процедурата за неговото стабилизиране
посредством влизане в сила. Така на практика се стига до възможността, когато
има повече от един пострадали по делото, някой от тях, който е получил
постановлението за спиране, да го обжалва пред съда, респ. съдът да се
произнесе по съществото на жалбата, а останалите пострадали да могат да го
обжалват в последствие, т.е. когато научат за него. Тогава ще се наложи ново
произнасяне на съда относно законосъобразността на постановлението, като не е
изключено това да стане от друг съдебен състав, както и да бъде постановен
съвсем различен като резултат съдебен акт, в сравнение с постановения от първия
произнесъл се съд. Такъв процесуален развой обаче е недопустим.
Едва ли може да има
съмнение, че от престъплението по чл.182 ал.2 от НК, в хипотезата на
неизпълнение на съдебно решение относно лични контакти с дете, пострадал е на
първо място родителят, който неправомерно е лишен от деецът да осъществи личен
контакт с детето, но на второ място и самото дете, което също неправомерно се
лишава от личен контакт с родителя, имащ право на такъв.
При това положение е
несъмнено и това, че в конкретния казус малолетното дете Е. А. Г. също има
качеството на пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, респ. има принципно право
да обжалва постановлението на спиране на наказателното производство в
съответствие с правилата за дееспособност на малолетните български граждани. На
този пострадал обаче постановлението не е било съобщено по никакъв начин. Вярно
е, че малолетната пострадала живее при своята майка, която по силата на
съдебното решение на гражданския съд упражнява и родителските права над детето,
след развода с жалбоподателя Г.. Вярно е, че ДП е водено с цел установяване
дали именно майката е извършила престъплението по чл.182 ал.2 от НК, при което
по принцип детето /като пострадал/ и майката са с противоречиви интереси по
смисъла чл.101 от НПК. При това положение обаче прокурорът е следвало да намери
най-удачната процесуална форма, посредством която да съобщи постановлението за
спиране на производството на малолетния пострадал, назначавайки му особен представител
например.
Именно това налага на
настоящия етап жалбата на А.Г. да не бъде разглеждана, а образуваното по нея съдебно
производство да се прекрати. Въпросната жалба следва да се изпрати заедно с ДП
на прокурора, който да предприеме процедура по надлежно съобщаване на постановлението
за спиране на наказателното производство на всички пострадали лица. Едва след
това прокурорът следва да изпрати в съда жалбата на А.Г., както и евентуално
постъпила жалба против постановлението за спиране на производството от другия
пострадал, както и убедителните доказателства за неговото съобщаване на всички
заинтересовани лица. Едва след това ще е възможно разглеждането на жалбата на А.Г.
и осъществяването на цялостен контрол за законосъобразност на постановление от 09.04.2019
г. на Районна прокуратура Пазарджик за спиране на наказателното производство по
ДП № 198/2018 г. по описа на РУ на МВР-Пещера.
Доколкото с
настоящото определение не се прегражда хода на производството по жалбата на Г.
въобще, а ще предстои произнасяне по нея след съобщаване на обжалваното
постановление на всички пострадали по ДП, то въпросното определение не подлежи
на жалба или протест.
По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Г.Г., ЕГН ********** *** против
постановление от 09.04.2019 г. на Районна прокуратура Пазарджик за спиране на
наказателното производство по ДП № 198/2018 г. по описа на РУ на МВР-Пещера и
преписка вх. № 2622/2017 г. по описа на РП-Пазарджик, водено за престъпление по
чл.182 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК И
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ЧНД № 822/2019г. по описа на ПРС.
ВРЪЩА ДЕЛОТО
на РП-Пазарджик заедно с жалбата на А.Г.Г., ЕГН ********** *** против
постановление от 09.04.2019 г. на Районна прокуратура Пазарджик за спиране на
наказателното производство по ДП № 198/2018 г. по описа на РУ на МВР-Пещера с УКАЗАНИЯ ЗА съобщаването на постановлението на всички
пострадали по ДП, окомплектоване на делото с всички постъпили по него жалби,
респ. с доказателства за съобщаване на постановлението, след което изпращане на
същите в ПзРС за произнасяне по същество в производство по чл.244 ал.5 от НПК.
УКАЗВА по
настоящото дело да се остави заверено копие на жалбата на А.Г..
Препис от определението да се изпрати на
жалбоподателя Г. за сведение.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: